Дейвид Балдачи
Дяволският квадрат (37)

37

В отсъствието на лидера си клуб „Кемъл“ се беше разположил в апартамента на Кейлъб Шоу в Александрия, откъдето се разкриваше хубава гледка към река Потомак. Кейлъб току-що беше поднесъл чай и кафе, от които се възползваха всички, с изключение на Рубън.

Едрият мъж си носеше плоско шишенце, чието съдържание очевидно бе доста по-силно от „Ърл Грей“ и „Максуел Хаус“.

Анабел беше с черна пола, джинсово яке и мокасини. Тя заговори първа:

— Колко зле са нещата, Алекс?

Алекс Форд седеше на една табуретка, все още облечен с деловия си тъмен костюм и вратовръзка.

— Доста зле — отвърна той и отпи глътка кафе. — Загинал е един агент на ФБР заедно с още трима души, сред които и заподозрян за експлозията.

— И те обвиняват Оливър, така ли? — с негодувание попита Кейлъб.

— Да. Без значение дали са прави, или не. Аз го предупредих, че много хора са недоволни от включването му в разследването, и ето ги резултатите.

Хари Фин стоеше прав, облегнат на стената с чаша кафе в ръка.

— Искаш да кажеш, че са го превърнали в изкупителна жертва, за да го изхвърлят от разследването? — попита той.

— Именно — кимна Алекс. — Макар че, познавайки Оливър, подозирам, че той сам е поел вината.

— Когато преследваш терористи, винаги има жертви — избоботи Рубън. — И нали те сами са го поканили да се включи, а не обратното.

— Точно това ме вбесява, Алекс! — изпъшка Анабел. — Той не е бил длъжен да приеме. Рискува живота си, а после получава обвинения!

— Не бъди наивна, Анабел — разпери ръце Алекс. — Това е Вашингтон. Такива са правилата на играта.

— Е, сега вече се чувствам далеч по-добре! — обяви иронично тя.

— Нека помислим какво ще се случи оттук нататък — обади се Кейлъб.

— Ясно е какво. Ново разследване, което ще върви успоредно с издирването на терористите. Целта му е да изясни обстоятелствата, при които са загинали агент Грос и останалите. Ще се търсят евентуални грешки или проява на небрежност.

— От страна на Оливър? — извиси глас Анабел.

— Да.

— Какво може да стане с него в най-лошия случай? — попита Кейлъб.

— В най-лошия случай ли? При неблагоприятно стечение на обстоятелствата може да влезе в затвора. Но това едва ли ще стане. По-вероятно е да го отстранят въпреки връзките му по високите етажи. Особено ако се разчуе и медиите започнат да си пъхат носа.

— Би било кошмар — поклати глава Кейлъб. — Включат ли се и медиите, със сигурност ще започнат да се ровят в миналото на Оливър.

— Той няма минало, поне официално — избоботи Рубън.

— Именно — каза Кейлъб. — Това допълнително ще ги настърви да ровят до дупка.

— Правителството няма да го допусне — възрази Алекс.

— Защото знае твърде много, нали? — подхвърли Рубън. — Отвори ли си устата, на много хора ще им стане тясно около врата.

— Имаш предвид „Трите шестици“? — попита го Анабел.

— Точно така.

— А не допускаш ли, че… — Тя замълча за миг, после на пресекулки добави: — Че именно правителството ще се опита да му затвори устата?

— Това не е Съветският съюз, Анабел! — с негодувание викна Кейлъб. — Ние не ликвидираме собствените си хора!

Анабел стрелна Алекс, който побърза да наведе поглед.

— Е, добре. По един или друг начин той е помагал на всички ни. Което повдига въпроса защо изобщо сме се събрали тук и обсъждаме дали да му помогнем, или не?

— Не е така — поклати глава Алекс. — Въпросът е дали няма да му навредим повече в опитите си да му помогнем.

— Как е възможно? — възрази Анабел. — В момента той е сам срещу всички. Значи се нуждае от нас. Няма на кого друг да разчита.

— Позицията му беше категорична, Анабел — въздъхна Алекс. — Отказа помощта ни, не помниш ли?

— Само защото не иска да ни изложи на опасност! Лично аз не приемам това за достатъчно основателна причина! — Тя скочи на крака и решително добави: — Ето защо мисля да му помогна, независимо от желанията му!