Джон Гатоу
Затъпяване — скритата цел на държавното образование (10)

VI

Какво може да се направи по въпроса?

Първо, необходим е разгорещен национален дебат, който да тече ден след ден, година след година — от този вид нестихващи дебати, които журналистите намират за досадни. Трябва да крещим и спорим за това училище без прекъсване, докато то или бъде поправено, или се провали окончателно — или едното, или другото. Ако успеем да го поправим — добре; ако ли не, тогава разполагаме с обещаващата алтернатива на домашното образование. Ако вложим парите, които сега изливаме в училището, обратно в семейното образование, може да решим два проблема наведнъж — възстановявайки децата, ще възстановим и семействата им.

Провеждането на истинска реформа е възможно, само че не трябва да струва пари. Ако продължаваме да наливаме пари и хора в тази болна институция, само ще влошим състоянието й. Трябва да преосмислим основните постулати на училището и да решим какво искаме да научат всички деца и защо. Вече 140 години се опитваме да следваме някакви цели, спуснати от командния център на високопарните „експерти“, от националния елит от социални инженери. Така и не сме постигнали успех. Няма и да постигнем. Освен всичко, това е грубо потъпкване на демократичния идеал, благодарение на който основаването на тази нация започна като един благороден експеримент. Всички видяхме как опитът на Русия да създаде държавата на Платон в Източна Европа се провали с грохот; нашият опит да наложим същия вид централизирана ортодоксалност с помощта на училищата също се проваля, макар и по-бавно и мъчително. Тя не може да сработи, защото стъпва на механични, античовешки и противни на семейния живот принципи. Конвейерното образование може и да успява да контролира живота на хората, но те неизбежно му отвръщат, въоръжени със социална патология: наркотици, насилие, самоунищожение, безразличие и всички останали симптоми, които наблюдавам в децата от моите класове.