Филип Финч
Диамантите на Рурк (67)

66.

Хармън се свести. Намираше се в гардероб. Наоколо беше тъмно и миришеше на нафталин. Токчето на някаква женска обувка се бе забило в тялото му. Опита се да раздвижи ръце, но те бяха завързани отзад на гърба му. Краката му бяха прегънати, а глезените — прикрепени по някакъв начин към китките и когато се опита да протегне крака, раменете му едва не изхвърчаха от ставите.

Той се размърда и се опита да се отмести от токчето. Гардеробът беше малък и Хармън удари рамото си в стената.

Внезапно го осени една идея. Отпусна тежестта си върху раменете и се отблъсна с крака. Започна да се придвижва така сантиметър по сантиметър.

Почти успя да се изправи на крака. Китките и глезените му бяха завързани с късо въже и трябваше да стои приведен назад.

Хармън се обърна с гръб към вратата и протегна пръсти към валчестата дръжка. Зачуди се на коя ли страна се отваря. Натисна дръжката.

Секретната брава изщрака, вратата се отвори и Хармън се стовари с цялата си тежест в спалнята на Джинки Мун.

Вътре беше тъмно, но в коридора светеше. Хармън видя, че е завързан с шнура от щорите. Нямаше да може да го скъса. Запълзя по пода на спалнята, коридора и хола. Сетне по-нататък, към външната врата. Обърна се на една страна, опря дясното си рамо на вратата и започна бавно да се плъзга нагоре. Тук беше по-лесно, отколкото в гардероба. Вратата беше емайлирана и гладка, само че се отваряше навътре. Трудна работа. Хармън натисна дръжката и открехна вратата няколко сантиметра. Но изгуби равновесие, когато се опита да я отвори по-широко. Отпусна се върху нея и пак я затвори.

Опита се отново. Открехна вратата, дръпна я към себе си и падна назад.

Строполи се на пода. Вратата се отвори широко.

Хармън изпълзя на площадката на стълбището. На третия етаж имаше още два апартамента. От тях не се чуваше никакъв шум. Под вратите не се виждаше светлина.

Той се зачуди дали да не се развика за помощ. Но какво би спечелил сега, в единадесет часа през нощта? Е, щеше да привлече вниманието на обитателите на блока, но дали щяха да отворят вратите си? Много по-вероятно беше да се обадят в полицията.

Само да можеше да стигне до улицата. Да попадне на някой минувач. Човек, овързан като салам, сигурно би предизвикал състрадание. Трябваше да го видят с очите си. Хората бяха по-отзивчиви, ако те видеха, преди да си ги накарал да се събудят.

Нямаше асансьор. Хармън нямаше да може да слезе по стълбите. Абсурд. А може би щеше да успее с пълзене.

Той се придвижи на ръце и колене до стълбите. Видяха му се безкрайни. Опита се да си спомни защо си бе навлякъл всички тези неприятности.

Сети се. Морският пехотинец! Хармън не беше съвсем сигурен какво бе организирал Евън тази нощ, но знаеше, че е важно и реши, че военният се опитва да го прецака. Рурк трябваше да бъде предупреден. Отвратителният Джералд сигурно също е замесен. Това би струвало скъпо на Евън.

Хармън се опита да се влачи надолу с главата напред. Това обаче беше грешка. Започна да се пързаля, сетне се прекатури и се озова долу.

Лежа неподвижен достатъчно дълго, за да създаде впечатление, че е в безсъзнание, в случай че някой го гледаше. Сетне отново се размърда. Този път започна да се изнизва надолу по стълбите с краката напред.