Кип Ланджело
Клиниката (4)

3

Когато влязоха, доктор Норман Чайлз бе зад бюрото, пишеше нещо в папка. Той свали очилата за четене, стана и тръгна към тях, за да ги посрещне.

— Надявам се, че не се наложи да ме чакате много — любезно се поклони лекарят.

Здрависаха се и той ги покани да седнат. Лора бе очаквала да види по-възрастен мъж, но лекарят изглеждаше на не повече от четиридесет години. Косата му бе черна, къса, бакенбардите — леко прошарени. Бе висок и слаб, в чертите на лицето му определено имаше нещо птиче.

Лора реши, че този човек не престава да мисли, това бе според нея в очите му. Но същевременно Чайлз определено бе сърдечен, изпълнен с разбиране, изглеждаше добряк. Излъчваше самоувереност, а това създаде в нея чувство за сигурност. Имаше вид и поведение на човек, познаващ работата си.

Кабинетът бе обзаведен елегантно. Приличаше повече на директорски, отколкото на лекарски кабинет. Бюрото бе грижливо подредено, нямаше безразборно нахвърлени неща. До него бе поставен компютър, в момента изключен. В ъгъла на помещението имаше врата — или за стенен шкаф, или за сервизно помещение.

На три от стените висяха увеличени снимки. Съдейки по сюжетите, Лора реши, че лекарят предпочита морския пейзаж. На стената зад бюрото му бе може би най-ярко изявената в професионално отношение фотография: настроението й бе вълнуващо, излъчващо мощта на водната стихия — вълни в различни нюанси на сивия цвят се разбиваха в скалистия склон на брегова линия. Тук е налице подчертан контраст с успокоителната пасторална тишина на пейзажа извън клиниката, рече си Лора.

На четвъртата стена бяха закачени поставени в рамки медицински дипломи, удостоверения, награди. Седнала пред бюрото, Лора се загледа в дипломите. Все пак я интересуваха професионалните възможности на лекаря. Забеляза, че имаше научни степени и титли от някои от най-добрите американски университети. Освен това имаше свидетелства от Американското общество за оплождане, Обществото за напреднали репродуктивни технологии, бе дипломиран като акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна ендокринология. Прочете всичко това и си отдъхна. Бе дошла където трябва.

— Е, прочетох медицинската документация — обади се Чайлз, завърнал се зад бюрото. Пак отвори папката и прелисти някои от листата в нея.

Лора отново почувства напрежение. Той, изглежда, не бързаше да стигне до същността на нещата. Може ли да им помогне или не? Чайлз продължи да чете. След малко надигна очи към тях.

— Вие сте адвокат, нали? — попита той Лора.

— Да.

— Какво право практикувате?

— Данъчно.

— Хм, това е доста напрегната сфера на дейност, нали?

— В някои случаи, да.

Чайлз кимна и поглади брадичка. Лицето му изразяваше загриженост. Пак я погледна и рече:

— Ще представлява ли за вас проблем, ако ние тук успеем?

При думата „успеем“ приятни тръпки пробягаха по тялото на Лора. Но пък какво искаше да каже?

— Не ви разбрах? Защо проблем?

— При направляемия репродуктивен процес, с каквато методика си служим ние, върху пациента се стоварват доста големи изисквания, най-вече във времето. Според мен за вас ще бъде доста сложно да продължите активно да практикувате професията си, като същевременно се подложите на нашата терапия тук.

— О, готова съм да намаля служебното си натоварване във фирмата, ако това е необходимо.

— Добре тогава.

Чайлз пак се зачете в папката. Нещо, изглежда, привлече интереса му по-специално. Той вдигна очи — този път ги насочи към Дан.

— Виждам тук, че сте фотограф.

— Да, така е.

— С каква фотография се занимавате?

— Работя предимно в света на модата.

— Наистина ли? И аз се опитвам да снимам — каза Чайлз и погледна към фотографиите по стените.

— Вие ли сте авторът? — интересът на Дан бе искрен. — Добри са. Много добри.

— Е, аматьорска работа.

