Дебора Сатинууд
Луна за двама (22)

22.

Следващите няколко часа преминаха за Ларк в кошмарно объркване. Вцепенена, тя слушаше развълнувания глас на Себастиан, който разказваше последните събития, довели до арестуването на графа. Тя стоеше до неспокойно крачещия напред-назад псевдоблагородник насред обляния в слънце салон, трепереща, объркана, и едва чуваше пълния списък на проклетите документи, намерени в писалището на Кристофър.

— Броеве от „Нордън стар“, този бунтарски вестник, кореспонденцията е подписана от водача на Независими Ирландци, дори и писмо от самия Улф Тоун — изсумтя Себастиан. — Непредпазливият ми брат сам си е изкопал гроба.

Ларк кимна едва-едва бе прекалено объркана и напрегната, за да отговори съзнанието й се опитваше да примири в едно образите на златокосия убиец и на мъжа, който я прегръщаше с любов миналата нощ. А сега Кристофър бе обвинен във връзки с Независимите Ирландци? Това бе невъзможно!

Себастиан настояваше тя веднага да се върне с него в къщата в Дъблин. О’Кийф надуто заяви, че сега той трябва да се заеме с всичко, особено сега, когато силите на маркиза толкова са отслабнали. И разбира се, добави той с едва прикрито неодобрение, Ларк не би искала да остане сама в Килдеър, след като… домакинът й е в затвора.

Естествено Себастиан не можеше да знае — независимо дали имаше доказателства или не — че Ларк бе вече графиня Гласмийд. Предполагаше, че тя най-безсрамно се бе превърнала в любовница на графа. Но въпреки това, тъй като добре си спомняше колко енергично Кристофър настояваше да се пази тайната, Ларк не разкри истината на непредсказуемия му доведен брат; бе особено предпазлива по отношение на него. Продълговатото му лице изразяваше самодоволство, което я обезпокояваше, а в тъмните му бляскави очи се четеше трескаво вълнение. Знаеше, че между циганчето сирак и Кристофър Кавано не бе останало никакво топло чувство, но възможно ли бе омразата му да е толкова силна, че бедите на графа всъщност да му доставят удоволствие?

Правеше му чест, че продължаваше както винаги да се държи внимателно с нея, макар че със закъснение бе забелязал, че тя вече може да вижда. Тя предполагаше, че от шока, когато разбра за предателството на Кристофър погледът й е бил толкова глупаво застинал, че не е могло да се разбере, че зрението й се е възвърнало. Той се бе възползвал от разсеяността й и за половин час бе успял да заповяда на прислугата да приготви каретата и багажа й. Скоро Ларк бе изрядно облечена от прислужницата, увита в шалове поради студа навън и бе напъхана в плюшената карета, а Себастиан се метна на коня си и запрепуска редом с нея.

Докато кочияшът пришпорваше конете по неравния и надупчен път и после по улиците на Дъблин, мислите на Ларк се проясниха и тя започна да възприема нещата. И все пак, когато отново влезе в къщата на улица „Хенриета“, нервите й пак се обтегнаха. За момент застана прикована на прага, втренчена във високите куполни тавани с изрисувани ъгли. Тук присъствието на Кристофър бе много силно. Не можеше да не си представи как той целеустремено крачеше по виещите се стълби към старата й стая. С болезнена празнота си припомни шума от стъпките му й нежните му грижливи ръце.

Опита се да не мисли за жестокостта на същите тези ръце… за престъплението, което бяха извършили през онази мрачна, дъждовна нощ в бедняшката колиба. И най-вече й бе невъзможно да проумее най-странната вест: че той бе член на Независими Ирландци!

Когато Себастиан се отправи към библиотеката, тя събра смелост и го затрупа с въпроси — в кой затвор е Кристофър и дали се допускат посетители.

— Той е политически затворник в затвора Килмейнхъм — отговори през рамо младият човек, като отиде до разтуреното писалище на Кристофър й се отпусна на кожения му стол. — Но не бих те съветвал да ходиш там, ако това имаш предвид — добави той, като я гледаше проницателно.

