Филип Финч
Диамантите на Рурк (39)

38.

Кейтлин носеше пистолета. Тя протегна ръце напред, и се прицели.

— Бум! — извика тя и се дръпна назад, сякаш от отката.

После пак се прицели. Бяха в беемвето, паркирано на Блайтдейл Авеню в Мил Вали и чакаха Нол с микробуса.

— Махни това нещо — рече Хейс.

Кейтлин не му обърна внимание.

— Бум!

— Някой може да го види.

Да седи в колата с насочен през прозореца хромиран пистолет 45-ти калибър!

— Никой няма да го види.

Улиците бяха тихи. Беше почти два без петнадесет. Нол трябваше да ги вземе след няколко минути.

Кейтлин пак се прицели и натисна спусъка.

— Бум!

— Не прави така. Може да гръмне.

— Не бъди толкова задръстен. Петлето не е вдигнато, дори не е зареден. Ако наистина искаш да стреляш, трябва да сложиш куршум в пълнителя, а петлето трябва да бъде дръпнато назад.

— Правила ли си го преди?

— Какво, дали съм убивала някого?

— Не, стреляла ли си?

— Не — отговори Кейтлин.

— Знаеш ли как?

— Не е много сложно.

— Но знаеш как.

— Да. Знам.

— А знаеш ли как да го заредиш?

Кейтлин натисна едно копче отстрани на пистолета и металната пачка за патрони изскочи навън. Тя я бутна навътре.

— Наместваш пачката. Дърпаш предпазителя назад — започна да обяснява тя, като му показваше. — Щом натиснеш спусъка, той зарежда един куршум в пълнителя и петлето се вдига.

Предпазителят изщрака.

— Също като във филмите — продължи Кейтлин. — Или ако вече има куршум в пълнителя, можеш да изтеглиш назад петлето с палец.

Кейтлин завря пистолета в лицето на Хейс.

— После го насочваш към някого, когото мразиш.

— Махни го.

— Натискаш спусъка и му пръсваш черепа.

— Разкарай го.

Тя бавно свали пистолета.

— Дръпнат ли е предпазителят? — попита Хейс. — Не го забравяй.

— Я какъв специалист стана изведнъж! Може би ти трябва да го застреляш.

Тя остави пистолета на седалката помежду им. Хейс го погледна, но не посегна към него.

Кейтлин отново го взе.

— Не, аз ще го направя — рече тя, опъна ръце и се прицели. — Бум!