Кип Ланджело
Клиниката (24)

23

Прибра се у дома задъхана и незабавно посегна към телефонната слушалка, за да се обади на Дан. Той не беше в къщи и тя остави съобщение на телефонния секретар — да й позвъни веднага щом се върне. После набра номера му в студиото, но той не бе и там. Погледна часовника. Наближаваше осем часа. Вероятно е на път за у дома, помисли тя. След няколко минути пак ще го потърси.

Навън бе вече съвсем тъмно. Единствената светлина в къщата бе настолната лампа на бюрото й. Мракът я ужасяваше, от него сякаш й ставаше още по-студено. Затова тръгна по стаите и запали почти всички лампи. После се излегна на голямото канапе, сви се на топка и се опита да се успокои. Но цялата трепереше. Също като уплашено дете.

Болеше я и главата. Бе напълно изтощена от продължителното шофиране, объркана от разкритията си в Монтгомъри. Отчаяно й се искаше да намери обяснение на всички загадки: за това, че Чайлз работи под чуждо име; за трагичното състояние на момчето в „Удридж“, което очевидно бе негов син; за родените в център „Нов живот“ деца — племенницата на Джени, сина на Шарлот, момчето от рождения ден. Може би пък всички тези неща не са свързани? Възможно бе Чайлз, или Нифейр, просто да има нещастието синът му да страда от онова ужасно заболяване. Но тогава пък каква е причината за смъртта на Джени? И защо Чайлз има и друго име — Нифейр?

Пак набра номера в Ню Орлиънс. Часът бе вече осем и петнадесет и у дома пак нямаше никой. Замислена за децата, тя се питаше дали лечението на Чайлз е предизвикало тези аномалии у майките. Чакай сега, рече си тя, ако можем да наречем тези неща аномалии. Да не би тя да продължава да си въобразява? В края на краищата само тя ги забелязва. А ако Шарлот е права? След като родителите не забелязват нищо криво, а и лекарят също, може би греши самата тя — Лора? А на тях им няма нищо?

Обаче Джереми Нифейр е определено болен. Но дори и така да е, другите деца не са като него. Ако те страдат от някакво заболяване — а сега тя се опитваше упорито да се самоубеди, че нищо им няма — то аномалията е от съвсем друг характер, доста по-неуловим.

Пак позвъня на Дан и пак не го намери. Стана й още по-студено. Отвори дрешника и извади едно от палтата. Върна се на канапето и се зави с него.

Отново в съзнанието й заваляха въпроси: каква е истината за Чайлз? Той заблуждава ли пациентите си в център „Нов живот“ относно самоличността си? Кое е истинското му име: Нифейр или Чайлз? Или лъже и хората в „Удридж“? Защо поначало му е необходимо това двойствено съществуване?

Вероятно Джени бе намерила отговорите на тези въпроси, реши Лора. Сигурно бе научила, че истинското му име е Нифейр. Но дали е разбрала защо има две самоличности?

И ако е разбрала… може би затова е катастрофирала?

Отново позвъни в Ню Орлиънс, но никой не вдигна слушалката. Вбесена, Лора тресна телефона. Дан трябва да си е у дома! Трябва да е подръка, когато тя се нуждае от него! Тук бе така изолирана, за бога! Няма с кого една дума да си каже, да обсъди тази загадка.

Котаракът се измъкна от кухнята и се приближи. Гледаше я по особения начин, който означаваше, че е гладен.

— Не сега — сопна му се Лора.

Котката я загледа, после се отправи към прозореца, скочи на перваза и се изтегна там, като продължи да я гледа. Колко приличаше на сина на Шарлот… той по същия начин се втренчваше в нея с изпразнено от съдържание изражение. Може би дори не я забелязваше. Като котарака — обръща й внимание само когато иска храна. Сякаш е празен отвътре. Или мъртъв като другия — брат му, близнака, когото Дан прегази. Филикс. Или този тук е Филикс? Който и да е, тази вечер присъствието му много я потиска.

