Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни и Робърт Шекли ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС

Американска Второ издание

Библиотека „Фантастика и фентъзи“ № 6.

Светлана Комогорова — Кома, превод, 1996

Софка Ташчиева, библиотечно оформление, 1998

Веселин Праматаров, корица, 1999

Редактор Нина Иванова

Коректор Зефира Иванчева

Компютърен дизайн София Делчева

Формат 60×90/16. Печатни коли 14,5. 232 с. Печат „АБАГАР“ ООД — Велико Търново

Издателство „Дамян Яков“, София, 1999

ISBN 954-527-107-8

 

ROGER ZELAZNY & ROBERT SHEKLEY

A FARCE TO BE RECKONED WITH

BANTAM BOOKS, NEW YORK, 1995

Copyright © 1995 by the Amber Corporation and Robert Shekley

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 7

Пилигримите се бяха струпали в трапезарията на странноприемницата и поддържаха огъня поред, докато чакаха следващите нареждания. Трябваше да тържествуват, да преливат от щастие, защото бяха изпълнили задачите си. Обаче проклетото лошо време ужасно омаловажаваше техните победи.

Бяха минали през много трудности, докато стигнат дотук — е, сега бяха тук и положението беше от гадно по-гадно. Изобщо не беше така, както би трябвало да бъде. И никой не го усещаше по-остро от Аззи, който се чувстваше измамен, макар и да не схващаше как така стана тая работа.

Същата вечер, тъй както Аззи си седеше до огъня и се чудеше какво да измисли за по-нататък, на вратата на странноприемницата леко се почука.

— Претъпкано е, няма никакви места! Моля ви, вървете другаде! — извика съдържателят.

— Вътре има един човек, с когото трябва да поговоря — извика женски глас.

— Илит! — сепна се Аззи. — Ти ли си?

Той махна заповеднически на съдържателя. Онзи неохотно отвори вратата. Вятърът метна вътре няколко кошници дъжд, а след тях влезе красива чернокоса жена, чиито черти представляваха необичайна смесица от ангелско и демонично в равни части — и това наистина я правеше страшно привлекателна. Бе облечена в проста жълта рокля, цяла покрита с избродирани теменужки, а над нея — наметната с небесносиньо наметало, поръбено със сребърна ивица. Главата й бе покрита с тъмночервен шал, който й стоеше много шик.

— Аззи! — извика тя и прекоси стаята. — Добре ли си?

— Че как — отвърна Аззи. — Трогнат съм от вниманието ти. Да не би да си си променила мнението по въпроса за лекия флирт?

— Все същият стар Аззи — подсмихна се тя. — Не, дойдох тук, защото вярвам, че всичко трябва да е честно и почтено — особено що се отнася до Доброто и Злото. Та подозирам, че някой ти прави мръсно. — И тя разказа как Хермес Трисмегист я бе пленил и я бе дал на смъртен на име Уестфал. Разказа му и как я бяха затворили в кутията на Пандора и как бе избягала с помощта на Зевс.

— Знам, че смяташ Хермес за приятел — завърши Илит, — ама той май крои нещо срещу тебе. И останалите олимпийци също може да са вътре в играта.

— Че какво могат да ми направят, тъй както си седят в Следсияние?

— Да, ама вече не са там. Избягали са! И се боя, че аз съм виновна за това, макар и неволно.

— Значи те така са прецакали цялата работа — кисело се усмихна Аззи. — Пък аз си мислех, че всичкото това е работа на Михаил — нали го знаеш как не може да понася дори най-малката моя победа… Да, ама всичко това, което става, не му е по силите. Илит, някой е пуснал монголите и ги е подкарал насам!

— Не разбирам защо така олимпийците са против тебе — рече Илит. — Тях какво ги засяга, че си поставяш неморалната драма?

— Боговете имат законни права над морала — обясни Аззи. — Но над морала, който се отнася за другите, а не за самите тях. Само че според мене тая тяхна намеса се дължи на друго. Хич няма да се изненадам, ако излезе, че старите богове просто се опитват по някакъв начин да се върнат на власт.