Джанел Тейлър
Защото те има (11)

Единадесета глава

„По дяволите! — изруга наум Грифин, когато влезе след Айви в нейната къща. — Някой се е постарал да бъде много убедителен.“ Разбираше, че животът на Айви системно ще бъде разтърсван, ако не престане да се бърка в делата на Деклан. Този вандализъм веднага след обаждането по телефона беше начинът на Деклан да убеди Айви, че на огъня ще отвръща с незабавен огън. Също така, че следващата мишена ще бъде тя.

Зад всичко това само Деклан ли стоеше? Или си имаше някое гадже за мръсната работа?

Бележката, отпечатана на бял лист, не подсказваше нищо. Някой знаеше, че двамата с Айви прекарваха времето си заедно, а пък обвинението, че са любовници, беше блъф, Грифин не се съмняваше.

Толкова самонадеян и нагъл ли беше Деклан, та да дойде в „Ябълкова гора“, където хората го познаваха и цялото полицейско управление го издирваше? Ако се покажеше наоколо, за две секунди щяха да го тикнат в затвора. Но пък Деклан нямаше да си показва лицето на всеки. Щеше да се дегизира.

Грифин погледна към Айви, която стоеше насред разрухата. Стараеше се да запази самообладание и да не се разплаче. За кой ли път!

Диванът беше нарязан и пълнежът се беше разхвърчал из цялата стая. Библиотеката беше прекатурена. Лампи, цветя, всичко беше съборено на земята. Но Грифин забеляза нещо необичайно при подобно опустошение. Малки, лични вещи бяха буквално смазани. Например една музикална кутия, която стоеше на полицата над камината. Снимки на Айви и сестрите й бяха разхвърлени навсякъде. За сметка на това разни малки украшения стояха непокътнати. Този факт говореше за лично отношение. Или за друга жена. Някаква поредна друга жена. Някоя, която не е одобрила намерението на Деклан да се ожени, въпреки че Айви не наследяваше нищо. Нямаше да наследи нищо, защото не спази условието да отвори писмото преди церемонията.

Деклан е обичал Айви.

Грифин беше сигурен, така както беше сигурен как се казва. Деклан искрено бе обичал Айви. Друга причина да се ожени за нея нямаше. Тя не беше богата. Като полицай беше абсолютно почтена и никога нямаше да наруши служебната етика, за да прикрива измамите му. Щеше да го зареже, щом научеше истината за него.

Ето каква била работата! Деклан обичаше Айви. Друга жена, оплетена в мрежите му, жертва или любовница, се бе озлобила от този факт. Жена, която по всяка вероятност познаваше Айви.

Тогава защо Дженифър Лесингтън бе убита, а не Айви. Може би Деклан я е убил, защото го е заплашила, че ще разгласи, че е многоженец, и тогава щял да се прости с хубавата си сделка. Със своя банкомат. Може би този вандализъм бе резултат от яростта на жена, вбесена от любовта на Деклан към Айви, въпреки нейните скромни приходи. Айви в момента работеше по случая с Деклан в екипа на отдел „Убийства“ в нюйоркското управление на полицията, което също беше повод за гняв.

Може би. Твърде много „може би“ се насъбраха. Твърде много сценарии.

Айви вдигна от земята смачкана фотография на нея и сестрите й и докато се мъчеше да я измъкне от съсипаната рамка и натрошеното стъкло, Грифин се запъти към спалнята, съвсем наясно какво ще завари там. Матракът щеше да бъде нарязан и навярно изцапан с боклуци или даже с кръв от прасе например.

Бинго! Мръсотия! Това навеждаше на мисълта за ревнива любовница. Дружката на Деклан се беше разфучала. Възможно беше да са се скарали и той да е признал, че обича Айви. Във всеки случай Деклан беше много ядосан, че Айви е с Грифин, което беше предизвикало скандала. Както и да беше, Грифин разбра, че трябва да търси двама души — Деклан и неговата тайна любовница.

Усети зад себе си Айви и когато се обърна към нея, изразът на лицето й го съкруши. Изглеждаше… съсипана. Гледаше вторачено тоалетната си масичка и посочи безжизнено към нея. После закри лицето си с ръце, свлече се на колене и се разрида.