— Възможно, но имате добро чувство за перспектива, светлината също използвате добре. Впечатлен съм.

— Наистина ли? Е, благодаря ви още веднъж.

Накрая стигнаха до причината за посещението им в клиниката.

— Прегледах няколко пъти всичките ви изследвания — заяви Чайлз. — Дан, производството на сперматозоиди при вас е изцяло в нормата. Две цяло, точка, седем кубически сантиметра изхвърлена семенна течност — кажи-речи е по средата на добрите нормативи. Броят на сперматозоидите е приблизително 60 милиона на кубически сантиметър: това е доста високо, пак в рамките на нормата. Размери, форма, поведение — всичко изглежда наред. При вас не виждам проблеми.

Дан се усмихна, развеселен:

— Старая се — правя каквото мога — пошегува се той.

Лора обаче бе прекалено неспокойна. Съвсем не й бе до смях. Гледаше Чайлз с пресъхнала уста и силен вътрешен страх. Какво ли ще каже за нея сега?

— Виждам, че миналата година сте опитвали изкуствено оплождане.

— Да — избърза Лора, — но не се получиха достатъчно яйцеклетки…

Чайлз кимна с глава спокойно:

— Е, това се случва много често.

Отново се загледа в папката:

— Не виждам показания за ендометриоза или маточна фиброза. Това е хубаво. Не виждам и някакви последици за матката от кюртажа.

— Какво? Какво казахте? — Дан подскочи изненадан и впери очи в Лора. — За какво говорите? Какъв кюртаж? Ти защо нищо не си ми казвала за това?

Лора занемя — просто не знаеше какво да каже.

Не бе се сетила да помоли лекарката в Ню Орлиънс да включи при изследванията бележка до Чайлз да не споменава нищо пред Дан. И сега се чудеше как да му обясни. Дан я гледаше втренчено и очакваше обяснение. Лора погледна към Чайлз. По изражението му разбра, че той схваща положението.

Тя се обърна към съпруга си.

— Когато се появи проблемът с фалопиевите тръби, се наложи да ми направят процедура. Необходимо бе, за да не бъде засегната и самата матка. Това е всичко.

Дан кимна. Лора почувства облекчение — бе повярвал на лъжата й.

— Но имаше ли проблем и там? — попита изведнъж Дан.

— Не, не. Никакъв.

— Е… добре. Добре. — Сега гледаше към доктор Чайлз. — Тогава тук нямаме проблем, нали?

Лекарят насочи очи към Лора.

— Сегашната трудност — тук Чайлз погледна и Дан, — изглежда, се крие в състоянието на фалопиевите тръби на Лора, а не в матката. Това е проблемът, плюс неспособността й да произведе адекватно количество яйцеклетки за обикновено оплождане „инвитро“.

— Не може ли да се направи нещо в тази насока? — запита Дан.

Чайлз остави папката върху бюрото, скръсти ръце и рече:

— Смятам, че можем да ви помогнем.

Погледна Лора и се усмихна:

— Специализираме именно изкуствено оплождане за жени във вашето състояние. Работим по съответни техники и методики.

— Значи наистина вярвате, че можете да ни помогнете? — зарадва се Лора.

— О, да, разбира се.

Дан остана скептик до края.

— Въпреки че другите лекари не успяха?

— Не бих коментирал какво могат или не могат други лекари. Казвам само онова, което вярвам, че можем да направим за вас тук. И то е, че сме в състояние да ви помогнем.

Тези думи имаха магическо въздействие върху Лора. По тялото й пробягаха радостни тръпки. Обърна очи към Дан и веднага усети, че и той с мъка въздържа радостната си възбуда.

— Но това е чудесно! — възкликна Лора и стисна ръката на Дан. — Нали, мили?

Той й се усмихна и в очите му Лора прочете любов, чувство, каквото не бе изразявал доста отдавна. После Дан се обърна към Чайлз и попита кога и как ще протече лечението.

