Дейвид Балдачи
Дяволският квадрат (75)

76

— Размърда се — обяви от предната седалка агент Ашбърн, после се обърна така, както си беше със слушалки на главата. — Дано да се получи.

— Скоро ще разберем — каза Стоун.

— Какво стана с охраната му? — попита Чапман.

— Освободихме я.

— Няма ли да заподозре нещо?

— Тяхната работа е да го пазят от околните, а не от него самия. Той обяви, че си ляга да спи. Никой не е очаквал, че ще се измъкне навън.

В слушалките на Ашбърн прозвуча някакъв глас.

— Окей, току-що е взел такси — обяви тя. — Предполагам, че го е повикал по телефона. Насочва се на запад.

— Извън града ли? — попита Стоун.

— Да. Току-що е прекосил Кий Бридж и излиза на Паркуей в посока Вирджиния — каза Ашбърн. Потупа шофьора по рамото и добави: — Хайде, да го настигнем.

Автомобилът рязко потегли, прекоси реката и продължи по магистралата.

— Дръж се на разстояние — разпореди се Ашбърн. — Имаме толкова много подкрепления, че няма начин да го изпуснем.

Стоун не изглеждаше убеден и обезпокоено погледна Чапман.

— Ако Уийвър разбере какво правим, ще бълва змии и гущери — каза Ашбърн. — Известно ти е, нали?

— Няма да е за пръв път. — Стоун впери очи в предното стъкло. Гледаше далечните стоп светлини на таксито, които се появиха преди малко.

— Отбива — докладва минута по-късно Ашбърн. — Спира на една от зоните за почивка край пътя.

Стоун видя как червените светлини пред тях внезапно изчезнаха.

— Мини покрай тях, после спри — разпореди на шофьора Ашбърн и повтори заповедта в слушалките.

Стоун нямаше представа колко коли участват в операцията, но Бюрото обикновено мобилизираше прекалено много хора за всяка задача. Тук обаче не ставаше въпрос за арест, а само за проследяване на Тюркекул и човека, с когото щеше да се срещне, с надеждата да стигнат по-нагоре по веригата, може би чак до президента на Русия.

— Слиза от колата и се насочва към каменната ограда на паркинга — отново се обади Ашбърн.

— Там има ли други автомобили? — попита Стоун. — Не забелязах, когато минахме.

Ашбърн видимо се смути и подхвърли няколко думи в микрофона.

— Тогава как ще се осъществи срещата? Да не би другият участник в нея да долети по въздуха?

Агентката се размърда на мястото си.

— В гората наблизо е забелязана светлина — докладва тя.

— Може би някой се е изкатерил по брега — отбеляза Стоун.

— Трябва да е било яко катерене — въздъхна тя и подхвърли още няколко фрази в микрофона. — Всички на изчакване. Не се намесвайте. Повтарям: никой да не се намесва. Това е…

Гърмежът, който се чу, накара всички в колата да подскочат. Стоун сграбчи рамото на шофьора и изкрещя:

— Обратно!

Тежката машина направи обратен завой и се понесе назад към отбивката.

— Действайте, от всички позиции! — извика в микрофона Ашбърн.

Зоната за почивка изведнъж се напълни с черни джипове. Стоун и Чапман изскочиха навън в мига, в който спряха. Той се втурна към неподвижната фигура, просната на асфалта, и се наведе над нея. Чапман се изправи до него.

— Мъртъв е — обяви Стоун. — Изходяща рана отпред.

Гледал е към реката. Значи изстрелът е дошъл от другата страна на пътя.

Ашбърн вече крещеше команди. Група агенти се втурна към гората отвъд пътното платно, откъдето беше дошъл изстрелът. Двама измъкнаха ужасения шофьор на таксито от седалката му. Чапман се наведе над каменната стена.

— Светлината идва от фенер с батерии и таймер — докладва тя, после се върна при Стоун и се надвеси над тялото на Тюркекул. — Възможно ли е наистина да е имало фатва срещу него?

Стоун поклати глава.

— Отново ни изиграха — горчиво промълви той.

— Какво ще правим сега?

— Нищо, по дяволите. Напълно сме прецакани.