Тя не си губи времето да спори с него. Вместо това обяви, че е изтощена и че възнамерява да се оттегли за вечерта. Отправи се към старата си стая. Някога се бе разхождала там напред-назад, обута в елегантни детски обувки, стъпвайки безшумно по красивите килими. Стаята сякаш я приветстваше. Откри, че тапицираните столове, горящият огън и лъскавите картини на болонски и забрадени деца й носеха спокойствие, а пуснатите пердета и леглото й даваха сигурност. Като почувства познатата обстановка, тя почти очакваше да чуе уверени стъпки, приближаващи се до вратата и за миг повече от всичко й се прииска наистина да ги чуе.

Отново и отново на устните й изпъкваше болезненият въпрос: „Какво трябва да направя за Кристофър? Какво трябва да направя?“.

Най-накрая тя седна на леглото и разтърка зачервените си замъглени очи. Мозъкът й кипеше от вихрушката образи на внимателния лекар, на високомерния граф, на властния любовник… и на безмилостния убиец.

Хвана главата си с две ръце и изстена. Не знаеше какво да предприеме, на какво да вярва. Отново и отново я преследваше сцената на арестуването на Кристофър, припомняше си питащите му очи, отчаяното му лице. Какво се криеше зад това обвинение в заговор? Ако можеше да се вярва на доказателствата, граф Гласмийд бе участвал в заговор срещу английското правителство заедно с независимите ирландци. В такъв случай, означаваше ли това, че работеха за една и съща кауза? Дали неговата престорена лоялност не бе само прикритие за тайното му предателство? Тя си припомни нощта на раняването му, заповедите му прислугата да се държи настрана, трескавите му настоявания да се пази тайна. Дори доктор Мактавиш бе пазил в тайна истината.

— Толкова много тайни — измърмори тя объркано на глас. — Накъдето и да се обърнеш — все тайни!

Появи се Гриндъл с поднос храна. Старото й сбръчкано лице закачливо се усмихна, като видя, че Ларк си е възвърнала зрението. След като се насили да хапне малко, Ларк призна, че е изпила малката бутилка светена вода точно преди да й се изчисти пред очите.

Гриндъл изрази задоволството си от този факт. После с възмущение заговори за ареста на лорд Гласмийд. Това бе причинило голяма бъркотия в имението, много болни и бедни хора бяха отпращани от вратата на кабинета. Дори старият маркиз бе легнал на легло, каза тя, почти съсипан от унижението да арестуват сина му като предател.

След като разстроената прислужница събра съдовете и си тръгна, Ларк облече нощницата си и като се заразхожда напред-назад, започна да обмисля план, оставайки до късно, за да разработи и последните му подробности. Знаеше, че й е необходима почивка и легна да спи.

Не загаси свещта. Трябваше й време, за да свикне да не се плаши от тъмното.

На сутринта тя стана, изми се, прибра косата си назад и се облече в синя рокля и гълъбово сива фуста под нея. Деколтето й бе украсено с панделки и бе дълбоко изрязано, а тесните ръкави завършваха с волани до китката. Като отстъпи назад от огледалото и фокусира по-добре погледа си, Ларк почти ахна при вида на образа си, в когото едва разпозна себе си.

Модните дрехи и изисканият кок й придаваха зрялост и изтънченост. Вече не бе проста ратайска дъщеря в оръфани вълнени дрехи, а се бе превърнала в истинска графиня. Невярваща на преображението си, тя поклати глава. По време на слепотата си бе изминала дълъг и забележителен път. Но къде точно я бе отвел той?

Когато за последен път се погледна в огледалото, тя почувства товара на огромна вина. Бе предателка на каузата, с тези скъпи дрехи, а в същото време бе достатъчно млада и женствена, за да не може съвсем без малко здравословна суетност. След миг колебание тя положи на главата си шапката с пера, която и придаде напълно завършен вид.

После, както бе намислила, тя извади малка сребърна музикална кутия от тоалетката си, послуша още малко тъжната й звънлива мелодия и накрая я пъхна в сатенено портмоне. После, без да се обажда на никого, тя се промъкна навън.

За разлика от онзи ден, когато бе стояла сляпа и безпомощна на тази елегантна улица, сега не й бе трудно да махне на файтонджия. Кочияшът обаче я погледна странно, когато тя му каза да кара към най-близката заложна къща. Но без да каже дума, той подкара колата покрай множество кафеджийници, бирарии, магазини за спиртни напитки, шапкарници и шивачници, където на всеки ъгъл се надвикваха пронизителните гласове на продавачи на херинга.

