Дебора Сатинууд
Луна за двама (10)

10.

От мястото си Кристофър наблюдаваше как двете малки, крехки фигури се катерят по опасната пътека през скалите. Едва ги различаваше на непостоянната лунна светлина. Двамата изглеждаха като изгубени овчици, които пълзяха на фона на дивия, извезан пейзаж, приведени под поривите на виещия вятър. Изглеждаха така, сякаш самата нощ се готвеше да ги погълне.

Не можеше да повярва, че е успяла толкова скоро след нараняването й. Въпреки факта, че отчаяно се нуждаеше от сведенията, които можеше да му предаде само тя, безразсъдството й го разяри. Като си помислиш само, че беше излязла в студа, беше извървяла отдалечени и опасни пътища, а сега се катереше по стръмната и опасна пътека, водена от съвсем малко момченце!

„Тя е луда“ — измърмори мъжът, докато овладяваше неспокойното движение на коня настрани. — „Ненормална. Лишена от разум. Прекалено независима. Ще е истинско чудо, ако не я убият в близките дни, както не си сдържа устата ходи насам-натам да разнася опасни тайни сведения. Бих искал да знам чия е вятърничавата идея тя да се включи в този план. За това бих извил без съжаление глупавата му шия.“

Като видя, че безстрашната двойка се изкачи още по-високо и почти достигна целта си, той обърна черния жребец и се отправи към една закътана, добре скрита зад издадената скала пещера.

Само преди час играеше в компанията на две дузини разкошно облечени благородници около маси, отрупани с блестящи сребърни монети. Докато разговаряше с най-високопоставения чиновник на Ирландия, самия вицекрал, изведнъж като гръм от ясно небе му хрумна, че неговата Кралица на феите може да се опита да осъществи неделната си среща.

Беше оставил картите си, извинил се набързо — като промърмори някаква съшита с бели конци лъжа за пациент, който се нуждае от грижите му — и напусна приема, изпратен от двадесет и четири чифта удивени очи.

След като се увери, че Ларк наистина не е в леглото си, бързо се отправи към порутената странноприемница, където дискретно бе настанен черният му кон. Там смени конете и взе назаем едно черно наметало, с което да скрие вечерното си облекло. После, като препусна с любимата на жребеца главоломна скорост, пое извън града, без да спира, докато не стигна в подножието на Вълшебния глог. Сега измърмори една ругатня, ядосан от безразсъдната смелост на Ларк, ядосан на себе си, задето не беше предположил, че малката дивачка ще излезе навън тази вечер. Без съмнение се е срещнала с някого по-рано вечерта — с пратеника, чиято самоличност искаше да узнае. Проклятие! Какъв глупак, да изпусне такъв шанс!

Кристофър нахлузи качулката на главата си, в случай че очите на Джейми се окажат зорки и си напомни да използва грубия акцент на простолюдието, с който си служеше в тези случаи. Закрачи напред, решен да се скара на момичето за глупостта й, но някакъв вътрешен глас го накара да обуздае гнева си.

Той се нуждаеше от информацията, която тя можеше да му достави, а Ларк беше рискувала много в името на каузата, за да му я донесе. Тази тяхна връзка беше заради свободата, не за удоволствие, и той не биваше да обезкуражава участието й.

Кристофър пое дълбоко въздух, за да се успокои, и се приближи към зловещото място, чиято тайнствена връзка с приказните същества така респектираше местните жители. Дори той, който не беше суеверен по природа, трябваше да признае, че дървото имаше някакво необяснимо, неземно обаяние.

Като отправи поглед към очертанията на дървото пред себе си, той видя фигурата на своята съратничка, изправена и горда, макар буйният вятър да развяваше полите и косата й. Тя напредваше по скалистата земя с мънички, несигурни крачки, като провличаше крака, за да не падне. Кристофър можеше само да предположи, че е оставила брат си скрит зад някой храст или скала наблизо, но не можа да види никъде и следа от него.

