Джанел Тейлър
Защото те има (21)

Двадесет и първа глава

След три месеца…

Айви пак седеше пред огледалото на тоалетната масичка в задната стая на църквата в „Ябълкова гора“ и смръщено гледаше диадемата с изкуствени диаманти, която придържаше воала й.

Но сходствата с другата сватба свършваха тук. Може би с изключение на някои от гостите.

Сестрите й се суетяха около шлейфа и воала й, майка й посрещаше гостите. Айви се погледна в огледалото и се разсмя. Не й беше хрумвало, че ще бъде щастлива с детинска диадема на главата си. Никога досега не е била щастлива и точка по въпроса.

На вратата се почука и тя извика:

— Влез!

— Извинете, госпожице Седжуик.

Айви се обърна и за най-голямо свое изумление видя адвоката на баща си Едуин Харис. Не си спомняше да го е канила.

— Моля да ми простите, че се натрапвам — започна той. — Но в случай че се омъжвате за друго лице, баща ви остави нареждания това писмо да ви бъде предадено в деня на вашата сватба. Според неговото желание трябва да го прочетете на глас в присъствието на вашите сестри.

Айви и сестрите й се спогледаха. Тя взе писмото от господин Харис, отвори плика и извади един изписан лист, този път на ръка.

„Скъпи Айви, Оливия и Аманда,

Цял живот исках да ви кажа, че съжалявам за това, че не бях бащата, който заслужавахте. По начин, непонятен за вас, ви обичах и трите. Пожелавам ви всичко най-хубаво. Ще научите скоро, че ви завещавам цялото си имущество, с което ще се разпореждате, както намерите за добре. Знам, че парите не купуват щастие. Повярвайте ми, знам. Но тях имам и тях ви давам. Ваши са.

П.П. Айви, знам, че ще се омъжиш за добър човек.

С много обич, баща ти, Уилям Седжуик“

Айви, Аманда и Оливия се взираха една в друга разплакани. Хванаха се за ръце и замълчаха в памет на баща си. Помириха се с него.

— Айви! Ехо! Време е за представление! — извика майка й и подаде глава през вратата. Погледна и видя колко са тържествени и все пак щастливи. — Какво пропуснах?

* * *

— А сега — съобщи диджеят — представям ви за пръв път господин и госпожа Фарго!

Грифин пламтеше, Айви сияеше, когато влязоха хванати за ръце в балната зала. Застанаха в центъра на великолепно украсената зала, над тях проблясваха светлинки, и затанцуваха под звуците на тяхната песен — „Ти си моят най-добър приятел“ на „Куин“, която се оказа любима и на булката, и на младоженеца.

После Айви танцува цяла нощ, даже един бавен танц с Джоуи, който доведе новото си, абсолютно подходящо и сладко гадже.

Дан, който си остана партньор на Айви, танцуваше буйно до нея и отпиваше вино от чашата, която се клатеше заплашително в ръката му.

— Хей, Айви, виждаш ли колко е хубаво, че не залях с бирата роклята ти. Няма ли да я подариш на някоя друга булка?

Айви се усмихна. Дано да има на кого да я подари. Защото ако роклите носеха обещание за бъдещето, обещанието на тази щеше да трае цял живот.