Даниъл Силва
Художникът убиец (48)

Епилог

Порт Навас, Корнуол

Нещо накара Пийл да се събуди. Той се надигна от леглото, взе фенерчето от нощното шкафче и освети часовника: беше 3,15 сутринта. Изключи фенерчето и остана да лежи буден в тъмнината, заслушан във воя на вятъра под стрехите и в гласовете на майка си и Дерек, които тихо се караха в съседната стая.

Долавяше само откъслеци от разговора им, така че затвори очи, спомняйки си, че слепите чували по-добре от зрящите. „Имам проблеми с новата пиеса — нареждаше Дерек. — Сякаш не мога да се оправя с първо действие… трудно е с дете в къщата… да се върне в Лондон при баща си… време е да бъдем сами… пак да бъдем любовници…“ Пийл стисна здраво очи, полагайки усилие сълзите да не потекат по бузите му.

Готвеше се да покрие главата си с възглавницата, когато чу шум от малък автомобил на кея отвън. Момчето седна, отметна завивките и стъпи босо на студения под. Взе фенерчето и отиде до прозореца. Видя червените светлини на габаритите, които се носеха към фермата за стриди.

Колата се скри между дърветата, след малко се появи отново, но този път срещу Пийл светеха фаровете. Беше открит спортен автомобил, който спря пред къщата на стария бригадир. Пийл вдигна фенерчето си, насочи го към колата и светна два пъти. Фаровете на спортния автомобил присветнаха в отговор. После моторът спря да бръмчи и те угаснаха.

Момчето се върна в леглото си и придърпа завивките до брадичката си. Дерек и майка му още се караха, но това вече не го интересуваше. Чужденецът се бе върнал в Порт Навас. Пийл затвори очи и скоро заспа.