Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (79)

Глава 9

Във Венеция — онази в Лимбо — Корнглоу и Леонор си говореха за Аретино.

— Чудя се дали някога ще си напише пиесата…

— Сигурно. Ала не истинската. Ще напише тази тук — в която всички ние умираме всяка вечер и се раждаме отново всяка сутрин. Надявам се, че не те е страх от смъртта, любов моя?

— Може и малко да ме е страх… Но утре пак ще сме живи, нали?

— Тъй вярвам аз. Ала докато умираме, смъртта ще си е смърт…

— Трябва ли да умрем?

— Довечера цяла Венеция ще умре.

Разнесе се тропот на копита. Конници в града… Монголите!

Корнглоу се бие храбро, но е пронизан от пика. Монголите се опитват да грабнат Леонор, ала не могат я настигна — още не се е родил онзи монгол, който може да догони дъщеря на елф. Тя изтичва на улицата, хвърля се във водата и плува надалече от града. Вълните са високи, стените се рушат, Венеция гори. Тя гледа това за миг, ала не може да се задържа повече над водата. За първи път й се случва да умре и макар и да е трудно, тя знае как се прави това. Главата й изчезва под вълните.