Ричард Осбърн
Първичен инстинкт (8)

Глава седма

„Тен-Фор“ е бар на Брайъит Стрийт, на няколко пресечки от съда и главното полицейско управление, посещаван главно от ченгета. Подобно на самата полиция в Сап Франциско, и барът се намираше в преходен период. По-рано той беше типична кръчма за ченгета, каквато може да се открие във всеки голям град. В Ню Йорк, Детройт, Чикаго, Бостън полицаите образуват затворени общности от имигранти второ и трето поколение, консервативни и сурови момчета на закона. Твърд алкохол, никаква атмосфера, ориенталска кухня.

Но полицията в Сан Франциско се променяше. Старомодните ченгета излизаха в пенсия, младите напираха. И ето че „Тен-Фор“ сервираше коктейли и марково пиво, „Лутърс“, „Муви Старс“ и „Крис Айзък“ — суперрокерите на Сан Франциско — изместиха от джубокса Франк Синатра и Тони Бенет. Имаше дори папрат в саксии.

Имаше и ченгета. Стари ченгета — като Гюс Моран и изтупани типове като Ник Кърън, с модерни костюми и поддържани прически. Уокър и Моран седяха на една маса, надигаха питиетата си и чакаха Ник. Той не беше обещал да дойде, но те знаеха, че все някога ще се появи като гълъб, който се връща в гълъбарника си.

Уокър се втурна към Ник, преди той да успее да пресече бара.

— Слушай, Ник, защо по дяволите тази Катерин те нарича Ник? Ник, искаш ли цигара? Ник, ще ме закараш ли у дома? Какво за бога означава това?

— Тя не пита мен дали мога да я закарам. Тя попита всички — отбраняваше се Ник.

— Здрасти, Ник — викна барманът. — Както винаги? Перие с лимон?

— Двоен „Блек Джак“ с лед, Чъки — отвърна Ник.

— Хей, момчето ми, какво правиш? — ахна Гюс.

— Първото ми уиски от три месеца. Какво толкова! Имаш ли нещо против?

— Да! — каза Гюс Моран.

— Колко жалко!

— Познаваш я, така ли, Ник? — продължаваше Уокър.

— Не я познавам. Тя не ме познава. Нито съм я чувал, нито съм я виждал, преди да отидем двамата с Гюс при нея. Нали, Гюс?

— Откъде, по дяволите, да знам?

Чъки, барманът, постави пълна чаша скоч на бара пред Ник.

— Благодаря, Чъки, Бъди добър и ми го запиши в сметката.

— Разбрано, Ник.

Докато вървяха към масата, Кърън отпи една яка глътка и половината скоч изчезна. Детективът въздъхна доволно и избърса устни. Вкусно беше. Твърде вкусно. Имаше съвсем лек привкус на опасност.

— Кажи ми още веднъж, Ник — настояваше на своето Уокър. — За да знам със сигурност. С Катерин Трамел сте се запознали служебно, така ли?

— Точно така.

Уокър присви недоверчиво очи.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно — Ник Кърън изля в гърлото си силната кафява течност, сякаш се нуждаеше от нея, за да преживее следващите минути от живота си. — Казвай! Какво ще правим сега?

— Какво ще правим ли? Слагаме точка. Долу ръцете от нея, Ник. Направи го за себе си. Направи го, ако щеш за нас. Не искам Талкът да ми извие врата. Помисли за това!

— И ще я оставим на мира, просто така?!

— А какво да правя? Тя издържа теста с детектора повече от блестящо, Ник. Лично аз направо съм възхитен. Точка с Катерин Трамел. И слава богу. — Уокър отпи от чашата си водка с тоник. Изглежда също като Ник имаше нужда от това. По-високото му служебно положение не го пазеше от опасностите на алкохолизма — дори напротив.

— Издържала ли? Боже мили, изобщо не е издържала, тя надхитри машината. Нали затова сама поиска да направи теста.

— Откъде, по дяволите, знаеш? — почти изкрещя Гюс Моран. — Какво, по дяволите, става между теб и тази вещица? Ник, чуй, какво ще ти кажа, твърде стар си да се побъркваш по някаква кукличка.

— За мен тя е просто една заподозряна, нищо повече — измърмори Кърън.

— Боже — каза Гюс, — не знам да се смея ли, или да плача!

— Беше заподозряна — поправи го Уокър, — която чисто и просто издържа теста с полиграфа. Напълно достатъчно. Това е всичко. Случаят е приключен.

— Ами ако не е всичко?

— Моля те, Ник, моля те — простена Уокър.

— Хайде, Фил, няма просто така да подвиеш опашка? А родителите й? А другите й книги? Може би им има нещо на нейните книги, та се сбъдват?

Фил Уокър поклати бавно глава. Изглеждаше уморен, похабен и по-стар от своите четиридесет и пет години.

