Патриша Симпсън
Завещанието (7)

Глава 6

Джесика прекара остатъка от следобеда, занимавайки се с пощата, докато Робърт й четеше съботния вестник. Скоро се натъкна на съобщение, изпратено от адвоката на баща й — Уес Халей. Разгъна документа. Отнасяше се за даването на имението под наем: един дългосрочен договор между семейство Каванети и Уорд, който окончателно изтича през коледните дни.

Джесика го прочете внимателно. Договорът можеше да бъде обновяван и имаше клауза, даваща на Каванети изключителното право на предимство при покупката на имението. Джесика сложи документа в купчината „да свърша“. Мразеше идеята да се продаде остатъкът от имението на Уорд, но не виждаше друг изход за финансовите затруднения на баща си. Той нямаше приходи. Тя получаваше една средна заплата на асистент. Още преди години продадоха инвентара и главната жилищна сграда. А баща й щеше да има нужда от скъпи медицински грижи, ако продължаваше да пие.

След ранната вечеря, до която баща й почти не се докосна, Джесика се изкъпа и се приготви за приема във винарната „Фолз“. Облече тъмно нефритена копринена туника, която покриваше коленете, и я съчета с подходящи панталони, опънати по дългите й стройни крака. Черният цвят открояваше турмалина около врата й. После обу обувки с висок ток и се огледа критично.

Често желаеше да бъде дребничка като майка си. Леля Една я оприличаваше на газела, на вълшебна царица на сцената. Защо Джесика не можа да наследи малко от нейната изтънченост. На тези високи токове ще изглежда висока, колкото повечето мъже на приема.

Бухна абаносовочерната коса, прекарвайки пръсти през къдриците, и оправи косата над бялото чело. Косата й бе почти суха. Е, ако се опита да я доизсуши със сешоара, краят ще бъде една бъркотия.

Джесика си тананикаше, докато отиваше към банята, за да се гримира. Очакваше вечерта щастлива, че ще бъде далече от баща си и от заплахата на монаха. Полицията идвала в ранния следобед и не намерила следи от никакъв натрапник. Някак си тя не се изненада.

Наведена напред, Джесика сложи грима върху миглите, с четчица нанесе ружа върху бузите и очерта устните си с тъмночервено червило. Хареса й контрастът между белоснежната кожа и червилото — като „Божоле“, разсипано върху ленена покривка. Попи устните си с лигнин и излезе от банята.

Баща й беше заспал пред телевизора. Пожела му спокойна лека нощ, грабна чантичката и тръгна към Каванети, за да изпълни обещанието — да помогне на Шон за прическата.

 

 

Франк караше Шон и Джесика на приема. Изабела решила да не отива. Още страдала от мигрената и си легнала рано. Джесика бе леко разочарована, че Изабела няма да види тоалета на Шон. Снаха й изглеждаше съкрушително и дори Франк я гледаше изумен, когато слезе по стълбите. Бе малко нестабилна на острите като игла високи токове, но Джесика знаеше, че след няколко минути ще си върне равновесието.

Джесика седна отзад на мерцедеса и гледаше разсеяно профила на Франк, докато пътуваха към винарната в Уудинвил на половин час път. Франк бе същият тип и цвят като Коул, подобна брадичка и нос, но неговите черти бяха закръглени и меки в сравнение с доведения си брат. Не бе толкова висок и добре сложен. Бе на двадесет и пет години, десет години по-млад от Коул, и наскоро завърши право в Харвард.

Франк бе възпитан в среда, различна от тази на Коул. Не опозна бедността, не загуби майка си в ранна възраст като Коул и никога не работи като общ работник в лозята. Изабела го изпрати в частно училище и направи всичко да завърже добри приятелства, които биха му помогнали да напредне в кариерата. Джесика бе чула, че Франк е отличен тенисист, но мислеше за него само като за спортист. Все пак той се държеше приятелски и имаше добри обноски. Тя си мислеше, че харвардските му съученички може би са го намирали за твърде привлекателен.

