Джанел Тейлър
Защото те има (13)

Тринадесета глава

Болката беше така силна, че пред очите на Айви първо заиграха бели петна, после й причерня. Щом погледът й се проясни, се опита да стане, но Деклан ритна в краката й някаква метална кофа и тя се свлече отново на пода.

От миризмата на препарат за почистване и силната болка в слепоочието едва не припадна. Пак се помъчи да се изправи.

— Да ти счупя шибаните крака ли искаш? — изръмжа той и насочи пистолет към нея. — И ще ги счупя, ако се опиташ още веднъж да се изправиш.

Тя се вторачи в малкия сребърен пистолет. Беше със заглушител.

Без да отпуска пистолета, той се наведе и дръпна перуката от главата й.

— Махни тези тъпи очила!

Айви ги махна и той се разсмя.

— Наистина ли се заблуждаваше, че няма да те позная?

— Как ме позна? — попита тя, за да печели време и да се огледа къде се намира. Килерът беше съвсем тесен и празен, като се изключат кофите. Нямаше даже метла с дръжка, която да послужи за оръжие.

— Познавам лицето ти, Айви. По-добре отколкото предполагаш.

Беше доволна, че неговото лице с черна коса и брада й е чуждо. Доволна беше, че не прилича на мъжа, който й бе любим и за когото щеше да се омъжи.

— Ти ли уби Дженифър Лесингтън? — попита тя, сдържайки чувствата и страха си. „Накарай го да си признае — насърчаваше се мислено. — Запази хладнокръвие и го накарай да говори.“

Той престана да се хили самодоволно.

— Не. И не очаквам ти или моят велик брат да повярвате.

— Къде беше по време на убийството?

Той я загледа настойчиво.

— Отивах при нея. Прекарах вечерта… другаде. Когато се върнах, тя беше мъртва. Паникьосах се и избягах.

— Паникьосал си се и си избягал — повтори тя. — Ами предсмъртното писмо?

Очите му блеснаха гневно.

— Да, паникьосах се. Знаех, че ще ме обвинят в убийство. Така че реших да дойда при теб, да се оженим, да заминем на меден месец и после да те убедя да останем в чужбина.

— Въпреки че аз нямах нито цент — отбеляза тя.

— Имах други причини да се оженя за теб, Айви.

— Какви?

— Вече няма значение — заяви той, оглеждайки тялото й. — Все пак изглеждаш много сексапилна с тази рокля. Не е в стила ти. Предполагам, че е по вкуса на брат ми.

Той се присламчи още по-близо до нея.

— Щом ти не си убил Дженифър, кой тогава?

Надяваше се да го настрои враждебно, за да не я докосва. Все пак не до крайност, иначе имаше вероятност в яда си да дръпне спусъка.

— Де да знаех — отговори той. — Дженифър беше безумно досадна, всеки би я застрелял. Щеше да наследи голямо богатство. Беше се съюзила с майка си, за да не я лиши баща й от наследство. Очакваше се да умре всеки момент. — Усмихна се. — Но това вече не ме интересува.

— А Корнелия Бекъм?

Той се изсмя подигравателно.

— Не чукам дебелани.

— Отвратителен си — бързо изрече Айви, без да помисли. Мъжът държеше пистолет и при тези думи го размаха пред лицето й.

— Искаш ли да ти кажа кое е отвратително, скъпа моя? — Той се наведе още по-близо до нея. Пистолетът почти опря носа й. — Да се чукаш с двама братя. Това е отвратително. И повярвай ми, старият Гриф те използва.

Тя не обърна внимание на обидата, защото насоченият пистолет повече я интересуваше.

Деклан се отдръпна, изглеждаше много доволен от себе си.

— Отмъквал съм на Грифин всяка жена, която е харесвал, да не кажа обичал. Той просто ми отмъщава, като спи с теб. Като че ли ми пука — изсмя се грубо.

Тя вдигна въпросително вежда.

— За какво ти отмъщава?