— Родителите и са починали при злополука. Не ме е грижа какво друго е писала. А ти, по дяволите, откога се интересуваш от книги?

— Как са починали? — Ник се беше запънал като борец, който иска да изтощи противника си. — Имало ли е следствие?

— Не те разбирам, Ник — поклати глава Моран. — А досега винаги съм мислил, че те разбирам добре. По какво си се побъркал — по тялото й или по това да я опандизиш за убийство? Ту реша, че е заради тялото й, ту, че си я взел за женски Ал Капоне, държавен враг номер едно. А може би и двете, а?

— А сега казваш — намеси се Уокър, — че може би е убила и родителите си. Да не би да е пречукала и Мани Васкес, а?

— Ами да — каза сериозно Моран. — Качила се е на ринга и се е превърнала в гърмящ змей.

— Ти го казваш — разграничи се Уокър. — Аз пък мисля, че се е преоблякла като африканец и е научила някакъв ляв прав, който може да убие човек… а, и си е намазала лицето с боя за обувки… Хайде да я сложим пак на детектора и да я питаме.

— Начукай си го, Фил — процеди през зъби Ник.

— Е, щом стигнахме дотам, начукай си го и ти, Ник.

— Чувствам се някак изолиран — обади се Моран мрачно.

— И до теб ще стигнем — каза Ник. — Той изпи докрай питието си и махна на бармана с празната чаша. — Какво ще кажеш за още един двоен, Хари?

— Разбира се, Ник.

— Стига, Ник — свъси вежди Моран. — Нямаш нужда от тази проклетия.

— Ти имаш нужда — парира Кърън. — Фил има нужда. Всяко ченге в тази дупка има нужда.

Но не барманът донесе питието на Кърън. Вместо него се приближи мъж с оредяла рижа коса и костюм, пред който Гюс Моран изглеждаше като слязъл от страниците на модно списание. Малките му очички бяха изцъклени от погълнатия алкохол. Той постави чашата пред Ник и се надвеси над него, хилейки се злобно.

— Ето, Стрелец! Пий! Върна се при „Блек Джак“, а, Стрелецо?

Ник взе питието, но не погледна към злия дух.

— Обсъждаме един случай, Марти — каза спокойно, но твърдо Уокър.

Марти Нилсен, агент от Вътрешния отдел, който трудно можеше да бъде наречен приятел на Ник Кърън, прояви пълно разбиране.

— О, ясно! Напълно ми е ясно. Наистина. Значи обсъждате — той бутна чашата малко по-близо до Ник и прибави ехидно. — Пий! Изпий твоя двоен, Стрелецо!

Гюс Моран видя как ръцете на Ник се свиха в юмруци и той целият застина, напрегнат като стоманена пружина, едва сдържайки се да не налети на месестия Нилсен. Моран сложи ръка на рамото му. Ник преглътна яростно, но остана на мястото си.

— Не съм на служба, Нилсен — каза той. — Чу ли ме добре? Не съм на служба и обсъждам един случай с моя партньор и шефа. Вътрешният отдел не би трябвало да се безпокои за това. А може би искаш да си пиша допълнителни часове? Какво ще кажеш? Мислиш ли, че те засяга, мухоловка такава!

— Хей, Стрелец, не ме е грижа. Но не се преуморявай. Може пак да се пропиеш.

Студен вятър нахлу от улицата, когато Бет Гарнър се вмъкна в бара. Тя пристигна тъкмо навреме, за да види, че Ник е на път да изгуби контрол над себе си. Той беше скочил на крака, Моран и Уокър се опитваха да го върнат на мястото му.

— Престани да ме дразниш, Нилсен — изръмжа Кърън, — защото ще ти избия проклетите зъби от муцуната.

— Ей, ей, какво ви става — Бет Гарнър, с нейните петдесет килограма застана между двете яки ченгета. — Я се успокойте.

— Няма проблеми, докторе — ухили се Нилсен. — Няма проблеми, щом като и леля доктор е тук, тъкмо навреме, за да спаси любимия си пациент.

Той прегърна Бет, потен, замаян и тромав като мечка. Тя се отърси от него.

— Долу лапите, Марти!

Нилсен беше или много пиян, или необичайно дебелокож, дори за вътрешно ченге.

— Е, деца, забавлявайте се добре — заяви той със сърдечна усмивка и се оттегли.

Но Ник не можа да се охлади толкова бързо. Тоя продължи да гледа Нилсен. Очите му се забиваха като ножове в гърба му.

— Тоя си го търси и аз съм в изключително подходящо настроение да му го дам.

Бет го върна на масата.

— Правилно. Точно това трябва да направиш. Направо ще му се навреш в ръцете. Че той точно за това си мечтае.

Кърън пое дълбоко въздух, сякаш само така би могъл да потуши гнева си. Но му трябваше още нещо. Погледна Бет.

— Хайде да си вървим!

