Лорън Сейнт Джон
Съдбата на слона (20)

20.

Мартина дръпна рязко завесата и месинговите релси изскърцаха. Дали Лърк я забеляза? Възможно е, но нямаше как да разбере.

Секундите се проточиха в минути. Магазинът за сувенири беше все така тих. Мартина стоеше притисната до стената на пробната, молейки се Тереза да се върне час по-скоро. Стори й се, че мина цяла вечност. Изведнъж чу стъпки — но не тракащите токчета на продавачката, а тежки мъжки обувки. Стъпките спряха пред пробната.

Сърцето на Мартина почти спря. Чуваше се дишането на Лърк. Той дръпна завесата.

Мартина изпищя.

В този момент в магазина се втурна местна жена с къносана коса, вероятно Тереза, следвана от Гифт. Мартина видя, че Бен върви зад тях, но момчето зърна шофьора навреме и се махна.

— Лърк, ума ли си изгуби? Защо тормозиш клиентите ми? — ядоса се продавачката.

— Да, Лърк, ума ли си изгуби? — повтори като папагал Гифт. Момчето не можа да устои на изкушението да направи за смях мъжа, когото ненавижда.

Шофьорът го изпепели с поглед.

— Знам това момиче! — каза той на Тереза, сочейки Мартина. — Тя е от Южна Африка. Много лоша вещица! Кара умрял бивол да стане от мъртвите и слон да ме гони!

Тереза почервеня от гняв.

— Какви ги дрънкаш, Лърк? Като че ли е възможно малко момиче да възкресява биволи и да заповядва на слонове! Да не си пиян?

— Знам я! — настоя Лърк. — Тя язди бял жираф!

— Не ставай глупак, Лърк! — намеси се Гифт. — Това е Ана, сестра на моя приятелка от Уиндхок. Отседнала е в хотела със семейството си.

Изпъкналите очи на Лърк съвсем щяха да изхвръкнат. Той вирна гневно брадичка.

— Не Ана! Това Максина! Не, не Максина, Мартина! Тя от Южна Африка, от нов сафари парк на господин Джеймс.

— Лърк, чу какво каза Гифт: момичето е негова приятелка от Уиндхок — скара му се Тереза, която започваше да губи търпение. — Освен това е гостенка на господин Джеймс в хотела и е нелепо да говориш, че е магьосница, която язди жирафи и раздава заповеди на лъвове и слонове. А сега, ако искаш да останеш служител на господин Джеймс, се извини на младата дама!

— Съжалявам за грешка — изръмжа Лърк без ни най-малко разкаяние в гласа.

Докато се изнизваше от магазина, Мартина го чу да си мърмори: „Много зла вещица, аз не забрави това!“.

— Моля приемете най-искрените ми извинения, Ана — каза притеснено Тереза. — Не знам какво му стана. Понякога е странен, но днес изглежда не е на себе си.

— Няма проблем — успокои я Мартина, която нямаше търпение да се махне, за да не би Рубен Джеймс да провери за какво е била тази суматоха. — Объркал се е човекът. Явно никак не харесва това момиче, Максина.

— Мартина — поправи я Гифт.

— Нека ти се реванширам, мила — предложи Тереза. — Може ли да ти подаря една тениска на „Гнездото на худия“?

— Не, няма нужда — отказа Мартина, чувстваше се като измамница. А и последното, което й трябва, беше рекламна фланелка на хотела на врага й.

Тереза обаче настояваше Мартина да вземе нещо и момичето неохотно прие едно парче розов кварц, с което продавачката затискаше хартиите. Тереза изрично я увери, че не било стока за продан, а просто камъче, което си взела отвън.

Мартина предположи, че кварцът е значително по-скъп, отколкото предполага жената, но не можеше да го откаже, без да изглежда неблагодарна. Щеше да го подари на баба си… ако я види отново. Когато, поправи се тя твърдо. Когато я види отново!

Горещо благодари на Тереза и двамата с Гифт излязоха от магазина. Щом се озоваха в коридора, той тихо каза:

— Разминахме се на косъм. Мисля, че е добре да се махаме оттук, преди да си се забъркала в още нещо. Намери Бен. Аз отивам до рецепцията да проверя дали обективът, който поръчах, е пристигнал.

Гифт прекоси двора. Бен се показа иззад една палма.

— Бен, видя ли какво стана? — извика Мартина. — Лърк ме позна! Вкопчи се в мен като психопат!

— Остави — прекъсна я Бен, — трябва да ти покажа нещо, но не искам Гифт да знае.

При други обстоятелства Мартина щеше да се засегне от подобна липса на загриженост, но сега разбра, че момчето е попаднало на нещо важно.

Оглеждаха се за Лърк, който със сигурност е гневен и сърдит след унижението в магазина. Бен поведе Мартина към фоайето, където бяха изложени снимките на Гифт. В единия ъгъл седяха три жени и пиеха кафе с кекс, но те бяха потънали в разговор и дори не вдигнаха поглед към децата.

На снимките се виждаше стадо слонове, заснето в рамките на един ден — от първите лъчи на зората до изгряването на вечерницата. Фотографиите показваха живота на стадото и бяха уловили прекрасни мигове.

— Бен, чудесни са, но мислиш ли, че сега е моментът да ги разглеждаме?

Бен показа три снимки, заснети малко преди залез, и каза:

— Няма да отнеме дълго. Какво ти прави впечатление на тези снимки?

На Мартина й беше трудно да се съсредоточи след случилото се в магазина.

— Ъъъ… не знам. Май са добре композирани.

— Виждаш ли нещо необичайно?

— Приличат ми на обикновено стадо слонове. Бен, трябва да вървим!

— Погледни внимателно! — каза Бен спокойно. — На първата и на втората снимка има шестнайсет слона, а на третата — само петнайсет.

— И какво от това? — рече Мартина, поглеждайки притеснено към вратата. Очакваше всеки момент Лърк да влети при тях. — Сигурно са минали пет-десет минути между снимките. Някой от слоновете може да се е отделил да похапне.

— Възможно е. Само че липсващият слон е млад мъжкар. На първата и втората снимка се движи леко встрани от другите. Стои отзад, затова не му обърна внимание. На третата снимка го няма, а останалите слонове изглеждат тревожни и притеснени.

Бен замълча за секунда и после добави:

— А сега погледни пак втората снимка и виж какво има точно пред слона.

Мартина премигна.

— Вълшебен кръг!

— Мисля, че току-що открихме нашия Бермудски триъгълник — рече Бен.