— Попитай го за Саманта — отговори й равнодушно.

Саманта ли? Айви се помъчи да си спомни дали Грифин е споменавал името. Със сигурност не беше чувала това име.

„Не слушай Деклан — напомни си тя. — Той е сбъркан. Накарай го да говори за престъплението.“

— Кажи ми, Деклан, защо взе писмото на баща ми? Ами парите от портфейла ми?

— За да съм сигурен, че ще се омъжиш за мен — отговори той. — Не знаех онзи негодник баща ти какво е написал. А парите взех за всеки случай.

— Ако ченгетата те спипат ли?

— Спипаха ме, нали? Големият брат си въобразяваше, че най-накрая ме е открил. Но както обикновено се оказах по-умен и по-бърз от него.

— Все още не разбирам защо реши да се ожениш за мен, след като по всяка вероятност нямаше да наследя нищо.

— Досаждаш ми, Айви.

„О, съжалявам, психопат нещастен!“

— Тогава ще ми отговориш ли поне на въпроса, защо не се предаде, след като не си убил Дженифър? Щеше да докажеш, че си невинен.

Той се изсмя и отново размаха пистолета.

— Тъпичка си, полицай Седжуик. На полицията им е нужен заловен виновник. И ще ме заковат, независимо от истината. Идеален съм за целта.

Прозвуча доста правдоподобно.

Нямаше представа кое е вярно, убил ли е Дженифър Лесингтън или не. Не умееше да разгадава тайни помисли, пък и той беше изпечен лъжец. Не биваше да забравя този факт, когато слушаше каквото казва.

— Ето какво ще направиш, Айви — насочи той пистолета право в главата й. — Ще кажеш на гаджето си да се скатае и да забрави, че съществувам. Иначе следващия път, когато се срещнем, а следващ път ще има, ще те убия. Ще убия и него.

Тя пое дълбоко дъх:

— Брат си ли ще убиеш?

— Полубрат — уточни. — Да, ще го убия, ако се налага.

— Доколкото си спомням, каза, че не си убиец — подметна тя.

— Досега не съм имал причина да убия, но ако ме провокираш, ще забия между очите ти куршум по-бързо, отколкото ще кажеш: „Моля те, не ме убивай!“

— Защо щеше да се ожениш за мен? — попита отново. — Кажи ми.

— Едва ли ще ти хареса — отвърна той. После се наведе, сграбчи роклята при деколтето, дръпна с всичка сила и разпра почти цялата предница на роклята.

— Да не си посмял…

— Само печеля време да не хукнеш веднага след мен — кикотеше се той. — Не бих пропилял и секунда с теб.

Божичко, какъв гадняр!

— Помни какво ти казах, Айви. Ако и двамата не ме оставите на мира, ще те преследвам и ще те убия. И Грифин ще убия. Аз бях мек с теб, но моят съучастник няма да бъде.

Айви замръзна.

— Какво имаш предвид.

— Намеквам, че следващия път няма само трогателната ти къщичка да бъде изтърбушена, ами и тялото ти.

— Кой е този съучастник?

Дали не беше жената, с която разговаряше в библиотеката.

— Господи, Айви, никак не е чудно, че още не са те предложили за детектив.

С тези думи стегна вратовръзката, красяща скъпия му костюм, открехна вратата, надникна, после бавно се измъкна, без да престане да се цели в нея. За части от секундата пистолетът изчезна от погледа й и вратата се захлопна.

Айви скочи на крака, хвана краищата на разкъсаната предница, нахлупи перуката както можа и изхвърча навън, стъписвайки минаваща по коридора двойка. Огледа се трескаво за Деклан, но него го нямаше. Втурна се по стълбището, разблъска хората.

Видя Грифин.

— Да му се не види, Айви, търсих те навсякъде — извика в ухото й. Погледна роклята й. — Какво, по дяволите, се е случило?

Айви най-сетне престана да се сдържа и изохка.

— Деклан. Изненада ме в коридора и ме завлече в един килер.

