Дейвид Балдачи
Дяволският квадрат (17)

17

Насочиха се към мобилния команден център. Гарчик влезе пръв и включи апаратурата. Секунди по-късно вече гледаха видеозаписите от предишната вечер. В един момент агентът спря кадъра и посочи с пръст към екрана.

— Ето. Както ви казах, той отива право към кучетата. Всъщност към едното от тях.

Мъжът в анцуга бе влязъл в парка откъм северния му край и стоеше на крачка от двама униформени полицаи, единият от които държеше куче.

— Това куче обучено ли е да надушва експлозиви? — попита Чапман.

— Да. Собственост е на Сикрет Сървис. Не мисля, че техните кучета са по-добри от нашите, но съм убеден, че всеки, който мине толкова близо до обучено да надушва експлозиви куче, ще бъде незабавно арестуван. Няма значение къде е скрил бомбата. Кучето реагира по два начина: или побеснява и иска да се нахвърли върху нарушителя, или вдига пасивна тревога, като си сяда на задника. Но кучето, което виждате на екрана, не прави нищо.

— Освен това човек с бомба едва ли ще си позволи да мине толкова близо край подобно куче — добави Стоун. — Няма как да не допусне, че е обучено.

— Което означава, че тук не става въпрос за самоубиец — уточни Грос. — Бомбата по-скоро е била заложена в дупката.

— Това все пак е напредък — отбеляза Стоун. — Изключваме, че човекът в анцуга е носил взривно устройство.

— Може би прекъсвачът е бил пневматичен? — каза Чапман. — Той скача в дупката и бум!

— Възможно е. — Гарчик обаче не изглеждаше убеден. — Говорите за случайна детонация.

— Може би. Открихте ли доказателства за наличието на друг тип прекъсвач?

— Наоколо са пръснати милиони фрагменти и ние все още ги изследваме. На всичкото отгоре паркът „Лафайет“ се оказа истински резервоар на статично електричество.

— А статичното електричество може да взриви бомбата — добави Чапман.

— Точно така.

— Но когато човек си прави труда да вкара бомба в парк като „Лафайет“, защо не се е погрижил да я оборудва с по-надежден прекъсвач? — попита Грос.

— Не е изключено хората, които са заложили бомбата тук, да са били по-добри от онези, които са я изработили — отвърна Гарчик. — Това не е толкова невъзможно, колкото изглежда на пръв поглед. А може би взривателят е бил свързан с радиочестотен ключ, но нещо е попречило да бъде задействан.

— Човекът в анцуга е носил айпод, който може да е свършил тази работа — предположи Грос.

— Не е изключено.

— Но сигурни ли сме, че бомбата действително е избухнала в ямата за дървото? — попита Чапман. — Досега май само предполагаме, че това се е случило там.

— Анализите все още не са приключили, но по всяка вероятност е станало точно така — отвърна Гарчик.

— Значи приемаме експлозията за случаен инцидент — обади се Стоун.

Очите на всички се извърнаха към него.

— Трябва да е така — кимна Грос. — Защо иначе ще взривяват бомба, която не може да убие министър-председателя?

— А може би е била с таймер — подхвърли Чапман. — Нагласили са го да се задейства точно по времето, когато премиерът би трябвало да прекоси парка, но не са предвидили, че разходката може да бъде отменена.

— В такъв случай трябва да приемем, че онзи „спортист“ е скочил в дупката случайно точно когато се е задействала бомбата — заяви Грос. — Само така се получава…

— Не се получава — тихо възрази Стоун. — Забравяте автоматичната стрелба. На кого е нужно да прибягва едновременно до обстрел и бомбена експлозия? А ако взривът не е бил задействан от разстояние, стрелците би трябвало да са наясно, че министър-председателят не е в парка.

— Не е задължително — поклати глава Чапман. — Сега ще ви го докажа.

Излязоха навън и тя посочи дърветата пред хотел „Хей-Адамс“.

— Ако стрелците действително са били в градината на покрива, онези дървета би трябвало да пречат на гледката им към парка. И какво се случва? Те чуват сирените, изчакват приближаването на кортежа и няколко секунди по-късно откриват стрелба, като предполагат, че премиерът вече е слязъл от колата и тръгва пеша.

Стоун не изглеждаше убеден.

— Нима твърдиш, че са прибягнали до толкова сложен план само за да стрелят на сляпо? — Той поклати глава. — На тяхно място аз бих поставил поне един наблюдател на подходящо място някъде в парка, който да вижда добре придвижването на премиера и да разполага със сигурно средство за комуникация. Не бих стрелял на сляпо по короните на дърветата, а по-скоро бих отменил операцията в момента, в който разбера, че разходка няма да има. Но ако все пак има, позицията ми ще бъде такава, че да не пропусна мишената.