Грифин коленичи до нея и я прегърна.

— Какво има, Айви?

Трябваше й минута, за да проговори:

— На седем години бях, когато видях баща си за първи път. Представяш ли си? Да знаеш, че някъде там имаш баща и докато растеш, постоянно да ти повтарят какъв окаян тип е, думи, каквито нито едно дете не бива да чува, и че този баща не се интересува от теб.

— Много съжалявам, Айви — прошепна Грифин, милвайки косата й.

— Най-после, когато навърших седем, се запознах с него. Реши ние, трите му дъщери, да прекараме две седмици през лятото в неговата вила в Мейн. Още първия ден ни даде раковини, които сам бе събирал по брега, и всяка една му напомняла за нас. Не съм забравила какво си помислих: „Как може нещо да му напомня за мен, след като никога не ме е виждал?“ Но после се сетих, че майка ми го бомбардираше с мои снимки, с моите училищни успехи, истории и така нататък. Той сложи раковината в ръката ми и каза: „Избрах тази за теб, защото ще чуваш песента на океана.“

Грифин прегръщаше Айви и бършеше нежно сълзите й.

— Защо точно такава е избрал за теб?

— Не зная. Никога не го попитах. Предчувствах, че един ден съвсем естествено ще разбера. С възрастта започнах да си представям, че смисълът, който е вложил, е да почувствам неговата любов в шума на вълните, ехтящ в ухото. Че бученето на океана вътре в раковината изразява високо и ясно онова, което той не може. — Погледна Грифин с блеснали от сълзите очи. — Тъпо, а?

— Ни най-малко, Айви. И мисля, че си абсолютно права.

— Тази раковина беше единственият ми подарък от него.

Сърцето му се сви.

— Счупена е, нали?

— Не. И това е най-странното. Не е счупена. Нищо друго ценно за мен в тази къща не е оцеляло.

Грифин погледна раковината върху тоалетната маса на Айви.

— Кой знае за раковината и какво означава за теб?

— С моите сестри напоследък си говорихме за нашите раковини. На Алана съм разказвала, но много отдавна. И на Деклан, разбира се. В дневника си съм писала много. За последен път вечерта преди моята несъстояла се сватба.

— Потърси го — каза Грифин, макар че имаше чувството, че е изчезнал.

Чекмеджетата бяха извадени, а съдържанието им беше разсипано по пода. Айви поогледа и поклати глава.

— Може да е бил откраднат преди — предположи той — от човека, който ти написа бележка на огледалото. Не съм сигурен дали е Деклан или неговата съучастничка.

— Айви!

Грифин се обърна и видя Алана, която се спусна разплакала да прегърне Айви.

— Толкова съжалявам! Отидох в управлението да напиша сведението. Вратата зееше отворена, влязох да проверя и видях погрома.

Той наблюдаваше Алана, тревожното й изражение, как като прегръщаше приятелката си, сякаш искаше да я защити. Защо го изпълваха подозрения, щом погледнеше тази жена? Нямаше причини, освен инстинктивното му усещане за нещо нередно, когато през онази първа нощ обикаляше около къщата. Е, да, обяснението й беше правдоподобно, но все пак нещо го безпокоеше.

— Трябва да се махна оттук — каза Айви, взе раковината и я прибра в чантата си.

— Айви — повика я от гостната един от колегите й, — имаш ли нещо против само няколко въпроса? После ние ще разчистим.

Айви кимна и се приближи вдървено до полицаите.

Алана оглеждаше разрушенията в спалнята и клатеше глава. По лицето й не се яви и сянка от чувство за вина.

— И така, полицай Мур — обърна се към нея Грифин. — Смятам, че Деклан има съучастник жена. Тя по всяка вероятност познава Айви. Да се сещате за някоя, която би могла да стане плячка на Деклан?

Наблюдаваше внимателно реакцията на Алана. Ако подозренията му бяха напразни, поне можеше да го насочи на някаква следа.