Разказа му всичките си разкрития, без да спести нищичко. Даже не премълча намека за „пропиляване на секундите“.

— Той вече не е тук — прошепна Грифин, като си даваше вид, че не е разтревожен, включително и за мистериозната Саманта. — Сигурен съм, че отдавна е изчезнал. Но все пак ще наредя да претърсят къщата.

— Ами заплахите му, че ще ни убие? Не само мен, но и теб.

— От Деклан не се страхувам, Айви. Нито за миг. Не можем да си позволим да го оставим да ни победи. Повече няма да те доближи. А аз няма да те изпускам от очи.

Докато той се обаждаше за подкрепление, Айви осъзна, че трепери.

— Моят партньор с няколко униформени колеги ще бъдат тук след няколко минути. Да се прибираме у дома.

— Аз съм добре — възрази тя, въпреки че ръцете й трепереха.

— Айви, беше затворена в килер с насочен в главата пистолет. Заподозрян убиец е заплашил да те убие. Не е необходимо да бъдеш добре. Загря ли?

Без да отговори, тя уви ръце през врата му и той я прегърна. Прегръщаше я и дори когато се чу воят на сирените, не я пусна.

* * *

Щом настани Айви на дивана в гостната и я уви с одеяло, Грифин отиде в кухнята да й направи чай.

Притесняваше се да е извън полезрението му дори в апартамента.

Този негодник наистина я беше съсипал. В буквален и преносен смисъл. Тя се стараеше да се покаже хладнокръвна и Грифин още веднъж я успокои, че не е необходимо да се сдържа, защото е съвсем естествено след подобно преживяване да рухне и че за него реакцията й е нормална.

— Не е нормално едно ченге да се стъписва пред заподозрян в убийство. Няма значение дали е насочил пистолет в главата или не.

— Айви, в онзи килер не си била полицай, а бившата му годеница — цивилно лице.

Тя не се съгласи с този довод:

— Бях под прикритие.

— Айви, не си мой партньор.

Тя го погледна сепнато и той се усети, че точно тези думи не биваше да изрича.

Не измисли начин да заглади неловката ситуация, затова се извини и отиде да приготви чай. Дори докато чакаше водата да кипне, не му дойде наум как да оправдае думите си.

Когато се върна в гостната и подаде чашата чай на Айви, тя каза:

— Сигурно си мислиш, че не ме бива като ченге.

— Айви, изобщо не си мисля подобно нещо.

— Оставих се да ме хване.

— Грешиш — отбеляза Грифин. — Направила си точно каквото трябва и каквото те помолих да направиш. Тръгнала си да ме търсиш. Откъде да знаеш, че те е познал, Айви.

— Можеше да ме убие. Чувствам се виновна, че не само себе си изложих на риск, но потенциално и всички гости.

Той стана от канапето и седна до нея, взе чашата и я остави на масичката. Хвана ръцете й и се взря в очите й.

— Айви, той не само не те уби, но ти даде и ценна информация. Там, в онзи килер, си свършила добра полицейска работа. Спасила си своя живот и си го накарала да говори.

— По-скоро да лъже.

— Не, да говори. Може би не е убил Дженифър Лесингтън. Звучи правдоподобно, че я е открил, че се е паникьосал.

— Кой друг би я убил?

Грифин сви рамене.

— Ето какво трябва да разберем. Може би онази тайнствена жена, с която е разговарял на приема. Или Лора Фрозиър, макар че има желязно алиби за вечерта. Представи си, че някой загрижен за теб или за Лора, е разбрал за връзката на Деклан с Дженифър, отишъл е да иска обяснение и в края на краищата я е убил.

— Някой загрижен за мен ли? — учуди се Айви. — Грифин, само близките ми са загрижени за мен. Те не са способни на убийство.

— Айви, мога да ти разкажа много истории за обикновени хора, стигнали до убийство, защото са били провокирани.