Близо до улица „Фицуилям“ имаше бесилка и Ларк мерна зловещата фигура на палача, облечен в черни одежди. Той изглеждаше така сякаш имаше ужасна гърбица, но Ларк знаеше, че хората от тази професия носят дървени щитове на гърба си, за да се предпазят от камъните на враждебната тълпа. Като си представи изящната шия на Кристофър, Ларк потръпна и отвърна очи.

След като заложи със съжаление красивата музикална кутия — нещо, което някога майката на Кристофър вероятно бе ценяла много — тя притисна пълното с монети портмоне към гърдите си и нареди на кочияша да кара към затвора Килмейнхъм. Когато обаче се изправи пред заплашително извисяващата се сграда и видя свирепите очи на стражата и техните оголени щикове, тя почувства, че я обхваща паника. Няколко нейни сподвижници бяха минали през тази врата, за да излязат после през нея като ледени трупове.

Като се поокопити, тя влезе. Държаха я два часа в едно малко преддверие и накрая й позволиха да се срещне с надзирателя на държавните престъпници.

— Не, мадам — каза набитият мъж с бакенбарди и поклати глава, докато сваляше сакото на изцапаната си униформа. — На лорд Гласмийд не се позволяват никакви посетители. За да не предаде някакви съобщения на своите разбунтувани приятелчета, разбирате ли — добави той с усмивка, на която липсваше един зъб.

Ларк не каза нищо, само пристъпи напред към вонящия надзирател и запрехвърля издутото портмоне в ръцете си. Мъжът с лисичи поглед прокара език по мазните си устни, веднага надушил подкупа — тя си помисли, че сигурно той и семейството му живееха сносно благодарение на подобни щастливи случаи. Ларк не отмести поглед от него, докато той обмисляше предложението. После, с едно бързо движение ръката му се стрелна, пъхна портмонето в джоба, и затвори капака.

Като свали връзка ключове от кръста си, той й нареди да го последва надолу по лабиринт от тъмни коридори, където затворниците в огромни килии стенеха, ругаеха, кашляха или подхвърляха мръсни думи. Накрая я отведоха до по-малка единична килия, с малък прозорец с решетка и груби каменни стени, мебелирана с легло, столове, маса и камина, в която гореше огън. Пред прозореца, с гръб към нея стоеше граф Гласмийд.

Високото му, изпънато тяло все още бе облечено в панталоните за езда и ризата, с които бе при арестуването си. Косата му бе разрошена и единият ръкав на фината му ленена риза бе скъсан и също изцапан с кръв. Графът се бе подпрял с една ръка на стената до прозореца и на мястото на посмъкналата се белезница се показваше разранена от търкането кожа. Дочул скърцането на ключа, той се обърна със студен и надменен поглед, сякаш предизвикваше надзирателя.

Ларк едва не припадна, като видя лицето му. Лявата му страна бе натъртена и порязана, окото му бе разцепено във външния ъгъл и доста подуто. Предната част на ризата му, на която липсваха няколко копчета, бе опръскана с кръв и бе накъсана на няколко места. Раменете и устните му бяха уморено отпуснати. Тя се запита какво ли не е изтърпял нейният любим през последните няколко мъчителни часа.

При вида на Ларк очите му изненадано се свиха. Почти веднага ръцете му машинално трепнаха и се вдигнаха, сякаш щеше да прекоси стаята и да я вземе в прегръдките си. Но очевидно той моментално се овладя, потисна емоцията, сякаш бе анатема, и придоби безстрастен вид.

Като сключи ръце пред гърдите си, той се обърна студено към нея.

— Значи графинята е дошла да се сбогува със съпруга си — или може би — допълни той, като повдигна вежда — тя е дошла да се увери, че бракът й е законен и ще й осигури един добър доход като вдовица.

Сепната от неговата враждебност, Ларк се изчерви. Самият му вид я плашеше. Той имаше властен маниер, внушителен, дори и в тази обстановка. Като хипнотизирана, тя гледаше втренчено съвършените му черти, които със синините изглеждаха още по-мъжествени.

