Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни и Робърт Шекли ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС

Американска Второ издание

Библиотека „Фантастика и фентъзи“ № 6.

Светлана Комогорова — Кома, превод, 1996

Софка Ташчиева, библиотечно оформление, 1998

Веселин Праматаров, корица, 1999

Редактор Нина Иванова

Коректор Зефира Иванчева

Компютърен дизайн София Делчева

Формат 60×90/16. Печатни коли 14,5. 232 с. Печат „АБАГАР“ ООД — Велико Търново

Издателство „Дамян Яков“, София, 1999

ISBN 954-527-107-8

 

ROGER ZELAZNY & ROBERT SHEKLEY

A FARCE TO BE RECKONED WITH

BANTAM BOOKS, NEW YORK, 1995

Copyright © 1995 by the Amber Corporation and Robert Shekley

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 3

Илит им разказа една история за агънца и дечица, които весело припкали по хълмовете на родната й Гърция. Скоро децата заспаха. Тя оправи завивките им, духна свещта, а после се измъкна от стаята, в трапезарията откри неколцина пилигрими — седяха край една маса до камината и си говореха за днешните преживелици.

— Значи е сигурно, че е демон? — попита една прислужница чорлав младеж. Това беше личният слуга на сър Оливър.

— Че какво друго да е? — отвърна той. Казваше се Мортън Корнглоу и беше на двайсет и две години — дългунест момък, чиито идеи далеч надхвърляха общественото му положение.

Илит седна при тях.

— Какво ви предлага този демон?

— Моят господар ми разказа, че трябвало да извърши някакво вълшебно пътуване и после щял да бъде възнаграден с най-горещото си желание — обясни Корнглоу. — Когато се качих в стаята му, него го нямаше. Беше изчезнал.

— Може само да е излязъл да се поразходи — предположи Илит.

— Щяхме да го видим да слиза по стълбите. Пък едва ли е скочил от прозореца, като се сетя за оня къпинак долу. Тръгнал е да върши демонската работа, ви казвам, и да си кажа честно, тя май и на мене ми харесва.

— О, недей! — Прислужницата му хвърли възхитен поглед.

— Мисля си да се включа — рече Корнглоу. — Щом господарят ми е в пиесата, защо пък и аз да не вляза вътре? Щом няма значение това, че пред името ми не пише „сър“…

Илит се вторачи в него.

— Пиеса ли, казваш?

Корнглоу кимна.

— Така ми каза сър Оливър. Демонът поставял някаква пиеса. Ние просто трябвало да си правим онова, което иначе си правим, и щели да ни възнаградят богато за това. Ей така го разбирам аз живота.

Илит се надигна.

— Извинете ме, ако обичате. Трябва да се видя с един човек. Тя се затича към входната врата, излезе и се загуби в тъмата.

— Къде ли мислиш, че отиде? — попита прислужницата. Корнглоу сви рамене и прехапа устни.

— Ако наистина има някаква среща, или ще е с ангел, или ще е с дявол. Навън сега няма никой, само вълците обикалят.

— Значи, това ще прави! Неморални драми ще ми поставя! Чакай само да разбере Михаил! — закани се Илит.