Джанел Тейлър
Защото те има (7)

Седма глава

Грифин отключи внимателно, отвори рязко вратата и насочи пистолета към… приятелката на Айви — ченгето. Алана някоя си. Прибра пистолета в кобура.

— Извинявам се — каза той, — но при тези обстоятелства няма как да бъда учтив.

Беше я стреснал. Разтреперана, жената пое дълбоко дъх.

— Съвсем правилно — съгласи се тя. Надникна над рамото му. — Айви тук ли е? Как е тя?

Айви се надигна от дивана абсолютно будна и бодра в момента.

— Алана? Какво става?

Алана се втурна към нея.

— Много се безпокоя за теб, миличка — отговори тя и отметна дългата си опашка назад. — Не отговаряш на телефона. Звънях толкова много пъти. Минах оттук, но не ми отвори. Само искам да се уверя, че си добре.

— Минала си оттук ли? — попита Грифин. — В колко часа?

— Около седем и половина или малко след това — каза Алана, местейки поглед от Грифин към приятелката си. — Защо, какво има?

— Деклан е идвал — обясни Айви. — На огледалото в спалнята ми е написал бележка. Заплашва ме.

Алана изпъшка:

— Знам. Чух в участъка. От нюйоркския отдел „Убийства“ са ги информирали. Затова звънях като луда.

— Когато мина оттук, забеляза ли нещо необичайно? — попита я Грифин.

Тя поклати глава.

— Нищо не привлече вниманието ми и повярвай ми, отварях си очите на четири. Вратата беше заключена. Пробвах я. Но Деклан има ключ, нали?

Айви поклати глава.

— Сигурно е взел нейните ключове и си е направил дубликат, за да влиза, когато си поиска — обясни Грифин.

Алана взе ръцете на Айви.

— Ела при мен, Айви. Ако дойдеш, ще съм по-спокойна.

Айви прекара пръсти през копринената си кестенява коса.

— Много ти благодаря, Алана, но тук си имам много по-як бодигард. — Посочи Грифин. — Освен това сутринта ще ме отведе в управлението, за да дам показания, така че е по-добре да останем тук.

— Пък и ако Деклан дойде отново — допълни Грифин, — ще си има работа с мен.

— И на мен само да ми падне — заплаши Алана: — Е, спокойна съм, че не си сама, Айви. Ще ми се обадиш, нали? Насреща съм, с каквото мога, само ми се обади.

Тя си тръгна и Айви седна на дивана. Придърпа завивката.

— Хубаво е да имаш приятели — отбеляза, а хубавите й сини очи бяха премрежени от тревога и болка.

— Имаш ли пълно доверие на Алана? — поинтересува се той.

Айви скочи, завивката се смъкна на пода.

— Какво намекваш?

— Имаш ли й доверие? — повтори той. — Безусловно!

— Естествено, че й имам — озъби му се тя и седна. Загърна се с одеялото и скри прелестната гледка, която за миг се мярна от неволно разтвореното деколте. — С Алана сме близки приятелки още от Полицейската академия.

— Защо се спотайва отвън? — попита Грифин. — Защо опитва дали е отключено, вместо да позвъни?

— Нали обясни. Притеснявала се е за мен. Освен това не забравяй, че е не само приятелка, но и полицай. Тук е на своя територия, Грифин. — Като че ли не успя да го убеди и добави: — Грифин, не си губи времето да търсиш под вола теле, ще се отклониш от заподозрения.

— Благодаря за безценния съвет — усмихна се той. — Но предпочитам да изключа всички възможности.

— Охо, та ти си можел да се усмихваш — отбеляза Айви и си легна. — Не бях сигурна.

Той изпъшка, загаси лампите и легна до нея.

* * *

На сутринта, когато Айви се събуди, имаше един прекрасен момент на абсолютна забрава. Но после я връхлетяха спомените от вчерашния ден. Най-вече заради миризмата на бекон и яйца, която се носеше от кухнята, и тихото подрънкване на чинии и прибори. Мъж готвеше в нейната кухня и ако имаше нещо, което Деклан никога не беше правил, то бе да готви.

— Обичаш ли ги бъркани? — попита Грифин и сервира две чинии, пълни с храна. Имаше даже препечени хлебчета, намазани с масло, портокалов сок и кафе.

Айви седна и се загърна плътно с халата.

— Обичам яйцата най-вече бъркани. Наистина съм смаяна.

— Не съм кой знае какъв готвач, но няма как да оплескам една закуска.

Настани се пред масичката и налапа лакомо парче бекон.