Ръцете му бяха още сключени и тя премести поглед към мястото, където те обгръщаха изпъкващите здрави бицепси. Припомни си докосването на тези ръце, техните нежни и умели движения. За момент тя просто не можеше да приеме, че това са същите ръце, които бяха отнели живота чичо й.

Кристофър я гледаше втренчено. Ларк сведе поглед и извърна глава към масата в другия край на килията. Когато очите й мярнаха недокоснатата богата храна — печено месо, холандско сирене, сливов пудинг и вино — той изкриви устни в кисела усмивка.

— Както виждаш аз съм привилегирован затворник — каза той и посочи мебелировката с жест на задоволство. — Парите и титлата имат своето предимство, където и да отиде човек — както предполагам вече си се уверила сама.

Ларк погледна празните си ръце.

— Той прие подкупа доста охотно — промърмори тя, като отново спря погледа си на нараненото лице на съпруга си. — Не му ли стигна подкупа на злодея, за да не те бие?

Той повдигна нехайно рамене.

— Тук има типове, които са много повече брутални, отколкото алчни. И не биха се отказали от извратеното си удоволствие дори и да ги обсипеш с пари.

— А надзирателят в синята униформа?

— Той бе последният от неколцината, които опитаха юмруците си върху мен. Забавляваше се да изтръгва тайни от мен. — Той я погледна по-внимателно. — Случайно да си уважила желанието ми да запазиш в тайна онази церемония, която извършихме с теб онзи ден?

Засегната от арогантния му тон тя отвърна рязко.

— Не се бойте, ваша светлост! Уважих тайната. — Повдигайки малко брадичка, тя добави: — Или защо пък да не си кажем истината — вашето нежелание да ме представите като своя съпруга.

— Не забелязах да се държите като моя съпруга пред драгуните на негово величество можехте поне да се приближите мъничко, за да ви помоля да се обадите на адвокатите ми.

Тя сведе глава. Обвиненията му бяха основателни и въпреки това не й се искаше да му обяснява точно сега причината за нейното колебание при арестуването му.

Известно време Кристофър я гледаше мълчаливо, поглъщайки поразителната промяна, която бе станала с нея — от проста ратайска дъщеря тя се бе превърнала в жена, достатъчно елегантна, за да съперничи, на която и да е благородничка. Той се запита дали сега, когато тя се радваше на неговото богатство, нейната преданост към общата кауза не бе понамаляла. Все едно, той не направи никаква забележка по отношение на новата й външност. Гневът му бе все още прекалено силен и нейното безразличие при арестуването не му излизаше от главата.

Същевременно допускаше, че може би Ларк си бе възвръщала зрението точно в онзи момент и възможно да е била в състояние на стрес. И все пак, когато очите им се срещнаха там, тя го гледаше с такова озлобление, че той бе поразен. Не можеше да проумее погледа й, отвращението й, отказа й да му протегне поне една ръка. От устните й не се бе откъснал нито един отчаян вик, не се бе показала дори разтревожена при неговото задържане.

Те бяха се карали няколко часа преди това, но и се бяха любили в безгранично отдаване на другия през нощта, бяха така близки физически и духовно, както само съпруг и съпруга можеха да бъдат. Тогава какво я измъчваше? Знаеше, че не е страхлива, че не се е уплашила от драгуните. Той се бе мъчил да намери обяснение за поведението й по време на пътуването си до Дъблин и по-късно, в тъмната нощ, докато лежеше буден на затворническото си легло, той бе таял болката си в своята мъчителна самота.

Въпреки това той подхвана меко, като си даваше сметка, че сега не бе време за горчиви обвинения.

— Радвам се за теб, виждам, че зрението ти се е възвърнало. Напълно ли се е възстановило?

— Не. Искам да кажа, че през повечето време виждам замъглено. — Ларк се приближи напред, съзнавайки, че времето им препуска бясно. Поддавайки се на импулса си, тя хвана ръката му и усети топлата му кожа през разкъсания ръкав. — Кристофър, основателни ли са обвиненията им?

Мускулите му се стегнаха под пръстите й и тя се уплаши, че ядосан от въпроса, той ще отхвърли ръката й. Противно на очакванията й, в очите му проблесна топлина и лека усмивка пробягна по устните му, преди да изчезне със същата бързина.