— А те са пропуснали не една, а няколко мишени — отбеляза Грос.

— Загадката си е загадка — заключи експертът от БАТОЕ.

Стоун се обърна към него.

— Стив, вие как бихте постъпили, ако трябваше да активирате онова взривно устройство?

— При тези обстоятелства използването на пневматичен прекъсвач е доста проблематично. Имам предвид дупката, изкопана за новозасаденото дърво и заложената някъде наоколо бомба — може би в корените, може би сред клоните на короната. Наоколо копаят хора, които лесно могат да предизвикат случайна детонация. Но какво би взривило бомбата, ако я заровите в пръстта? Нещо трябва да задейства пневматичния прекъсвач. Не напразно устройствата от този тип се наричат „прекъсвачи под налягане“. Ето защо аз бих предизвикал детонация от разстояние. Мобилният телефон е най-подходящ за тази цел. Той работи със СИМ карта, а останалите му компоненти са серийно производство. Това означава, че можем да го възстановим и да потърсим откъде е бил закупен. Разбира се, в конкретния случай трябва да бъдат използвани два джиесема. Един, монтиран на бомбата като прекъсвач, и втори, по който се предава сигналът. Ние открихме останки от жици, част от транзистор, останки от пластмасова кутия и парченца кожа…

— Кожа ли? — възкликна Стоун.

— Да, съвсем малки. Десетина на брой. С някаква черна маркировка, която подсказва, че вероятно са били част от бомбата. Все още ги изследваме, но рано или късно ще разберем дали имат връзка с експлозията.

— Може би са част от маратонките на дебелака — подхвърли Чапман. — Те са били кожени, нали?

— Да, но цветът не съвпада. На видеото ясно личи, че маратонките му са сини.

— Черното може би е резултат от обгаряне — не се предаваше Чапман.

— Не. Останалата част от кожата е кафява и най-вероятно няма нищо общо.

— От всичко, казано дотук, излиза, че вие все още не можете да определите как е била детонирана бомбата, така ли? — попита Грос.

— Точно така.

— А защо изобщо се спирате на предположението, че тя е била заложена в онази дупка? Искам да кажа, ако се абстрахираме от пораженията наоколо?

— Елате, ще ви покажа — отвърна Гарчик и ги поведе към мястото на експлозията.

— Ако не греша, това е кота нула — посочи дупката той. — Дървото никак не е малко, но въпреки това е отхвръкнало като сламка.

Всички погледнаха в дупката, станала значително по-дълбока в резултат на взрива.

— Добре, какво търсим? — попита Грос.

Гарчик сви пръстите си в юмрук и рязко замахна надолу.

— Когато ударим водата по този начин, тя се пръска вертикално нагоре, от двете страни на ръката. Проста демонстрация на закона за изместване на течностите.

Същото се случва и при бомбата. Ако тя е над повърхността на земята, действа точно като юмрука. Взривява се едновременно надолу, встрани и нагоре. Но ако е заровена в земята, действието й е съвсем друго. Тогава енергията й ще бъде насочена предимно нагоре, защото останалите посоки за запълнени с пръст. Законът за най-слабото съпротивление.

— И се образува кратер — замислено каза Стоун. — Доста по-голям от онзи, който би се получил, ако бомбата е била на повърхността.

— Но тук говорим за заровена бомба, нали? — обади се Грос и огледа лицата на останалите, сякаш чакаше колективно потвърждение.

— Бих искал да съм сигурен в това — бавно отвърна Гарчик. — При нормални обстоятелства тази част от уравнението се решава най-лесно. Но в случая имаме усложняващ фактор — наличието на голяма яма, изкопана преди взривяването на устройството.

— Нещо не следвам мисълта ти — объркано го погледна Грос.

— Не може да се каже дали бомбата е била заровена в пръстта, или е била сложена в корените на дървото — поясни Стоун и извърна глава към експерта. — Нали така?

— Да.

— Има ли някакво значение? — обади се Чапман. — При всички случаи бомбата е била заложена в парка, и то именно в тази дупка.

— Така е — съгласи се Грос. — Въпросът е как са го направили. Все пак говорим за „Лафайет“, а не за някаква задна уличка в Багдад.

Стоун бавно се огледа. Бомба и стрелба с автоматично оръжие на две крачки от резиденцията на държавния глава. Отговорът можеше да бъде само един.

— Някъде тук е действал предател — тихо промълви той.

— Ако премиерът не си беше изкълчил глезена, сега щеше да е мъртъв — мрачно добави Чапман.

— Въпросът е, че са успели да заложат бомба в парка „Лафайет“ — погледна я Стоун. — Точно срещу Белия дом, най-добре охраняваната сграда в света. Как са го направили?