Ричард Осбърн
Първичен инстинкт (22)

Глава двадесет и първа

Макар че грижливо подготвяната пресконференция на Талкът беше насрочена за сутринта, новината за обрата в разследването се разнесе веднага. Съобщиха я по нощните новини и на първо време я узнаха само мъчените от безсъние, нощните птици и информационните маниаци. И Катерин Трамел, разбира се.

Когато най-сетне се прибра, Ник я откри пред вратата си. Изглеждаше млада, свежа, крехка и трескава.

Ник я погледна безизразно.

— Не мога да си позволя това — каза тя. — Не мога да си позволя да те обичам. Не мога да си позволя да… не мога… не мога…

Ник пристъпи към нея, взе я в ръцете си и я притисна към себе си.

В очите им имаше сълзи.

— Не искам да направя това… Моля… Не искам да го направя… Губя всички. Не искам да те загубя. Не искам…

Той я прегърна по-силно, поведе я към спалнята, съблече я нежно и я сложи внимателно на леглото, наведе се над нея, зацелува лицето, гърдите й. Ръцете й се повдигнаха, обвиха шията му и го привлякоха надолу, голото й тяло се притисна към неговото.

После той беше върху нея, правеше любов с нея, нежно, почти незабележимо се движеше в нея. Сълзите в очите им блестяха на слабата светлина.

Те свършиха заедно, обливаха ги меките вълни на блаженството, непомерното удоволствие ги водеше през тихите тъмни мигове на нощта.

По-късно лежаха един до друг на леглото. Ник беше вперил поглед в тавана, към който бавно се изкачваше димът от цигарата му.

Катерин се обърна на другата страна, скри лице.

— Какво ще правим сега, Ник?

След малко той отвърна:

— Ще се чукаме като зайци. Ще се плодим като мишки. Ще си живеем щастливо и доволно.

— Не обичам мишки.

— Ще се чукаме като зайци, ще забравим мишките. Ще си живеем щастливо и доволно.

Катерин се сви в другия край на леглото, косите й паднаха над ръба му, ръката й се отпусна надолу, пръстите й докоснаха пода. Внезапно лицето й стана безизразно. Тя се обърна и срещна погледа му.

— Обичам те — прошепна тя и го целуна жадно.

Възседна го с настръхнали и твърди гърди, наведе се над него и отново го целуна, косите й паднаха като златна завеса над лицата им. Целувката й бе дълбока, влажна и гореща. Ник я обърна по гръб и я облада с едно плавно, силно движение.

Той мислеше само за опияняващото удоволствие, за неустоимото желание на тялото си и нито миг за тънкото стоманено острие на пода под леглото, проблясващо на бледата лунна светлина.