— Уверявам те — каза той, като повдигна леко шапката й, за да може да вижда лицето й по-добре — не съм оставил никакви подривни документи в чекмеджето си, или където и да било другаде из къщата. Та кой уважаващ себе си изменник на правителството на негово величество би бил толкова небрежен?

Намекът за нейната собствена подривна дейност я накара да се изчерви. И въпреки това тя успя да се овладее достатъчно, за да осъзнае, че той не бе отговорил на въпроса й.

— Да не би да искаш да кажеш, че документите са били подхвърлени там?

— Тъкмо това казвам.

— Но кой?

— Имам своите подозрения — Кристофър се отдръпна леко, тъй като докосването на жена му му действаше прекалено възбуждащо, искаше да я прегърне и да се отдадат един на друг в продължение на тези няколко безценни минути. Но Ларк криеше нещо от него, нещо, което се бе загнездило в нея от момента на неговото арестуване. Отношението й бе все още много сдържано и той предполагаше, че тя не би се отзовала на неговите съпружески ласки.

Като го последва до масата и погледна раната на окото му, която все още кървеше, Ларк разтревожено попита:

— Какво ще стане сега?

Той изсумтя.

— Едно внушително представление в Дъблинската крепост, разбира се.

— Какво искаш да кажеш?

Тя проследи движението на ловките му пръсти, които напълниха чашата с вино.

— Ще пиеш ли с мен една чаша? — попита нехайно той. — Не? Мисля да подкупя надзирателя, за да ми донесе арсеник. Ако си капна малко в чашата, ще спестя труда на палача.

Ларк се сепна. Мисълта за неговата предстояща смърт бе прекалено мъчителна. Но това същевременно я накара да осъзнае сериозността на положението, неизбежността на този час, в който той щеше да се изправи пред възмездието на закона. Колко объркани бяха чувствата й! Той бе убиец, заслужаваше най-строгото наказание и все пак…

Кристофър се усмихна с горчива усмивка и докосна треперещата й брадичка.

— Няма да измамя Дъблин, като му откажа такава сензационна екзекуция, каквато вероятно ще бъде моята. Освен това не бих си и помислил да те опозоря, като прибягна до спасението на страхливците. Между другото, също като ме положат в моята сатенена кутия, вече с благословията му ще можеш да обявиш нашия брак. Преподобният Кени ще ти даде свидетелствата, които ще потвърдят, че — и той направи подигравателна гримаса — законно и в пълно съзнание сме се бракосъчетали.

Ларк стисна полите си с нервно движение. Тя копнееше пак да го докосне и да го помоли да бъде сериозен. Но потисна импулса си и стисна плата още по-здраво. Малко по-късно проговори с дрезгав, задъхан глас.

— Те няма да те обесят, кажи ми, че няма да те обесят!

Той отпи от виното.

— О, не, уверявам ви, графиньо, че те непременно ще ме обесят. И моля ви, пуснете ръката ми.

Думите му я накараха да подскочи от ужас.

— Но теб дори не са те съдили!

Той вдигна рамене.

— Това не променя нещата. Снощи в продължение на три часа говорих с лорд канцлера и главния секретар и се опитвах да ги убедя, че документите са били подхвърлени от някого, който е искал да ме натопи. Но, безполезно. Предполагам, че не трябваше и да очаквам, че ще се съгласят с мен. Не е тайна, че винаги — той я погледна мрачно — доста безочливо съм се сливал с по-долните класи. Нищо чудно, че правителството иска да ме използва за назидание. Всъщност ще ме изправят на съд вдругиден. Напоследък не губят много време, когато си имат работа със симпатизанти на бунтовниците. Това ме подсеща за нещо. — Той я погледна открито, без сарказъм. — Лорд канцлерът е издал прокламация, в която предлага петстотин лири за всеки, който му донесе информация, достатъчна за залавянето на някой бунтовник. Пази се, Ларк. Много се пази.

Тя вдигна глава и потърси очите му. Те бяха толкова хубави и проницателни, леко натъжени при мисълта за предстоящия край, но спокойно приемащи нещата, срещу които той повече не можеше да се бори. В този момент любовта й към него избликна с цялата си сила.

Видя, че и в неговия поглед проблесна ответна емоция, но след миг на мъчително очакване да я вземе в прегръдките си, той сведе очи и погледна настрани. Наля си нова чаша вино и отпи с вида на човек, изправен пред неизбежната си участ.