Перът се приближи, като нарочно набиваше шумно крак върху замръзналата земя, за да не я стресне. Видя я да се обръща леко в посока на звука и да протяга инстинктивно ръце, но после бързо ги скри зад гърба си. Макар естественият му подтик да го караше да бъде рязък с нея заради подобно предизвикателство към опасността, осъзна, че не може да му се подчини. Какво достойнство и решителност притежаваше тя, обикновената селска девойка, която се възправяше не само срещу враждебната стихия, но и срещу мъжа, който беше не по-малко враждебен, мъжа, който я беше заплашил при последната им среща. Той разбра, тя се ръководи от същата вяра, от същия идеализъм, от същата лоялност като него. Тя рискуваше живота си не по-малко смело от него. Повече от всякога усети близостта си с нея, уважение и отслабване на емоционалната самота, която го беше преследвала през целия му живот.

Той се пресегна и докосна измръзналата й ръка.

Тя се стресна ужасно и той вложи нежност в гласа си, като говореше колкото се може по-ниско, доволен, че шумът от развълнуваното море е оглушителен.

— Здравей, Кралице на феите. Какво ми носиш в тази неделна нощ?

Ларк се освободи от облечената му в ръкавица ръка и нахлузи развяващата се качулка върху превръзката на бузата си. Не беше нужно да го вижда, за да си го представи ясно, да си представи високата му тъмна фигура, чиито очертания се преплитаха с тези на извитите, подобни на съсухрени пръсти клони на древното дърво. Как ще реагира на липсата на новини? Успокои я обичайното му силно привличане.

Като събра смелост, тя заяви откровено:

— Нямам какво да ти съобщя тази вечер. Съвсем нищо.

Кристофър, който се чудеше дали я е чул правилно, предположи, че вятърът е отнесъл част от думите й, и попита:

— Какво каза?

Остротата на тона му я предизвика. Тя вирна брадичка.

— Казах, че нямам какво да ти съобщя тази вечер. Свръзката ми не дойде, може би защото аз не успях да се срещна с него миналата неделя. Дойдох да ти съобщя поне това, за да не те карам да чакаш и да обикаляш тук цяла нощ.

Тъй като разочарованието му беше голямо, а тя би очаквала сприхавият агент да избухне, Кристофър каза презрително:

— Както направи миналата седмица. Разбира се, не съм изненадан, защото, както вече съм казвал, слабостта на пола ти не е подходяща за тази работа.

— Ще работиш с мен или с никого — отряза го тя. — На мен също не ми допада този, с когото съм принудена да се срещам тук, но каузата ми е по-важна от предпочитанията ми към съратниците.

— Много остър език имаш тази вечер — отбеляза той със силния си акцент.

— От компанията е.

— Ти ме уверяваше, че можеш да се справиш със задачата, моме. Много зависи от твоето участие. Сега сигурно разбираш, че трябва да ми съобщиш името на свръзката ти. Дай боже да мога сам да го намеря и да възстановя предаването на информация.

Като си пое дълбоко въздух, Ларк напрегна воля, за да заговори със спокоен глас и да прикрие тревогата си.

— Няма да ти го съобщя. Скоро сама ще намеря начин да възстановя връзката — в края на краищата аз също копнея да видя Ирландия свободна. Но името на свръзката си ще пазя. До смърт.

Кристофър разбра, че е изгубил битката. Той погледна към треперещото тяло на Ларк, която положително беше вече замръзнала, и видя как тя отправя очите си към лицето му, за да не разбере той, че е сляпа. Той разпознаваше храбростта, а нейната беше необикновена. Заслужаваше уважението му.

Ларк стоеше напрегнато, защото се страхуваше от реакцията му. Малко се озадачи, когато не последва взрив и към нея не полетяха подигравателни или жестоки думи. Стори й се дори, че чу как от устните на призрака се изтръгна лека въздишка на примирение.

През няколкото пласта дрехи Кристофър напипа с облечената си в ръкавица ръка една монета в джобчето на жилетката. После издърпа една от ръцете на Ларк изпод наметалото и притисна монетата към дланта й.

— Опасно ни е времето, моме, и все по-опасно ще става с наближаването на края. Макар да отхвърляш с презрение тази възможност, може да ти потрябвам някога. Ако има важна причина, погрижи се тази монета да стигне до аптекаря Алабар на Джеймс стрийт. Той ще ме намери и ще ме изпрати тук да се срещна с теб незабавно.

Макар че не можеше да си представи защо би трябвало да го извика и въпреки че не искаше да поема подобно обещание, Ларк мълчаливо кимна.

— Освен това — продължи той, — когато пак получиш съобщение за мен — а аз се надявам за твое и мое добро това да е скоро — отчупи едно клонче от глог и го занеси на Алабар. Това ще бъде сигнал да дойда тук следващата неделя.