Франк отвори вратата на Шон, помогна й да слезе от колата, а Джесика се справи сама. Последва ги към къщата на семейство Нелсън, която беше в съседство с винарната. Викторианската фермерска сграда бе окъпана в светлина. Гирлянди от шишарки очертаваха парапета на верандата и Джесика видя голяма коледна елха да блещука на еркера. Чуваше се музика, която заглушаваше смеха на хората. Всичко това отговаряше на представата й за истинска коледна обстановка и почувства, че вечерта обещава да бъде чудесна. Настроението й се повдигна, докато изкачваше стълбите зад Шон и Франк.

Госпожа Нелсън ги посрещна на стълбите. Познаваше и Франк, и Джесика и бърбореше с тях, докато на вратата се позвъни отново. Джесика мина настрана и огледа Шон. Трябваше да се усмихне. Шон изглеждаше великолепно. Шапката и воалът скриваха всякакви следи от оранжевата коса и прикриваха ослепителната й младост. Старомодната сатенена рокля подчертаваше слабата й фигура. Не бе чудно, че Франк я намираше привлекателна и се е оженил за нея.

— Била ли си някога на дегустация на вино? — попита тя Шон, докато Франк изчезна с техните шалове.

— Не. Пия бира — Шон наблюдаваше новодошлите гости и не се обърна към Джесика. — От време на време пия концентрати. Но вино? Тц.

Джесика се чудеше дали Шон очаква някого, че така разглежда тълпата, но Франк дойде, преди да попита.

— Мога ли да ви донеса нещо, дами?

— Изненадай ни, сладурче.

Шон протегна ръка и докосна върха на носа му с цигарето. Имаше достатъчно усет, за да не пали цигара в претъпканото с хора помещение. Франк бутна цигарето настрани.

Изведнъж две ръце обгърнаха Джесика. Тя почти изписка от изненада.

— Какво бихте искали, хубавици?

Познат смях се разнесе зад нея. Джесика се завъртя.

— Грег! — възкликна тя, дърпайки се от ръцете, които не я пускаха.

— Джесика! О!

Грег я огледа от горе до долу, сините му очи премигваха с дяволско задоволство, че я вижда и че успя да я накара да подскочи.

— Изглеждаш за милиони.

Той я остави да отстъпи назад, но не й позволи да си отиде.

— Какво си направила с косата си?

— Отказах се да я изправям.

— Изглеждаш великолепно.

Пак се опита да се издърпа от него, все още без дъх от уплахата, но той я държеше здраво. Гледаше Грег Кеслър и се чудеше какво е направил с косата си. Пътят на косата му бе изчезнал след последната им среща. За компенсация бе пуснал мустаци и брада, но по-тъмни от песъчливата му коса. Бе напълнял малко в кръста.

— Джес, не съм те виждал отдавна!

Прегърна я и тя го потупа по гърба заради добрите стари времена. Някога си мислеше, че е влюбена в Грег, без да разбира, че хормоните по онова време я бяха ударили. Помогна й да загуби девствеността си, когато бе ученичка в колежа. Бяха гаджета две години, докато тя учи в Калифорния. Не мислеше, че е загубила друго нещо след прекъсване на техните отношения.

— Върнала си се да видиш баща си ли? — попита той, повеждайки я към масата, подредена с бутилки и гарафи.

— Да. А ти? Как я караш, Грег?

— Е, ти можеше да кажеш, че съм на точното място точно навреме — знаеш какво искам да кажа?

Посегна за бутилка „Мерло“ и си наля висока чаша. Когато започна да налива и друга, Джесика докосна ръката му.

— Не, благодаря — каза тя.

— Какво? Все още ли не пиеш? — Той остави бутилката. — Не мога да повярвам.

— Никога не можах да свикна с този вкус.

Тя се усмихна. Никога не позволяваше на някого да разбере, че изпитва ужас от пиенето. Постоянно се притесняваше да не се алкохолизира като баща си, ако някога опита дори и капка.

Грег сръбна малко вино.

— Не е лошо — изкоментира той.

— И така, какво правиш сега, Грег?

— Е, наследих бащината къща, нали знаеш, след като почина. Продадох я и купих голяма част от имението в съседство с вашата лятна къща.

— Искаш да кажеш Мос Клиф?

