Джанел Тейлър
Защото те има (20)

Двадесета глава

— Вече направо изгарям от нетърпение за сладките ти прелести — говореше Деклан в ухото й. — Наистина те обичах, Айви. Щях да се оженя за теб, въпреки че нямаше нищо. Никакви пари. И никога нямаше да имаш. Ето колко много те обичах. И тогава тази тъпа крава Дженифър ми вдигна скандал. Видяла ме с Лора. Разкрещя се, че ще ти каже. Размазах главата й в стената. После разбрах, че е имала предвид онази змия Лора.

„Божичко — помисли си Айви, — той е убиец! И има пистолет.“

— Убих я напразно — продължи Деклан. — И въпреки всичко те загубих. Пак щях да те оставя на мира, макар че спиш с брат ми. Но ти не ме оставяш на мира!

Айви мълчеше. Каквото и да кажеше, щеше да го вбеси. Трябваше да помисли как да се измъкне жива.

— Просто не можеш да ме изоставиш, нали? — прошушна в ухото й и го облиза за най-голямо отвращение на Айви. Айви го ритна назад в гърдите, той падна и тя успя да изпълзи от другата страна на контейнера за боклук.

— Кучка, тъпа кучка! След като те изнасиля, ще гръмна главата ти, също както размазах главата на гаджето ти.

Айви трескаво се оглеждаше в сумрака за някакво оръжие. И изведнъж намери. Под контейнера имаше купчинка стари водопроводни тръби. Грабна една, стисна я като бейзболна бухалка и застина в очакване.

Когато Деклан заобиколи, тя замахна към главата му като към бейзболна топка и уцели.

Айви се смъкна на колене, изпадна в шок, а трябваше веднага да се махне оттук.

Изправи се, но той я сграбчи и тя падна.

— На добър час, кучко — наведе се той, за да опре дулото между очите й.

„Обичам те, Грифин“ — помисли си тя, след което си каза и една молитва.

Чу изстрела, но болка не усети. „Беше много силен за заглушител“ — мина й през ум, като се позачуди замаяно дали не е вече мъртва.

Тогава Деклан, прострелян в гърдите, се строполи до нея.

Айви се извърна сепнато.

Там стоеше Грифин, целия в кръв, отпуснал пистолета си.

Започна да се насъбира тълпа. Айви чу някой да възкликва:

— Божичко, повикайте полиция!

После се чу писък.

Грифин като че ли не можеше да се държи на краката си и се свлече на колене. Айви се втурна към него.

— Грифин, остани с мен! Остани с мен. Моля те! Хвана го. Свърши се — повтаряше тя отново и отново, а виещите сирени заглушаваха умоляващия й глас.

* * *

Беше ред на Айви да стои до болничното легло на Грифин. Държеше ръката му и не помръдна оттам, докато не съмна. Не можеше да си отиде, не искаше.

— Убих го, нали? — промълви той.

Айви се сепна.

— Грифин!

— Убих ли го?

Не знаеше как ще понесе факта. Но кой, ако не тя, да му каже.

— Да. Мъртъв е.

Грифин въздъхна дълбоко и трепна от болка.

— Спаси живота ми, Грифин — каза тя и сложи леко глава на гърдите му.

— Това означава ли, че ми дължиш услуга? — попита той, впивайки влюбено очи в нейните.

— Абсолютно, каквото поискаш.

— Омъжи се за мен.

В очите й бликнаха сълзи.

— Мислех си, че никога няма да ми предложиш.

Той се усмихна и стисна гальовно ръката й.