Още докато произнасяше думите, древното дърво, което се издигаше на своя островръх хълм, изстена, морските хали бяха успели някак да проникнат в неподвижната му вътрешност. Ларк си въобрази, че то притежава душа, живот, какъвто няма никое друго обикновено дърво, и се почуди дали то не ги предупреждава да не отчупват глогови клонки. Може би феите изведнъж са се появили сред клоните му и даже в този миг са накацали там със светнали острички, дяволити личица, а сребърните им крилца потрепват гневно от думите на простите смъртни, че ще откраднат част от техните храмове.

Ларк инстинктивно направи една крачка назад. Агентът все още държеше ръката й с желязна хватка.

— Ще направя както казвате — измърмори тя с измръзнали, напукани устни, като най-накрая издърпа ръката си от неговата. — А сега, тъй като нямаме какво повече да си кажем, ви желая лека нощ.

Тя се помоли той просто да се обърне и да си тръгне, да поеме по пътя си, без да гледа назад към нея, защото не искаше да види как се спъва позорно, нито да чуе как вика Джейми да й помогне.

— Лека да е, Кралицо — каза той, а виещият вятър почти отнесе думите му. — Възхищавам се най-малкото от смелостта ви. Бог да бди над вас.

После я остави сама с бучащото море. Стъпките на ботушите му, които търсеха опора по стръмния склон, едва се чуваха. Когато откъм него вече не долиташе нито звук, когато сред скалите остана само тънкия писък на вятъра, Ларк се обърна.

После, твърде късно, измърмори с необяснима тиха въздишка:

— Успех!

 

 

Кристофър проследи двойката по целия път до града, като изоставаше доста назад по тъмните, разкаляни улици, за да не ги тревожи с шляпането и тропота на копитата. Щом навлязоха в Дъблин обаче, той скъси разстоянието, защото сред загниващите кейове и полуразрушените складове имаше много крадци и разбойници, които висяха пред вратите и чакаха благоприятен случай.

Така или иначе, по прищявка на съдбата странното трио достигна без неприятности по-приличните квартали и се озова само на две пресечки от улица „Хенриета“, където улиците се осветяваха с газени лампи и обикаляше нощната стража. Макар че и те не бяха кой знае каква сила.

Облечени в дълги шаячни куртки, наметала и високи шапки, те носеха фенери и дълги пръти, за да палят лампите. Като оръжие тези пръти за жалост не струваха нищо, завитите им краища бяха само символична заплаха. Стражите, които често бяха възрастни и слаби мъже, събрани от местните благотворителни организации, не само че не можеха да се противопоставят на престъпността, но и лесно можеха да бъдат подкупени.

Когато един от тези старци пресече пътя на лорд Гласмийд, Кристофър вдигна шеговито за поздрав камшика си и продължи нататък по тихите, пусти улици. Къщите от двете му страни бяха със затворени капаци на прозорците. Тъкмо въздъхна облекчено, че беззащитната двойка, която тайно съпровождаше, почти е пристигнала до дома без нито едно произшествие, и звук на строшено стъкло прониза тишината на нощта. След това газените лампи започнаха да избухват оглушително една след друга по цялата дължина на улицата. Навсякъде се разлетяха мазни късчета стъкло.

Веселите дюдюкания и смехове на група младежи съпровождаха взривовете, ехото ги прехвърляше между високите тухлени къщи, от които започнаха да се подават увенчани с нощни шапчици глави. Като не преставаха да викат, злосторниците избягаха от квартала сред вихрушка черни сюртуци и измачкани ризи.

— Пак студентите от „Света Троица“ — измърмори Кристофър, който се опитваше едновременно да успокои възбудения си кон и да зърне поверениците си отпред. После съблече широкото черно наметало и го прибра зад седлото, тъй като Джейми беше наблюдателно момче.

Ларк едва не падна от понито, когато Литъл Дън подскочи високо от шума. Изправено на задните си крака, кончето започна да се върти объркано и уплашено в кръг, а Джейми се вкопчи отчаяно за гривата му.

Ларк, която мислеше, че около тях се стреля с пушки, се наведе обезумяла над братчето си в стремежа си да го прикрие. В същото време протягаше ръце напред, за да хване юздите.

— Света Богородице! Дръж се, Джейми! — извика тя. — Ще ни застрелят на улицата.