— Добре — каза Бет и пъхна ръката си в неговата с мил и някак покорен жест.

Ник се обърна към Уокър и Моран и хвърли няколко банкноти на масата.

— Плати за мен, Гюс. И изпий едно за моя сметка.

Сетне поведе Бет Гарнър към изхода и измитите от дъжда улици.

Двамата полицаи се загледаха след тях.

— Не са ли чаровна двойка — каза Гюс.

— Мислех, че вече не са.

— Е, може би не и тази вечер. Може би тази вечер е както в добрите стари времена.

— Понякога си мисля, че направи това с нея само за да се отърве от Вътрешния отдел.

— Хайде сега — възмути се Гюс. — Той не е такъв. Моят партньор има сърце.

Яростта, насъбрала се този ден в Ник Кърън, избухна в момента, в който той и Бет пристъпиха прага на жилището й. Когато тя протегна ръка към ключа на лампата, той посегна към нея, сграбчи я, целуна я настървено и жадно и я притисна към вратата. Беше неочаквано груб и по тялото на Бет премина вълна от страх. Тя се опита да го отблъсне, но усети ужасната му решимост да сломи съпротивата й.

— Не… моля те, Ник…

Той не отвърна с думи, обаче беше пределно ясен. Пъхна ръце под роклята й и гневно разкъса плата, горещата му ръка се плъзна нагоре между бедрата й. После дръпна роклята от раменете й, пъхна ръце под сутиена и извади гърдите й. В гласа на Бет прозвуча паника.

— Моля те, недей… не…

Ник се наведе над рамото й и го захапа с ръмжене, събаряйки я на земята. Надигна се колкото да вдигне ризата си и смъкне панталоните си и нахлу яростно в нея. Бет Гарнър обаче не беше жена с дълбоко скрити мазохистки фантазии. Тя не изпита никакво удоволствие, само отвращение и нарастваща омраза.

Той се впиваше все по-дълбоко, налиташе с мощни, яростни удари, сякаш свирепото му желание можеше да намали болката, която й причиняваше, сякаш можеше да я застави по някакъв начин да изпита удоволствие. Но унижението не породи у Бет никакво вълнение. Тя можа само да изчака края и да се надява, че той няма да я насилва повече.

Ник свърши бързо. Почувства се съсипан, в мозъка му нещо жужеше, обзе го тъпо разочарование, гладът и желанието му не бяха заситени.

Претърколи се, легна до Бет и се втренчи в тавана. Сега, когато всичко бе свършило, тя не усещаше страх, нито пък омраза, само тъга и съжаление. Попипа червеното си рамо и седна, неспособна да погледне Ник.

Той протегна ръка да я докосне, може би да я помилва и успокои, но ти не искаше да бъде успокоявана. Отблъсна го и потръпна.

— Бет…

— Е, как беше тя? — Бет Гарнър беше психиатър и имаше почти неограничен достъп до дълбоката пропаст на неговата душа. Всичко това явно не беше се случило заради нея. Тя не беше нищо повече от отдушник.

— Кой?

— Катерин Трамел.

— Защо мислиш, че знам как е тя?

— Ти не знаеш как е тя в леглото, Ник, иначе това тук нямаше да се случи.

— Бет…

— Не. Питам как се държа иначе.

Ник замълча за миг.

— Права беше за нея — каза той тихо. — Използва книгата за алиби.

Той седна до нея и целуна рамото й, което беше ухапал преди няколко минути. Бет не помръдна. Стори му се, че е целунал статуя.

— Познавам я от Бъркли — каза тя.

— Какво?

— Бяхме заедно в някои групи — Бет се усмихна жално на рамото си. — Психология, нали знаеш. Ето това е общото между нас. Нима не ти е направило впечатление?

— Всъщност, не. — Бет и Катерин Трамел бяха на една възраст. Бяха следвали психология в. Бъркли, горе-долу по едно и също време. — Трябваше да се сетя.

— Ти просто не мислиш за мен, Ник. От много време. А още по-малко в последните дни.

— Защо не ми каза, че си я познавала?

Тя го погледна.

— Казвам ти го сега.

— Остави си време.

— Ти обаче не. Исках да правя любов с теб, Ник. Исках, но не така. Никога не си бил такъв — тя се взря настойчиво в него, сякаш иска да разгадае нещо по лицето му на слабата светлина. — Защо, Ник?

— Ти кажи, нали ти си експерт по тези работи.

Тя стана и вдигна разкъсаната рокля на голите си рамена.

— Да, аз разбирам от тези работи… Ти не прави любов с мен…

— Така ли, и с кого правих любов, доктор Гарнър?

— Това не беше любов, Ник.

— Искам цигара — каза той.

— Мислех, че си ги отказал.

— Пак започнах.

— Цигари има в най-горното чекмедже — каза тя сухо. — В коридора. Вземи ги на тръгване.