Айви го позагледа. През прозореца зад гърба му нахлуваше светлината на ранното утро и гъстата му черна коса блестеше. Тъмните му очи, живи и интелигентни, не пропускаха нищо. В случая нея, забеляза изведнъж. Айви го зяпаше и той я усети.

Започна да се храни, изненадана от апетита си.

— Закуската е страхотна — похвали го тя. — Благодаря.

Той кимна и отпи от кафето, после отвори бележника и се зачете в бележките си.

— Ще успеем ли след час да тръгнем? — погледна я той.

— Да, но първо трябва да минем през ресторанта, за да оставя роклята.

Той се съгласи и продължи да чете бележките си. Добре че имаше малко време. Трябваше да помисли какво да каже на Лора, когато я попита как е минала сватбата.

Но телефонът зазвъня, разбира се, и Айви съжали, че не го изключи снощи, преди да си легне. Грифин също настоя да не го изключва в случай, че Деклан се обади. Не че Айви държеше, но все пак нямаше нищо против да чуе нещо от рода на: „Айви, наистина много съжалявам!“

Как не! Измамник-убиец да се извинява!

Беше благодарна на своето семейство, на приятелите и колегите си за съчувствието. Но тя търсеше главно отговори. Деклан ли беше убил Дженифър Лесингтън? Защо? И защо щеше да се ожени за Айви, след като беше ясно, че няма да наследи нищо от баща си? Беше ли я обичал? Или си беше направил сметка, че в края на краищата ще се добере до парите?

Защо открадна плика с писмото от баща й? Защо открадна петстотинте долара, преди да разбере, че отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция е неочакван гост на тяхната сватба? Видял ли е Грифин да идва? Или се е подготвил за всеки случай, ако ченгетата го изненадат в църквата?

Толкова много въпроси без отговори. Искаше й се да се обади на Алана и да й разкаже всичко. Тя можеше да потърси информация, при това като полицай, и да анализира онова, от което Айви се смущаваше. Но Грифин я беше помолил да не разгласява неговото разследване. Добре че беше така. Тя нямаше право да стоварва върху гърба на най-добрата си приятелка такава отговорност само защото беше ченге. Алана и без друго в момента имаше безброй задължения. Беше само на двайсет и седем, но имаше доста възрастна леля, всъщност единствената й роднина, която разчиташе само на нея. Подготвяше своята сватба и шиеше шлейфа си сама. Нямаше да занимава Алана със своите проблеми. Защо да помрачава радостта й от предстоящата сватба само защото сватбата на Айви се превърна в кошмар.

Закуси, разтреби масата и изми чиниите, а в това време Грифин нещо си пишеше и очевидно размишляваше. Много добре знаеше, че когато един детектив разсъждава, не бива да се прекъсва, така че го остави на спокойствие.

Горещ душ, друг тоалет и Айви се почувства готова да посрещне деня, който нямаше да бъде приятен. Проведе три кратки телефонни разговора — с майка си и със сестрите си, които още снощи си заминаха. Успокои ги, че е добре и че работи с разследващия детектив.

Добре е. Айви се мъчеше да си го внуши.

Слезе в гостната и завари Грифин на дивана. Пишеше нещо в бележника си. Вдигна поглед и сякаш се изненада, че е с други дрехи, а не с халата.

— Нищо не съм пипала в спалнята. Само взех тези дрехи — каза му тя. Носеше черни панталони, зелен вълнен пуловер и ботуши с ниски токове. Седна на канапето. — Грифин, бих искала да говоря с родителите на Дженифър.

— Защо?

— Може би ще успея да ги успокоя, а може и в разговора да се досетя нещо, което да ни подскаже къде се крие Деклан или Денис, както там се казва.

Той я погледна внимателно.

— Вече говорих с родителите й. Жертвата е била нещо като черната овца в семейството и не са били близки.

— Черната овца ли? Каза ми, че семейството е богато. Предполагам, че не е била лишена от наследство.

Грифин поклати глава.

— Защо смяташ така?

— Започвам да се чудя дали това не е схемата на Деклан да измъква пари — отговори Айви: — Романтични жени, които не са близки със семейството си. Жени, които се чувстват самотни, уязвими. Те са лесна мишена. Ние сме лесна мишена. Но все пак жени, които може да получат солидно наследство.

— Отвратително. Дженифър Лесингтън има сестра, с която са били близки. Тя също живее в Манхатън. Вчера сутринта беше много разстроена и не можах да говоря с нея. Днес може би се е съвзела. Понеже са близки по възраст с Дженифър, тя навярно ще ни каже нещо повече за отношенията между Дженифър и Деклан.

