Дейвид Балдачи
Дяволският квадрат (98)

100

Скоро стигнаха до края на цилиндъра.

Килиите.

Ако Кейлъб не е в някоя от тях, ще трябва да започна от другата страна, помисли си Стоун. Но ще трябва да взема и Анабел.

После на лицето му се изписа учудване, бързо сменено от облекчение. Под слабата светлина зърна Нокс, Фин и Кейлъб, които ги чакаха.

— Хей, как се добрахте до тук? — попита Стоун, след като се оттеглиха в ъгъла. Анабел прегърна Кейлъб, без да обръща внимание на вонята и калните му дрехи.

— Благодарение на Чапман — отвърна Нокс и накратко му описа премеждията им. — Тя ни обясни как да се измъкнем от лабиринта. Беше направила предварително проучване.

— Вероятно е тръгнала наляво, нали? — предположи Стоун и се озърна.

— Точно така. Имаш ли представа къде се намира?

— Някъде зад мен. Току-що ми спаси живота.

— Елиминирахме един от руснаците, който пазеше на входа. Всъщност и това беше дело на Чапман.

— Значи е останал само един.

— Не е останал нито един — разнесе се глас зад гърба им.

В кръга светлина се появи Чапман.

— Един тип се опита да ми скочи в момента, в който проникнах в първата секция — поясни тя. — Или той не беше много добър, или аз съм по-добра, отколкото си мислех.

На лицето на Стоун се изписа любопитство.

— Някаква следа от Фрийдман? — обърна се Фин към Чапман.

— Не.

— Предлагам да изчезваме, и то по най-бързия начин — обади се Нокс. — Намерихме онова, за което дойдохме. А Фрийдман да върви по дяволите. — Очите му се спряха върху неподвижната фигура на Стоун. — Добре ли си, Оливър?

— Руснаците.

— Какво? — присви очи Фин.

— Руснаците — повтори Стоун.

— Какво руснаците? Вече са отстранени, всички до един.

— Не бяха особено добри — каза Стоун. — А би трябвало да бъдат.

Всички се втренчиха в него.

— Отстранихме ги твърде лесно — поясни той. — Според мен слабото им представяне беше умишлено.

— Но защо Фрийдман би наела некачествена охрана?

— Защото не се е нуждаела от А-отбор. Б-отборът й беше достатъчно добър.

— Достатъчно добър за какво? — попита Чапман.

— Да ни подмами тук. Точно на това място. Те са били за еднократна употреба. Изобщо не й е пукало дали ще бъдат убити, или не. Всъщност поправям се: тя е искала да бъдат убити.

— Но след като са убити, значи не са успели да ни ликвидират — обади се Нокс. — Тя какво печели от тази работа?

— Опитва се да се откупи от Карлос Монтоя и да компенсира първия си провал. А сега ще премине към резервния си план.

— Какъв резервен план, за бога? — възкликна Нокс.

— Винаги има резервен план — въздъхна Стоун. — И за съжаление аз попаднах в клопката му.

— За какво говориш? — вдигна вежди Чапман.

— Ще ни пипнат тук с помощта на друг екип руснаци… — Стоун замълча за миг, после добави: — В лабораторията видях ново оборудване. Мисля, че вече се досещам за какво ще го използват.

Чапман беше първата, която започна да разбира.

— Не ми казвай, че става въпрос за наноботи! — сепна се тя.

— Именно за наноботи става въпрос — потвърди Стоун.

— Но нали вече установихме, че руснаците нямат нищо общо с това?

— Какво ще си помисли светът, когато ни открият тук в компанията на куп избити руснаци и научноизследователска лаборатория за наноботи, вероятно доставена от Монтоя? — контрира с въпрос Стоун.

— Какво искаш да кажеш с това „когато ни открият тук“? — нервно преглътна Кейлъб.

— Че са ни подмамили — отговори Фин. — Умишлено са ни позволили да отстраним руснаците и да се доберем до тук.

