Джанел Тейлър
Защото те има (8)

Осма глава

След като нареди по телефона да следят Лора Фрозиър, защото Грифин от опит знаеше, че има вероятност тя да е съучастничка на Деклан, потеглиха.

— А сега накъде? — попита Айви.

— В моя апартамент — отговори той. — Трябва да проверя разни неща, да се обадя по телефона.

„И да те държа под око“ — каза си наум. Откакто беше с нея, тя не се беше опитвала да се обажда на Деклан, за да му снесе информация уж случайно, преструвайки се, че работи с детектива, упълномощен да го арестува. Ако работеше с Деклан, беше дяволски добра актриса. Както му се струваше, имаше само един процент вероятност. Даже по-малко от един, но щеше да бъде глупаво, ако го пренебрегне.

— Как ще открием „негодника“, Грифин? А ние трябва да го открием. Трябва да го открием и да го дадем под съд за убийството на Дженифър Лесингтън. Възможно ли е Лора Фрозиър да го покрива?

— Възможно е, но се съмнявам — отговори Грифин. — Мисля си, че по-скоро Дженифър цяла нощ се е карала с Деклан за Лора. Има свидетел — съсед, който разхождал кучето си. Видял Деклан да излиза около полунощ и да се връща след няколко часа. Така че може би е излязъл демонстративно, после се е върнал, Дженифър го е заплашила, че ще се обади на Лора Фрозиър рано сутринта и ще я попита какви са им отношенията. Може би тогава я е убил.

Айви кимна.

— За да не провали плановете му за Лора. Изглежда, тя е била последната му възможност да се ожени за богата наследница, след като Дженифър явно е щяла да го изрита. Не съм съвсем сигурна, като имам предвид факта, че моят баща по всяка вероятност щеше да ме остави без наследство. Особено след като не отворих писмото със завещанието в посоченото време. Така че пак се връщаме на женитбата му с Лора.

— От теб ще излезе добър детектив.

— Това е целта ми, но не съм сигурна, че капитанът ще ме подкрепи, след като се оставих да бъда измамена от професионален мошеник.

— Не си виновна ти, Айви — каза той за втори път през този ден. — Както вече подчертах, Деклан има магистърска степен по изнудване. Твоят капитан можеше да бъде изигран от Деклан също като теб.

Тя прехапа устни и се загледа навън. Отново му направи впечатление колко деликатна изглежда понякога въпреки самообладанието й. Изпита желание да я докосне, да я успокои. Баща му имаше този навик — до го потупа по рамото или да направи някакъв друг жест, за да почувства Грифин, че той е до него. В подобни моменти на Грифин винаги му ставаше по-леко.

— Как си? — попита. — Зная колко мъчително е да научиш, че има друга жена.

По дяволите! Нямаше намерение да набляга толкова много на тази дума.

Тя го погледна и се усмихна едва-едва.

— Взех да свиквам. Няма да се изненадам, ако се появят още годеници. — Тя изпъшка. — Значи тук живееш — отбеляза, когато спряха на паркинга на неговата улица със солидни къщи от двете страни.

— Не притежавам цялата къща, имам само един апартамент, но е хубав. Има градина отзад.

Взе куфара й от багажника и изкачиха няколкото стъпала до входната врата. Отключи и влезе с изваден пистолет. Айви вървеше след него, докато той проверяваше всяка стая. Деклан не се спотайваше вътре. Нямаше и следи от взлом или от чуждо присъствие. Но Грифин никак не би се учудил, ако брат му беше оставил някакъв знак, за да го сплаши. Или пък направо да се опита да го очисти.

— Хубаво жилище — оглеждаше се Айви. — Личи си, че е ергенско, но е хубаво.

Той се усмихна и я поведе по коридора.

— Ето моята стая за гости — каза той и остави куфара на леглото. — Сега е твоя.

Тя вдигна поглед към него.

— Благодаря ти, Грифин.

Изведнъж и без друго малката спалня стана още по-малка. Грифин изпита почти непреодолимо желание да я грабне, да я положи на леглото и да докосне всеки сантиметър от нея с ръцете си, с устните си. Желанието му да я люби беше толкова свирепо, че се извърна настрани.

— Какво има, нещо лошо ли? — попита тя.

