Даниъл Силва
Художникът убиец (14)

13. Амстердам

Стройна млада жена на име Инге ван дер Хоф излезе от един бар в квартала на проститутките и тръгна забързано по тясната алея. Беше облечена в черна кожена пола, черен клин и черно кожено яке. Ботушите й потропваха по тухлената настилка на алеята. Малко преди зазоряване улиците на Олд Сайд бяха тъмни, а и се спускаше лека мъгла, която имаше солен вкус и миришеше на Северно море. Инге вдигна лице към обсипаното със звезди небе, после сведе глава и продължи да върви. Подмина двама мъже — един пияница и един пласьор на наркотици. Шефът й не обичаше тя да се прибира пеша сутрин, но след цяла нощ, прекарана в сервиране на напитки и избягване задевките на пийнали клиенти, разходката й действаше добре.

Внезапно се почувства много уморена. Имаше нужда от почивка. Помисли си: „Това, което наистина ми трябва, е една доза. Надявам се, че Лейла е успяла да набави тази вечер“.

Лейла… Харесваше звучността на името й. Харесваше всичко в нея. Бяха се запознали преди две седмици в бара. Лейла бе идвала три последователни вечери, всеки път сама. Стоеше около час, изпиваше по един джин, вземаше няколко дози хашиш, слушаше музика. Всеки път, когато Инге отиваше до масата й, чувстваше очите й върху себе си. И трябваше да признае, че това й хареса. Непознатата беше невероятно привлекателна жена с блестяща черна коса и големи кафяви очи. На третата вечер Инге й се представи и двете се заговориха. Лейла каза, че баща й е бизнесмен и че е живяла навсякъде по света. Сподели, че е минала година, откакто е завършила следването си в Париж, и сега просто пътува — за разнообразие. Призна, че Амстердам я е очаровал с живописните си канали, с островърхите си къщи, музеите и парковете. Искаше да остане няколко месеца, за да го опознае.

— Къде си отседнала? — попита Инге.

— В един пансион в Южен Амстердам. Ужасен е. А ти къде живееш?

— В яхта на Амстел.

— В яхта! Прекрасно!

— Тя е на брат ми, но той е за няколко месеца в Ротердам, където работи на голям строителен обект — обясни Инге.

— Да не би да ми предлагаш да си почина няколко дни в твоята яхта? — дяволито се усмихна Лейла.

— Остани в нея колкото си искаш. Не обичам да се прибирам в пуст дом.

Над реката се зазоряваше. Първите лампи светваха в яхтите, акостирали в стройна редица край дигата. Инге измина късото разстояние по кея, после се качи на палубата на своя плаващ дом. Пердетата на прозорците бяха спуснати. Тя бързо влезе в салона, очаквайки да намери Лейла заспала в леглото. Но вместо това, завари я до печката да вари кафе. На пода до нея имаше куфар. Инге затвори вратата, като се опита да прикрие разочарованието си.

— Снощи, докато беше на работа, позвъних на брат ми в Париж — рече разтревожено Лейла. — Баща ми е болен. Съжалявам, но трябва да си отида веднага вкъщи, за да бъда до майка си.

— Колко време ще отсъстваш? — натъжи се Инге.

— Седмица, най-много две.

— Ще се върнеш ли?

— Разбира се, че ще се върна! — Тя целуна Инге по бузата и й подаде чаша кафе. — Самолетът ми излита след два часа. Седни. Трябва да поговоря с теб за нещо.

Двете се настаниха в салона. Лейла започна направо:

— Утре в Амстердам пристига мой приятел. Казва се Пол. Французин е. Чудех се дали не може да остане тук за няколко дни, докато си намери квартира.

— Лейла, не мога…

— Той е добър човек, Инге. Няма да злоупотреби с гостоприемството ти, ако от това се притесняваш.

— Знам как да се грижа за себе си.

— Значи ще позволиш на Пол да остане тук за няколко дни? — зарадва се Лейла.

— Колко са тези няколко дни?

— Може би седмица.

— И какво ще получа в замяна? — усмихна се момичето.

Лейла бръкна в джоба си, извади малко пликче с бял прах и го вдигна пред себе си, държейки го с два пръста.

Инге посегна и го грабна.

— Лейла, ти си ангел!

— Знам.

Инге влезе в спалнята си и дръпна най-горното чекмедже на скрина си. В него беше комплектът й: пакет спринцовки, свещ, лъжица и дълго гумено маркуче за стягане на ръката. Тя приготви дрогата, докато Лейла опаковаше последните неща от багажа си. После напълни спринцовката и внимателно забоде иглата в една вена на лявата си ръка.

Миг по-късно тялото й бе завладяно от много приятното чувство на вцепененост. Последното нещо, което запомни, преди да изпадне в безсъзнание, бе образът на Лейла.

Нейната красива любовница излезе през вратата и тръгна през палубата на яхтата.