— Много близко. Зад реката, до лозята „Св. Бенедикт“. На онзи хълм. Притежавам онзи хълм.

Грег отпи малко вино и се разтопи от удоволствие срещу нея.

— Мисля, че това имение повиши цената си през последните няколко години.

— По дяволите, наистина е така. — Той отпи и се наклони по-близо до нея. Дъхът му миришеше на мускус. — Правя страхотен удар, Джесика, истински удар. Вложил съм пари в една колония на хълма, елитна колония към реката и лозята. Знаеш ли колко много хора ще платят пари за къща с три спални и изглед като този.

Джесика повдигна вежди.

— Много — Грег се усмихна самодоволно. — Много, много. Повече, отколкото някога съм мечтал. Страхотно е.

Разговаряха за стари времена и след това той я покани да танцуват. Бе й неудобно да танцува заради високите токове, защото стърчеше малко над Грег. Той обаче не се притесняваше и Джесика разбра, че виното го е хванало.

След третия танц се върнаха в салона да пийнат по нещо. Точно като минаваха през хола, някой извика:

— Ей, това е Коул Никълз.

Джесика се обърна и видя Коул да влиза през входната врата заедно с Луси Джирард под ръка. Погледът й се задържа върху Луси, ниска и набита, облечена в черен костюм със златно ламе. До Коул не изглеждаше чаровна или елегантна, а съвсем обикновена, което изненада Джесика. Мислеше си, че Коул има по-екзотичен вкус спрямо жените, но може би не обръщаше голямо внимание на външността им. Луси имаше наистина мили очи и жизнерадостно лице, които някак си насърчаваха Джесика.

— Коул Никълз! — възкликна един човек близо до нея. — Какво ли прави тук?

— Коул Никълз? — повтори Грег.

— Знаеш ли кой е този човек? — попита Джесика, учудвайки се дали ще познае съученика си от гимназията.

— Естествено! Всеки познава Коул Никълз. Най-добрият преден защитник на ръгби след Джо Намат.

В този момент Коул улови погледа на Джесика и й кимна. В отговор тя му се усмихна.

— Познаваш ли го? — Грег я запита с уважение. — За Бога, би ли ме запознала?

Джесика не можеше да устои да не изиграе малка шега на Грег. Докосна го по ръката.

— Разбира се. Ела.

Проправи си път през тълпата, събрала се около Коул. Той беше с една глава по-висок от всички, а дребната фигура на Луси се губеше в тълпата.

Повечето мъже и някои жени затрупваха Коул с въпроси, питайки го за съботните игри и дали ще се върне на игрището след контузията. Джесика се обърна към Грег.

— Ударен ли е бил Коул?

— Не съм чул — Грег се заблъска напред. — Изваждан е от игрището два пъти досега. Само е припадал. До момента никой не го е побеждавал. Някои казват, че е изпуснал нервите си. Треньорът го изкарал от игра на последните съботни игри.

Докато се опитваше да си пробие път към салона, Джесика се взираше в Коул, усмихнат и енергичен, спокойно отговарящ на въпросите. Не изглеждаше болен. Бе далеч от това. Не носеше очила и лицето му изглеждаше сърдечно и загоряло, черните му очи искряха.

— Искаш да кажеш, че просто е паднал на игрището?

— Точно така. Топката дори не е била ударена. И бум! Пада назад като голямо борово дърво.

Накрая Коул успя да стигне до Джесика, махайки и усмихвайки се добродушно на своите почитатели, но тя успя да улови тревогата в очите му, когато успя да се освободи от тълпата.

— Те са по-лоши от репортери! — забеляза Коул, когато се добра до Джесика и Грег.

— Така ли е навсякъде, където отидеш? — попита Джесика.

— Да — Луси направи дръзка гримаса. — Където и да отиде — в ресторант, болница, таксита — вероятно и в мъжката тоалетна.

Коул кимна и се засмя тихо.

— Това е Луси Джирард, моята физиотерапевтка.

— Здравейте — отвърна Луси, ръкувайки се с Джесика. Нейното ръкостискане беше твърдо, а погледът й прям. Джесика бе изненадана, че открива нещо, което й харесва у нея.

— Ти сигурно си Джесика Уорд.