Според полицаите смъртта на Джени е била причинена в резултат на нещастен случай. Нямало е улики или доказателства, които да сочат друго. Но Лора отдавна вече се съмняваше в истинността на тези твърдения. Първоначално подозрения в нея бяха събудили липсващите записки и файлове в компютъра. Това и фактът, че Джени определено бе уплашена. Каква бе причината за уплахата й? Едва ли „Удридж“ или Джереми Нифейр. Те не са толкова страшни. Тогава какво?

Всъщност Джени не бе споменала Чайлз. Нито веднъж. Трудно бе да си представи човек, че Чайлз би могъл да има нещо общо с катастрофата й. Той ни най-малко не прилича на убиец и едва ли може да бъде такъв, мислеше Лора. В клиниката бе винаги загрижен, внимателен, съчувстващ на пациентките си. Не бе ли се посветил на това да помага на бездетните семейства, да създава живот, а не да го отнема? Не, Чайлз не е убиец. Лора не приемаше подобна теза — Чайлз да има нещо общо с катастрофата на Джени или дори с тази на Ерин Аршембо.

Замисли се за разговора си със свекървата на Ерин, особено за думите, че синът й Елиът не е убил Тайлър. Ето още една трагична смърт, още една загадка.

Набра Дан в Ню Орлиънс. Пак го нямаше.

Главоболието й се усили още повече. Ставаше нетърпимо и тя отиде в банята, намокри кърпичка със студена вода и я сложи на челото си. А от умората започна да й се вие свят. Пак си легна и се зави с палтото.

Отново позвъни на съпруга си. И отново го нямаше. Сега се разтревожи сериозно. Досега трябваше да си е у дома, рече си тя. Боже, може ли нещо лошо да му се е случило?

Намери лек за умората и тревогите чак когато сънят надви и тя заспа дълбоко, окончателно съсипана от притеснения и тежкия ден. Спа дълго, събудиха я първите слънчеви лъчи, които проникнаха през прозорците на всекидневната и леко я щипнаха по клепачите.

Вдигна ръка да заслони очи от яркия блясък. Разтърси глава, за да прогони съня, и първо погледна часовника. Часът бе седем и четиридесет и пет. Бавно се изправи, замаяна и слаба. Бе спала повече от 11 часа, а все още се чувстваше изморена. Главоболието също се обаждаше, но по-леко. Бе някак объркана, но топлината и слънчевата утрин прогониха част от снощните опасения.

За всичко трябва да има напълно рационално обяснение, каза си тя. Първо, не разполага с всичките факти, някои неща липсват. Като ги научи, картината ще се изясни. Само е нужно да се разсъждава логично и спокойно. Ето, утрото вече е тук и всичко ще си дойде на място.

Набра номера у дома в Ню Орлиънс, решена, че ще се почувства много по-добре, когато с Дан обсъдят нещата. Същевременно бе загрижена, че не бе намерила Дан снощи, а и той не бе отговорил на оставеното в телефонния секретар съобщение. Някъде в подсъзнанието й тлееше страхът, че може нещо да му се е случило. Трябваше час по-скоро да разсее опасенията.

Дан вдигна слушалката на третия сигнал.

— Ало, да? — Гласът му бе нетърпелив, раздразнителен.

— Къде беше снощи? Знаеш ли колко пъти те търсих?

— О, Лора, здравей! Чух ти съобщението, но беше много късно и реших да не те будя. Извинявай!

— При всички случаи трябваше да се обадиш. Знаеш ли колко се бях разтревожила!

— Ами прибрах се чак към два часа. Нямаше начин да те будя по това време. Пък и аз не бях много във форма.

— Защо, къде беше снощи?

