Джон Гатоу
Затъпяване — скритата цел на държавното образование (12)

VIII

Какво друго трябва да се реформира в училището? То трябва да престане да паразитира върху трудещата се общност. Нашата страна е единствената, която държи на склад много деца в училищни халета, без да иска от тях да допринесат нещо за общността. Смятам, че за известно време трябва да включим общественополезната дейност в училищната програма. Освен че ще даде на децата възможност да направят нещо, което не е егоистично, тя ще им възложи истинска отговорност в реалния живот.

В продължение на пет години водих една програма за алтернативно училище, по която всяко дете, независимо дали богато или бедно, умно или не чак толкова, полагаше по 320 часа общественополезен труд годишно. След години десетки от тези деца се връщаха при мен пораснали, за да ми кажат, че животът им е бил променен, защото са успели да изпитат лично какво е да помогнеш на някого. Така се бяха научили да гледат на нещата по нов начин, да преосмислят целите и ценностите си. Това им се бе случило в моето Лабораторно училище на тринайсет години и бе възможно единствено благодарение на хаоса, който цареше в богатия административен район, към който се числеше моето училище. Когато нещата се „стабилизираха“, Лабораторията бе закрита. Тя постигаше твърде големи успехи със съвсем различни деца и правеше прекалено малки разходи, за да й бъде позволено да продължи.

Самостоятелно, независимо учене, общественополезна дейност, приключения и преживявания, големи дози уединение и личен живот, чиракуване на хиляди места (за по един или повече дни) — всичко това са добри, евтини и ефективни начини да се сложи началото на реална училищна реформа. Трябва да имаме предвид обаче, че никаква мащабна реформа няма да е достатъчна — само тя — да възстанови децата и обществото ни от пораженията. За целта е необходимо да наложим промяна в понятието „училище“ — то трябва да включи семейството като основен двигател на образованието. Ако използваме училището, за да отделим децата от родителите (не се заблуждавайте; именно това е основната функция на училищата още от времето, когато Джон Котън я обявява официално в колонията Бей през 1650 г., а Хорас Ман я декларира като цел на училищата в Масачусетс през 1850 г.), пред очите ни ще продължи да се върти същия филм на ужасите, в който живеем сега.

„Семейната учебна програма“ е сърцевината на добрия живот, каквото и да разбираме под „добър живот“. Ние сме я отменили — сега е време да се върнем към нея. Училищата трябва да поведат в пътя към нормалното, здравословно образование, като първи започнат да отпускат хватката на държавните институции над семейния живот. Трябва да се даде възможност за съвместна дейност на родители и деца по време на училище, за да се заздравят семейните връзки. Това бе истинската цел, с която пратих момичето и майка й на път, за да се срещнат с началника на полицията.

Имам много идеи за създаване на семейна програма, както, предполагам, биха имали и много от вас. Най-голямото препятствие за разпространението на идеите, които могат да доведат до училищна реформа, са големите финансови играчи, които са окупирали цялото медийно време и извличат печалба от настоящото състояние на училището, въпреки демонстративната им реторика в полза на обратното.

Трябва да настояваме да се чуят нови гласове с различни идеи: нашите. На всички ни е дошло до гуша от цензурираните оратори, на които служи телевизията и пресата. Сега е необходим дебат, който да продължи цяло десетилетие и да е достъпен за всички, не само за хората с „експертните мнения“. Експертите в областта на образованието никога не са били прави. Техните „решения“ са скъпи, обслужват собствените им интереси и винаги водят до още по-голяма централизация на властта. Вече сме видели какво могат те.

Време е да се върнем към демокрацията, индивидуалността и семейството.