Дейвид Балдачи
Дяволският квадрат (38)

38

Джеймс Макелрой седна на пейката до Стоун и опря бастуна си на металната рамка. Охраната му от британски агенти остана на почетно разстояние.

— Чапман ме запозна с подробностите — каза той.

— Не се и съмнявам.

— Твърди, че си й спасил живота.

Стоун замълча.

— Но денят не е особено приятен за нас — добави Макелрой.

— Прав си.

— Обвиняваш себе си, нали?

— И с основание — каза Стоун и вдигна глава.

— Предполагам, че щях да се разочаровам, ако кажеше обратното. Свикнал съм хората да нарочват някого, да търсят изкупителна жертва, приел съм, че светът сега е такъв. Но това не важи за теб, а и за мен също.

— Ще ме изключат ли от разследването?

— А ти искаш ли?

— Не обичам да оставям работата си недовършена.

— Бих искал да ти дам твърд отговор, но не мога.

— Президентът се колебае за мен, нали? И друг път го е правил.

— Той е политик. Не му е лесно. По тази причина никога не съм се занимавал с политика. В това отношение животът на шпионина е малко по-независим…

— Значи мога да продължа да работя, докато решават съдбата ми?

— На това бих отговорил положително.

— То е всичко, което ми трябва — кимна Стоун.

— Чух, че ти е гостувал Райли Уийвър.

— Да.

— Имам чувството, че е уплашен от онова, което се задава на хоризонта. Приема го като първа крачка към нещо по-сериозно.

— И аз мисля така.

— А ти?

— Атаката в парка ми се струва безсмислена. Няма как да не предположа, че е част от нещо друго.

— Нещо по-сериозно от взривяване на бомба и безразборна автоматична стрелба под носа на вашия президент? Ако е така, значи сме в сериозна беда. — Тези думи бяха изречени с насмешлив тон, но по погледа на Макелрой си личеше, че е разтревожен. — Някаква идея какво може да бъде това нещо?

Стоун се завъртя и впери очи в него.

— Фаут Тюркекул.

— Какво за него?

— Не вярвам в съвпаденията.

— Имаш предвид присъствието му в парка по време на нападението?

— Според мен някой по веригата знае нещо по въпроса.

— Защо тогава не са го убили?

— Това би опростило нещата, а те не са такива — отвърна Стоун, хвърли поглед към охраната на Макелрой и добави: — Искаш ли да се поразходим?

— Да, стига да ми помогнеш. Краката ми вече не ме държат.

Двамата станаха от пейката и поеха по алеята. Стоун подхвана лакътя на скования от артрит старец, който се подпираше на бастуна си с другата ръка.

— Някакви теории? — попита Макелрой.

— Узнават всичко преди нас. Казано иначе, знаят къде отиваме още преди да сме го решили.

— Предател?

— Няма как да е друго — кимна Стоун. — Мнението ти?

— Разгледах въпроса от всички страни, но за съжаление не успях да се спра на вероятен заподозрян. И съм бесен.

— Значи и ти допускаш същото?

— Да, съгласен съм, че другата страна винаги е на крачка пред нас. Но нямам представа как го правят.

— Бихме могли да им заложим капан. Пускаме някаква информация чрез един-единствен източник и чакаме да видим дали ще стигне където не трябва.

— Не мисля, че някой би се хванал.

— Но не си ли струва да опитаме?

— Това означава да ги предупредим, че подозираме нещо.

— Ако са толкова добри, колкото изглеждат, те вече го знаят.

— Боя се, че трябва да поседна, Оливър.

Стоун помогна на стария си приятел да се отпусне на близката пейка и се настани до него.

— Ще ти задам един въпрос — каза той. — Промениха ли се плановете на Тюркекул след събитията в парка? Отразиха ли се на мисията по някакъв начин?

Макелрой не отговори направо.

— Мисията щеше да претърпи съществена промяна в случай, че Фаут беше убит — изтъкна той. — И вероятно да се отмени. Логично е да приемем, че именно това е било целта на нападението.

— Но той не беше убит, следователно трябва да търсим други причини.

— Аз не се сещам за нито една.

— Засега. Но трябва да ги търсим.

— Специално за теб нещата ще бъдат много трудни. ФБР иска да те смаже. Директорът му вече се е срещнал с президента. Аз също имах тази възможност и се постарах да го убедя, че не бива да те отстраняват.

— Ще продължавам да работя, докато не ме махнат официално.

— Желая ти късмет.

— Наистина ще ми трябва.

— Това също ще ти трябва — промърмори Макелрой и му подаде малката флашка, която извади от джоба си.

— Какво има на нея?

— Предварителният доклад на ФБР за нападението в разсадника. — Забелязал колебанието, което се изписа на лицето му, Макелрой побърза да добави: — Позволих си да изпратя един компютър в дома ти.

— Благодаря.

— До скоро — каза Макелрой, изправи се и сковано се отдалечи.