Нора Робъртс
Разделени в смъртта (8)

Седма глава

— Разполагаш с един мъртъв призрак — посочи Рурк. — Питам се дали това не е прекалено.

— Логично е. Не разбираш ли? — Тя леко го перна по рамото. — Кой може да се промъкне по-лесно през охраната от един призрак?

— Добре, като оставим скромността настрана, трябва да изтъкна, че…

— Нямаш никаква скромност, която да оставяш настрана. Бисел е бил в ООО, така че му приляга да има всички тези информационни блокове в студиото си, да се хване с експерт по охраната и да бъде мъртъв.

— Убит от друг призрак, местен или чуждестранен.

— Точно така. Те са знаели за Бисел и Кейд, и когато му е дошло времето, са уведомили Рива. Натопявайки я за престъплението.

— Защо? Какъв е смисълът да се натопи една невинна жена?

Тя изучаваше екрана намръщена. Помисли, че той изглежда като обикновен човек. Красив, ако си падаш по лъскавите типове, но същевременно обикновен. И в това, смяташе тя, имаше смисъл. Призраците трябваше да се сливат с околната среда, за да си останат такива.

— Не съм сигурна дали съм права, но ако е така, обяснението може да е много просто — не са искали никой да се взира прекалено внимателно в Бисел, за да не се разкрие членството му в организацията. Изневеряващ съпруг, убит от лудналата си жена в разгара на страстите. Полицията пристига, хвърля поглед на бъркотията, арестува Рива и точка.

— Наистина е просто, но би било още по-просто да се инсценира кражба с взлом, при която крадецът е сметнал, че там няма никой, и Рива да няма нищо общо с тази работа.

— Да. — Тя отново погледна Рурк. — И това ми подсказва, че тя вече е имала нещо общо.

— Код „червено“.

— Код „червено“ и други неща, върху които е работила през последните две години. — Тя закрачи из стаята с ръце в джобовете. — Текущият ти проект не е единственият правителствен или секретен проект.

— Така е. — Очите на Рурк бяха студени, докато изучаваше снимката от личната карта на Бисел. — Той се е оженил за нея заради работата й. Поради професията, а не заради личността й.

— Или заради теб. Те сигурно имат твое досие.

— Да, сигурен съм в това. И той е възнамерявал да го разгледа, преди да го ликвидират.

— Какво означава второ ниво? Оперативен работник второ ниво.

— Нямам представа.

— Хайде да разгледаме това досие. Виж кога е бил вербуван. — Права и с палци в джобовете, тя прочете информацията на екрана. — Преди девет години, значи не е бил новобранец. Изпратили са го за две години в Рим, после в Париж, в Бон. Обикалял е. Бих казала, че професията му на художник е била добро прикритие. Говорел е четири езика и това също е предимство. Знаем, че го бива с жените и това също не е навредило на задачите му.

— Ив, погледни неговия вербовчик.

— Къде?

С натискане на клавиш, той освети едно име.

— Фелисити Кейд? Кучи син. Тя го е вкарала в организацията. — Тя вдигна длан, давайки му знак да мълчи, и изложи мислите си. — Струва ми се, че тя е била нещо като негов треньор. Много често треньори и обучавани развиват близки отношения. Работили са заедно и са били любовници. Сигурно са били любовници, с известни прекъсвания, през цялото време. И двамата са представители на определен тип хора.

— За какъв тип говориш?

— Зализани социални животни от висшата класа. Суетни…

— Защо суетни?

— Много огледала, изобилие от модни парцали, много пари, похарчени за корекции на тялото и лицето, фризьорски салони.

Развеселен, той изучаваше ноктите си.

— Човек може да твърди, че тези атрибути просто са обикновени естествени елементи на комфортния стил на живот.

— Да, ако този човек си ти. Ти самият си много суетен, но по различен начин от тези двамата. Не окачваш огледала по стените на всяко проклето място, за да се оглеждаш винаги, щом мръднеш. Както Бисел.

Замислена, тя погледна отново Рурк и реши, че ако изглеждаше толкова добре като него, сигурно щеше да се оглежда по половин ден.

Ужасно.

— Всички тези огледала и отразяващи повърхности — продължи тя, когато той просто й се усмихна, — можеш да кажеш, че това е било израз на липса на сигурност, както и на суетност.

— Аз бих предположил същото, но думите ти звучат като въпрос към Майра.

— Да. — Тя ще се занимае с това и то скоро. — Във всеки случай те са определен тип. Обичат артистичната сцена и да се показват в обществото. Дори да е прикритие, за тях е съвсем естествено. А на друго ниво е необходим определен тип хора за работа под прикритие. Човек живее в лъжа, изгражда си фалшива самоличност и представлява личност, която отчасти е реална и отчасти измислена. Как иначе можеш да се справиш с тази задача?

— Ще се съглася, че Бисел и Кейд изглеждат по-подходящи от Бисел и Рива. Поне външно.

— Добре, но те са се нуждаели от Рива — вероятно са получили задача да инфилтрират „Секюркомп“. Фелисити първа се запознава и сприятелява с Рива. Може би я изучава. Но по някаква причина Рива не е подходящ кандидат за ООО.

— Работила е за правителството — изтъкна Рурк. — Едва не загуби живота си за него. Тя е лоялна и помня, че администрацията, към която принадлежеше, не изпитваше топли чувства към ООО.

— Политика. — Ив тежко въздъхна. — Влудява ме. Но даже да приемем, че тя не е подходящ кандидат за работа под прикритие, това не означава, че не е добър източник за ООО. Ето защо те вкарват в играта Бисел. Романтика, секс. Но фактът, че има брак, е показателен за намеренията им да я използват дълго време.

