Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (25)

Глава 3

Аззи завари майка Джоана да опъва малката палатка, която винаги носеше със себе си, тръгнеше ли на поклонение. Беше от избелял зелен памучен плат, така че чудесно се сливаше с гората. Поддържаха я бамбукови колци, привързвани с най-различни въженца, в момента Джоана се бореше тъкмо с тях. По време на пътуването се бяха оплели и сега представляваха объркан възел, голям колкото козя глава. И инатът му беше като на коза.

— Трябва да си дявол, за да го развържеш това — оплака се тя.

— Е, по-добре ми дайте да опитам тогава — бодро рече Аззи.

Тя му подаде оплетените въжета. Аззи вдигна левия си показалец и духна към него. Показалецът му изведнъж се оцвети в ярко канареножълто — без нокътя, който придоби стоманеносив цвят, издължи се и се закриви. Аззи потупа с него възела и около въженцата за миг проблесна ореол от зелени танцуващи искрици. Щом ореолът угасна, Аззи подхвърли вързопа към майка Джоана. Тя се опита да го улови, но преди да стигнат до нея, въженцата се разлетяха. Тя се наведе и ги събра — а само преди миг се бяха опетлали непоправимо във възел, достоен съперник на Гордиевия.

— Как така… — започна тя.

— Факирски номер. Научих го по пазарите на Ориента — ухили й се Аззи. Тя се взря в него и забеляза танцуващите червени пламъчета в очите му. Когато Аззи се отдалечи с подсвиркване, тя въздъхна с облекчение.

По-късно същата вечер пилигримите се събраха около огъня — всички освен Аззи, който бе обявил, че иска да се поразходи из гората и да се поотпусне преди лягане. Оливър и майка Джоана седяха малко встрани от другите. Изобщо нямаше съмнение за какво си говорят.

— Онзи новия — подхвана Оливър, — какво ще кажете за него?

— Като го погледна, мравки ме полазват — каза абатесата. Навремето бавачката й се бе изразявала така.

— Да — съгласи се Оливър. — Нещо не му е чиста работата, не мислите ли?

— Наистина си го мисля. Всъщност само преди час си пообщувах малко с него и това ме накара доста да се позамисля.

— И аз така! — Възкликна сър Оливър. — Не ми се удаваше да запаля огъня и сър Антонио го направи — с показалеца си!

— С показалеца си и с какво още?

— С нищо. Насочи го и пламъците веднага лумнаха. Каза, че било стар факирски номер, който научил в Ориента. Но на мене повече ми заприлича на черна магия.

Майка Джоана се втренчи в него за миг, после му разказа за нейната преживелица с Аззи и с възела.

— Не е нормално това — каза сър Оливър.

— Не е. Повече от сигурно е, че не е.

— И ориенталски факирски номер не е.

— И това не е — съгласи се майка Джоана. — Нещо повече, в очите му забелязах червени искрички. Вие забелязахте ли нещо такова?

— Как да не го забележа? Това е знак на дявола, не е ли така?

— Точно така е — потвърди майка Джоана. — Чела съм го в „Наръчник по изгонване на демони“.

Точно в този момент Аззи се показа из гората, като си подсвиркваше весело. Беше метнал младо сърне през рамо.

— Ще съм много доволен, ако ми позволите да осигуря вечерята — любезно рече той. — Вероятно някой от вашите стражи може да нареже това благородно животно и да го опече. Смятам да се изкъпя в онзи поток ей там. Човек доста се поти, докато гони сърна. — И той пое натам, като продължи да си подсвирква.