— Денис — поправи го Айви, защото се мъчеше да мисли за него като за непознат човек.

Грифин кимна.

— Аз водя разследването, аз ще водя и разпита. Ясно ли е?

— Съвсем ясно, сър — рапортува тя с вдигнати вежди. — И аз съм ченге, забрави ли?

Той престана да почуква с химикалката.

— Извън твоята юрисдикция си, Айви. Не знаем с какво си имаме работа. Ами ако Деклан те проследи, за да ти затвори устата? Не знаем защо е убил Дженифър. Моя работа е да те пазя. Ще спазваш моите нареждания.

Щеше да ги спазва, ако се наложи.

— Приготви си багаж — добави. — Ще останеш при мен известно време.

— Колко?

— Колкото е необходимо — отговори той, като я гледаше строго.

* * *

Със слънчеви очила и с пухкава вълнена шапка Айви влезе в барчето на „Ябълкова гора“. Грифин чакаше отвън. Никак не искаше някой да я познае. Видя Лора да бърза с поднос, помаха й и закачи калъфа с роклята на закачалка до кухненската врата. Лора й се усмихна отдалеч и Айви излезе, преди момичето да се усети.

„Отървах се от моята така бленувана булчинска рокля — помисли си тя. — Дано Лора да бъде щастлива с нея на една по-друга сватба.“

Вървеше в студеното мартенско утро и се мъчеше да не мисли какъв щеше да бъде за нея този ден, ако Грифин не беше попречил на сватбената церемония. По-скоро лъжите на Деклан попречиха. И Грифин се появи точно навреме. В противен случай сега щеше да дойде да остави роклята, както бе обещала, и щеше да седне с Алана да закуси обилно, за да възстанови силите си от безсънната любовна нощ, щеше да си побъбри с Лора за приказната си сватба. За семейството си, което я бе изпратило с погледи по пътеката към олтара при любимия мъж, за сестрите си, така нежни към нея. За това, че и трите са омъжени, и как са открили любовта.

Айви и Алана щяха да клюкарстват за тържеството, за флиртовете в балната зала, украсена с малки червени рози, каквито Айви обожаваше. Щеше да е танцувала цяла нощ блус и танго със съпруга си и рок с приятелите и колегите. Щеше да е отпразнувала началото на новия си живот с всички, които я обичаха. След закуската с Деклан щяха да отлетят за Бахамите за една седмица забавления в онзи слънчев рай.

Но всичко щеше да е ужасна лъжа. Опита се да си представи какво щеше да се случи с нея, ако Грифин не се бе появил. Щеше да бъде омъжена за човек, който две седмици по-късно щеше да се ожени за друга.

Айви се качи в колата на Грифин и докато стигнат до Манхатън, се взира напред. Грифин мълчеше. Явно размишляваше и тя го остави на спокойствие. Чудеше се за нея ли си мисли. За това що за полицай е, след като един типичен измамник така лесно я е подлъгал, а той като детектив от отдел „Убийства“ в полицейското управление на Манхатън сигурно добре познаваше този тип измамници. В „Ябълкова гора“ Айви си имаше работа главно с кокошкари, които налитаха на булчински рокли. Случваше се някоя кражба с взлом, тийнейджъри да се развилнеят, светофари да се повредят. Не беше район с висока престъпност.

— Не се самообвинявай — обади се внезапно Грифин, поглеждайки я.

Вторачи се в него, така се изненада, че е разбрал какво си мисли. Или беше много добър детектив и разгадаваше хората по тяхното мълчание, по езика на тялото, или просто беше започнал да я опознава. Но както и да беше, нямаше да успее да скрие много от него.

Загледа се в профила му, в симетричния нос, в хубавата линия на брадичката.

— Влюбвал ли си се?

Как й хрумна подобен въпрос!

— Нали се разбрахме, че въпросите задавам аз.

— Предположих, че не се отнася за въпроси от личен характер — възрази тя и се загледа отново през предното стъкло, уж с безразличие.

— Не истински — отговори той след известно време. — Бил съм влюбен. Увличал съм се. Но никога не съм изпитвал чувства, които карат човек да поиска ръката на някоя жена.

— Деклан беше моята първа… любов — избъбри набързо и страните й пламнаха.

Той я погледна и се усмихна, и на нея и поолекна.

