Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Аззи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Farce to Be Reckoned With, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011)

Издание:

Роджър Зелазни и Робърт Шекли ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС

Американска Второ издание

Библиотека „Фантастика и фентъзи“ № 6.

Светлана Комогорова — Кома, превод, 1996

Софка Ташчиева, библиотечно оформление, 1998

Веселин Праматаров, корица, 1999

Редактор Нина Иванова

Коректор Зефира Иванчева

Компютърен дизайн София Делчева

Формат 60×90/16. Печатни коли 14,5. 232 с. Печат „АБАГАР“ ООД — Велико Търново

Издателство „Дамян Яков“, София, 1999

ISBN 954-527-107-8

 

ROGER ZELAZNY & ROBERT SHEKLEY

A FARCE TO BE RECKONED WITH

BANTAM BOOKS, NEW YORK, 1995

Copyright © 1995 by the Amber Corporation and Robert Shekley

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 3

— Виж сега — обади се Безименното. — Виждаш, че не си ми равен ни по класа, ни по възможности. Няма от какво да те е срам. Аз съм новата парадигма. Никой не може да излезе срещу мен. Аз съм видимият знак на онова, което идва.

— Ами убий ме тогава и да приключваме — рече му Аззи.

— Не, имам много по-добра идея. Реших да те оставя да живееш. Искам да дойдеш с мен в новата вселена, която смятам да сътворя.

— Че за какво ти трябвам?

— Не ми трябваш. Това да ти е ясно. Само че след като веднъж съм създаден, ще ми се да има някой, с когото да си говоря. Някой, дето не съм го създал аз. Подозирам, че е много досадно да няма с кого да си поговориш освен с еманациите на собственото си същество. Предполагам, че вашият Господ затова се е покрил навремето — омръзнало му е да няма с кого да си говори. Никой от едновремешните му познати, искам да кажа. Никой, който да не е самият той по един или друг начин. Не смятам да повтарям грешката му. Ти представяш друга гледна точка и това може да ми е от полза — затова бих искал да останеш с мен.

Аззи се колебаеше. Беше страхотна възможност, естествено. Ала все пак…

— Какво протакаш? Мога да те победя напълно, много лесно при това, ала сега ти давам възможност да минеш на моя страна. Ти, единствен ти от цялата тази Вселена, Аззи, ще останеш жив, след като всичко друго бъде унищожено. Всичките ще ги пометем — богове, дяволи, човеци, природа, съдба, късмет, всичките до един. И ще започнем съвсем отначало, с много по-весел набор от герои. Можеш да ми помогнеш да ги измислим. Можем да направим всичко, както си искаме! Ще присъстваш на сътворението на нова вселена! Ще бъдеш един от отците основатели. Не мога да го кажа по-добре, нали?

— Ами другите…

— Ще ги избия до един. Всичките трябва да си отидат. Изобщо не се и опитвай да промениш решението ми.

— Има едно момченце, казва се Куентин…

— Ще живее в паметта ти.

— И една вещица на име Илит…

— Че нямаш ли си кичур от косата й за спомен?

— Не може ли да я оставиш жива? — помоли Аззи. — И момченцето също? Вземи останалите…

— Мога, естествено. Мога да направя, каквото ми скимне. Само че няма да оставя живи нито нея, нито онова хлапе. Нито когото и да било. Само тебе, Аззи. Това е вид наказание, нали разбираш.

Аззи погледна Безименното. Имаше чувството, че и при новото космическо управление нещата няма да са кой знае колко по-различни. Само че не смяташе да го проверява сам. Бе време за бой, време за смърт.

— Не, благодаря — каза той.