— Моля ви, наричайте ме Алана — започна тя. — Айви е заобиколена от добри хора, които наистина се тревожат за нея. Да не би другата годеница да е замесена?

— Може би — отговори той, но в стегнатите отговори и загриженото изражение не долови нищо нередно. Или я биваше да лъже невъзмутимо като Деклан, или беше предана приятелка. Засега не можеше да определи.

Заради Айви Грифин се надяваше, че й е предана.

* * *

На следващата сутрин Айви отиде в кантората на адвоката, която се намираше в самия център на Манхатън, и отвори внушителната двойна врата. Токчетата й зачаткаха по излъскания мраморен под. Спомни си първия път, когато дойде тук заедно с Деклан за отваряне на завещанието на баща си. А сега щеше да прочете писмото от баща си и братът на Деклан беше до нея. Странно.

През нощта отново спа облечена в прегръдките на Грифин. Той виждаше, че е изпаднала във вцепенение. Легна до нея и я милва по косата, докато заспа. А когато се събуди, закуската отново беше сервирана и кафето готово.

Имаше опасност да свикне с всичко това. Да спи сгушена в прегръдките на Грифин Фарго, да бъде утешавана, сутрин закуската да ухае.

Разбра историята на раковината, независимо от това, че Айви беше отчуждена от баща си, разбра защо една най-обикновена раковина й е толкова скъпа. Остави я да изстрада спомените си, разпита я за баща й и за кратките летни ваканции в Мейн. После предложи на сутринта първо да посетят адвоката на баща й и най-накрая да прочетат какво й е написал.

Помъчи се да си представи как щеше да се почувства, ако беше сама в онази безлична сграда с кантори. Сърцето й щеше да бие до пръсване, ръцете й щяха да треперят и трудно щеше да разговаря с адвоката, когото беше виждала само веднъж. Ако от нея се очакваше да усети присъствието на баща си, това бе невъзможно.

„Благодаря ти, че си до мен“ — каза мислено на Грифин, докато асансьорът ги отнасяше нагоре. Возеха се мълчаливо и Айви виждаше, че той винаги знае кога на нея не й се говори и иска да бъде сама с мислите си и със страховете си.

— Той няма представа какво е загубил — обади се тя за своя най-голяма изненада. Всъщност нямаше намерение да изрича това на глас.

Той се загледа в сменящите се светлинки на етажите над вратата.

— Мисля, че има. Той те е обичал, Айви.

Тя прехапа устни.

— Не говорех за себе си, Грифин.

Погледна я объркано.

— Говорех за теб — продължи Айви. — Че Деклан няма представа колко много е изпуснал, като е станал такъв лош човек, без морал и ценности. Щях да съм на седмото небе, ако имах брат като теб. Не, не си мисли, че гледам на теб като на брат — добави сконфузено и се почувства като глупачка.

Черните му очи проблеснаха за миг.

— Благодаря.

Задържа погледа му с чувството, че сърцето й ще се пръсне, и тогава, слава богу, асансьорът спря и вратата се отвори.

Въведоха ги в приемна с дървени ламперии, после в друга приемна. Айви кръстоса крака, за да престане да потропва, и въздъхна шумно. Грифин, трябваше да му се признае, я остави да нервничи на воля.

— Госпожице Седжуик.

Айви вдигна поглед и видя пред себе си Едуин Харис, адвоката на баща й.

— Господин Харис, запознайте, се с детектив Грифин Фарго от Полицейското управление на Ню Йорк.

Адвокатът се ръкува с Грифин и каза:

— Съжалявам за избора ви, госпожице Седжуик. Но както знаете, съдържанието на писмото се анулира автоматично, ако не го отворите в посочения срок.

— Да, зная, но ви моля да ми го прочетете. Бих искала да чуя какво пише.

Какво имаше в това писмо? Обясняваше ли баща й защо е против нейния брак? Или изразяваше своето разочарование от една неблагодарна дъщеря, която не обръща внимание на предупреждението на могъщия си баща?

— Писмото не е ли у вас? — попита господин Харис, поглеждайки над рамките на очилата си.

— Страхувам се, че беше откраднато — отговори Айви. — От моя бивш годеник.

