Гордън Корман
Фалшивата нота (21)

Глава 21

За жителите на Залцбург, Австрия, Уилям Макинтайър беше поредният турист. Може би облечен по-официално, в тъмен костюм, но въпреки това чужд посетител, който прекосяваше бавно градския площад. Явно никой не забелязваше мъничкия монитор в ръката му, нито чуваше тихите сигнали, издавани от устройството, свързано с предавателя.

Близо от седмица господин Макинтайър следеше с този уред Ейми и Дан, които от Париж отидоха във Виена и после в Залцбург. Сега обаче сигналът бе престанал да се движи. Всъщност не беше помръдвал от два дни. Нещо не беше наред.

Докато Макинтайър прекосяваше оживения площад, сигналите се превърнаха в непрекъснат тон, което означаваше, че предавателят е съвсем, съвсем наблизо.

Макинтайър се взря. Ето го — беше закачен като значка върху ревера на статуята на Моцарт в средата на площада.

Някой хвана здраво Макинтайър за рамото и го обърна в другата посока. Пред него се извисяваше вбесеният Алистър Ох.

— Така значи, вие сте били! — обвини го възрастният мъж. — Няма да допусна да се намесвате в надпреварата! Къде ми е ключът към загадката?

Адвокатът сви озадачен рамене.

— У мен няма нищо ваше.

— Имаше един ключ към загадката от тунела край „Свети Петър“ — каза студено Алистър. — Когато отидох да го взема, за да го занеса за превод, установих, че той е изчезнал, и намерих в ръкохватката на бастуна си чипа ви за проследяване. Вашето обяснение, ако обичате.

— Нямам обяснение.

— Значи признавате, че се опитвате да повлияете на надпреварата. — Очите на Алистър се присвиха. — Или възнамерявате да я осуетите и вие да грабнете наградата.

Макинтайър се изправи в целия си ръст.

— Неприятно ми е да го чуя. Може и да сте били измамен, но не от мен. Би трябвало да сте наясно, че залогът е твърде голям, така че трябва да се очакват предателства. А хората от рода Кахил са способни почти на всичко.

— Ще ви науча аз вас. Щом победя в надпреварата, ще се постарая никога вече да не получите работа!

Алистър свали чипа за проследяване от ревера на Моцарт — беше залепен с дъвка — завъртя се рязко и се отдалечи.

Макинтайър с въздишка тръгна от площада и се запъти към едно открито кафене в прикътан двор на три пресечки оттам. Седна на тиха маса, срещу мъж, облечен от глава до пети в черно.

— Няма да повярвате — заяви с отчаян глас адвокатът. — Намерили са чипа за проследяване под каишката на котарака и са го сложили на Алистър Ох.

Мъжът в черно прокара ръка по сбръчканото си чело.

— Значи ми съобщавате, че сме изгубили дирята на децата.

Макинтайър кимна мрачно.

— По-скоро те са ни се изплъзнали. Явно са по-изобретателни, отколкото е смятала дори госпожа Грейс.

Високо над масата им един реактивен самолет, отправил се на изток, оставяше по ясното синьо небе следа, наподобяваща бяла лента.