— Добре, но не е ли по-вероятно извършителят да е от кръга на Лора Фрозиър. Видели са я да флиртува с Деклан вечерта преди убийството.

— Моят партньор се навърта около нейните роднини и приятели. Затова Деклан се покри. Колегата ми работи и по други линии.

— Какви например?

— Ами например майка ти няма алиби за вечерта на убийството. Нито пък твоята приятелка Алана Мур.

Айви завъртя очи.

— Грифин, моля те, не си губи времето. Майка ми не е хладнокръвен убиец, Алана — също. Моля те.

— Айви, по всичко личи, че убийството на Дженифър е непредумишлено. Възможно е някой да я е посетил, да й е разказал за теб или за Лора и да е настоявал да скъса с Деклан. Спорът загрубял и Дженифър е убита.

— Главата й е разбита в стената, Грифин. Това не може да се нарече резултат от разгорещен спор, а от същински гняв.

— Понякога хората стигат до крайност, ако ги предизвикаш.

— Ами мотивът на майка ми какъв е? — попита Айви. — В случая не е застрашен бракът ми с Рокфелер или Кенеди.

— Но майка ти е била убедена, че Деклан е наследник на голямо семейно богатство. Според нея той е щял да те въведе в общество, в каквото винаги е мечтала да те види и което според нея те е отхвърлило.

Тя поклати глава.

— Не би убила заради това.

— Ами Алана? Тя е най-добрата ти приятелка още от прогимназията.

— Според мен убиецът е от кръга на Лора — настоя Айви. — Никой не е виждал Деклан с Дженифър преди убийството й.

— Виж, това не знаем. Представи си, че майка ти е засякла Деклан с Дженифър. Тя живее в Манхатън. Възможно е.

— Грифин, главата ми ще се пръсне.

„По дяволите!“ Толкова упорито иска да я убеди, че някой от близките й е убиецът, та чак се самозабрави. Преживя истински ад тази вечер, а той продължаваше да я измъчва.

— Повече не ми се говори по въпроса. Не е ли по-добре на сутринта да продължим на свежи глави?

— Разбира се. Ако искаш да си легнеш…

— Не искам да…

Смути се и забоде поглед в краката си.

— Да бъдеш сама ли?

Страните й поруменяха.

— Айви, струпа ти се много. Съвсем естествено е да не искаш да бъдеш сама.

Хвана я за ръка и я поведе към своята спалня. Помисли си, че в неговото легло ще се чувства по-сигурна и по-спокойна.

— Съжалявам за роклята — прошепна тя.

— А пък аз се радвам… — Замлъкна, защото усети как се надига у него гняв. — Радвам се, че не ти е посегнал.

Тя легна и се загледа в тавана. Той се изтегна до нея и взе ръката й.

— Всичко ще си дойде на мястото, Айви. Ще прегледам списъка с гостите на Корнелия и ще се опитам да разбера коя е онази тайнствена жена, която си видяла с Деклан. А него ще го хванем и ще го разпитаме. Много хора ще бъдат повикани за разпит.

— И майка ми ли в това число? И най-добрата ми приятелка!

— Останах с впечатление, че тази вечер повече няма да говорим на тази тема.

Айви въздъхна дълбоко.

— Наистина ли ти е отмъкнал жената, която си обичал? Саманта?

— Дълга история, Айви. Друг път ще ти я разкажа.

Погледна го, кимна и в този момент изглеждаше направо съсипана.

— Всичко ще ти разкажа, Айви. Нали сме партньори.

Тя се надигна, целуна го нежно, погали страната му. После легна, прегърна го през кръста, притисна се към него.

След няколко часа Грифин се събуди. Бяха заспали, без да помръднат. Тя се понамести още по-плътно до него, сложи глава на гърдите му и красивото й лице пак беше спокойно.

Телефонът му иззвъня, но Айви не се събуди.

— Фарго.

— Хей, брат ми! Ще повторя съобщението си, ако Айви случайно не ти го е предала. Преследваш ли ме, ще я убия. При това мъчително.