Джон Гатоу
Затъпяване — скритата цел на държавното образование (19)

VI

Общностите са сбор от семейства и приятели, които откриват дълбок смисъл в това, да включат в семейните си връзки куп почетни братя и сестри. Това са комплексни взаимоотношения, изпълнени със споделяне, колективизъм и дълг, които са генерализирани, така че да важат и за хора извън непосредствения периметър на домочадието.

Когато няма начин животът като част от семейството да се интегрира в общността, единствената алтернатива (освен да се примириш с изолацията) е да търсиш изкуствена интеграция в някой от многобройните видове съвременни мрежи. Тази замяна обаче е твърде неизгодна! Що се отнася до връзките между хората, изкуствената интеграция — в лицето на ученическите или студентски общежития или братства например — изглежда силна, но всъщност е доста слаба. Тя може и да има вид на тясна спойка, но всъщност се състои от хлабави връзки; предполага трайност, но обикновено е преходна. Освен това в повечето случаи е зле пригодена за нуждите на хората, въпреки претенциите, че е именно това, от което се нуждаят.

Добре дошли в царството на училището. Училищната реформа трябва да започне с преустановяването на ролята на училищата като ракови образования, като непробиваеми, недосегаеми организации, които взимат парите, децата и времето ни, без да ни дадат нищо в замяна. Наистина ли искаме това да се разраства още повече?

През последните години доста съм мислил върху въпроса как да се превърнат задължителните училища в някакъв вид емоционално удовлетворяваща общност. В момента сякаш предстои ход в обратната посока — да се увеличи чувствително дялът на училището във времето на децата за семейството, общността и себе си. Пресата и телевизията постоянно пускат опипващи почвата материали, което означава, че важни играчи се подготвят да разширят обхвата на задължителното училище въпреки ужасяващите му резултати. Приятелите ми евреи наричат това „chutzpah“^[1], но аз го приемам като доказателство за увереността на тези хора, че могат да осъществят намерението си.

Чуват се тези, че училището ще е много по-смислено и ефективно, ако учениците са в него от девет до пет или дори от девет до девет часа, и то целогодишно. Твърди се, че вече не сме общество на фермери и че децата ни не се нуждаят от време за работа на полето. Школото на новия световен ред ще осигури сервиране на обяд, вечерни развлечения, терапия, медицинско обслужване и куп допълнителни услуги, които ще превърнат институцията в истинско синтетично семейство за децата. Твърди се, че то ще е по-добро от истинското семейство на много от бедните ученици; че по този начин ще се даде равен старт на децата от слаби семейства.

Въпреки това на мен като учител ми се струва, че училищата отдавна са основният виновник за слабите семейства и слабите общности. Те лишават родителите и децата от жизнено необходимото взаимодействие помежду им и от искрено любопитство към живота на другия. Училищата задушават семейната самобитност, като обсебват времето, критично за развиването, на каквато и да е здрава визия за семейство. След това обвиняват семейството за това, че се е провалило. Това е все едно някой злонамерено да извади снимките от разтвора за проявяване, след което да обяви фотографа за некадърен.

Преди време един от сенаторите на Масачусетс заяви, че грамотността в неговия щат е била по-висока преди въвеждането на задължителното училище, отколкото след него. Струва си да се замислим над това. Училищата отдавна са достигнали максималната си ефективност, което означава, че разрастването на училището само може да влоши нещата, вместо да ги подобри.