Джанел Тейлър
Защото те има (18)

Осемнадесета глава

Айви затвори очи, прилоша й. Почувства погледа на Грифин, неговата тревога за нея. Даже можеше да се закълне, че долови по телепатия: „Съжалявам!“

— Ще ми разкажете ли какво се случи? — попита Грифин.

— Ех, изобщо нямах намерение да ходя там — отвърна Дейна и пак седна на дивана. — Помислих си: „Какво пък толкова — един малък флирт!“ Мъжете така правят. Въртят любов. Не могат да си държат дюкяните закопчани. Чисто и просто мъжете не са моногамни създания. Повярвай ми, знам.

Айви хвърли поглед на Грифин. Изразът му беше типично по детективски състрадателен: „Да, разбира се, така си е!“, докато в същото време мълчеше. По този начин заподозреният се увличаше. Подвеждаше майка й да разкаже историята както намери за добре и когато намери за добре.

— Но козметичният салон, където щях да правя прическата си, маникюра и грима за сватбата, се намира съвсем близо до нейния блок, така че отидох.

— Как разбра къде живее? — попита Айви.

Дейна погледна Айви и като че ли се изненада и й олекна, че я заговори.

— Ами… как да кажа… проследих я. Тя и Деклан излязоха от „Старбъкс“ и се разделиха. Не съм толкова глупава, че да следя Деклан, след като не бих могла да го спра да се вижда с други жени. Исках да се срещна с тази жена и да й кажа, че Деклан е сгоден, като се надявах по този начин тя да го зареже. Жените са много по-морални от мъжете.

— Срещна ли се с нея? — попита Айви, изумена, че всичко това се е случило зад гърба й. Докато тя бе пробвала червило, подходящо за сватбения тоалет, мислейки си, че това е най-големият й проблем, годеникът й е бил на среща с втората си годеница в „Старбъкс“, а пък майка й е следила „другата жена“. Невероятно!

— Вървях след нея известно време, обмисляйки речта си, но тя изведнъж хлътна в някакъв вход и аз останах с пръст в устата. Постоях пред блока минута-две и когато излезе някакъв човек, го попитах дали случайно не знае името на жената, която току-що влезе. Обясних му, че ми се е сторила позната. Каза ми името — Дженифър Лесингтън, а пък аз му отвърнах, че съм се припознала, и си тръгнах.

— И после на сутринта в деня на сватбата на Айви ли отидохте отново? — попита Грифин.

Дейна кимна.

— Както казах, не влизаше в плановете ми. Измих си ръцете от тази история. Притеснението ми беше сватбата да мине без засечка, защото Айви се женеше за толкова добра партия. Но не можех да подмина сградата, без да потърся въпросната Дженифър и да я предупредя да остави на мира бъдещия ми зет. Така че пресякох улицата, за да кажа на онази уличница да се разкара от Деклан.

— Мамо — намеси се Айви, с пълното съзнание, че протака разговора, само и само да не се стигне до неизбежното обяснение, — с какво беше облечена тогава?

— С какво съм била облечена ли? — повтори Дейна и между веждите й се образува дълбока бръчка. — Чакай да видим. Беше много топло. Помниш ли? В седем сутринта беше десет градуса. Затова си облякох моя разкошен нов шлифер „Дона Карън“. Обожавам го. Носех го всеки път, щом завалеше дъжд на Бахамите, и да знаеш само какви комплименти получавах.

Айви въздъхна много дълбоко. Почувства отново погледа на Грифин, почувства, че й нашепва да бъде силна и само да слуша, че е тук заради нея.

— Какво се случи после? — попита Грифин.

— Запътих се към интеркома, за да натисна това чудо така продължително, че да събудя оная повлекана и да й кажа да не подмамва чуждите мъже. Тъкмо тогава Донован, моят фризьор, слезе от едно такси и ме повика. — Дейна погледна косата на Айви. — Ще ми се да беше отишла при Дони, Айви. Той щеше да те убеди да се боядисаш руса за сватбата. Или поне по-светлокестенява с руси кичури. Струва ми се, че така косата ти е безлична.