— Да. Приятно ми е — тя се приближи към Грег. — Мой приятел — Грег Кеслър.

— Здравейте, Грег — Луси стисна ръката му.

— Физиотерапевтка, така ли! — Грег я огледа от горе до долу.

Джесика подозираше, че Луси означава нещо повече от физиотерапевт за Коул. Очевидно Грег подозираше същото, но бе загубил своите маниери и говор с бутилката „Мерло“. Джесика се чудеше какво още прави Луси за Коул, освен че му масажира краката за тренировка. Беше ли му любовница?

— Грег — Коул стисна ръката му. — Помня те.

— Помниш ли ме? — Грег се вгледа в известния преден защитник, все още несигурен в неговата истинска самоличност.

— Ти играеше за „Риджмънт Рейдърс“ в гимназията, нали?

— Да — Грег присви очи, изучавайки високия мъж пред него. — Откъде знаете?

— Ние обикновено биехме онези боклуци от „Риджмънт Рейдърс“. Спомням си особено мача през 1973-та, когато…

— Боже господи — измърмори Грег. — Ти си Ник Каванети. Ти си Ник Каванети, нали? — Вдигна очи към тавана. — Боже. Ник Каванети. Защо си сменил името?

— Твърде трудно е за обяснение — подхвърли леко той. — Освен това Каванети не се изписва на гърба на фланелката.

— Ник Каванети! — Грег поклати глава. — Никога нямаше да се сетя.

Луси обви ръце около лакътя на Коул. Главата й не достигаше до малкото джобче на сакото му. Джесика често си мислеше, как висок мъж и ниска жена като Коул и Луси успяват да се целунат без болезнено изкривяване на тялото.

— Слушайте, момчета — намеси се Луси, — можем да говорим за футбол и за старите времена цяла нощ, но аз съм дошла тук да науча нещо за североизточните вина. Можем ли да върнем старите времена тук?

Посочи с глава масата за дегустация и след това завъртя очи към Джесика, като че ли й обясняваше, че комбинацията от мъже и футбол е безнадеждна.

Джесика се усмихна.

Коул тръгна към масата. Джесика забеляза, че много хора се обръщат, когато минава покрай тях. Чудеше се какво значи да бъдеш винаги в очите на хората, както Коул. Не мислеше, че ще й хареса.

— Добре, Луси — Коул огледа масата. — Нека започнем с нещо леко. — Вдигна тънка зелена бутилка с етикет на винарната „Фолз“. — Производство на нашия домакин.

— Какъв вид е? — попита Луси.

— „Шенан Блан“ — Коул внимателно наля една трета от високата чаша и я подаде на Луси.

— Джесика? — попита той, протягайки се за друга чаша.

Когато тя поклати отрицателно глава, той попита Грег:

— Нали нямаш нищо против аз да го направя?

Грег очевидно се радваше да бъде обслужван от Коул Никълз. Коул наля вино в чиста чаша и я подаде на Грег.

— Какво ще кажеш за газирана вода? — попита той Джесика. Изглеждаше угрижен, че Джесика няма нищо за пиене.

— Звучи добре.

Коул бръкна в купата за лед, извади една бутилка, отвори я и наля. Тя прие с благодарност, признателна за вниманието.

Накрая Коул наля „Шенан Блан“ и за себе си. Държеше чашата изправена, точно на нивото на очите си.

— Сега, Луси, първото нещо, което трябва да погледнеш, е цветът на виното — това е неговата дреха. Хубавото вино изглежда чисто, с оттенъци на други цветове.

— Това изглежда — Луси сви устни — светложълто.

Джесика наведе глава напред, за да погледне през чашата на Коул.

— Също като воал — допълни тя.

— Точно така. Сега разклати виното в чашата. Виж как прилепва към стените. Доброто вино се задържа по стените като струйки или сълзи.

Грег и Луси поклатиха глава. Джесика забеляза, че един възрастен човек ги наблюдава.

— При разклащане виното изпуска благоуханието си и букета от миризми. А сега помириши.

Луси сбърчи нос.

— Да го помириша?

— Да — Коул наведе правия си нос напред към чашата. — Поеми дъх рязко и кратко.