— Първо ще започнем с медикаментозна терапия: лекарства за подпомагане на оплождането. Разбирам, че това е правено и преди, но ще трябва да опитаме пак — да произведем нужното количество яйцеклетки. При това нищо не губим от лечението. То ще се изрази в ежедневни инжекции, които можете да си правите сама у дома. Възможно е да помага и съпругът. Вие не сте боязлив относно такива процедури, нали, Дан?

— О, мога да забивам игла, ако това ме питате. Няма проблеми, правил съм го и преди.

— Дори лекарствата да не помогнат за увеличаване на броя на яйцеклетките, пак не е опасно. Имали сме редица успешни случаи само с единствена яйцеклетка. Отделяме ги и после оплождаме със сперматозоидите на съпруга в нашата лаборатория тук. — Погледна към Лора. — После се поставят в матката. По време на тази фаза пациентката получава хормонални добавки — прогестерон, които подготвят организма за приемане на яйцеклетката.

— Прогестерон ли? Какво е това? Безопасно ли е?

— Абсолютно безопасно. Не бих го предлагал, ако има рискове. При това определено е необходимо, когато се прилага изкуствено оплождане. Бременността не може да протече нормално и здравословно без него.

— Има ли странични ефекти? — заинтересува се Лора.

— Отначало може да почувствате леко неразположение, възможно е слабо кръвотечение или спазми, но те няма да са опасни. При това ще преминат доста бързо.

— Е, ще успея да ги преодолея. Щом добавките са безопасни, при това необходими, нямам никакви възражения.

— Прилагал съм ги при много от пациентките си. Затова имаме толкова висок процент на успешно родили при нас. Значително по-висок от сходните клиники.

— А какъв е процентът? — Лора бе любопитна. При това като специалист по данъчното право бе свикнала да борави с цифри и всевъзможни статистики. Хормоналните съставки или добавки и специалните функции на организма й невинаги бяха лесни за разбиране, но пък цифрите са си черно на бяло — говорят точно и ясно. Интересен й бе въпросният показател, за да си направи съответните заключения.

— Откакто преди две години се преместихме тук от Маями, успехът ни е изключителен — обясни Чайлз. — При нас живородените са средно седемдесет на сто.

— Толкова висок процент? — удиви се Лора. Трудно й бе да повярва в тази цифра, но пък вътрешно отчаяно желаеше тя да е вярна. — Чувала съм, че средната цифра е четиридесет на сто успешно родили при изкуствено оплождане. Така ли е?

— Да, в други клиники, в миналото. Първо трябва да знаете, че цифрата, която ви дадох, се отнася за всички пациентки, които идват за изследвания при нас, а не за пациентките, които отговарят на изискванията за лечение. В това се крие голямата разлика. Освен това във въпросната сфера през последната година бе отбелязан значителен напредък. Днес правим неща, които преди известно време бяха немислими. Нашите специалисти чудесно си разбират от работата. Специализираме с особен тип пациентки — като вас например. И тъй като се занимаваме само с това, можем да концентрираме усилията си единствено върху съответното лечение. Което пък увеличава процента на успеха. Шансовете ви са много големи, като се има предвид, че сте под четиридесетте години и напълно здрава. Седемдесетте процента не са измислени, не са преувеличение. Аз напълно искрено вярвам, че можем да ви помогнем да родите.

Лора се обърна към Дан.

— Седемдесет на сто — издума тя с респект в гласа. Всяка изминала минута увеличаваше вярата й. Същевременно съзнаваше, че се оставя възбудата да я увлича прекалено много.

— О, има още нещо, друг страничен ефект, който би трябвало да ви спомена — обади се Чайлз. — Процесът, който използваме, понякога малко затруднява изваждането на плацентата впоследствие. Но не се плашете — няма никаква опасност нито за детето, нито за майката. Става малко по-болезнено, отколкото бих желал да бъде. Затова след изваждането на плода препоръчваме пълна упойка, за да приспим пациентката, докато свършим с плацентата. Тази процедура е лека и напълно безопасна. Отнема само няколко минути, но по-добре е да бъдете под упойка — поради дискомфортните усещания. Това е всичко.

