Дейвид Балдачи
Дяволският квадрат (14)

14

Поради факта, че някой беше взривил бомба близо до Белия дом, вашингтонският трафик се превърна в истински кошмар. Поне такова беше мнението на повечето шофьори. Улиците в много райони бяха затворени от полицейски бариери, пред които бяха спрели патрулки и черните автомобили на Сикрет Сървис.

Стоун и Чапман бяха принудени да изоставят колата й да вървят пеша. На всяка бариера документите й бяха подлагани на задълбочена проверка въпреки предупредителните обаждания на високопоставени шефове за появата на агентката на МИ6. Стоун добре разбираше предпазливостта на властите — едва ли някой от обикновените полицаи и агенти на пост гореше от желание да опере пешкира, пропускайки погрешка случайни хора.

В крайна сметка успяха да преодолеят последното препятствие и стигнаха до кота нула — парка „Лафайет“. Той беше неузнаваем дори за човек като Стоун, който го познаваше като петте си пръстта. В средата чернееха купчини пръст, сред които се виждаха пречупени дървета, накъсани растения и обгоряла трева. Статуята на Джаксън лежеше върху каменни отломки. Едно от колелата на старите оръдия се беше изтърколило чак до тротоара на Пенсилвания Авеню. Къс от желязната ограда стърчеше от короната на дърво, намиращо се на двайсет метра от епицентъра на взрива.

Мобилният щаб на БАТОЕ се намираше на платното на Пенсилвания Авеню. Колегите им от ФБР бяха избрали Джаксън Плейс, западно от парка. Наоколо гъмжеше от въоръжени полицаи с кучета. Всички държавни учреждения на Джаксън Плейс и Мадисън Плейс бяха затворени.

Въпреки стълпотворението от полицаи цивилните бяха повече. Стоун и Чапман минаха покрай голям бус на БАТОЕ — една от трите подвижни лаборатории на Бюрото, които обслужваха страната. Екипът включваше най-добрите бомбени експерти, които бяха в състояние да определят какво и защо беше избухнало на дадено място, и то за не повече от два дни.

Стоун зърна няколко души в защитно облекло, които се суетяха на мястото на експлозията. Други проверяваха района, търсейки веществени доказателства. Навсякъде се виждаха малки платнени конуси в ярки цветове — очевидно предназначени за обозначение на намерените доказателства.

Част от мъжете с предпазни костюми очевидно бяха от ФБР. Това не беше предположение, защото всички носеха якета с логото на Бюрото. Цивилните отвъд тях бяха служители на Сикрет Сървис. Личеше си по миниатюрните слушалки в ушите и недоволните им физиономии — явно бяха възмутени от присъствието на „външни хора“ в техния периметър.

Стоун и Чапман се насочиха към групичка агенти на ФБР, но пътят им беше препречен от висок мъж в цивилен костюм.

— Мистър Стоун?

— Да.

— Трябва да дойдете с мен, сър.

— Къде?

Мъжът посочи високата ограда отвъд авенюто.

— В Белия дом? Защо?

— Предполагам, че познавате специален агент Алекс Форд. Той ви очаква.

— Тя е с мен — каза Стоун и посочи Чапман.

Високият се обърна и внимателно огледа младата жена.

Агент Чапман?

Тя кимна.

— Покажете ми някакъв документ, ако обичате. Англичанката се подчини.

— Да вървим — подкани ги цивилният.

Ескортираха ги до главния вход, където Чапман трябваше да се раздели с пистолета си.

— Искам да ми го върнете недокоснат — каза тя на дежурния офицер. — Много държа на това оръжие.

— Разбира се, госпожо — любезно каза човекът. Прекосиха моравата, разминавайки се с мъже, които пренасяха голяма кашпа с декоративно дърво. Един от тях закачливо намигна на Чапман, която го изгледа намръщено. Влязоха в сградата и поеха по дълъг коридор.

— Значи това е Белия дом! — прошепна тя.

— Никога ли не си влизала тук? — попита Стоун.

— Не, а ти?

Той не отговори.

Миг по-късно една врата се отвори и в коридора се появи агент Форд.

— Благодаря, Чък — кимна на придружителя им той.

— Няма проблем, Алекс — отвърна агентът и пое обратно.

Стоун ги запозна и побърза да попита:

— Защо сме тук?

— Разбрах, че вече си се срещнал със сър Джеймс Макелрой.

— Сър?! Не спомена, че има титла.

— Всъщност той не я искаше — обади се Чапман. — Но не върви да откажеш на кралицата, нали?

— Да, видяхме се — кимна Стоун.

— Вероятно се досещаш, че някои институции са недоволни от решението да бъдеш върнат на служба — каза Алекс.

— Включително и твоята, нали?

— Да, както и редица хора в тази сграда.

— С кого ще разговаряме?

— С началника на канцеларията и с вицепрезидента.

— Впечатлен съм.

— Мисля, че ролята на вицепрезидента е да придаде малко допълнителна тежест на нещата.

— Напълно ли са в течение?

— Не знам. Това е извън правомощията ми.

Спряха пред една врата и Алекс почука.

— Влез — обади се някакъв глас.

— Готови ли сте? — попита Алекс.

Стоун бавно кимна, а Чапман машинално приглади сакото си и отметна кичур коса от лицето си.

— В какво се забърквам, господи — полугласно промълви тя.

— И аз си задавам същия въпрос — каза Стоун.