„Да, има нещо много лошо. Харесвам те и ме привличаш, а това не е редно.“

Мобилният му телефон иззвъня. Ето че неговият началник го спаси. Отиде в своята спалня и затвори вратата, за да му докладва за срещата със сестрата на Дженифър Лесингтън и за онова, което следва — разпит на Лора Фрозиър. Информира го също, че Айви е под негова защита. Проведе още два разговора — с един свой информатор и със секретарката на Лора Фрозиър, за да уговори среща за по-късен час същия ден. Жената имаше лична секретарка, въпреки че не работеше.

Звънецът на входната врата звънна и Грифин отново стисна пистолета. Направи знак на Айви да не мърда.

Деклан? Възможно бе, но Грифин се съмняваше, че брат му ще бъде толкова нагъл, че да дойде в дома му. Деклан беше умен, но той беше по-умен. И по-голям.

Отиде на пръсти до вратата и надникна през шпионката. Какъв ти Деклан! И през ум нямаше да му мине кой звъни. Беше Джоуи, неговият млад приятел от болницата. Отключи и Джоуи влетя вътре със стиснати юмруци. Така стремително вървеше, че гъстата му рошава коса подскачаше над очите му.

— Мразя го! Такъв кретен! Не мога да го търпя!

Джоуи негодуваше, страните му горяха, големите му лешникови очи бяха пълни със сълзи. Момчето вдигна поглед, забеляза Айви и се смъкна покрай стената. Сви се на пода и стисна главата си.

Айви направи знак на Грифин, че ще се оттегли в кухнята.

Грифин седна до момчето със свити колене, също както него.

— Хей, Джоуи, хайде, успокой се и ми кажи какво има. Сега сме само двамата.

Джоуи вдигна очи и се огледа. Изпъшка тежко.

— Ненавиждам го до смърт. Такъв гадняр!

— Кой, Джоуи?

— Как кой, онзи кретен, тъпият ми втори баща! Обядвах в стола на училището, а той ми звъни и ми нарежда, че трябва да отида в Калифорния на някаква тъпа сватба в тъпата му фамилия през уикенда. Знае, че прекарвам всяка събота и неделя с татко. А гаджето ми даже не е поканено.

Макар че беше висок метър и осемдесет и тежеше осемдесет килограма, целият само мускули, Джоуи едва беше навършил осемнадесет и учеше в последния клас на гимназията, но си беше цяло дете.

— Каза ли му как се чувстваш? — попита Грифин.

— Сякаш му пука! Майка ми и онзи надут пуяк ми казаха, че баща ми дори не ме забелязва. Как се осмеляват! Лекари ли са? Не са. Тогава нищо не знаят. Не знаят какво вижда и какво не вижда баща ми. Може би усеща, че съм там, може би ме чува.

Грифин разбираше колко важно е това за момчето. А имаше вероятност и да е истина.

— А пък приятелката ми не била поканена, защото „не била от семейството“ — продължи Джоуи, имитирайки монотонния глас на втория си баща. — Но аз знам истинската причина. Пуякът загубеняк и майка ми смятат, че тя се държи „неуместно“. Това е любимата им дума. А пък аз мисля, че те се държат неуместно!

Той обхвана отново главата си с ръце.

— Не знаех, че имаш гадже — обади се Грифин.

Момчето вдигна глава и лицето му светна.

— Тя е малко по-голяма от мен. На деветнадесет е. Живее самостоятелно… е, със съквартирантки. Мама и пуякът не я харесват, защото не е учила в колеж и носи халка на пъпа си.

Мъжът се усмихна.

— С какво се занимава?

— Певица е. Или по-скоро пееща сервитьорка. Мечтае да участва в конкурса „Идолите на Америка“. Хващам се на бас, че ще спечели. Много я бива. И е много хубава. — Заби поглед в пода. — Понякога пее без съпровод и аз забравям всичко, разбираш ли? Също като татко.

Грифин кимна одобрително.

— Жените определено имат дарбата да те накарат да забравиш грижите си.

— Горещият шоколад също — обади се Айви и влезе в гостната с три чаши димящ шоколад, които сервира на масата за хранене. — Е, поне ще те стопли в студен ден.

Джоуи се подхили, изправи се и седна на масата. Взе с две ръце горещата чаша.

— Благодаря. Ти ли си гаджето на Грифин?

Грифин забеляза как страните на Айви поруменяха и седна до Джоуи.

— Тя е мой колега полицай — обясни.