— Значи Донован те повика да отидеш при него — напомни й да продължи Айви, преди да е избухнала.

— Да, повика ме и аз се заканих към прозорците: „Върви по дяволите, уличнице! Моето момиченце ще се омъжи за Деклан. Само това е важно. А пък с теб кармата ще се разплати.“ После пресякох улицата и Дони отвори салона. Не е ли мило от негова страна да отвори заради мен в седем и половина? Само така косата ми щеше да бъде блестящо боядисана в самия ден на сватбата на моето дете. Дадох му няколко ценни съвета. Представяш ли си, да дадеш съвет на собственика на салона. Той пък ми направи два кичура повече, но смятам, че много ми отиват. Дано слънцето на Бахамите и сърфът да не са ги повредили. На теб как ти се струват?

Айви загледа втренчено майка си и у нея взе да се надига неописуема радост.

— Мамо, да не би да твърдиш, че не си влизала в сградата? Че не си ходила до апартамента на Дженифър? Че не си говорила с нея?

Дейна поклати глава.

— Кое беше по-важно, да си хабя думите на вятъра, или да разполагам най-спокойно с шест часа за боядисване, подстригване и фризура. Боядисването отнема време. После грим, маникюр и няколко часа за тоалета. Исках да отида по-рано в църквата, за да посрещам гостите. Майка на булката бях все пак. Не се случва всеки ден. — Очите й се напълниха със сълзи. — В края на краищата не влязох в ролята си. Но, слава богу, че бях организирала тази почивка. Върнах си самочувствието.

Айви се усмихна и прегърна майка си така силно, че трепна от болка. В момента най-важното бе непринуденото признание на майка й, че е била пред жилището на Дженифър Лесингтън, облечена точно според описанието на свидетелката, и че не е влизала в сградата. Свидетелката беше психопат, но собственикът на фризьорския салон беше надежден свидетел и можеше да потвърди разказа на Дейна и точния час.

Разбира се, съществуваше вероятността да се е срещнала с Донован, след като е отишла в апартамента на Дженифър и е разбила главата й в стената. Но в този случай щеше ли шлиферът й да остане така бял, без нито едно петно кръв?

Майка й не беше убила Дженифър. Грифин мислеше същото, доколкото подразбра от израза на лицето му. Или поне Дейна зае едно от последните места в списъка със заподозрени, докато преди половин час беше номер едно.

— Значи си добре, миличка? — попита Дейна Айви. — Този добър детектив тук ще хване Деклан и онази побъркана жена и животът ти ще се нормализира.

— Да — съгласи се Айви. Вярваше, че ще бъде нормален.

— Ще срещнеш някой друг, Айви. Някой прекрасен човек. Всъщност защо не те запозная с племенника на Попи Харуей. Зъболекар е. И нека да ти кажа, зъболекарите печелят луди пари.

Айви се усмихна.

— Не е необходимо, мамо. Благодаря ти. — Тя се изправи. — Детектив Фарго, може ли да поговорим? — Заведе го в кухнята. — Какво мислиш? — прошепна. — Отпада от списъка на заподозрените, нали?

— Трябва да се провери — отвърна той.

— Ще остана за обяд при нея. Така ми олекна, Грифин. Нямаш представа. Като че ли си върнах мама. И сега единственото, което искам, е да прекарам известно време с нея.

Той я погледна.

— Последния път, когато те изпуснах от поглед…

— Знам — прекъсна го тя. — Но Гретхен Блек е в ареста. А пък Деклан не ме преследва. Ако ме преследваше, щеше да ме убие. Имаше тази възможност.

Грифин изпъшка.

— Отивам да проверя разказа на майка ти и да се срещна с партньора си. На сигурно място ли си тук, Айви?

— Най-лошото, което може да ми се случи, е да ми надуе главата с приказки. Няма да ме заболи повече, отколкото ме болят в момента краката.

Той погали подпухналата й страна и очите му се впиха в нейните.

„Обичам те, обичам те, обичам те!“ — нашепваше му тя мислено. Очевидно между тях имаше телепатична връзка, така че той сигурно разбираше какво му говори.

