Метаданни
Данни
- Серия
- Клуб „Кемъл“ (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hell’s Corner, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 38 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дейвид Балдачи. Дяволският квадрат
Американска. Първо издание
ИК Обсидиан, София, 2011
Техн. Редактор: Людмил Томов Коректор Петя Калевска
Редактор: Матуша Бенатова
Худ. оформление: Николай Пекарев
ISBN: 978–954—769–266—4
Печат и подвързия: „Абагар“ АД — В. Търново
История
- — Добавяне
50
Не беше лесно да стигнеш до президента на Съединените щати, когато си наумиш. Всъщност това беше невъзможно. Ето защо Стоун остана леко изненадан, че съвсем скоро, след като поиска среща е него, вече летеше с хеликоптер над Мериленд. Не след дълго машината се приземи в подножието на планината Катоктин. Там го чакаше кортеж от три коли, който щеше да го отведе до Кемп Дейвид.
Логично е, помисли си Стоун. Една среща в Кемп Дейвид щеше да е много по-конфиденциална, отколкото в Белия дом. Докато кортежът минаваше покрай изпънатия като струна морски пехотинец на входа, той се запита как да започне разговора. Каква ли щеше да е реакцията на президента?
Е, след малко ще получа отговор на тези въпроси.
Оставиха го сам в малка стая е дървена ламперия. Не чака дълго. Джеймс Бренан се появи само след няколко минути. Беше с кадифени панталони, карирана риза и мокасини. В едната си ръка държеше очила за четене и едно яке, а е другата държеше на ухото си блекбъри.
Бренан погледна Стоун, който се изправи почтително. Махна му да седне, довърши разговора си е няколко тихо изречени фрази и отиде до помощната масичка да налее две чаши с кафе. Подаде едната на Стоун и се настани срещу него. Сложи очилата си и каза:
— Изгубих си контактните лещи. Ще нося очила, докато ми направят нови. Но не и пред публиката…
Стоун се замисли върху думите му и установи, че никога не беше виждал президент е очила по време на публични изяви.
— Благодаря, че ме приехте незабавно, сър — каза той.
Президентът се облегна назад и внимателно го погледна.
— Сигурен съм, че знаеш защо го правя. Не мога да се отърся от чувството за неотложност. А нашата работа очевидно буксува и нещата се изплъзват от контрол. Всеки ден нова криза. Успя ли да разбереш за какво става въпрос?
— До известна степен. Но възникнаха много нови въпроси.
— Хайде, разказвай. Но бъди кратък.
Стоун се подчини. Разказа абсолютно всичко, включително за нападението срещу къщичката му и ситуацията около Фаут Тюркекул.
— Знам, че не ви казвам нищо ново — заключи той.
— Аз съм в много близки отношения с министър-председателя — кимна президентът.
— Джеймс Макелрой също спазва правилата на играта.
— Мъж на място, възхищавам му се. Знае повече от всеки друг, включително от мен и министър-председателя.
— Но в нашия случай не биваше да ме държи на тъмно — отбеляза Стоун. — Това доведе до известно забавяне.
— Знам, но нямаше как да реагирам.
— Разбирам.
— В крайна сметка това ни донесе известна полза…
Стоун го погледна въпросително.
Вместо отговор президентът натисна бутона на дистанционното пред себе си. Част от стената се плъзна встрани, разкривайки голям екран. Той докосна друг бутон и екранът оживя.
— Това е снимано съвсем скоро — поясни той.
Появи се образът на Кармен Ескаланте, която изглеждаше по-дребна, отколкото бе в действителност. За разлика от патериците, които изглеждаха несъразмерно големи. Разпитваха я за смъртта на любимия й чичо, а също така и за някои подробности, свързани със здравословното й състояние.
— В резултат на проявеното внимание от наша страна се стигна до решението да организираме траурна церемония за мистър Падиля и агент Грос, на която ще присъства и президентът на Мексико — поясни Бренан. — А и редица частни спонсори проявиха желание да платят операцията на мис Ескаланте.
— Това поне е хубаво.
— Както вероятно знаеш, напоследък отношенията ни с Мексико са доста обтегнати, не на последно място заради нелегалната емиграция. Но нещастието с Падиля поразтопи леда. Този човек се превърна в герой по стечение на обстоятелствата, но важното е, че трагичната му участ предизвика съчувствие както тук, така и в Мексико и допринесе за сближаването на страните ни — нещо наистина позитивно според моите съветници.
Ново натискане на бутон и екранът изчезна зад стената.
— А сега да преминем на днешната ти визита — каза Бренан. — Първо, защо поиска тази среща?
— Знам, че сте зает, и ще говоря направо. — Стоун замълча за секунда и попита: — Ще ми кажете ли къде е агент Гарчик? И каква е съдбата на доказателствата, които изчезнаха заедно с него? Сигурен съм, че имате отговор и на двата въпроса.