Ужасеното пони се втурна напред и едва не ги хвърли от гърба си, когато Ларк чу гръмкото тропане и на други копита. Конникът се приближи и тя усети един мускулест крак да се допира до нейния, а после кончето й рязко спря, уловено здраво от някого.

— Излезли сте малко да пояздите рано сутринта, госпожице Балинтър? — попита лорд Гласмийд, преди още тя да си поеме дъх. — Наистина не е най-подходящото време. Мога да ви препоръчам по-благоприятни часове, при това бих настоял да имате придружител.

Ларк, която веднага разпозна студения, спокоен глас, се подразни от тона му, но изпита огромно облекчение. Тя попита:

— Какво, за бога, става? Нападат ли ни? Убийци ли има по улиците?

Кристофър отметна глава назад и се разсмя:

— По улиците несъмнено има убийци. Но те не са причина за забавлението тази вечер. Студентите от университета си правят шега. Слагат малки бомбички в уличните лампи, те се взривяват и улицата потъва в мрак. Това им се струва много весело. И наистина е весело, ако човек е на осемнайсет, безотговорен и доста пийнал.

— Да вървят по дяволите! — изруга Ларк. — Щяха да ни пратят преждевременно в гроба с Джейми! Надявам се да изхвърлят до един тези малки гадни злосторници от университета!

— Не изключват малки гадни злосторници, които имат благородни бащи — отвърна Кристофър ухилен, без изобщо да мигне, когато думите му накараха темпераментната му сподвижничка да избухне. Със съвсем ясни изрази тя изпрати за постоянно всеки един от шегаджиите заедно с цялото му родословие в едно много горещо място.

На Кристофър му се прииска да се засмее нежно, да я прегърне, да я целуне и да почувства, че тя пламва вече не от политическа страст, а от огъня на собственото му тяло. Но Джейми промени посоката на мислите му:

— Вече съм уморен, ваша светлост. Кога ще си идем вкъщи?

Кристофър смушка коня си, поведе понито по калдъръма и отговори, като потупа с обич рамото на момчето:

— Веднага, Джейми, приятелю. Веднага си отиваме вкъщи.

На вратата предаде Ларк и момчето в ръцете на един сънлив иконом, а после заведе конете отзад и върза жребеца зад градината, където конярите нямаше да го забележат. Преди изгрев-слънце ще трябва да върне коня си в обичайната му конюшня, но първо искаше да пожелае лека нощ на една червенокоса съюзистка.

В къщата Ларк сложи Джейми да спи, а после прие икономът да я съпроводи само до стълбите. Своенравно се мъчеше да запази остатъците от сломената си самостоятелност и да намери сама пътя до стаята си. Беше уморена до смърт и все още потръпваща от силната уплаха на улицата. Колкото и да се успокояваше, коленете и ръцете й трепереха, докато се качваше по стълбите, вкопчена в перилата. Ако лорд Гласмийд не я беше спасил навреме, сигурно щеше да я открие на сутринта, свита с Джейми в някое тъмно ъгълче.

Беше станала прекалено зависима от помощта на лекаря, от съчувствието му и дори от предизвикателното му обаяние.

Когато наближи стаята си, я обзе мисълта за призрачния агент, спомни си зловещите му предупреждения, неочакваната му снизходителност, инструкциите му как да го намери. Напипа монетата в джоба си и я стисна здраво, прокара пръсти по изтърканото й ръбче и по неразгадаемите образи. Дали ще я използва някога? Дали обстоятелствата някога ще й дадат основание да прибегне до помощта му?

Изведнъж една ръка хвана нейната и тя се обърна с вик. Изпусна монетата, тя се удари глухо в килима и отскочи шумно върху дъските на пода.

Чуждата ръка я пусна и се наведе да я вземе.

— Мисля, че изпуснахте нещо.

Дълбокият, нисък глас едва не я накара да се разпиши от уплаха. Потънала в мисли за призрачния агент, тя си въобрази, че това е неговият глас, но после разумът й се върна и тя разпозна плавната интонация на своя домакин.

— Да… мое е — заекна тя и понечи да грабне монетата. Но не й я върнаха веднага.

— Хмм… Интересен екземпляр. Къде го намерихте?

Разтревожена и уморена, Ларк не намери отговор веднага.

