Филип Финч
Диамантите на Рурк (49)

48.

Нол отиде до Санта Крус с микробуса. Мери и Рой го следваха с шевролета.

Той непрекъснато поглеждаше в огледалото за обратно виждане, за да се увери, че те са зад него и не ги е изпуснал от очи случайно или поради някаква друга причина. Преди Санта Крус видя табела за бунгала под наем. Нае едно за седмица, напълно обзаведено, с две спални, кабелна телевизия, близо до плажа. Всичко за четиридесет и пет долара. Искаше да направи нещо хубаво за Мери и Рой.

Беше в стаята и докато се бръснеше, гледаше обедните новини от Сан Франциско. След няколко минути щеше да се отправи към крайбрежието. Мери вадеше дрехите от куфарите и ги нареждаше в гардероба. Мълчеше. Откакто й се бе обадил по телефона да тръгва, тя беше проронила около двадесетина думи. Нол можеше да ги преброи.

По четвърти канал започнаха да дават реклами и той превключи на седми. Не следеше редовно новините, но предполагаше, че вече ще съобщят нещо по телевизията или по радиото. Особено от Сан Франциско — там обичаха необикновените и сензационни вести. Трима бандити убийци откраднали скъпоценни камъни от една селска ферма в Марин, гол мъж се хвърлил през прозореца, за да спаси живота си — история точно за новинарите.

Нол завъртя копчето на радиото. Нито дума.

Мери затвори чекмеджето с повече сила, отколкото беше необходимо и каза:

— Между другото, синът ни е на пет години. През есента трябва да тръгне на предучилищна детска градина. Или си забравил?

— Знам на колко години е — отговори Нол. — Ще пообиколим, ще намерим някой хубав град извън този щат, където имат добра образователна система. Ще си купим малка къща и ще го запишем.

— Малка къща, а?

— Добре де, голяма, щом искаш.

Нол си облече чиста риза. Погледна косата си. Отиваше да върши работа и трябваше да изглежда добре.

Рой разбра, че баща му ще излиза и грабна маратонките си, но Нол му каза, че този път няма да го вземе със себе си.

— Значи голяма къща — каза Мери. — Каквато си поискаме. Ей така. Без да мислим за парите.

— Точно така — отговори Нол. — Вече няма да мислим за пари.