Думата „гадже“ в съчетание с Айви изпълниха въображението на Грифин с любовни картини и във всичките той я целуваше и усещаше нейните сладки червени устни.

— Суперяко — отпи от шоколада Джоуи.

Грифин се зарече повече да не мисли за устните на младата жена.

— Знаеш ли, Джоуи, ще ми бъде приятно да постоя при баща ти вместо теб, докато си на сватбата. Ако решиш да отидеш естествено.

Джоуи беше пълнолетен и имаше право да прави каквото си поиска, но явно зачиташе майка си и втория си баща. Беше добро момче.

Джоуи го погледна.

— Наистина ли? Наистина ли ще отидеш? А ще му говориш ли?

Грифин кимна.

— Разбира се.

— Еха, та ти си бил много по-готин от мама и лайняния пуяк. — Хвърли поглед към Айви и прехапа устни. — Извинявай.

— Няма нищо — засмя се тя. — Покрай моята работа какви ли не псувни съм чувала.

Джоуи се разсмя.

— Какви например?

— Ще пощадя слуха ви — отвърна развеселено тя.

— Както и да е, Джоуи — започна Грифин, — когато ми се случи ситуация като твоята, взимам предвид и двете страни. После решавам какъв е най-добрият изход, но преди това изчаквам да ми мине ядът. Загряваш ли?

Джоуи се усмихна.

— По някой път аз много се паля. Но онзи кретен страшно ме изнервя!

— Ако имаш нужда да поговориш с някого, винаги съм насреща.

Момчето кимна и пак прехапа устни.

— Добре, няма да се паля, първо ще помисля. — Погледна Айви. — Благодаря за шоколада. Правиш го страшен.

— Моля, радвам се.

Той си отиде и Айви седна на дивана до Грифин.

— Добро момче е. Доста е преживял.

Айви облегна главата си назад и се очерта красивата линия на дългата й шия.

— Колко е хубаво, че ще посетиш баща му. Помогна много на Джоуи, даде му малко спокойствие.

— Страхотно дете е — каза Грифин. — Наблюдавам го в болницата. Идва всеки ден и не сваля очи от баща си за секунда, за да не пропусне някой проблясък на съзнание. Гледам баща си по същия начин и после се чувствам съсипан, а съм възрастен човек. Представи си какво му е на това момче.

— Мъчно ми е, че толкова ти се е струпало, и за баща ти съжалявам. Бяхте ли привързани?

Грифин сви рамене, като си представи баща си с неговото блуждаещо съзнание. Някога висок и силен, талантлив и интелигентен, сега от него беше останала само телесната обвивка. Случваше се Фредерик Фарго да се обърне към някой непознат на улицата със заповеден тон, също както към някой лекар — стажант. Грифин не се плашеше лесно, винаги беше подготвен за най-лошото. Но беше изплашен до смърт от онова, което сполетя баща му.

— Не особено — отговори. — Никога не сме били близки.

Тя го погледна.

— Стори ми се, че Джоуи е много привързан към баща си. Надявам се, че съзнаваш колко важно е за него твоето отношение. Когато бях горе-долу на неговата възраст, много ми се искаше да си имам някого, с когото да си говоря за моя баща, да споделя какво чувствам.

Този път Грифин взе ръката й и я стисна нежно. Тя вдигна поглед към него с кротка усмивка и преди той или тя да се усетят какво става, той я целуна по устните. Долови нейната изненада, мигновеното колебание, но после отвърна на целувката му, отначало неуверено, после страстно.

Той се отдръпна, за да я погледне в очите, да й даде време да размисли. Айви се притисна към него и погали леко устните му със своите. Това беше покана. Повече не му бе необходимо.

Отпусна се върху нея и я целуна още по-пламенно. Тя го прегърна през тила, ръцете й бяха нежни и хладни, цялата се изви към него. Грифин пъхна ръце под пуловера й и много сръчно се отърва от дантеления сутиен. Интересно! Очакваше семпъл бял, а това възхитително бельо беше бледорозово и прозрачно, с избродирани малки розови пъпки по презрамките. Миришеше деликатно на парфюм, на Айви.

