Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (39)

Глава 10

Междувременно във Венеция Пиетро Аретино бе открил, че авансът, даден му от Аззи, му бе дошъл много навреме. Винаги бе искал да спретне един ама наистина хубав купон — такъв купон, че после по добрия стар град да тръгнат легенди за него, и който да докаже за пореден път що за чудо е Пиетро Аретино. И купонът течеше вече няколко дни и нощи — всъщност от момента, в който Аззи си бе тръгнал.

За празненствата Аретино бе докарал оркестър чак от Германия. Мъжете бяха разкопчали кафтаните си и пиеха като разпрани. Страхотно нещо си е веселбата с приятели. Много жалко, ако някакъв си вестоносец вземе, та се изтърси посред нея и я прекъсне.

Въпросният вестоносец беше доста младичък. Всъщност си беше дете, и то по пижама. Хубаво момченце с глава, цялата покрита с руси къдри. Кой друг да е освен Куентин — все още дъх не можеше да си поеме. Магийката, която Аззи му даде, го вдигна, завъртя го като вихър над Алпите и го пусна накрая във Венеция.

Когато прислужникът го заведе при Аретино, Куентин се поклони ниско и рече:

— Нося ти вест, Аретино.

— Точно сега всъщност не ми трябваш — рече Аретино. — Тука май стана доста забавно.

— От Аззи е — продължи Куентин. — Иска веднага да отидеш при него.

— А, разбрах. Ти кой си?

— От пилигримите съм. Нали разбираш, сестра ми Пъс — това е галеното й име, тя иначе се казва Присила — си легна и аз реших да се помотая малко, хич не ми се спеше, нали разбираш. На мене все не ми се спи. Та качих се аз на втория етаж, видях една врата и надникнах вътре, и следващото нещо, дето го разбрах, беше, че съм се цанил вестоносец.

— Ама как се придвижваш насам-натам? Ти си смъртен като мене, нали?

— Естествено. Гепих една шепа магийки от Аззи.

— Надявам се, че не ме лъжеш — замислено рече Аретино. — И за какво съм му на Аззи?

— Трябва веднага да отидеш при него.

— А той къде е?

— Ще те заведа. С магийка.

— Сигурен ли си, че на тия магийки може да им се има доверие?

Куентин не удостои този въпрос с отговор. За кратко време доста посвикна с магийките и вече нямаше търпение да съобщи на Пъс, че да пътуваш с такова нещо било чудо голямо.