Серия
Великите трагедии (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Macbeth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 34 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (13 октомври 2007 г.)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Издателство „Отечество“, 1986


Трета сцена

Сред пустошта.

Гръм. Влизат Трите вещици.

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Къде беше, сестро?

 

ВТОРА ВЕЩИЦА

Свине морих.

 

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Ами ти, сестрице?

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Една женка моряшка, гледам, седнала с кестени в скута, пък като замляскала, като зажвакала! „Дай и на мен!“ — казвам й. А краставата му трътла: „Къш — вика, — вещице!“ Знам го аз мъжа й, кормчия е на „Тигър“. Плъх ще стана, в решето ще скоча, през морето ще заплавам подире му,

няма нощ и ден да мигна,

край Алепо ще го стигна —

мъчно ще се отърве

от обратни ветрове!

 

ВТОРА ВЕЩИЦА

Да ти дам ли една буря?

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Много мило!

 

ТРЕТА ВЕЩИЦА

        Да ти туря

един вятър и от мене?

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Дай го — нейде ще се дене!

Във чувала ми сега са

всички хали от компаса —

мъж й сън не ще го хване,

като сено сух ще стане,

двайсет седмици ще крее,

чезне, тлее и линее;

нямам власт да го удавя,

но добре ще го оправя!…

Вижте споменчето мое!

 

ВТОРА ВЕЩИЦА

Покажи го пак! Какво е?

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Палец на един моряк,

не достигнал роден бряг!

 

Барабанен бой зад сцената.

 

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Пристигат, чуй!

Макбет е туй!

 

ТРИТЕ ВЕЩИЦИ

Три орисници-сестри

трижди се въртим по три!

Три за тебе, три за мене,

три за нея — спри въртене!

Деветорна проклетия

ха, опитай — разплети я!

 

Влизат Макбет и Банко.

 

МАКБЕТ

Не знам друг ден — тъй лош и тъй добър!

 

БАНКО

Далеч ли сме от Форз?… Какви са тези

набръчкани, ужасни същества?

На земни жители не ми приличат,

макар че на земята са!… Кои сте?

Разбирате ли от човешки говор?

Навярно — да, понеже пръст попукан

поставяте на сухите си устни.

Жени изглеждате, но тез бради

ми пречат да ви считам за такива!

 

МАКБЕТ

Кажете, ако можете: кои сте?

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Привет, Макбет, привет Гламиски тане!

 

ВТОРА ВЕЩИЦА

Привет, Макбет, привет, Кодорски тане!

 

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Привет, Макбет, от който крал ще стане.

 

БАНКО

Приятелю, защо във страх се стряскаш

от толкова примамливи слова?…

Във името на правдата, какво сте:

въображение или каквото

ни казва зрението? Вие моя

достоен спътник поздравихте тъй

със днешен сан и с бъдещи надежди,

че смаяхте го, а за мен мълчите.

Ако умеете да различите

сред семето на времето зърната,

които ще кълнат, от тез, които

са ялови, съдбата предскажете

на мене, който нито се боя

от вашата немилост, нито прося

добро от вас!

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

        Привет!

 

ВТОРА ВЕЩИЦА

                Привет!

 

ТРЕТА ВЕЩИЦА

                        Привет!

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

По-малък, но по-царствен от Макбет!

 

ВТОРА ВЕЩИЦА

От него по-честит, макар по-клет!

 

ТРЕТА ВЕЩИЦА

Макар не крал, баща на кралски ред!…

Макбет и Банко, вам привет, привет!

 

ПЪРВА ВЕЩИЦА

Привет, привет, вам, Банко и Макбет!

 

МАКБЕТ

Почакайте, пророчици неясни!

Недейте млъква! От смъртта на Сайнел[7]

аз тан на Гламис съм. Но как на Кодор,

когато Кодорският тан до днес

е здрав и читав? А да стана крал,

е по-невероятно и от туй

да стана Кодор! Откъде сте взели

прокобата си и защо със нея

ни срещате сред тази гола пустош?

Заклевам ви, кажете!… Стойте! Стойте!

 

Вещиците изчезват.

 

БАНКО

Земята ражда своите мехури

като водата. Тези са от тях.

Видя ли де изчезнаха? Аз — не!

 

МАКБЕТ

Във въздуха. Което ни се стори

телесно, изведнъж се разтопи

подобно дъх, от вятъра отвеян!