— Въпреки че тя бързо се изпари — продължи Айви. — Защото в действителност Деклан не съществува, нали? Сърцето ми е разбито, не ме разбирай погрешно. Разбито е, защото страдам за онова, което си въобразявах, че имам. Но то е измислица, не съществува реално. Деклан е лъжа, животът ни беше лъжа. Няма нищо истинско, за да продължавам да съм влюбена. — Поклати глава. — Повече по този въпрос няма да мисля, да, точно така.

— Ще мислиш, за да си направиш равносметка — каза той и за миг улови погледа й.

Имаше толкова много съчувствие в очите му, тези будни, интелигентни очи. Отново усети същата сигурност, че когато е до него, всичко е наред. Беше й трудно да разчита на него, да му повярва. Да повярва на когото и да било. Особено след като знаеше, че за Грифин е средство за постигане на целта. Беше му необходима, за да го отведе до Деклан. Нищо повече.

След два часа, прекарани в участъка на Грифин, за да даде официални показания и да подпише докладите, се отправиха към дома на Мара Лесингтън. Грифин я беше предупредил, че той и една жена — полицай искат да разговарят с нея, и планът му беше да й каже за връзката на Айви с Деклан или по-скоро с Денис. Грифин предчувстваше, че Мара ще бъде по-благосклонна и по-спокойна, ако се запознае лично с Айви. Тя не беше някоя фатална жена, както Мара навярно би си я представила.

„Защото ще стане ясно, че Деклан се е интересувал от мен само защото съм Седжуик.“ А дали и Грифин не мислеше същото? Ако такава е истината. Ако всичко между нея и Деклан е било лъжа, тогава е било лъжа и това, че я е харесвал. У нея се надигна гняв, като си спомни как Деклан я гледаше понякога, как галеше лицето й, как я поглеждаше в очите, като че ли е най-красивата жена на света.

„Мръсник! Лъжец.“

Добре че пристигнаха пред жилището на Мара Лесингтън, за да се отърве от тези мисли. Въпреки че нямаше трийсет години, Мара живееше в луксозна жилищна сграда близо до Сентрал Парк в Уест Сайд. Скъп апартамент, също както на Дженифър. Само със свои средства не биха могли да си го позволят.

— Баща й ли е собственик на апартамента? — попита Айви, докато отиваха към входната врата на сградата, която портиер с униформа в синьо и златисто побърза да им отвори.

Грифин потвърди.

— А също и на апартамента на Дженифър.

На Дженифър и Деклан поправи го наум Айви. Портиерът се обади да предупреди Мара, че нейните гости са дошли, и им посочи асансьорите в дъното на мраморното фоайе. Мара живееше на двайсет и осмия етаж. Случи се веднъж Айви да отиде на гости при приятелка, която живееше в небостъргач. Токът беше спрял и се наложи да изкачва пеша двайсет и два етажа. Никак не беше забавно.

Пристигнаха пред апартамента и една доста хубава жена се показа на вратата с разплакано и гневно лице. Мара приличаше много на жената от снимките в апартамента на Дженифър Лесингтън. Имаха една и съща къдрава, светлокестенява коса.

— Онзи побъркан негодник я е убил, нали? — попита тя и избърса очите си. — Разбра за другата жена, скарали са се и той е смазал главата й в… — Не довърши и избухна в сълзи.

Грифин погледна Айви, но тя му направи знак да не се тревожи за нея. „Аз съм другата жена“ — помисли си и взе да й се повдига.

— Може ли да влезем…

Жената ги поведе към гостната.

— Тя го видя с нея, видя със собствените си очи как целува онази повлекана, а той отрече, опита се да я изкара параноичка.

Айви за миг се ужаси, но бързо възвърна самообладанието си. Целувал повлекана ли? Видяла е нея и Деклан да се целуват! Къде? Кога? Айви почти не ходеше с Деклан в Манхатън. Ако изобщо се срещаха, той идваше в Ню Джърси за някоя от нощите през уикенда.

— Платиненоруса кучка! — продължаваше Мара. — Дженифър се досети коя е, защото я беше срещнала на някакъв купон. Лора Фрозиър. Тук не е толкова позната в обществото, но произхожда от някаква много богата фамилия от Пенсилвания. Денис се опита да убеди Дженифър, че искал да целуне онази по страната, но Лора била пияна и му се нахвърлила. Вие бихте ли повярвали?

Айви сега вече вярваше, че Деклан е способен на всичко. Питаше се и за Лора Фрозиър ли е бил сгоден.

— Госпожице Лесингтън, спомняте ли си кога по-точно сестра ви е видяла тази сцена? — попита Грифин.

— Вечерта, преди да открият, че е убита — отговори Мара. — Тя му поиска обяснение, но той я разигравал. После дойде при мен и рида на рамото ми.

