Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (42)

Глава 1

Михаил беше в канцеларията си. Бе се отпуснал върху една оригинална Платонова Идеална форма на креслото, архетипа на всички кресла — по дефиниция най-добрата, измислена някога, в момента му липсваше само пура. Но от този порок, тютюнопушенето, се бе отказал твърде отдавна, така че всъщност нищо не му липсваше.

Да намери покой, е толкова трудно за един архангел, колкото и за един човек — тъй че на Михаил по никакъв начин не му се щеше да пропилее този миг. Наслаждаваше му се докрай, макар и някъде в дъното на съзнанието си да се чудеше колко ли дълго ще трае това блаженство.

На вратата се почука.

Михаил усети, че каквото и да му предстоеше, май нямаше да е особено приятно. Замисли се какво ли ще стане, ако не отвори. Или пък ако каже: „Върви си.“ Но в крайна сметка се отказа. Щом си се хванал на архангелското хоро, ще го играеш.

— Влез — обади се той.

Вратата се отвори и в канцеларията влезе вестоносец.

По-точно вестоносче — едно златокъдро дете по пижама с пакет в едната ръка и наръч магийки в другата. Беше Куентин, естествено — явно се беше захванал сериозно с куриерския бизнес.

— Колет за архангел Михаил.

— Аз съм.

— Подпишете тук.

Михаил драсна подписа си върху позлатения формуляр за доставка, който Куентин му подаде. Момчето го сгъна, прибра го и подаде тежкия пакет на Михаил.

— Ти не си ангел, нали?

— Не, сър, не съм.

— Ти си малко човешко момченце, нали така?

— Поне така си мисля — отвърна Куентин.

— Защо работиш в свръхестествените куриерски служби?

— Всъщност не знам — призна си Куентин, — ама то било голям купон! Нещо друго има ли?

— Май че не — рече Михаил.

Куентин задейства магийката си и изчезна.

Михаил се почеса по главата, после огледа пакета. Беше увит в проста амбалажна хартия. Разкъса я и извади отвътре една голяма месингова плочка. Обърна я и видя, че там е написано нещо. Вдигна плочката към светлината, та да може да разчете буквите, и прочете:

„Михаиле! Веднага да престанеш да се бъркаш в пиесата на демона Аззи! Ако искаш, ходи си поставяй своя си пиеса, ама стига вече си правил на Аззи тия свински номера. С почит, Ананке.“

Михаил остави плочката на бюрото. Настроението му съвсем се развали. Тая Ананке за каква се мисли, че да заповядва на един архангел? Всъщност той в себе си никога не бе приемал факта, че Нуждата, Ананке, управлява и Доброто, и Злото. Кой беше казал, че трябва да е така? Немарлива работа — това беше то. Щеше му се Господ да не се бе покрил така навремето. Той беше единственият, който наистина би могъл да оправи тая каша. Да, ама той се бе покрил и кой знае как бяха сложили тая Ананке да дърпа конците. Виж я ти нея — да се опитва да нарежда на Михаил какво да прави!

— Тя не може така да си измисля закони против мен — рече той. — Тя може да си е Съдба, ама да е Господ — не е!

Реши, че ще е по-добре да предприеме нещо.

Направи няколко справки в Отдела за разследване и откри, че има няколко начина да се попречи на Аззи с неговата пиеса. И най-простото забавяне можеше да свърши работа.