Да бяха постояли!

 

БАНКО

                Но дали

ги имаше, или сме яли корен,

омайващ разума?

 

МАКБЕТ

                От тебе щели

да тръгнат ред крале!

 

БАНКО

                А ти пък сам

си щял да станеш крал!

 

МАКБЕТ

                И тан на Кодор,

нали тъй беше?

 

БАНКО

                Точно тъй!… Кой иде?

 

Влизат Рос и Ангъс.

 

РОС

Макбет, вестта за твоята победа

зарадва краля, а когато той

узна, че сам на смърт си се изложил

във битката с метежника, у него

хвалебствия и думи на почуда

се сбориха кое да вземе връх

и ето че, преди денят да свърши,

те вижда да посрещаш в грозен бой

норвежките пълчища, без да трепнеш

пред страшните картини на смъртта,

създавани от теб! Като градушка

вестители се сипеха и всеки

изливаше пред него нови хвали

за тебе като доблестен бранител

на неговото кралство!

 

АНГЪС

                Той по нас

ти праща кралската си благодарност,

но тук сме не за да те наградим,

а само да те призовем при него.

 

РОС

Все пак в залог за бъдещи награди,

той каза ми към теб да се обърна

със званието „тан на Кодор“. С него

приветствам те, защото то е твое!

 

БАНКО

Да казва правда дяволът?

 

МАКБЕТ

                        Как „мое“?

Та Кодорският тан е още жив —

не ме обличайте във чужди дрехи!

 

АНГЪС

Тоз, който беше тан, е жив, но вече

върху живота му тежи присъда.

Дали с норвежеца е бил в съюз,

или бунтаря е подкрепял тайно,

или със двамата е готвел гибел

на своята страна, това не зная,

но той в предателство е уличен,

признал го е и го очаква смърт!

 

МАКБЕТ (настрани)

Тан Гламиски и Кодорски!… А после

и следващото там…

Към Рос и Ангъс.

                Благодаря ви.

Настрани, към Банко.

А може би и твоите деца

крале ще станат, щом такава чест

им обещаха същите, които

предсказаха ми Кодорското танство?

 

БАНКО (настрани, към Макбет)

Ако повярваш им докрай, ти сам

след Кодорската титла, току-виж,

си пламнал за престол!… Все пак е чудно.

Понявга силите на тъмнината,

желаейки ни злото, ни залъгват

със дребни истини, за да ни вкарат

във гибелни последствия!… Елате,

приятели!

 

МАКБЕТ (настрани)

        Две правди тука бяха

предсказани като примамлив пролог

към сцената, огрята с царствен блясък!…

Към Рос и Ангъс.

Благодаря!…

Настрани.

        Тоз подтик свръхестествен

не може да е лош, но и не може

да е добър. Ако е лош, защо

започна с правда? Ей ме тан на Кодор!

Ако добър е пък, защо тогаз

при мисълта, която ми внушава,

косите ми настръхват и сърцето —

противно на привичките си — блъска

в ребрата ми? Действителният ужас

е нищо пред ужасните представи

на мозъка. Убийството е още

единствено в главата ми, а на,

така ме друса целия, че всичко

във мене е догадка и възможност

и за ума ми съществува само

несъществуващото!

 

БАНКО

                Погледнете

в какъв захлас е нашият приятел!

 

МАКБЕТ (настрани)

Ако ме иска крал, съдбата може

да ме венчае, без да мръдна пръст!

 

БАНКО

Неловко му е в тази прясна титла.

И тя — подобно нова дреха — иска

подносване.

 

МАКБЕТ (настрани)

        Каквото ще да става —

и в най-дъждовния и бурен ден

настъпва пак часът определен!

 

БАНКО

Очакваме те, доблестни Макбет!

 

МАКБЕТ

Простете ми! Замаяният мозък

се върна към отминали неща…

Приятели, услугата ви вече

съм отбелязал в книгата, която

през час прелиствам. Да вървим към краля!

Настрани, към Банко.

Мисли за случилото се! След време,

когато го претеглим, ще разкрием

сърцата си един на друг!

 

БАНКО

                        Със радост!

 

МАКБЕТ

А дотогава — толкоз!… Да вървим!

 

Излизат.

Бележки

[7] Сайнел — така се наричал бащата на Макбет.