Джон Гатоу
Затъпяване — скритата цел на държавното образование (15)

II

Човешкото общество е започнало развитието си от семействата, преминало е към общностите и едва по-късно стига до институциите, създадени от общността, с цел да й служат. По-голяма част от ценностите, изтъквани в институционалната реторика като важни, са взети назаем от семействата, които функционират добре.

Радетелите на институционализирането в САЩ претендират за нещо повече отколкото да служат на семейството и общността, особено през последния век и половина. Те търсят начини да командват подобно на царе, макар че се отличават съществено от тях. По времето на древните царе човек е можел да прави каквото си иска, стига да е извън обхвата на техния глас и военната им тръба. Съвременните институции обаче достигат навсякъде благодарение на технологиите, а ако не можеш да избягаш в семейството и дома си, то изобщо няма къде да избягаш.

Политическите философи защитават институциите с твърдението, че те по-добре успяват да водят хората под строй, отколкото семействата. Ето защо вече не трябва да очакваме от тях да служат и следват, а да водят. Институционалните лидери са започнали да гледат на себе си като на велики синтетични бащи на милионите синтетични деца, част от които сме и ние. Тази теория ни вижда слети в едно абстрактно семейно взаимоотношение, в което държавата е истинската майка и баща; следователно тя изисква пълна, безрезервна преданост.

„Не питайте какво може да направи страната ви за вас; питайте какво вие можете да направите за страната си“, казва президент Кенеди. Тъй като въпросното „вие“ е съвсем реално и човешко, а страната, която се счита, че притежавате, е един от най-ярките примери за словесна абстракция, става ясно, че президентският призив е израз на философията на синтетичното семейство, която приема правата на „нацията“ за по-висши от тези на „семейството“.

Ако това ви звучи напълно в реда на нещата, вие вероятно също вярвате, че училищата биха вършили чудесна работа, стига малко да ги пооправим. Ако обаче не ви допада идеята, че вие и семейството ви сте придатъци на някаква абстракция, значи сме на една вълна. Във втория случай сме склонни да приемем, че наистина се налага намаляване на периметъра на действие на училището, а не увеличаването му.