Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни и Робърт Шекли ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС

Американска Второ издание

Библиотека „Фантастика и фентъзи“ № 6.

Светлана Комогорова — Кома, превод, 1996

Софка Ташчиева, библиотечно оформление, 1998

Веселин Праматаров, корица, 1999

Редактор Нина Иванова

Коректор Зефира Иванчева

Компютърен дизайн София Делчева

Формат 60×90/16. Печатни коли 14,5. 232 с. Печат „АБАГАР“ ООД — Велико Търново

Издателство „Дамян Яков“, София, 1999

ISBN 954-527-107-8

 

ROGER ZELAZNY & ROBERT SHEKLEY

A FARCE TO BE RECKONED WITH

BANTAM BOOKS, NEW YORK, 1995

Copyright © 1995 by the Amber Corporation and Robert Shekley

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 10

Междувременно във Венеция Пиетро Аретино бе открил, че авансът, даден му от Аззи, му бе дошъл много навреме. Винаги бе искал да спретне един ама наистина хубав купон — такъв купон, че после по добрия стар град да тръгнат легенди за него, и който да докаже за пореден път що за чудо е Пиетро Аретино. И купонът течеше вече няколко дни и нощи — всъщност от момента, в който Аззи си бе тръгнал.

За празненствата Аретино бе докарал оркестър чак от Германия. Мъжете бяха разкопчали кафтаните си и пиеха като разпрани. Страхотно нещо си е веселбата с приятели. Много жалко, ако някакъв си вестоносец вземе, та се изтърси посред нея и я прекъсне.

Въпросният вестоносец беше доста младичък. Всъщност си беше дете, и то по пижама. Хубаво момченце с глава, цялата покрита с руси къдри. Кой друг да е освен Куентин — все още дъх не можеше да си поеме. Магийката, която Аззи му даде, го вдигна, завъртя го като вихър над Алпите и го пусна накрая във Венеция.

Когато прислужникът го заведе при Аретино, Куентин се поклони ниско и рече:

— Нося ти вест, Аретино.

— Точно сега всъщност не ми трябваш — рече Аретино. — Тука май стана доста забавно.

— От Аззи е — продължи Куентин. — Иска веднага да отидеш при него.

— А, разбрах. Ти кой си?

— От пилигримите съм. Нали разбираш, сестра ми Пъс — това е галеното й име, тя иначе се казва Присила — си легна и аз реших да се помотая малко, хич не ми се спеше, нали разбираш. На мене все не ми се спи. Та качих се аз на втория етаж, видях една врата и надникнах вътре, и следващото нещо, дето го разбрах, беше, че съм се цанил вестоносец.

— Ама как се придвижваш насам-натам? Ти си смъртен като мене, нали?

— Естествено. Гепих една шепа магийки от Аззи.

— Надявам се, че не ме лъжеш — замислено рече Аретино. — И за какво съм му на Аззи?

— Трябва веднага да отидеш при него.

— А той къде е?

— Ще те заведа. С магийка.

— Сигурен ли си, че на тия магийки може да им се има доверие?

Куентин не удостои този въпрос с отговор. За кратко време доста посвикна с магийките и вече нямаше търпение да съобщи на Пъс, че да пътуваш с такова нещо било чудо голямо.