— А-а… тайна, така ли? — попита Кристофър с влудяваща проницателност. — Кълна се, за миг изразът ви от мил и нежен стана като на сфинкс. — Той пусна монетата във вдървените й пръсти и ги сгъна. — Ето. Няма нужда да ми казвате откъде я имате. Освен това се извинявам, че ви стреснах.

Сега говореше тихо, искрено. Ларк почувства леко докосване по челото си, една ръка нежно приглади назад влажната й, разрошена коса. Интимният жест я накара да стисне още по-здраво монетата в ръката си, за да не се поддаде на импулса да прегърне доктора. Тя копнееше той да я утеши след мъчителните преживявания през нощта, копнееше да я обгърнат силни ръце.

Усещаше познатия мирис на дрехите му, топлината на силното му тяло, чувстваше пронизващия му поглед.

Несъмнено се готви да провери дали не се е влошило състоянието на бузата й и да я сгълчи за глупавата разходка. Несъмнено ще поиска обяснение защо е излязла навън през нощта, а тя нямаше какво да му каже. Но дотогава просто ще се наслаждава на близостта му.

Когато хвана с ръка брадичката й, тя се наведе напред с непреодолимото и глупаво желание да изпита отново прекрасното докосване на устните му.

Той го изпълни. Устните му бяха топли и твърди, горещият му дъх се смеси с нейния. Никога не беше предполагала, че целувката може да бъде така изящна. Беше виждала любенето на други зад обори и купчини торф, но това бяха неистови, груби сношения, които трябваше да свършат бързо. Ларк обви ръце около врата му, притисна се плътно до него и за момент се отдаде напълно. Той привлече бедрата й към своите, а тя се запита насмешливо дали произходът, богатството и образованието не правят мъжа по-умел в любовта.

Тази мисъл я накара да си припомни кой е той. Какво се бе променило у нея, та желаеше този мъж? Нима беше позволила блясъкът, властта, ласкателният му чар да изместят всички онези принципи, които придаваха смисъл на живота й? Нима идеалите й бяха толкова крехки, анархистката кръв у нея така слаба, че позволяваха на плътта й да се стреми към мерзкия вид, който бе възпитана да мрази? Не предаваше ли с тази интимност произхода си, рода си, бъдещето на Джейми и на всичките гладуващи, пренебрегнати същества, на които нейното дело искаше да помогне? И преди всичко, не предаваше ли сама себе си?

Рязко, сякаш ръцете му я цапаха, Ларк го отблъсна.

— Презирам се за това! Презирам се за това, в което се превърнах в този дом!

Макар да викаше на него, думите бяха предназначени за самата нея.

Неочакваните, горчиви упреци свариха неподготвен Кристофър, оплетен в мрежата на собствената си нежност и желания. Той се надяваше с нежността си да я накара да бъде просто жена, а не враг, с който трябва да се бориш. Избухна и не можеше да спре.

— Вие сте страхливка, Ларк Балинтър, непоправима страхливка. Въпреки убедената си защита на простолюдието, въпреки собственото си високомерие, в сърцето си вие не се чувствате равна на мен. Това е, което ви измъчва всъщност. Вие се плашите от мен, от богатството ми, от образованието ми, от привилегированото ми място в живота. Вие треперите от мисълта, че можете да изпитвате чувства към мен, защото се боите, че като видя окъсаните ви дрехи и босите ви крака, може да се отнеса към вас като към обикновена робиня, родена да ми служи.

Той сграбчи ръцете й, смесица от болка и ярост сгърчи лицето му:

— Така е, нали? Признайте! За бога! Та вие се чувствате нископоставена.

Без да помисли, че може да не улучи, Ларк замахна към него. С болезнено удивление и болка в сърцето усети плътта й да причинява болка на неговата плът. Но реакцията й беше напълно оправдана, каза си тя, защото неговите брутални нападки й причиняваха болка, бяха уязвили гордостта й.

Изминаха няколко секунди, сякаш той едва се сдържаше да не отвърне на удара. Ларк остана на мястото си, без да отстъпи, предизвиквайки го да удари.

— Оставям ви на горчивината ви — отвърна накрая той с леден глас. — В края на краищата, вие сякаш се радвате най-много на компанията на този ваш приятел.

После перът се отдалечи. А тя не го спря, заслушана с мъка в любимите стъпки, които се отправиха не към стаята му, а изтрещяха гневно надолу по стълбите.

Далеч навън в нощта.