Лора изпита известни съмнения. Никога преди не бе чувала подобни неща. Но пък не бе чувала и за хормоналните добавки, които щяха да й помогнат да зачене, затова реши, че всичко непознато се дължи на бързото развитие на гинекологическата наука. Не бе чак толкова страшно, като се има предвид какво щеше да получи в замяна.

— Моята лекарка ще знае как да процедира, нали? Когато раждам, искам да кажа? — попита тя.

— О, вижте, аз все пак трябваше досега да съм изяснил този аспект — вие ще трябва да родите при нас.

— Тук ли?

— Да. Имаме родилно отделение в клиниката.

— Да, да, ние го видяхме.

— Обзаведено е по-добре, отколкото в повечето национални болници.

— Напълно ви вярвам, но си мисля, че ще ми бъде доста трудно да дойда чак дотук, когато дойде време за раждане — започна Лора. — Кой може да каже кога ще започнат родилните болки? Пътят е доста дълъг, дори и за бърза кола. Възможно е да не съм в състояние да пътувам…

— Не ме разбрахте. Вие вече ще сте тук — прекъсна я Чайлз. — Тъкмо се канех да обясня, че лечението изисква продължително наблюдение и изследвания. Първо, от момента, в който имплантираме оплодената яйцеклетка, до истинската бременност — това е приблизително двуседмичен период. Тогава ще се налагат инжекции два пъти дневно. След истинското зачеване ежедневно ще се налага да прилагаме хормонална терапия. Вероятно няма да можете да доизносите плода до края на термина без тях. И така — ще се наложи да прекарате доста време тук. Необходимо е да приемете това положение, ако желаете всичко да премине успешно.

— Всеки ден ли? — учуди се Лора.

— Да. Всеки ден — седем пъти седмично. Именно по тази причина сме създали нашето родилно отделение. Хормоналната терапия ще продължи до самото раждане. И това е нещо, което има пряко отношение към високия ни процент на успех. Налага се да сме в състояние да контролираме вашата бременност, за да сме сигурни, че няма да възникнат проблеми.

— Но ние живеем в Ню Орлиънс — намеси се Дан. — Това е около шест часа път до тук.

— Забелязах този факт в медицинското ви досие. Трябва да вземете решение дали разстоянието ще ви бъде проблем.

— Не може ли инжекциите да ми прави моята лекарка в Ню Орлиънс?

— Става дума за разработена лично от мен процедура и тя изисква специализирани умения, каквито вашата гинеколожка просто не притежава. Изследвания ще се налагат всеки ден, както и наблюдения — трябва да знаем как ще реагира организмът ви, какво ще бъде поведението на хормоналните нива — за да бъдем сигурни, че дозата е правилна. Така ще можем да я променяме при нужда. Единственият начин да постигнем успех е да го правим тук — от това зависи и крайният резултат. Съжалявам, но това е положението — завърши доктор Чайлз.

Дан изгледа Лора. После тихо рече:

— Миличка, не виждам как ще си в състояние да идваш дотук с кола, шест часа само в едната посока, два пъти дневно. Просто е невъзможно.

Лора замълча. Знаеше, че Дан е абсолютно прав.

— Ако нямате нищо против — намеси се Чайлз, — нека ви предложа нещо. На всичките си пациенти, които живеят на големи разстояния оттук, подсказвам едно решение — да наемат някъде наблизо квартира за времетраенето на лечението и раждането.

— Всъщност имате предвид фактически да се преместим да живеем тук? — засмя се Дан колебливо. — Не мисля, че ще се получи.

— Е, напълно естествено, това зависи изцяло от вас. Мога да ви уведомя, че разполагаме с персонал, който ще ви помогне да си намерите квартира или къща, ако решите да постъпите по този начин. Наемите в района са напълно приемливи.

— Не става дума за наемите — откликна Дан. — Няма начин просто да се преместим тук. И двамата работим в Ню Орлиънс и не е практично да изминаваме това огромно разстояние всеки ден.

— Но това е въпрос, който трябва да обмислите. Само вие можете да кажете доколко желаете да имате дете и какви жертви сте готови да направите за тази цел.