Изражението на адвоката остана безразлично.

— Ах! Разбрах. Моля, последвайте ме.

От приемната се влизаше в много малка стая, обзаведена само с бюро и два стола. Адвокатът излезе и се върна почти веднага с плик.

— Това е копие на оригинала, който получихте.

Той излезе и остави Айви и Грифин сами.

Тя го повъртя в ръцете си, затвори очи и каза:

— Моментът настъпи.

„Скъпа Айви,

Деклан Маклин не е достоен за теб. Не мога да разкрия защо. Ако се омъжиш за него, няма да наследиш нищо след моята смърт.

Всичко най-хубаво.

Твоят баща, Уилям Седжуик“

„Всичко най-хубаво“ ли? Айви смачка писмото и го захвърли на пода.

Грифин го взе и го прочете.

— Какво има?

— Всичко най-хубаво — повтори тя. — Що за край е това?

На вратата се почука и адвокатът влезе.

— Госпожице Седжуик, в случай че не се омъжите за господин Маклин, вашият баща ми даде разпореждания да ви дам друг плик, независимо от онзи, който получихте в деня на вашата сватба.

Подаде й плик и пак излезе.

Айви погледна сепнато Грифин. Какво ли имаше пък в този? Отвори го.

„Скъпа Айви,

Ако не се омъжиш за Деклан Маклин, ти завещавам никому неизвестното си жилище в Манхатън. Може би идеята, вложена в него, няма да ти се понрави, защото беше моето тайно любовно убежище, но там аз изпитах най-много любов, макар и не вечна. Не съм от моногамните мъже и имах много любовни връзки, но обичах всяка жена, с която съм бил дори за кратко.

Твоят баща, Уилям Седжуик“

Тайно жилище ли? Айви усети, че в плика има още нещо. Изтърси го. Беше ключ. На ключа беше закачена тънка лентичка с адреса в Долен Манхатън.

Айви подаде писмото на Грифин.

— За пръв път чувам за тайно убежище.

— Не бих се изненадал, ако баща ти го е определил за теб, за да има къде да се скриеш, Айви. Място, което е известно само на неговия адвокат.

— И на гаджетата му — отбеляза тя.

— Хайде да видим този апартамент — поведе я Грифин.

* * *

Айви разбра защо апартаментът е таен. На практика представляваше бункер. Сградата беше масивна и цялата й фасада беше заета от елегантен бижутериен магазин. Вдясно от входа за магазина беше вратата за въпросното жилище. След тази врата следваха още две стоманени и след ред стъпала — трета.

— Или е очаквал Трета световна война, или ревниви съпрузи — отбеляза Айви, отключвайки вратата в края на стълбището. Влязоха и се озоваха сред неописуем лукс. Жилището беше малко, само с една спалня и два миниатюрни прозореца, от които се виждаха краката на хората, но приличаше на пищен харем. В гостната имаше мек диван, кремав на цвят, по който бяха разхвърляни пухкави възглавници. Дебел килим, скъп на вид, в приглушени тонове, покриваше пода. На стената срещу дивана имаше телевизор с плосък екран. Върху изящно старинно писалище беше инсталиран компютър. Стените грееха с цвят на сьомга, особено любим на Айви. Красиви картини и скулптури оживяваха пространството. В кухнята имаше всичко необходимо, а хладилникът бе пълен с пресни продукти. Адвокатът обясни, че Уилям се е разпоредил всяка седмица да се подменя храната, като се започне от деня на сватбата на Айви.

— Ами ако се бях омъжила за Деклан? — попита Айви.

— Апартаментът щеше да се падне другиму — беше краткият отговор на адвоката.

— Интернетът работи — извика от гостната Грифин. — Знаеш ли, за нас тук е идеалното място да си вършим работата, свързана с издирвания по интернет, без никой да ни усети.

Айви се върна в дневната и седна на мекия диван.

— Толкова е отвратително, като си представя как Деклан ухажва нищо неподозиращи жени, сваля им звезди от небето и ги кара да повярват в ужасните му лъжи. Как е възможно да не му пука за онова, което причинява на хората? За жените, с които е имал най-интимни връзки!