Той предложи чашата на Джесика и тя повтори същото.

— На какво мирише?

— На цветя! — възкликна Луси със задоволство.

— Свежо! — допълни Грег. — Много свежо.

— Долавям миризма на пъпеш — намеси се Джесика. Коул й се усмихна.

— Добре, четвъртият етап е да сръбнеш малко вино. Обаче малка глътка. Колкото лъжичка. Разлей я по цялата вътрешност на устата. Дори под езика, така че всички вкусови брадавички да бъдат включени. Не го гълтай, Луси. — Той се подсмиваше. — Сега наведи глава напред и смукни малко през устата. Издишай през носа. Усещаш ли как избухва вкусът? Не го гълтай още.

Луси се усмихна.

— Сега сдъвкай виното. Само движи брадата си в кръг и опитвай. Изучавай нюансите. Сега вече можеш да го глътнеш.

— Божествено! — ахна Луси.

— Каква е твоята присъда? — запита Коул.

— Великолепно — ликуваше Луси, отпивайки друга глътка.

— Лее се — добави Грег.

— Намирам го за леко вино, фино, но и силно, с аромат на пъпеш. Но като цяло добре балансирано вино.

— Забавно е! — Луси се обърна към огромния избор от вина на масата. — Нека да опитаме друго.

— Преди това трябва да изплакнеш небцето си. Вземи си бисквити. Също един от тези лешници, които ще възбудят вкусовите ти брадавички.

— Обичам възбуждането! — заяви Грег. Той сложи бързо два лешника в устата си и отправи нежен поглед към Джесика. Джесика гледаше настрана.

Луси се протегна за една гарафа.

— Ще опитаме ли от това?

Точно тогава възрастният човек, който ги наблюдаваше, пристъпи напред.

— Извинете ме, г-н Никълз!

Коул се обърна към мъжа. Той имаше черни коси, посребрени на слепоочията, и малки прошарени мустаци.

— Да?

— Не устоях на изкушението да послушам вашия малък урок. Като футболист вие знаете доста за виното.

— Малко.

— Позволете ми да се представя. — Той протегна ръка. — Майлз Дейвидсън, журналист от „Сиатъл ревю“.

Джесика видя Коул, че спря за момент, преди да направи усилие да се усмихне.

— Радвам се да ви видя, Майлз. Какво мога да направя за вас?

— Е, мисля си, би ли те заинтересувала една дегустация със затворени очи? Бих искал да знам твоето мнение за някои от вината.

Коул сви рамене.

— Разбира се. Защо не?

— Господа! От това ще стане чудесна статия! — Майлз закрачи към масата. — Обърнете се с гръб, за да направя своя избор.

Коул се обърна. Джесика пиеше своята газирана вода, учудвайки се, че Коул успя да запази доброто си настроение въпреки непрестанните прекъсвания, които трябваше да търпи.

— Готов съм! — журналистът подаде чаша на Коул.

Коул проучи цвета и изпълни всички процедури, които бе изложил на Луси, но всяко действие бе преднамерено сериозно. Джесика гледаше очарована, докато той изплю виното в един глинен съд, поставен за всеки случай.

— Изглежда добре, но е малко разводнено — каза Коул. — Тънко, убито, слабо. Незабележително. Практически не става за пиене. Не бих ви препоръчал това вино. Не мога да кажа, че ще разпозная изобщо това вино. — Той се обърна към журналиста. — Кой произвежда този боклук?

Журналистът завъртя бутилката така, че етикетът да е обърнат към Коул. За момент Коул не каза нищо. Джесика го гледаше, учудвайки се защо мълчи. Лицето му стана каменно, цялата топлина изчезна. Очите му потъмняха.

— Това някакъв трик ли е? — изръмжа той.

Журналистът наклони глава.

— Точно това се питах и аз. Какво си мислят, че правят тези хора? Взимат най-добрия в страната Йоханесбургски ризлинг и го превръщат в помия.

Джесика погледна етикета на бутилката и бе изненадана да види познатата емблема на монаха с качулка.

Коул точно се произнесе, че гордостта на винарната „Св. Бенедикт“ е негодна за пиене.