Ларк бе отчаяна. Те имаха само още няколко минути. Всеки момент ключът щеше да се превърти в ключалката. И все още в килията на лорд Гласмийд витаеше един въпрос, за който знаеше, че трябва да поговори, да го накара да й признае за нейно собствено успокоение, ако не за друго.

— Кристофър — започна тя с голяма мъка. Гълъбовите пера на шапката й грациозно кимнаха, когато тя вдигна главата си към него. — Трябва да ти кажа защо стоях така безучастно при твоето арестуване. Имаш право да знаеш.

Той я погледна над ръба на чашата с възбудено любопитство.

Тя си пое дъх.

— Аз те познах… виждала съм лицето ти преди.

— Продължавай — подкани я той.

Тя се опита да се овладее, да потисне дълго хранената омраза към русокосия убиец, който бе отнел един толкова ценен за нея живот.

— Ти уби чичо ми — каза тя тихо и осъдително, без да откъсва очи от неговите. — Видях как го направи.

В следващите секунди лицето на съпруга и смени няколко изражения. Първото бе изненада, после неверие и накрая гняв. Той, изглежда, се бореше поред и с трите, докато очите му блестяха от усилието да овладее желанието си да отвърне на нанесения му удар. За миг тя си помисли, че той може дори да я удари.

Кристофър изглеждаше смазан. Остави чашата си и отиде до прозореца, облегна се на перваза и се загледа безучастно навън. Ларк видя как той подпря чело на рамката на прозореца, сякаш бе завладян от внезапна умора.

Тя го гледаше втренчено, чакаше, обхождаше с поглед дългите му, мускулести крака с накаляните панталони за езда, линията на сведената му глава, силния му врат, по който имаше засъхнала кръв. Но макар че секундите летяха, той не казваше нищо, нито за да се защити, нито за да опровергае, нито за да си признае престъплението.

Изведнъж по коридора се чуха тежки стъпки и през прозорчето на дървената врата стражата заяви:

— Ей вие там, имате още пет минути! — После се отдалечи.

Ларк почувства напрежението от наближаващия с бясна скорост миг на тъжната раздяла. Тя трепереше от нерадостния обрат на живота с Кристофър. Тя с мъка реши, че той е приключил с нея. Не знаеше какво бе очаквала да й каже, след като му отправи обвинението. В края на краищата тя бе видяла с очите си как той убива чичо й. Беше се надявала, че той разпалено ще отрича нейното обвинение и ще представи някакво правдоподобно оправдание, за да я освободи от мъчението й.

Тъкмо когато тя се канеше да се обърне с гръб към него и да чака появяването на надзирателя, Кристофър се извърна, продължение на един дълъг миг той не каза нищо, само я съзерцаваше с изразителните си очи, в чиито дълбини блестеше емоция — прекалено дълбока, за да може да се прикрие.

После тя забеляза, че гърдите му се повдигат. Лицето му бе като на мъртвец, бузите — бледи и опънати. След миг колебание, не по-дълго от един удар на сърцето, той се втурна напред и прекоси стаята на три дълги крачки. Ръцете му се протегнаха и с измъчено стенание тя падна в прегръдките му.

— Ние няма да можем да се видим повече, Ларк — бързо прошепна той и устните му се долепиха до нейните. — Моля те, само ми позволи да те поддържа малко в прегръдките си през тези последни минути? Без думи, без обвинения, без мисли за утре.

Тя поклати глава и извика.

— Не! Ще дойда утре. Не зависимо колко ще струва подкупа, ще дойда…

— Утре няма да го приеме. Това ще му струва главата. — Той взе лицето й в ръце и се вгледа в дълбоките й очи, които плуваха в сълзи. — Защо сме обречени на такъв край? — отчаяно простена той. — Защо не ни се даде и една-едничка седмица, която да прекараме в Килдеър, прегърнати, в разходки по полето при залез-слънце, в спокойни разговори край огнището? Това си представях аз. Исках да те поглезя, да забравя за всякакви машинации и несправедливост за няколко дни… да те накарам и ти да ги забравиш. Да ги забравиш в моите прегръдки.

Искрените му думи накараха Ларк да захлипа и да се притисне още по-плътно към него.