Почувства, че страните й пламват. В случая нямаше предвид себе си, но все пак тя също бе имала любовни отношения с Деклан. Питаше се дали това смущава Грифин.

И да го смущаваше, не му пролича.

— Да мами богати жени е единственият начин да оцелява, или по-точно единственият начин, по който той иска да оцелява, трябваше да уточня. Но ние знаем, че се хваща в собствените си мрежи. Така че ще го намерим, като намерим нея. Със списъка, който направи в управлението, докато ме чакаше, и с данните, които ще изровим, ще го открием.

— Колко свободни, богати жени има в Ню Йорк според теб? Ще ни се наложи доста да отсяваме. — Тя изпъшка. — Добре че имаме хладилник, пълен с храна.

— Готова ли си да се захващаме за работа?

— Готова съм.

Айви започваше да го цени все повече и повече.

След два часа разполагаха с доста дълъг списък с имена. Започнаха със семейство Лесингтън, после Фрозиър. Проучиха списъците с поканени на последните събрания на акционерите във фирмата „Седжуик“, както и на приемите, после пресяха неомъжените. Грифин предполагаше, че Деклан, на когото му трябваше жена веднага, ще се лепне за някоя, която дори да не знае кой е, лицето му ще й се стори познато. Затова ще смени цвета на косата си, разбира се. Умението му да флиртува ще подмами наивниците. Ще си сложи например очила, ще се облече елегантно. Така Деклан Маклин ще се превърне в когото си поиска. А той иска да бъде съпруг на няколко богати дами.

Този път Деклан няма да разполага с лукса да чака бащата на някоя богата наследница да умре.

— В нашия списък има повече от двайсет имена — съобщи Айви. — Откъде да започнем? И как да разберем дали Деклан има връзка, или е сгоден за някоя от тези жени, особено след като не знаем с какво име се подвизава сега?

— Много лесно — отговори Грифин, почуквайки с химикалка по дебелия куп листове, които бе принтирал. — Със стар детективски трик. Обаждаме се и се представяме за журналисти, които пишат материал за последните новини около браковете на богатите и известните. Тези, които са сгодени и уреждат сватбите си, ще се раздърдорят надълго и широко. А ние ще им поставяме конкретни въпроси. Бързо ще зачеркнем повечето от списъка. Ще разследваме онези, които са сгодени или им предстои да се сгодят. Може някоя даже да каже името на годеника си и то да бъде с инициали ДМ.

— После ще я оставим да ни отведе до него.

— Ще я оставим да го доведе при мен, Айви. Не е необходимо да ти напомням колко е опасен.

Имаше право. Кимна, изправи се и се протегна.

— Искам почивка. Да ти направя ли сандвич?

— Нима можеш да готвиш? — попита той и очите му блеснаха закачливо.

— Не като теб, но правя страхотни сандвичи с риба тон. Забелязах, че има черен хляб.

— Сигурно е вкусно — каза той и се зачете отново в своите бележки.

Айви се запъти към кухнята и изведнъж се усети, че си тананика. Да, тананикаше си! Чувстваше се странно спокойна в този странен апартамент. „Защото се чувствам в безопасност — осъзна тя. — И защото Грифин е тук.“ Все пак баща й не я беше лишил от наследство. Ако й беше оставил поезия или друга раковина, изобщо предмет само със сантиментална стойност, пак щеше да се радва. Не си даваше сметка защо отдаваше толкова голямо значение на факта, че Уилям Седжуик не я беше изключил от завещанието, че я помнеше. Но за нея беше много важно. Като че ли се опитваше да направи за нея от гроба онова, което приживе не направи. Да сподели нещо за себе си. Дори това да е неговото любовно гнездо, където е правил любов с много жени.

Също така си тананикаше весело, защото с Грифин имаха план, а планът й даваше увереност, че владее положението.

Захвана се да приготви обяда, сложи в сандвичите зелена салата, домати, краставички. Онзи, който бе пазарувал, знаеше кои са любимите й храни.

Сервира двете чинии на масата в къта за хранене. Във вазичка от синьо стъкло имаше маргаритки, любимите цветя на Айви. Зачуди се дали е съвпадение. Едва ли.