— Нали знаеш Найджъл, онова хлапе, което ми помага с апаратурата? Вчера предложил на гаджето да се оженят, а тя му отказала. Много му бе криво, та го заведох да се почерпим, да му удавим мъката в няколко чашки скоч. А и аз пийнах повечко, сега се чувствам ужасно. Главата ме цепи, успах се. Имам среща с три манекенки в студиото тази сутрин. Вече съм закъснял с цял час. Дано не са си тръгнали.

— Налага се да говорим, Дан. Открих някои неща. Непременно трябва да ги обмислим заедно. Имам нужда от теб.

— Миличка, може ли да го направим по-късно? Сега съм закъснял ужасно! Виж, и без това днес следобед ще идвам при теб. И ще остана чак до след Деня на благодарността. Цяла седмица ще ни се събере. Ще говорим тази вечер, а?

— Но става дума за нещо много важно, Дан!

— Чакай, ти добре ли си?

— Да, само малко съм объркана. Става дума за някои от родените тук деца и за самия доктор Чайлз. Не зная откъде да започна.

— Да не би нещо да не е наред с бебето?

— Не, не. Не става дума за него.

— А и ти си добре? В медицинския смисъл на думата си добре, нали така?

— Да.

— Ох, уплаших се. Виж сега, сигурна ли си, че не можем да отложим разговора до довечера? Наистина съм закъсал за време сега! Обещавам ти, че ще изслушам най-внимателно всичко, ще говорим подробно. А освен това довечера няма да съм махмурлия, нали? — засмя се Дан.

— Но довечера ще говорим на всяка цена, нали? Трябва да говорим, Дан! Непременно!

— Да бе. Абсолютно. Ще дойда около седем часа.

— Не можеш ли по-рано?

— Ще се опитам, но не искам да ти обещавам.

— Опитай се да дойдеш по-рано, Дан. Моля ти се!

— Миличка, ти нали не ме лъжеш, че си добре?

— Не, не те лъжа, само съм малко изплашена.

— Защо си изплашена?

— И аз не зная. Ето за това трябва да говорим. Просто не съм сигурна в някои неща.

— Я чакай, искаш ли да отида и да отложа снимките. После веднага ще тръгна към теб, а?

— Не, не. Свърши си там спешната работа. Ще говорим довечера. Може да се изчака няколко часа.

— Сигурна ли си?

— Може да се отложи още няколко часа.

— За каквото и да става дума, миличка, уверен съм, че не е толкова страшно, колкото си мислиш. Чуваш ли?

— Надявам се, че си прав.

— Всичко ще се оправи — рече той. — Обещавам ти. Нали? Всичко ще се оправи! Горе главата!

— Зная, Дан, зная. Добре.

— Ето така те харесвам, моето момиче! Обичам те, Лора!

— И аз!

— Хайде, довечера да ме чакаш по-рано — и Дан затвори.

Разговорът с него я ободри и някак й даде сила. Каквото и да става, все ще намерим изход, рече си тя в доста по-оптимистично настроение. А довечера ще седнат и спокойно ще обсъдят всичко. Може би тогава нещата вече няма да й изглеждат така черни?

Погледна часовника. Трябваше да побърза, ако иска да спази уречения час в клиниката. Има време колкото за един душ и обличане. Замисли се за миг обаче. Ако лечението на Чайлз предизвиква тези деформации в децата, може би не бива повече да се подлага на инжекциите?

Но става въпрос само за три деца, опита се да рационализира Лора. Например другото бебе на онова празненство — момиченцето — изглеждаше напълно добре и нормално. Пък и откъде да е напълно сигурна, че въпросните три деца не са добре? Дори и да е така, нали и някой друг, освен нея би трябвало да е забелязал досега?

Няма никакви доказателства, че инжекциите застрашават плода в нея. Същевременно, ако ги пропусне, може да си има проблеми. Ако само си въобразява всички тези неща? Ако доктор Чайлз е лекарят, който твърди, че е? Тогава значи има нужда от инжекциите…

Реши да отиде в клиниката. Вече почти се бе успокоила.