Ричард Осбърн
Първичен инстинкт (14)

Глава тринадесета

Новата трезвеност, стилът на деветдесетте години е роден в Сан Франциско, но не е заразил цялото му население. В града все още процъфтяват клубове, в които хората се опияняват легално с алкохол и музика, а нелегално с цялата богата гама от наркотици, които се купуват от улицата и се консумират в тоалетните.

Южно от Маркет Стрийт, СОУМА на клубния сленг, е територията на най-горещите клубове. Преди време това беше запустяла местност със складове за разрушаване и ръждясващи индустриални съоръжения. После някой ненадейно откри, че СОУМА е най-голямото петно евтина земя, близо до центъра на Фриско. Тя бързо бе преустроена, макар и не цялостно, и сега десетки хип-клубове, ресторанти, барове и бутици оживяват забравената от бога местност.

Най-известните и шикозни клубове в целия Сан Франциско са „ДВ 8“, „Слимс“, „Уорфийлд“ (разположен в бивш театър) и „Оазис“, който дори си има собствен басейн. Педерастката шикерия ходи в „Трокадеро Трансфер“.

В „Алтар“ на Джони се срещаха всякакви. Подобно на някогашния „Лаймлайт“ в Ню Йорк, „Алтар“ беше секуларизирана църква. Дискожокеят царуваше в помещението, където някога вярващите са получавали своята благословия и миропомазваше с пронизителни звуци навалицата на дансинга под засводения църковен кораб.

Умопомрачителната музика имаше почти телесно присъствие. Тя блъсна Ник още на главния вход на сградата. Шумът го шибна като бурен вятър и той усети, че ще трябва да си проправя път през него. Въздухът тежеше от мирис на дим и пот, примесен с парфюм. Танцуващите се мятаха диво в такт с ритъма, някои от тях гледаха мрачно, отчаяно решени да прекарат така цялата нощ, сякаш трябваше насила да катапултират във владенията на блаженството.

Пиячите край бара пък искаха да се напият. Разговори не се водеха, единственият начин да кажеш нещо на някого беше да го изревеш с все сила в ухото му.

Ник успя да получи пластмасова чаша с уиски и лед, при което почти прегракна, после тръгна край дансинга, взирайки се в масата от тела. Беше зашеметяващо да наблюдава тази гигантска хидра. Най-сетне едно лице привлече вниманието му. Хубаво лице, което той бързо разпозна. Беше Рокси.

Тя танцуваше с друга жена, обхванала с ръце талията й. Рокси се наведе напред и каза нещо на момичето, то се засмя и кимна. Двете напуснаха прегърнати площадката и се запромъкваха през навалицата, Ник ги последва.

Те влязоха в мъжката тоалетна, обаче в „Алтар“ думата „мъже“ нямаше строго установено значение, както е обичайно. Разположена в бившата сакристия, мъжката тоалетна в никакъв случай не бе отредена само за мъже.

Беше тъмно и мрачно помещение, замъглено от дим, с тежък мирис на тютюн и упойващи вещества. Ник усети как лошият въздух нахлува в дробовете му. Познаваше всичко това — крек, хашиш, марихуана и тръпчив дъх на кокаин. В призрачния сумрак се тълпяха мъже и жени, надвесени над предлаганите им източници на удоволствие. Захвърлени пластмасови чаши покриваха земята и скърцаха като скреж под краката му.

Рокси почука на вратата на една от кабините и тя се отвори. Вътре беше Катерин Трамел. Косата и беше вдигната високо, гримът силен като на Рокси. На мътната светлина тя изглеждаше съвсем млада. Ако не я познаваше, Ник би я взел за момиче на възрастта на партньорката на Рокси. Деветнадесетгодишна, гореща малка деветнадесетгодишна, опасна като искра от огън деветнадесетгодишна, която иска бързо да се наживее.

Катерин не беше сама в кабината. Тя прегръщаше огромен черен мъж — гол до кръста, напомпан културист, плът, тренирана с желязо. Той подлагаше под носа й стъклена сламка с кокаин. На ръба на сламката остана малко прах, езикът на Катерин се стрелна лакомо към него.

Тя забеляза Ник, усмихна се и прошепна нещо на мускулестия си партньор. Той проследи погледа й и също се усмихна, очите му измериха Ник презрително, после ръката му блъсна вратата.

Ник можеше да почака. Той тръгна през клуба. Това, което ставаше вътре, го отблъскваше и привличаше едновременно. По тъмните ъгли се притискаха неясни фигури, мъже с мъже, момичета с момичета, коктейл на половете в най-сумрачните алкови на „Алтар“. Усилвателите набиваха ритъма, светлините прорязваха застоялия въздух. Дансингът следваше всеки бийт. Нещо между страдание и блаженство трептеше по потните лица. Нощта, градът, целият свят се взривяваха под пулсиращия грохот. Нямаше минало, утрото сякаш никога нямаше да настъпи. Настоящето се мереше само по секундите до следващия партньор, по минутите до следващото питие или доза кокаин. Моторният ритъм отмерваше побеснелия пулс на нощта.

После той отново я видя. Танцуваше с Рокси и черния културист. Извиваше се между тях, а те я следваха хипнотизирани. Възхищението им и музиката сякаш я опияняваха, подклаждаха дивия и танц.

Катерин се обърна, видя Ник и продължи да играе, следвайки с крайчеца на очите си как той я наблюдава с жадни и трескави очи. Дразнеше го, притискайки се плътно и сладострастно към наелектризираните си партньори, които я мачкаха между силните си тела.

Тя приемаше нехайно ухажванията им, но очите й се плъзгаха по тялото на Ник, изследваха го както първия път, когато бе прокарала поглед по него. Извиваше се между партньорите си и се притискаше към тях, но играта на тялото й беше за него.

Ник усети как го залива вълна от желание. Ритъмът беше проникнал като зараза в кръвта му, опияни го чистият езически хедонизъм на този модерен храм и неговите посетители. В следващия момент той също се озова на дансинга. Приближи се до Катерин, изпаднал в транс, застана пред нея, поглъщайки я с очи, а музиката тътнеше и пулсираше.

Катерин престана да танцува и го погледна предизвикателно в очите. Ник искаше да приеме това предизвикателство. Посегна към нея, взе я в ръцете си. Тя се притисна към него, целуна го силно и горещо.

Ник я хвана за тила, отвърна на целувката й, езикът му проникна в устата й. Телата им се притиснаха едно към друго и сякаш се сляха. После той спусна ръце към твърдия й задник, стисна го толкова силно, че хълбоците й потръпнаха. Горещата му ръка вече се плъзгаше под полата й, по голата й кожа.

Катерин целуна ухото му и прошепна:

— Хайде да си вървим!

Оставиха Рокси на дансинга. Тя се втренчи след тях, в леденосините й очи проблясваше студена ярост.