— Ще се опитам да не си представям Уилям Седжуик и любовницата му за деня. — Айви сложи на масата кана със студен чай. — И все пак са се хранили заедно на същата тази маса.

Грифин седна.

— Зная нещичко за бащите и любовните им похождения. Доста противно е. Недоумявам как е възможно да обичаш жена толкова много, че да се ожениш за нея, а после да й изневеряваш.

Айви се усмихна.

— Аз също. Но твоят брат е на различно мнение.

— Не вярвам, че Деклан има енергия да жонглира, без да допусне грешка. Спомни си колко различни лъжи е принуден да разправя, къде е трябвало да се прибира вечер. Три годеници! Три семейства! Три кръга приятели!

— Струва ми се неосъществимо. Но никога не съм имала причина да се усъмня в него. Може би защото се срещахме рядко или защото аз никога не му задавах въпроси.

— Каза ми, че Деклан е бил първата ти голяма любов.

Страните й отново пламнаха.

— Ако имах повече опит, сигурно щях да забележа нещо необичайно в поведението му.

— Две други жени също не са се усъмнили — отбеляза Грифин.

И това беше вярно, но кой знае?! Може би са разпитвали Деклан къде ходи, когато не е с тях. Айви предполагаше, че пред Дженифър Лесингтън, с която е живеел постоянно, се е оправдавал с изтощителни нощни смени. Залъгвал е Лора с подобни измислици. Деклан очевидно не се е оплитал в лъжите си.

Грифин отхапа от сандвича.

— Много е вкусен. Можеш да готвиш.

— Е, бива ме да забъркам туй-онуй. — Изведнъж загуби апетит и остави сандвича си. — Сигурно ме мислиш за пълна глупачка.

— Айви, даже и през ум не ми минава. Влюбила си се. В това няма нищо лошо. Спомням си колко обаятелен беше Деклан даже като ученик. Отмъкна ми гаджето.

„Сериозно гадже ли?“ — зачуди се тя.

— Мразиш ли го? — вгледа се тя в него.

— Мразя онова, което причинява на хората. Което може би е направил с Дженифър Лесингтън. Което на теб причини.

Тя кимна.

— Аз също.

Грифин се пресегна през масата и Айви сложи ръката си в разтворената му длан. Нямаше представа какво ще се случи помежду им, щом разрешат случая — ако го разрешат, но в едно бе сигурна. Грифин й беше приятел.

Обичаше го.

Изпъна гръб и отдръпна ръката си. Истината, която току-що осъзна, я изплаши.

„Влюбена съм в теб“ — помисли си, отправила изненадан поглед в него, както и той в нея. Надяваше се, че четенето на мисли не е сред многобройните му таланти.

Явно не беше, понеже продължи да се храни, докато не изяде и сандвича си, после и шоколадовия сладкиш. След това отново се задълбочи в бележките си.

— Ще поразгледам апартамента — каза му тя.

Кимна й усмихнато и Айви се запъти към спалнята. Беше голяма и много красиво подредена. А като се огледа, усети типичната й женска атмосфера. Сияеше в бледорозово, леглото от тъмно дърво имаше четири колонки с дърворезби на розови пъпки и драперии от бял муселин. Пухкавата му кувертюра и меките възглавнички просто подмамваха. Снимки на Айви в различна възраст красяха бюрото. Зачуди се дали са били тук винаги, или са подредени след неговата смърт.

Грифин се появи на вратата.

— Хубава стая. Дълбоко се съмнявам, че е изглеждала по този начин, когато баща ти е използвал жилището.

— Защо да си създава главоболия с ново обзавеждане, след като дори не е знаел дали ще се омъжа за Деклан?

— Може би се е осланял на вяра.

— Вярата нямаше да помогне, защото щях да се омъжа за Деклан. Ако не беше ти…

— Все пак не се омъжи. Вселената бди над теб.

Айви се усмихна.

— Дано! Искаш ли да видиш как съм изглеждала като непохватен пубертет на четиринадесет години?

Той взе снимката и докосна момичешкото й лице.

