Лорън Сейнт Джон
Последният леопард (18)

XVIII.

Галопираха бясно, когато зърнаха нещо толкова неочаквано и страшно, че дори на Мамбо му дойде в повече. Понито се закова и Бен прелетя над главата му. За щастие не се удари много. Сироко се вдигна на задни крака и понечи да избяга, та се наложи Мартина да слезе от гърба й, за да я успокои. После всички застинаха онемели от почти мистичната сцена, която се разкри пред очите им.

Под ниското, притъмняло небе десет лешояда бяха накацали в кръг на земята. Прегърбени и със сиви крила като тоги, с повдигнати рамене и всевиждащи очи, те приличаха на съдии, които съскат, грачат и се кълват един друг над нещо, което децата не виждаха. В центъра на кръга стоеше знахарят — с огърлица от рогове, колан от пера на щраус и леопардова препаска.

Мартина и Бен излязоха от вцепенението и пристъпиха напред. В краката на знахаря имаше лепкава локва кръв и бръмчащи мухи.

— Закъсняхте! — каза той. — Хората на господин Рат застреляха леопарда.

Знахарят постави ръка близо до сърцето си, за да покаже къде е ударил смъртоносният куршум.

Мирис на алкохол лъхна Бен и Мартина.

— Не! — извика Мартина. — Не може да е мъртъв! Просто не може! Обещах му да го спася…

— И аз не вярвам — каза Бен. — Много е тихо. Ако леопардът беше мъртъв, ловците щяха да празнуват. Щеше да има следи от тялото, докато са го качвали в джипа. И лешоядите нямаше да са тук. Щяха да кръжат над трупа, може би и над джипа.

Знахарят размаха ръце и лешоядите се разлетяха — зловещ облак от пляскащи тъмни крила.

— Не казах, че е мъртъв — леко раздразнен продължи той, — но умира. Хукна да спасява живота си и ловците са подире му. Скоро търсачите на съкровището на Лобенгула също ще са по петите му.

— Помогни ни! — помоли Мартина. — Хвърли костите и ни кажи как да стигнем до него преди тях!

Знахарят остро се изсмя.

— Ти ме посрами пред моето племе, пред хората, които вярват, че аз съм най-добрият лечител в Зимбабве. Направи ме на глупак, а сега очакваш да ти помогна. Мечтай си, дете! Върви при твоята приятелка сангома и потърси помощ от нея. Да видим тя дали може да ти каже къде е леопардът.

— Първо, не съм те посрамила! — ядосано отвърна Мартина. — Ти сам се посрами! Преди да дойдеш, Мърси каза, че си най-талантливият знахар в Зимбабве. Можеше да останеш трезвен, докато излекуваш болното дете. Сам избра да се напиеш и да заприличаш на глупак. Колкото до моята приятелка, Грейс щеше да ми каже къде е леопардът, ако беше тук. Но тя е на хиляди километри, а ти си тук. Не знам с какво те е подкупил Грифин, за да му кажеш, че леопардът трябва да умре, за да намери съкровището, макар че се досещам. Но това няма значение. Стореното — сторено. Сега имаш възможност да поправиш нещата. Ще го направиш ли?

За момент единственият звук, който се чуваше, бяха зловещите крясъци на лешоядите. Мартина започна да проумява ужасяващата истина за това, което току-що направи. Беше се скарала с един от най-влиятелните хора в Матопо и сега трябваше да си плати за това.

Погледна към Бен — той я зяпаше с удивление. Знахарят, който в началото на речта й извади кафява бутилка изпод препаската си и тъкмо се канеше да отпие, я запрати далече от себе си. Шишето се удари в някакъв камък и се разби на парченца. Отвътре рукна бистра течност.

— За тези думи мога да те прокълна — каза той тихо. — Предупредих те тази сутрин, но ти изрече истината по начин, по който може да го направи само един външен човек. За мен е срамно да я чуя, но не мога да я отрека. Това нещо, тази отрова, ме е завладяла и не съм намерил нито трева, нито билка, които да ме излекуват. То е като питон около шията ми, който ме души. Хора като Грифин подхранват този питон, носят ми тези кафяви шишета, за да им помогна в злото им търсене. А аз съм твърде слаб, за да устоя.

— Няма ли кой да ти помогне? — попита Бен.

Знахарят сякаш не го чу. Свали церемониалната си торбичка, отстъпи встрани от бръмчащата червена локва и погледна Мартина в лицето.

— Ти ме унижи пред племето и аз няма да го забравя — каза той. — Но ще помня и още нещо. Ако не беше ти и лекарството на твоята сангома, бебето можеше да е мъртво.

— Нямах представа, че лекарството на Грейс ще помогне на Емелия, докато не каза името на растението — меко отвърна Мартина. Гневът й се беше уталожил и след като знахарят беше събрал смелост да си признае, че алкохолът изсмуква силите му, тя изпитваше нужда да го успокои.

Знахарят поклати глава.

— Ще хвърля костите и ще ти кажа това, което искаш да знаеш. Може би имаш още време да спасиш приятеля си.

Той приклекна и започна да пее под носа си — не можеше да се каже дали е на езика ндебеле, или на някакъв стар африкански диалект. Грубите му ръце със суха и олющена кожа като на слон пръснаха костите по червеникавата земя. Мартина положи огромни усилия да си представи Кан в безопасност, здрав и щастлив и отново го видя на планинския склон в Савубона, златист и изпълнен с живот.

Знахарят вдигна поглед от костите.

— Онзи, който най-добре разчете знаците, ще намери пръв леопарда.

— О! — отрони Бен.

„Това няма да ни помогне много“ — помисли Мартина.

Но знахарят не беше довършил. Обърна се и към двамата, а очите му гледаха Мартина.

— Вие сте свързани един с друг, но ще бъдете разделени. Когато това се случи, разчитайте на къщата на пчелите!