— Но защо? — попита Анабел.

Отговорът беше мощна експлозия.

Толкова мощна, че подът под краката им се разтърси. Заваля дъжд от бетонни късове и назъбени парчета желязо. Всички подскочиха.

— Какво стана, по дяволите? — изкрещя Чапман.

— Затрупаха изхода — отвърна Стоун, хвана ръката на Анабел и решително добави: — Да вървим!

Насочи се обратно към главния коридор, а после пое по пътя, по който бяха дошли. Останалите покорно тръгнаха след него.

— Няма ли поне да се опитаме да се измъкнем през главния вход? — подвикна Нокс.

Отговорът беше нова експлозия, която вдигна във въздуха огромна земна маса на десетина метра зад тях и окончателно отряза пътя им към главния вход.

Всички затичаха.

Цялата планина се тресеше от прецизно поставените експлозиви, които се взривяваха един след друг.

— Проклетата планина ще ни засипе! — изпищя Анабел.

— Няма — отвърна Стоун, тичайки редом с нея. — Разбира се, нейната цел е да ни ликвидира, но същевременно да осигури достъп до доказателствата, които иска да бъдат намерени.

— Мръсна кучка! — процеди Чапман при експлозията на поредния заряд, който принуди Стоун рязко да свърне наляво.

— А не можем ли да използваме пътя, по който ти проникна в базата, Оливър? — извика Фин. — Може би тя не знае за него!

— Бъди сигурен, че знае — отвърна Стоун. — Но за съжаление нямаме друг избор.

Част от стената се срути и за малко не смаза Кейлъб. Фин и Нокс успяха да го дръпнат в последната секунда, но дребничкият мъж простена и се хвана за рамото, улучено от голям къс бетон.

Фин разтвори ризата му и насочи светлината на фенерчето си.

— Счупена ключица — констатира той. — Нищо ти няма. Ключиците се чупят, за да предпазят други, по-важни части от тялото.

— Е, сега вече ми олекна! — простена Кейлъб.

Добрал се пръв до кухненските помещения, Стоун спря и безпомощно се огледа. И тук Фрийдман го беше изпреварила. Задният вход беше затрупан от огромна купчина тухли и бетон, взривени от поредния експлозив. Той беше наясно, че дори да я прокопаят, оттатък ще ги чака още една, може би далеч по-голяма купчина отломки. Фрийдман не пропускаше нищо.

Написала си е домашното, и то добре, каза си Стоун.

Зачуди се преди колко време е била тук, за да подготви всичко. И дали бе някъде наоколо, за да взривява лично поставените заряди. Може би ги наблюдаваше, което щеше да й позволи да натисне копчето в най-подходящия момент. Нямаше време да търси отговор, тъй като приятелите му бяха около него и го гледаха с очакване.

— А сега какво? — задъхано попита Чапман. Лицето й беше покрито с дебел слой прах и мръсотия като лицата на всички останали.

Стоун погледна нагоре в момента, в който отекна по-редната детонация. Тя беше сравнително далеч, но планината се разтърси. Цялата цилиндрична конструкция беше готова да рухне.

После осветлението угасна и ги потопи в непрогледен мрак.

Стоун, Фин и Нокс веднага си сложиха приборите за нощно виждане. Стоун хвана ръката на Анабел, Нокс стори същото с Кейлъб, а пръстите на Фин се вкопчиха в китката на Чапман.

— Вървете след мен — заповяда Стоун.

Имаше още един изход от това кошмарно място и той беше известен само на него. Последната им надежда.

Даваше си ясна сметка, че няма никаква представа къде ще избухне поредната бомба, заложена от Фрийдман. Тя нямаше основания да им позволи да се измъкнат живи и да разкажат какво в действителност се е случило тук. От този момент нататък всяка стъпка можеше да се окаже…

Анабел нададе пронизителен писък.