— Била си така хубава, както и сега.

— О, много ти благодаря — разсмя се тя.

— Не се шегувам, Айви. Смятам, че си много красива.

Тя го погледна в очите. Говореше сериозно. Остави снимката, повдигна брадичката й и я целуна много нежно. Айви го прегърна през тила, той я притисна към себе си и тя усети до бедрото си силната му ерекция.

Целуваше я, докато я привличаше към леглото, после я взе на ръце и я сложи на меките възглавнички.

— Люби ме — прошепна тя.

В отговор Грифин разкопча ризата й бавно, като че ли предвкусвайки момента, когато ще се наслаждава на гърдите й.

Разсъблече я, поднесе сутиена й към носа си и вдъхна парфюма. Изпъна се върху нея, като галеше гърдите й и целуваше връхчетата. Тя се изви към него, вкопчи се в косата му, докато той дразнеше набъбналите зърна.

Смъкна бавно панталоните й, после своите и когато пъхна ръка в бледожълтите дантелени гащички, за да смъкне и тях, тя едва не изкрещя.

Грифин се усмихна срещу устните й, зацелува я възбудено, като същевременно смъкна бельото й. Бяха вече съвсем голи и той я привлече върху себе си. Тя плъзна нежните си устни по гърдите му, по корема му и по-надолу. Стенанията му станаха неудържими.

И тогава тя обгърна с ръка члена му и го докосна с устни на най-чувствителното място.

— Айви — простена той дрезгаво и потърси отново гърдите й.

Тя го целува, докато не усети, че възбудата му е стигнала до ръба. После с безумно възбуждащи устни стигна пак до шията му и гърдите й се притиснаха към неговите. Мъжът я обърна по гръб и по същия начин обсипа с ласки всеки милиметър от тялото й, докато тя не се разкрещя.

Той не бързаше, галеше я и я целуваше по гърдите, корема, възбуди я безумно с нежните си пръсти.

— Грифин, искам те веднага — промълви изтерзано тя.

Той също явно не издържаше вече. Надигна се, впи очи в прекрасните й сини очи и влезе в нея, отначало внимателно и бавно. Тя затвори очи от удоволствие и простена. Той се изтласка в нея и се отдръпна, но тя се изви като дъга, вкопчи се в него и го дръпна към себе си.

Започна да я люби буйно, от нея се изтръгваха стенания и викове, впиваше нокти в гърба му. Най-после той експлодира и се отпусна върху нея.

Останаха така смълчани, дишането и сърцебиенето им бяха единствените звуци. И тогава Грифин хвана ръката й.

— Какво да правя с този таен апартамент? — попита Айви все още задъхано.

— А не му ли измислихме много добро предназначение? — отговори той и се подпря на лакът, за да я погледне в лицето.

Тя се засмя и стисна ръката му, изплашена, че този миг ще отлети и той ще стане пак само детектив Грифин Фарго.

— Радвам се, че раковината не е била счупена — прошепна. — Никога не съм бил особено близък с моя баща, загубих и уважението си към него, но той ми е баща. Пазя негови вещи, на които е държал. По този начин го чувствам близък. Затова разбирам защо ти е скъпа раковината и какво означава този странен апартамент за теб.

Сърцето й се сви, в гърлото й внезапно заседна буца. Ето пак, та той я караше да се влюбва в него на всеки пет минути.

— Вещите на баща ти сигурно ти дават малко спокойствие при това негово заболяване. Усещаш близост, напомнят ти.

Той кимна, стисна ръката й и затвори очи. Айви си помисли, че подобен разговор е тежък за Грифин, даже че едва ли е споделял с някого, освен с Джоуи. Понеже Джоуи беше още дете и имаше нужда от него, сигурно не се чувстваше така безпомощен покрай момчето. Затова Айви беше сигурна, че Грифин имаше също толкова нужда от Джоуи.

И тя затвори очи, въпреки че й беше трудно да ги откъсне от лицето му. „Обичам те, обичам те!“ — повтаряше си отново и отново.

По едно време се прозя, сгуши се до него и равномерните удари на сърцето му я приспаха.