Но вече не искаше да премълчава. Обичаше го лудо и искаше той да го знае. Но нямаше да го изрече. Не беше сигурна в неговите чувства и го щадеше.

— Виж, Айви, ще се срещнем в тайния апартамент точно в шест часа. Не си забравяй мобилния телефон, ако отидете някъде с майка ти. Разбрахме ли се?

— Разбрахме се, шест часа.

Щом вратата се захлопна зад гърба му, майка й каза:

— Хубавец! Колко получава един детектив в наше време?

Айви се разсмя:

— Мамо, не се вторачвай в парите.

— Парите купуват щастие, Айви. През тази седмица какво можеш да похарчиш за себе си? Сигурно и един масаж не можеш да си позволиш.

— Имам възможности, мамо. Означават да работиш здраво и да спестяваш за бъдещето.

Дейна махна пренебрежително с ръка.

— Една жена трябва да си отваря очите за кого се омъжва — за богат или за бедняк.

После майка й се впусна да разказва надълго и широко за своята приятелка Елън, която се омъжила за учителя си по математика от гимназията и сега била принудена да ходи само веднъж в годината на почивка, при това във Флорида. На Айви всъщност историята й хареса, но не беше толкова глупава, че да се опитва да възрази на майка си.

Усмихната се настани на дивана, докато майка й правеше кафе. Знаеше, че най-добрият начин да забрави грижите си, е да прекара известно време в илюзорния свят на своята майка.

* * *

След като прекара около час в управлението, за да се срещне с партньора си и капитана, Грифин се запъти към салона на Донован.

Елегантно заведение. Мраморен под, изобилие от свежи цветя, тиха музика в стил Ню ейдж. Показа на жената на рецепцията значката си и Донован се появи в същия миг.

— Детектив, с какво, мога да ви бъда полезен? — попита младият мъж. Зеленикавите му панталони, имитиращи змийска кожа, бяха така впити, че Грифин се зачуди как диша. Мъжът погледна косата му. — Бих препоръчал леко подкъсяване — добави и докато Грифин се усети, вече разрошваше косата му.

— Почакайте — отдръпна се Грифин. — Дойдох да ви задам няколко въпроса за убийство, което стана наблизо.

Стилистът направи гримаса.

— О, да, всички чухме. — Посочи към стола. — Хайде, сядайте, хем ще ви подстригвам, хем ще си бъбрим.

Грифин се погледна в огледалото. Едно подстригване нямаше да бъде излишно. Обикновено ходеше при един престарял бръснар, който точеше бръснача на кожен каиш, но след като вече беше тук, защо да не спести време.

„Като че ли ти се иска да станеш по-хубав заради Айви — каза на отражението си в огледалото, докато Донован го увиваше с бяла кърпа. — Какво пък толкова? Защо да не съм красив заради жената, която обичам.“

Подскочи като ужилен.

— Приятел, голям късмет имаш, че не те бръсна с някой от онези бръсначи. Щях да те порежа. Гледал ли си старите филми с Клинт Истууд, в които бръснарите точат бръснача на каиш? Човече, много си падам по тази класика. И „Мръсния Хари“ харесвам много. „Давай, направи деня ми успешен!“ Ще ти мине ли през ум да го кажеш на един престъпник?

Нищо чудно, че Донован и Дейна се разбираха толкова добре. Грифин се отпусна, престана да се занимава със своето изумително откритие за чувствата си към Айви и се зае с въпроса, който го интересуваше: майка й и утрото в деня на убийството.

Когато плати на касата, Грифин имаше хубава прическа и потвърждението, на което се надяваше.

Айви щеше да е щастлива. И той щеше да е щастлив заради нея.

* * *

След като обядваха в модния напоследък вегетариански ресторант, който Дейна си умираше да посети, двете тръгнаха към дома на майка й. След облачното и студено утро слънцето се показа и Айви пъхна ръка в ръката на майка си с чувството на безметежно спокойствие.