— Къде е засякла Денис и Лора Фрозиър? — приготви се да записва Грифин.

— В Горен Уест Сайд в бара на Дивини, много модно място напоследък — отговори Мара. — Отначало не го познала, защото носел слънчеви очила и бил облечен съвсем различно. Имам предвид, че Денис не беше богат и се носеше доста семпло, и изведнъж — издокаран от глава до пети с „Долче и Габана“. По едно време се разсмял с неговия характерен смях и тя го познала.

— Веднага ли му е поискала обяснение? — попита Грифин.

Мара отново се разплака.

— Била е направо шокирана, барът бил пълен с хора и тя си тръгнала като в мъгла. Обади ми се и дойде при мен. Посъветвах я да изчака няколко часа, после да се обади на Лора и да я попита без заобикалки, но Дженифър още се надяваше, че има някаква грешка, и си отиде вкъщи. — Тя замълча и изтри сълзите си с кърпичка, която й подаде Айви. — Тогава видях за последен път сестра си жива.

Сърцето на Айви се сви от жалост за двете сестри.

— Госпожице Лесингтън, много съжалявам за вашето нещастие — каза тя нежно, взе ръката на жената и я задържа. — Казвам се Айви Седжуик. Полицай съм в Ню Джърси. Познавам Денис под друго име. Бяхме сгодени и щяхме да се оженим, ако детектив Фарго не беше прекъснал сватбата точно навреме. Въпросният Денис е измамник.

Жената остана с отворена уста.

— О, боже мили! — заклати глава. — Все пак как не е бил заловен досега?

— Защото е много умел — отвърна внимателно Грифин.

— Аз съм живото доказателство — прибави Айви. — Щях да се омъжа за него, без да подозирам, че живее с друга жена.

Мара въздъхна дълбоко.

— Сестра ми живееше в лъжа. Всичко в живота й беше лъжа. А сега е мъртва. Искам да арестуват този негодник. Обещайте ми, че ще го заловите и ще го дадете под съд.

— Обещавам ви, че ще направим всичко възможно, за да го заловим. — Грифин си отбеляза нещо в бележника. — Госпожице Лесингтън, вашите родители казаха, че не са били близки с Дженифър, но не уточниха защо. Знаете ли дали Дженифър е включена в завещанието на вашите родители?

— Да, включена е — отговори тя. — Моите родители се противопоставиха на нейния избор на професия. Тя стана барманка и взимаше уроци по актьорско майсторство. Дженифър все се бунтуваше. Не се виждаше с родителите ни, но те не я лишиха от наследство. Обичаха я. Все си мисля, че майка ми тайно й се възхищаваше заради това, че имаше смелостта да следва сърцето си.

— Сигурно им е било приятно, че е сгодена за лекар — каза Грифин.

— О, доста се развълнуваха. Това разстрои Дженифър. Значи тя не струва, но само защото ще се омъжва за лекар, който ще специализира изключително доходоносната пластична хирургия, баща ми ще си промени мнението.

А Денис беше само един измамник.

— О, божичко! — досети се изведнъж Мара. — Бил ли е лекар Денис? Или и това е било лъжа?

— Лъжа е — потвърди Грифин.

— На мен ми каза, че е последна година студент в Нюйоркския университет в специалност „Бизнес администрация“ — допълни Айви.

Мара беше изумена.

— Кретен. Кретен и лъжец, и убиец!

— Мара — попита кротко Грифин, — защо сте толкова сигурна, че Денис е убил Дженифър? Забелязали ли сте склонност към насилие у него?

Тя прехапа устни.

— Не, но веднъж на един купон забелязах как наблюдаваше някакъв тип, който флиртуваше с Джен. Направо полудя. Така се вбеси, че стисна чашата си и я счупи. От ръката му потече кръв. Нещо имаше в очите му. Онзи гняв. Това беше първото нещо, което застана пред очите ми, когато ми съобщиха, че Дженифър е убита. — Попи сълзите си. — Трябва да го намерите. Трябва да го накарате да си плати за смъртта на сестра ми.

— Обещавам ви, че ще го хванем — каза Грифин. — Но, моля ви, госпожице Лесингтън, засега още не знаем със сигурност дали Денис е убил Дженифър. Така изглежда, но нямаме доказателства.

— Работя с детектив Фарго, за да намерим Денис, или Деклан, както го познавах аз. Повярвайте ми, искам да бъде арестуван, също както и вие.

— Намерете го по-скоро — разфуча се тя — и кастрирайте негодника.