Повдигна още малко пуловера, за да обгърне гърдите й, след което го съблече, за да не му пречи. Тя се усмихваше и той я целуна, а после го изненада още веднъж, като го бутна назад и се притисна върху него. Усещаше гърдите й върху гърдите си, бедрата й до своите бедра. Тя се плъзна леко надолу и започна да разкопчава ризата му. Тогава слабините им се докоснаха. Той изстена и грабна ръцете й. Очите им се срещнаха и двамата знаеха какво се опитва да й каже той. Дотук беше.

Или сега трябва да го спре и да започнат да разговарят за убийства, жертви, бивши годеници, които са същевременно и природени братя, което щеше да бъде равностойно на студен душ, или да се любят.

„Искам те!“

Вместо да сложи край на тази лудост, защото си беше чиста лудост, Айви разкопча ризата му, впивайки очи в неговите. В мига, в който докосна кожата му, разумът го напусна и останаха само усещанията. Усещаше нейните нежни гърди, устните й, своята възбуда. За секунди и двамата останаха без панталони. Той започна да я гали. Почувства възбудата й. Бикините й бяха също много секси. Бледорозови и прозрачни. Смъкна ги и легна върху нея, дразнейки с език розовите зърна на гърдите й. Тя простена и той повече не издържа.

Влезе в нея, отначало внимателно, с поглед впит в красивото й лице. Тя отвори очи, целуна го, после пак ги затвори, изстенвайки неволно. Започна да я люби бясно, наслаждавайки се с устни и ръце на гърдите й. Когато стенанията й станаха бързи и необуздани, той повече не можеше да се сдържа. Грифин експлодира с безумно удоволствие и се отпусна върху нея. Сърцето му биеше лудо до нейното.

— Беше прекрасно — прошепна в ухото й.

— Да, прекрасно беше.

Лежаха така поне половин час. Грифин не помръдваше, не му се искаше да наруши магията. Очевидно и Айви изпитваше същото. После тя се размърда под него и той се претърколи, за да й направи място да стане. Тя грабна леката завивка, метната върху облегалката на дивана, загърна се бързо и тръгна към банята. Не погледна към него.

— Айви — изрече той, без да има представа какво ще й каже.

Но тя не се обърна.

* * *

„Глупачка! Глупачка! Глупачка“ — ругаеше образа си в огледалото. Как допусна да се случи? Даже не знаеше може ли да вярва на Грифин Фарго. Не беше ли за него само средство да приключи случая?

Лицето в огледалото като че ли не беше нейното. Сините й очи сияеха. Кожата й блестеше. Чувстваше се обгърната от топлина, независимо че стоеше гола.

„Беше наистина прекрасно“ — помисли си и затвори очи, изживявайки отново онзи миг, когато усети тялото на Грифин върху себе си и впи поглед във великолепните му черни очи. За пръв път от много време я любеше мъж, като я гледаше в очите. Беше почти забравила чудната близост на подобен момент. Ето че с Грифин се случи и точно заради това се криеше в банята.

На вратата се почука.

— Как си, Айви? — чу се гласът му.

Не отговори веднага.

— Добре съм, мия си лицето.

Пусна веднага чешмата, представяйки си как се усмихва пред затворената врата. Загърна се пак с одеялото, отвори и той наистина се усмихваше. Беше се подпрял с две ръце на рамката на вратата. Носеше само джинси. Божичко колко секси беше! Като че ли не остана въздух в банята.

— Аз съм… — заекна тя. — Всъщност не зная каква съм.

— Аз зная — каза той. — Ти си красива. Също така не си сигурна трябваше ли да го направим.

— Да — съгласи се тя.

— Едва ли и двамата сме го очаквали, но аз не съжалявам.

— Може би — промърмори тя.

Той я погледна учудено с вдигнати вежди.

— Какво има, да не би да съм пропуснал нещо?

— Какво си мислиш? Че не ставам за измамница ли? Че с Деклан сме съучастници!

— Не го вярвам, Айви.

Но тя не вярваше на него. Грифин беше преди всичко детектив.

— Детектив Фарго, проявихме безразсъдство. Отсега нататък ще обуздавам устните си, както и ти твоите.

Той се захили, после и тя, макар че му направи сърдита гримаса, без да знае защо.

— Говоря сериозно, Грифин. Сексът винаги усложнява нещата. Пък те и без друго са тежки.

— Готово, тъй да бъде — съгласи се той. Облече си черна тениска, която за съжаление скри невероятните му гърди. — Пие ли ти се кафе?

