Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни и Робърт Шекли ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС

Американска Второ издание

Библиотека „Фантастика и фентъзи“ № 6.

Светлана Комогорова — Кома, превод, 1996

Софка Ташчиева, библиотечно оформление, 1998

Веселин Праматаров, корица, 1999

Редактор Нина Иванова

Коректор Зефира Иванчева

Компютърен дизайн София Делчева

Формат 60×90/16. Печатни коли 14,5. 232 с. Печат „АБАГАР“ ООД — Велико Търново

Издателство „Дамян Яков“, София, 1999

ISBN 954-527-107-8

 

ROGER ZELAZNY & ROBERT SHEKLEY

A FARCE TO BE RECKONED WITH

BANTAM BOOKS, NEW YORK, 1995

Copyright © 1995 by the Amber Corporation and Robert Shekley

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 6

Аззи заговори с висок, звънлив глас:

— Дами и господа, аз наистина съм демон. Но се надявам никой да не възрази срещу това. Какво значи демон в края на краищата? Просто име, с което наричат оногова, който служи на една от двете страни, чиято борба управлява цялото съществувание, човешко и свръхчовешко. Имам предвид, разбира се, принципите на Доброто и Злото, на Светлината и Мрака, както ги наричат. Нека първо посоча абсолютната необходимост от съществуването на две страни във всичко, защото без това нещата стават нетърпимо едностранчиви. Ще изтъкна също и че тези две страни трябва да си противодействат в една повече или по-малко равностойна борба. Защото, ако съществуваше единствено Доброто, както някои биха желали да бъде, никой не би положил моралното усилие да се самоусъвършенства — а в него се въплъщава самата същност на човешкия напредък. Не би съществувал контрастът между нещата, нито начин да се отличи важното от маловажното, желателното от осъдителното.

Аззи помоли за чаша вино, накваси си гърлото и продължи:

— След като установихме колко уместна е борбата между тези две велики свойства, оттук следва, че не може през цялото време да печели само едната страна. Инак борбата изобщо не би била борба. Изходът й трябва да остане неизвестен, като ту едната страна показва превъзходство, ту другата, и окончателният резултат не може да бъде определен почти до самия й край, в това ние следваме един стар-прастар закон, закона на драматургията, който постига най-добър ефект чрез изравняване на силите. Дори не се и предполага, че Доброто трябва да е много по-могъщо от Злото, защото след като изходът е ясен, състезанието вече не е интересно.

Ако приемем това, можем да минем към следващата точка, която произтича оттук. Щом е позволено да избереш страната на Мрака и да се противопоставиш на Светлината — или страната на Злото и да се противопоставиш на Доброто, — то тогава няма причини да презираме онези, които служат на едната или на другата страна. Не трябва партизанството да размътва разума ни! Щом Злото е необходимо, онези, които му служат, не трябва да бъдат смятани за излишни, за достойни за презрение, незаконни, маловажни. Не казвам, че трябва да ги следвате, но поне трябва да ги изслушате.

А сега позволете ми да изтъкна, че в Злото, след като веднъж пренебрегнете лошата му слава, има много хляб — ако не друго, то поне е много жизнено и забавно. Това ще рече, че на принципа на Злото, както и на този на Доброто, е присъща привлекателност — тъй че човек да може да избере един от тях по своя свободна воля. Да го кажем по-просто: Злото може да ви направи и страхотен кеф и никой не би трябвало да изпитва угризения заради това, че го е предпочел, тъй като то е също тъй почтен и уважаван принцип, както и Доброто.

Но дали, ако човек се свърже със Злото, няма да бъде наказан? Приятели, това си е чиста проба пропаганда от страна на Доброто, която съвсем не представя положението такова, каквото е в действителност. Няма нищо нередно в това, Злото да съществува — значи няма нищо нередно и в това да му служиш.

Аззи сръбна глътка вино и огледа публиката си. Да, бе успял да грабне вниманието им.

— И ето, вече съм готов да ви направя едно честно предложение. Дами и господа, аз съм Аззи Елвул, демон доста древен, импресарио, дошъл много, много отдалеч. Дошъл съм тук, приятели, за да поставя една пиеса. Нужни са ми седмина доброволци. Ще намерите задачите, които смятам да ви възложа, за приятни и далеч не обременителни. Наградата за вашето участие ще бъде сбъдване на най-голямото ви желание на този свят. Всъщност именно в това е смисълът на моята пиеса: да докаже на света, че човек може да постигне най-свидното си желание, без да направи каквото и да било усилие за тази цел. Не е ли хубава тази поука? Аз наистина смятам, че тя дава надежда на всички нас и представя по-вярно начина, по който всъщност се случват събитията, отколкото обратното твърдение — че трябва да се трудиш с пот на чело и да притежаваш определени качества на характера, за да привлечеш желаното в своята орбита. В моята пиеса ние ще докажем, че не е задължително да бъдеш добродетелен, или дори отчасти полезен, за да бъдеш възнаграден. Така че помислете си, дами и господа. Между другото, душите ви няма да бъдат подложени на никаква опасност.

Сега аз ще се оттегля в стаята си. Всеки заинтересован може тази нощ да ме посети и аз ще му разясня подробно условията. С нетърпение чакам да продължим нашия разговор по темата по-късно на индивидуални начала.

Аззи стори ефектен поклон и се изкачи обратно по стълбите. Имаше време за лека вечеря — хляб, сирене и чаша вино за завършек. Поразрови огъня в камината и се отпусна в креслото.

Не му се наложи да чака дълго.