Беше й разказала за първото писмо на Уилям Седжуик и след като изрече няколко грижливо подбрани думи за своя едноседмичен съпруг, Дейна отново махна презрително с ръка.

— Притрябвали са ти неговите тъпи пари, и без тях ще се справиш — каза майка й по време на соево зеленчуковия им обяд. Изречено от майка й, това беше направо комплимент.

— Какви са ти намеренията в първия ден след ваканцията? — попита Айви, докато се шляеха не къде да е, а по Медисън Авеню, любимото място за разходки на майка й.

— О, как щях да забравя! Трябва да отида в „Тифани“ да купя подарък за годежа на Джорджия Девънпорт. Въпреки че не ме е поканила на приема, който ще бъде тази вечер или утре. Противна жена. Но така обичам да ходя в „Тифани“. Ела с мен, скъпа.

— „Тифани“ ме кара да се чувствам бедна — каза Айви. — Там не мога и ключодържател да си купя.

Дейна се разсмя.

— Но ако не дойдеш с мен, как ще си избереш годежния пръстен на твоите мечти?

— Мамо, не виждам годежни пръстени в моето бъдеще.

— О, аз пък виждам. Виждам как се гледате с красивия детектив. Нима си въобразяваш, че не надзърнах тайно в кухнята? Той те помилва.

Айви се усмихна.

— Има нещо помежду ни.

Дейна я прегърна през раменете.

— Изглеждаш щастлива, скъпа. По-щастлива от всякога. Имаш право на щастие след всичко, което преживя. Бих казала, че си влюбена.

Айви се изчерви.

— А детективите получават ли сносни заплати? — попита Дейна, след което задърдори, без да си поема дъх, за годежния пръстен на Джорджия Девънпорт и за наследените от баба й бижута. За втори път Джорджия щяла да си подари годежен пръстен.

— Джорджия пак се подреди — говореше Дейна. — Представи си, млад е. На трийсет и няколко, пък и красив. А на нея скоро ще й чукнат петдесетте. И не е кой знае каква хубавица. Но очевидно любовта между Джорджия и Дейвид Макларън е пламнала от пръв поглед. Тя разправя, че бил син на петролен магнат. Тексасец, говори провлачено и всички останали тексаски номера. Какво ли да им подаря? Не познавам Джорджи много добре. Сервиз за торта може би.

Айви замръзна на място. Дейвид Макларън. ДМ.

Сигурно е просто съвпадение. Като инициалите на годеника на Корнелия Бекъм, Айви беше сигурна, че отново ще е просто съвпадение. Но нищо не пречеше да се порови в живота на Джорджия Девънпорт и за Айви стана ясно как ще уплътни остатъка от своя следобед.

* * *

Грифин отиваше към жилището си, за да си вземе дрехи и тоалетни принадлежности, и можеше да се закълне, че някой го дебне. Натрапчивото чувство не го напусна даже когато свърна по друга улица, въпреки че след него вървеше само една възрастна двойка.

Тогава изведнъж някой така силно го блъсна в гърба, че той залитна и удари главата си в една паркирана кола. Грифин се изправи светкавично. На ъгъла стоеше Деклан и се хилеше.

— Загубеняк — извика й се втурна да бяга. Грифин го погна към Сентрал Парк. Проклятие!

Там веднага щеше да се скрие. Щеше да го изпусне.

„Няма да откъсвам очи от него“ — реши.

Деклан беше на стотина метра пред него. Както предполагаше, брат му хлътна в парка. Грифин знаеше, че нарочно го подмамва към някое безлюдно място, където ще се опита или да го убие, или да го удари.

За да си отмъсти за Гретхен може би. Грифин тичаше след него и за пръв път прокле безбройните грамадни речни камъни. Къде, по дяволите, потъна?

— Охо, братле, мен ли търсиш?

Главата на Деклан надникна иззад един камък. После хукна пак. Грифин се спусна подире му, догони го и се нахвърли върху него. Едва сега осъзна, че Деклан държеше нещо. Тухла.

Преди даже да мигне, тухлата се стовари върху главата му, после пак и пак…