— Да, благодаря, после ще обсъдим плановете си.

— Нашите планове! — подхвърли.

— Да, нашите — повтори тя. — Ще се срещнем ли с Лора Фрозиър.

— Айви, разследвам убийството на Дженифър Лесингтън. Имам среща днес в пет следобед с Лора, за да я разпитам. Не зная дали твоето присъствие ще я предразположи, или ще я вбеси. Няма как да предвидим реакцията й.

Тя го последва в кухнята.

— Все пак ми разреши да те придружа при Мара Лесингтън.

— Различно е. Лора има любовна връзка с Деклан. Може да се ядоса, като те види. Мара Лесингтън е сестра на жертвата. В нейните очи ти си полезна за разследването.

— Зная, но…

— Но ние искаме Лора да говори, да не бъде предпазлива, Айви. С мен си преди всичко, за да те пазя. А не защото си инспектор от отдел „Убийства“ на полицейското управление на Ню Йорк. Тук не си на работа, Айви.

— И на меден месец не съм — възрази тя, наблюдавайки го как привидно спокойно приготвя кафе. Всъщност беше много ядосан. — Грифин, нямам намерение да стоя със скръстени ръце, след като мога да помогна. Не забравяй, познавам Деклан.

Той се извърна и се загледа за момент в нея.

— Не, Айви! Не го познаваш.

Копеле! Но беше вярно. Кого заблуждаваше? Не познаваше Деклан Маклин, никак даже.

— Разбери, нямам предвид…

— Да, Грифин, имаш. Накара ме да осъзная истината. Това никога не вреди. Мъчително е наистина. — „Каква идиотка съм, пълна идиотка!“ — наруга се наум. — Но в момента си мисля, че най-важната ми работа е да се облека. Както съм загърната само с това одеяло, не съм в особено изгодна позиция.

Той я погледна и Айви се измъкна с облекчение. Качи се в спалнята, затвори и с дълбока въздишка се облегна на вратата. Мислите й блуждаеха и тя се помъчи да се съсредоточи върху нещо, което да няма нищо общо с Грифин, с Деклан, с многобройни годеници и убийства.

Огледа стаята, която беше много приятно обзаведена. Леглото беше постлано със сиво-зеленикава кувертюра, страшно съблазнителна. Имаше тоалетна маса с кръгло огледало и библиотека с изискани издания, както и с мека подвързия — от класиката до съвременните бестселъри.

Айви се приближи до прозореца, който гледаше към редицата хубави къщи от другата страна на улицата. По тротоара се шляеха хора, въпреки студеното време. Една жена разхождаше дакел. Под някакъв навес мъж и жена се целуваха. Навън всичко изглеждаше толкова нормално, а не беше.

„Деклан, къде се криеш? — недоумяваше тя. — Какво си намислил?“ Още нищо не разбираше. Деляха го минута-две от венчавката с нея, след като беше сигурен, че тя ще бъде лишена от наследство. Дали не се е надявал, че след като се ожени, ще има основание да оспори завещанието? А може да е изнудвал баща й? И как е смятал да жонглира с толкова много съпруги?

Сигурно по същия начин, както е жонглирал с годеници и гаджета. Тя нищо не бе заподозряла.

— Айви! — повика я Грифин.

Тя отиде до леглото, извади джинси и кремав пуловер. Бельото й беше някъде на дивана в гостната, затова облече друго.

В момента искаше само едно: да бъде с най-добрата си приятелка. Копнееше да говори с Алана, да й разкаже всичко, да чуе нейните прогнози. Тази вечер щеше да я помоли да се срещнат в Манхатън. Ако Грифин не се съгласеше, щеше да му напомни, че Алана има пистолет и знае как да го използва.

Айви се погледна в огледалото и отново се изуми колко… жива изглежда. Попипа устните си, където усещаше устните на Грифин като печат.

— Айви, какво става?

Даже гласът му действаше по парадоксален начин на нервните й окончания. Изтича до вратата, отвори я и застана пред него — толкова ужасно висок, метър и деветдесет, че и отгоре. Гъстата му черна коса падаше на кичури.

— Кафето те чака — подкани я той.

Тръгна след него към гостната, където беше сервирал чашите, захарта и млякото на малката маса. Той седна и заразлиства бележника си.

— Бих искал да ти задам няколко въпроса за твоите близки или просто познати, които може да са били съблазнени от Деклан.

