Лорън Сейнт Джон
Съдбата на слона (7)

7.

Мартина не мислеше да ходи в резервата по късна доба. Планът й беше да си легне в девет вечерта, да поспи два часа и после към единайсет да отиде в Тайната долина. Само че се успа. Когато най-сетне се вмъкна в резервата, я загриза съвестта. Не че се успа, а че наруши забраната на баба си. При нормални обстоятелства не й беше позволено да язди Джеми след мръкнало. Но сега обстоятелствата не бяха нормални.

Беше към три през нощта, когато от мрака изплува внушителен силует и застана пред Мартина и Джеми. Момичето едва не припадна от ужас.

— Ще качите ли една възрастна жена?

— Грейс! — извика Мартина.

Грейс протегна ръце и Мартина се хвърли в обятията й.

— Толкова се радвам да те видя! Как беше в Квазулу-Натал? Тендай каза ли ти какво става тук? Пълен кошмар! „Савубона“ ще попадне в лапите на един бизнесмен, който твърди, че дядо ми не си бил изплатил дълга, и всички трябва да напуснем до Коледа, а Джеми…

— Успокой се, дете, има време за всичко! — прекъсна я Грейс. — Сега трябва да идем в Тайната долина.

Тя сложи ръка на огромния си хълбок и вдигна поглед към Джеми.

— И как ще се качи старата Грейс горе?

Мартина онемя. Как Грейс, която никога не пропуска десерт, ще се покатери върху Джеми!? Направо ще му счупи гръбнака! Мартина не можеше да откаже, без да обиди приятелката си.

Всъщност не се наложи да взема решение. Джеми, който обикновено се плашеше до смърт от всички, с изключение на Мартина, издаде характерния си мелодичен звук и се сниши към земята. Грейс царствено се качи на гърба му, настани се като на удобен фотьойл и подаде ръка на Мартина.

— Хайде, дете, идваш ли?

Мартина не можеше да каже, че предпочита да върви пеша, без това да прозвучи като груб намек за внушителните размери на сангома, затова мислено се извини на Джеми, покатери се върху гърба му и го стисна за гривата.

Белият жираф се изправи. Грейс се хвана здраво за Мартина и започна да бъбри нещо на зулуски. Мартина не беше сигурна дали се моли, или кълне. Джеми тръгна бавно напред.

* * *

Обикновено Мартина влизаше в Тайната долина, качена на гърба на Джеми. Той се засилваше, прескачаше кривото дърво и се шмугваше в прикрития от гъсто преплетени растения тесен процеп между скалите. Сега обаче, с Грейс на гърба, жирафът нямаше да може да направи скока. Затова Мартина и Грейс пропълзяха под дървото и преплетените растения, а белият жираф грациозно прескочи над тях.

— Колкото по-скоро пораснеш и вземеш шофьорска книжка, толкова по-добре, миличка — рече Грейс, докато чистеше листа и бодли от кърпата си за глава. — Сега дни наред ще ходя като каубой след родео. Направо се чудя как още си жива и здрава при тоя начин на влизане в долината.

— Не знам друг начин — отговори Мартина и включи фенерчето си.

Долината, потънала в дъхави орхидеи, се гушеше между двете високи скални стени. Над главите им се очертаваше синьо-черният правоъгълник на нощното небе, осеяно с блещукащи звезди.

— А ти как влизаш? — попита Мартина.

Грейс се усмихна загадъчно.

— Аз си имам моя начин, дете, ти — твоя.

Всеки път Стаята на спомените омагьосваше Мартина. Особеният въздух, плътен като в ухаеща на тамян църква, я понасяше назад във времето, когато бушмените са рисували картините от живота си по гранитните стени. Очите на Мартина се плъзнаха за кой ли път по образите на диви животни и мъже с копия и лъвски глави, които се гонеха в огнени сенки през цялата пещера.

Двете с Грейс седнаха на нисък, плосък камък, подобен на пейка. Макар да не чу и звук, Мартина усети, че зад гърба им се прокрадва Кан — леопардът, който спаси в Зимбабве. Представи си го как лежи на камъка като сфинкс, а златната му козина с петна като от черен оникс блести на светлината на фенерчето. Знаеше, че я гледа със смесица от любов и объркване, защото чувствата му към нея напълно противоречаха на хищническите му инстинкти.

Мартина просто го обичаше.

Очите й се напълниха със сълзи. Скоро всичко това ще й бъде отнето. Изпита леко облекчение от факта, че Рубен Джеймс надали някога ще открие това място, но въпреки това тя щеше да изгуби връзка с предците, които бяха нарисували живота й върху пещерните стени.

Грейс й подаде кърпичка:

— Сега ми разкажи всичко — каза тя, — от самото начало, без да пропускаш нищичко.

Мартина така и направи. Разказа на жената, която смяташе за свой наставник, водач и земна майка, за неприятната си първа среща с Рубен Джеймс, за дълга на Хенри Томас и промененото завещание, за нападението на Ейнджъл върху шофьора, за писмото на дядо й и молбата му за прошка, за заминаването на Гуин Томас за Англия.

— Виждаш ли, Грейс, нямам никакво време да чакам опитът да ме научи как да разчитам рисунките. Трябва да намеря отговора сега! Тази вечер! Остават ни само десет дни в „Савубона“. След десет дни всичко, което обичаме, ще е изгубено!