— Не идвай на екзекуцията — изведнъж настоя той и взе лицето й в ръце. — Закълни ми се, че няма да дойдеш.

— Няма — проплака тя, — моля те, не говори за това!

В този миг се чу звънтенето на обувките, далечно и зловещо.

Кристофър зарови лице в рамото й и задиша учестено.

— Има много неща, които не знаеш за мен — каза той. — Неща, които искам, но не мога да ти кажа, неща, които ще отнеса със себе си в гроба. Но, ако знаеше всичко… — Той се намръщи, не намираше точните думи. — Ако знаеше всичко, ти щеше да бъдеш доволна. Зная го със сигурност.

С трескави очи тя погледна съсипаното му лице, полуосветено от фенера на стената. Оставаше само един миг, само миг, за да го погледа, да го докосва, да му каже, че го обича. Струваше й се черна несправедливост това, че сега щяха да й го вземат, преди да са успели да си кажат всичко… Но той бе прав… тяхната връзка е била обречена още от самото начало.

— О, Кристофър! — извика тя отчаяно, вкопчвайки ръце в измачканата му яка, вдъхвайки миризмата му, наслаждавайки се на присъствието му с пълното съзнание, че тези усещания няма никога повече да се повторят. — Не мога да го понеса! — изхлипа тя с лице, заровено в гърдите му, а сълзите й напояваха ризата му.

— Преживяла съм много трагедии — трудностите и смъртта винаги са били част от живота ми. Но това… това, не мога да преживея… Не мога! Защо Господ го иска от мен? Защо го иска от теб?

Той я прегърна със силните си ръце и наведе глава, за да целуне топлите устни, като в бурната и първична сила на всяко негово движение прозираше съзнанието му за надвисналата раздяла.

— Обичам те, Ларк! — прошепна той, опирайки бузата си до нейната. — Не забравяй това. Независимо за какъв ме мислиш или какво ще откриете за мен в бъдеще, помни, че винаги съм те обичал!

Тогава тя се повдигна на пръсти, за да го целуне горещо, забравила за престъпленията му политическите му убеждения, класата му, преизпълнена единствено от желанието си да бъде близо до него, да се притиска до здравото му тяло. С не по-малко отчаяние ръцете на Кристофър запрепускаха по тънката фигура на Ларк, сякаш за да си припомнят формите й. Като я опря на изцапаната гипсова стена, той се притисна още по-решително към нея с намерението, и тя го долови съвсем точно, да се наслади за последен път на тялото й. Той започна да я докосва с трескавите си мъжки ръце, да сваля дрехите й.

Но ключът в ключалката на килията им напомни, че времето им е изтекло.

— Излезте, моля, мадам — нареди надзирателят, който наблюдаваше тяхното сбогуване с бавна похотлива усмивка.

Обляна в сълзи Ларк дръпна полите си и се отправи към вратата, но Кристофър я хвана и й заговори тихо.

— Върна ли се на улица „Хенриета“?

Тя кимна, бледа, на ръба на истерията.

— Знаеш ли къде е Себастиан?

— Той се е преместил в къщата…

— За бога, не може да бъде!

Надзирателят заговори високо.

— Навън, мадам. Веднага!

Тя стоеше замръзнала, не знаеше какво да прави. Надзирателят заплашително размаха палката си.

— За всяка минута закъснение, госпожичке, негова светлост ще плати с по някоя друга рана по гърба.

Ларк изхълца и погледна съпруга си през сълзите на дълбока мъка и сковано тръгна.

Но Кристофър я хвана за ръкава и я завъртя към себе си.

— Закълни ми се, че ще се държиш на разстояние от брат ми. Себастиан О’Кийф е британски агент. Той ще направи всичко, за да разбере датата… датата, Ларк — подчерта той през зъби, заставайки с гръб към стражата. Разбираш ли какво ти казвам?

Тя нямаше време да отговори. С един бърз удар на палката си надзирателят повали Кристофър на земята.

Когато извергът изблъска Ларк от килията, тя погледна за последен път тялото на мъжа си, стоварено на студения каменен под. Щракването на ключалката прободе като с нож сърцето й. Тя извика неистово името на Кристофър.

Но нямаше отзив — звукът отекна като призрачно стенание в множество криволичещи, празни коридори, преди да завърши като въздишка.