Замръзна, както поднасяше чашата към устните си.

— Моля, съблазнени от Деклан ли?

— Айви, мисля, че трябва да анализираме вероятността Деклан да е имал тайна връзка с някоя твоя позната — приятелка, даже някоя от сестрите ти.

Тя се изправи като фурия:

— Как се осмеляваш! Нима твърдиш, че не познавам приятелите си?

— Само казвам, че Деклан може да е имал връзка с жена от твоето обкръжение, например с администраторката в управлението на „Ябълкова гора“.

Представи си Мери Бил. Едва навършила двайсет и една, тя беше студентка и работеше на половин работен ден. Беше безлична, срамежлива и нямаше гадже, доколкото знаеше Айви.

— И по каква причина Деклан ще върти любов с Мери?

— Достъп — отговор Деклан. — Пароли за компютърните програми например.

— Значи всеки ден, когато влизам в управлението, поздравявам весело жената, която върти любов с годеника ми. Това ли предполагаш? Че Деклан и Мери са ме правили на глупачка!

Той сложи ръка върху нейните.

— Възможно е, Айви. Само това имам предвид. Някой е написал онази заплаха на твоето огледало. Може да е Деклан, но може да има съучастник от твоето обкръжение.

Очите й се напълниха със сълзи, но не се разплака.

— Отвратително е. Всичко това е отвратително. По дяволите, знаеш ли, аз трябваше да съм умницата? Тази от сестрите Седжуик, която не е красива като Оливия и няма прекрасното тяло на Аманда, беше умницата, прозорливата. А какво стана, да му се не види?

— Айви — прекъсна я Грифин, — измамена си от истински майстор.

— И да заподскачам от радост ли? Трябваше да разбера. Трябваше все нещо да усетя. Господи, толкова отчаяно ли съм търсела любов? За… — млъкна, защото осъзна, че говори на глас, че разказва на Грифин. Мъжът, когото люби. Грешка! С когото се люби!

— Казах ти вече, Айви. Възможно е Деклан наистина да те е обичал. Ако баща ти те е лишил от наследство, Деклан не е искал да се ожени за пари.

— Страхотно! Обичал ме е измамник — убиец.

Айви скри лицето си с ръце.

— Ще разнищим историята — каза Грифин. — Обещавам ти.

Тя откри лицето си.

— В множествено число ли говориш? Ние ли каза?

— Да, ние — повтори той. — Ти си полицай и си наясно с работата. Необходима ми е твоята помощ, за да намеря Деклан.

— Имаш я.

— Но това означава да приемеш някои неща, които няма да ти харесат. Като например администраторката да е лъжкиня. Или някой друг твой близък.

— Кой?

— Твоята приятелка полицай Алана Мур. Както и всяка жена — полицай от твоето управление. Измамниците винаги си намират по някоя работлива пчеличка, Айви. Правят услуга, после изнудват нещастника да им я върне. Ако пък са чаровници и изпечени лъжци, свалят който им трябва.

— Възнамерявам да се срещна днес следобед с Алана, моята най-добра приятелка и добро ченге. Ще разговарям с нея като с приятелка, каквато е.

Грифин поклати глава.

— Ще сгрешиш. Трябва да разговаряш с нея като полицай, Айви. Представи си, че е жертва на Деклан.

Тя завъртя очи.

— Алана ще се омъжва — напомни му. — Влюбена е до уши. Страхотна е и много почтена. Никога не би ме предала.

— Според мен не можеш да твърдиш подобно нещо, Айви. За никого.

— Значи не съществува понятие като доверие.

Извърна поглед за момент.

— Съществува, разбира се. Но само ако допускаш, че хората не са съвършени.

— Това е цинизъм, Грифин.

— Това е действителността.

Айви сви рамене.

— Познавам действителността. Отгледана съм от действителността. Явно ти също.

Той мълчаливо се съгласи.

— Абсолютно вярно. Но смяташ ли, че ще успееш да се държиш с Алана без предубеждение, както и с всеки друг от твоите близки и познати.

Как да гледа без предубеждение своята най-добра приятелка или милата администраторка в управлението, ако са били коварни любовници на бившия й годеник? Айви се съмняваше, че е чак толкова разкрепостена. Но вече щеше да е по-внимателна. Към всичко и към всеки. Особено към Грифин Фарго.