Грейс не отговори. Увисна тягостна тишина. На Мартина чак й се прииска да изкрещи от нетърпение. Най-сетне сангома се надигна от камъка. Приближи се до едно петно на стената и дълго го гледа. Мартина отиде до нея и двете заедно го загледаха.

— Виждаш ли някакъв смисъл в това? — попита най-накрая Мартина. — Вероятно просто е пръснала боя или нещо са сбъркали.

Грейс поклати глава.

— Стореното от предците не е случайно.

Сангома тръгна да обикаля пещерата.

Опипваше с ръце каменните стени и търсеше други знаци. По средата спря. В гранита имаше издълбано нещо, подобно на компас.

Сангома се развълнува и повика Мартина:

— Ела, дете, трябва да вървим!

— Къде? — попита момичето, но Грейс само се пресегна и изключи фенера й.

Пещерата потъна в мрак.

Колкото и да обичаше Кан, Мартина потръпваше при мисълта, че върви из тъмен скален лабиринт, в който се разхожда най-големият леопард на света. Сангома явно не изпитваше такива страхове. Тя улови Мартина за ръка и я поведе през плетеницата от тунели, които се виеха като змии под планината.

Как ли се ориентира Грейс в тъмнината!? Но сангома вървеше така, сякаш познава пещерите като собствения си дом.

Въздухът стана лепкав и задушен. Мартина почувства, че се задъхва. Започна да й призлява от тясното пространство. Тогава изведнъж отпред се откри изпъстреното със звезди небе и свежият нощен въздух окъпа лицето й.

Бяха излезли на планинския склон над Тайната долина. Мартина с удивление забеляза, че Кан ги е следвал като вярно куче. Жълтите му очи не изпускаха от поглед Грейс, която вървеше по хълма под лунната светлина. Тя спря и светна с фенерчето.

— Сега виждаш ли?

Мартина се приближи до нея. В основата на голяма скала, легнали в лека вдлъбнатина, се виждаха две големи слонски бивни, покрити с пръст, сякаш някаква сила ги е изтръгнала от обичайното им място под земята. Върховете им се докосваха и сочеха северозапад.

— Виждам, Грейс, но не разбирам. Откъде са се появили?

Сангома й направи жест да седне. Кан се приближи и се настани до Мартина, а на нея й се видя най-естественото нещо на света да го прегърне. Докосваше го за първи път, откак го спаси в Зимбабве, но магията бе същата. Златистата му козина излъчваше топлина. Кан прибра ноктите си и измърка доволно.

Грейс свали една кожена кесийка от врата си и изсипа съдържанието й до бивните. Разпиляха се малки костици, игли от таралеж, перо от папуняк и свежи билки. Сангома запали клечка кибрит и затвори очи. Димът изпълни въздуха с ухание на африкански теменуги и мускус^[1]. Сангома започна да мърмори на висок глас, но Мартина не разбираше и дума. Сякаш Грейс спори с някого — може би с духовете на древните. Умоляваше ги. Кръстоса ръце пред гърдите си и започна да се люлее напред-назад, явно притеснена.

Мартина също бе неспокойна. Тя се притисна в Кан, не знаеше дали да се опита да извади Грейс от транса, или да не разваля свещения ритуал. Кан заръмжа.

Грейс рязко отвори очи, погледна право в Мартина и каза:

— Четирите листа ще те отведат при кръга. Кръгът ще те отведе при слоновете. Слоновете ще те отведат при истината.

— Коя истина? — попита Мартина, обхвана я чувство за дежа вю^[2]. Първата сутрин в Южна Африка бе задала същия въпрос. Оттогава насам го бе задавала още много пъти, но никога не получаваше отговор.

— Коя истина? — повтори Мартина, защото Грейс я гледаше с каменно изражение.

— Твоята истина — отговори сангома и отметна косата от лицето на Мартина. — Когато в сърцето ти има забит трън, трябва да го извадиш, независимо колко далеч трябва да стигнеш, за да намериш лек.

Грейс не каза нищо повече. Само я прегръщаше и повтаряше, че трябва да бъде силна. Потънала в мисли, Мартина пое към къщи. Предложи на Грейс да се качи на гърба на Джеми, но сангома отклони поканата, измърморвайки нещо неясно за още неща, които трябвало да свърши. Мартина потръпна от ужас при мисълта каква ли работа може да има сангома в непрогледно тъмния резерват в четири часа сутринта и не посмя да задава повече въпроси. И тя като Бен се беше научила, че някои неща е по-добре да се премълчават.

Както яздеше бавно през резервата и размишляваше над пророчеството на Грейс, Мартина забеляза бяла светлина на хоризонта. Погледна часовника си — беше едва четири и половина, но всички прозорци в далечната къща светеха. Явно Тендай или Бен бяха установили, че я няма, и са се изплашили, или се е случило нещо лошо. Тя стисна гривата на Джеми и го пришпори в галоп.

Бен я чакаше на портата на резервата.

— Влез през предната врата — каза той бързо, — аз ще задържа Тендай и пазача в кухнята, докато си облечеш пижамата. Тендай не знае, че те е нямало. Казах му, че когато заспиш, и топ не може да те събуди.

— Благодаря — каза Мартина, — но ако не знае, че ме е нямало, защо къщата свети като коледна елха?

Бен затвори портата след нея и заключи.

— Обрали са ни!