— Да, само да я използват.

Тя отново се обърна към него.

— Наистина е неприятно да видиш как твой приятел е подритван по този начин. Съжалявам.

— Чудя се дали ще бъде по-лесно или по-тежко за нея, когато узнае всичко.

— Както и да бъде, ще трябва да се справи. Няма голям избор. — Тя кимна към екраните на стената. — Тези двамата са я използвали като източник на информация и сигурно са поставили различни джаджи в дома й, в информационното й устройство, в автомобилите й и може би върху самата нея. Тя е била техният подслушващ бръмбар, неволна къртица и сигурно доста са я записвали. Не е имало смисъл да се поддържа фасадата на брака и приятелството, ако тези неща не са се компенсирали.

— Съгласен съм. — И той усети, че фактът за това компенсиране щеше много да го ядоса. — Но какъв смисъл има да се елиминират двама оперативни работници на организацията? Ако убийството е извършено от техни хора, то прилича на прахосничество. А ако е външен човек, изглежда някак прекалено. Много е объркано, Ив, и в двата случая.

— Объркано е, но успя да извади от играта трима ключови играчи. — Тя почукваше с пръсти върху хълбоците си. — Има още нещо. Трябва да има. Може би Бисел и Кейд са се провалили. Може би са се опитали да играят двойна игра. Може да са компрометирали прикритието си. Трябва да проучим живота им. Необходима ми е цялата информация, която успееш да събереш за тях. И тъй като си имаме работа с призраци, майната им на правилата.

— Можеш ли да повториш това отново? Онова за майната им на правилата. То е истинска музика за моите уши.

— Това ти харесва, нали?

— Мисля, че ми харесва. — Но той не изглеждаше доволен, когато тя изрече тези думи. Изражението му по-скоро бе заплашително. — Някой трябва да плати за стореното на Рива. Ще бъда доволен да участвам в това разплащане.

— Предимство е да имаш опасен приятел като теб.

— Ела седни в скута ми и го повтори.

— Събери информацията, приятелче. Трябва да се обадя по телефона и да говоря с хората в дома на Рива. Не искам никой да се пързаля там, преди да сме го претърсили за бръмбари на сутринта.

— Ако е имало бръмбари, организацията сигурно е използвала собствен ликвидатор.

— Трябвало е да действат бързо между момента, в който Рива е получила пакета, и убийството, а после и пристигането й. — Тя прекара пръсти през косата си, докато правеше преглед на хронологичното подреждане на събитията. — Ако са влезли веднага, са успели да изчистят бръмбарите. Но някой е бил във Флатайрън. Струва ми се, че операция като тази — двойно убийство — изисква малък, стегнат екип. Не е нужно твърде много хора да знаят.

— Става дума за Отечествената — напомни й Рурк. — При заповеди за прочистване на частно жилище от бръмбари не е необходимо да се уведомяват ликвидаторите за причината.

— Просто изпълнение на заповеди — измърмори тя и помисли за кървавата гледка в леглото на Фелисити Кейд. Какъв тип човек е издал заповед за такава бруталност. Това не е обикновено убийство, мислеше тя. Няма начин да се изчисти зверското, кърваво престъпление.

— Да, имаш право. Все пак, ако са получени заповеди, възможно е изпълнителите да са пропуснали нещо от тях.

 

 

Те поработиха още два часа, преди той да я убеди, че това е всичко, което може да направи тази вечер. Убеди я да си легнат и когато се увери, че е заспала, стана от леглото и се върна обратно в кабинета си. И отхвърли още работа.

Не беше трудно да получи достъп до своето досие, след като вече бе пробил основната защита. Те разполагаха с по-малко компрометираща информация за него, отколкото бе очаквал. Едва ли повече, забеляза той, от общоизвестното — или от това, което той лично бе пригодил за публична консумация.

В донякъде пъстрата му кариера имаше няколко подозирани, предполагаеми, вероятни простъпки. Повечето от тях бяха достатъчно правдоподобни, но му се приписваха и няколко гряха, които не бяха негово дело.

Но това едва ли имаше значение.

По-скоро се развесели, отколкото ядоса, когато откри, че всъщност двукратно бе имал романтична връзка с оперативни работнички, придадени към него с надежда за измъкване на информация.

Запали цигара и се облегна назад на стола, докато си припомняше с обич двете жени. Смяташе, че не може да се оплаче. Бе се радвал на компанията им и беше достатъчно сигурен, че въпреки провала на основната им мисия, те бяха останали доволни от връзката си с него.

Не знаеха нищо за майка му и това бе огромно облекчение. Мег Рурк официално се водеше негова майка и той нямаше нищо против. Какво значение имаше за ООО кой го е родил? Младо момиче, достатъчно глупаво да обича и вярва на мъж като Патрик Рурк, не представляваше никакъв интерес.

Особено след като отдавна бе мъртва.

Тъй като те не си бяха направили труда да се върнат толкова назад или да ровят толкова надълбоко, те не знаеха за Броуди или за леля му и останалите роднини, които той откри в Западна Ирландия. Новооткритите му роднини нямаше да бъдат наблюдавани или потърсени и личното им пространство нямаше да бъде нарушено от ООО.

Но за баща му имаше дебело досие. Патрик Рурк представляваше значителен интерес за ООО, Интерпол, Глобалния съвет за разузнаване и други тайни организации, които ООО използваше за информация. Той откри, че по едно време са възнамерявали да го вербуват, но го преценили като твърде непостоянен.

Непостоянен, помисли Рурк и мрачно се изсмя. Да, той трудно можеше да оспори това.

Те го бяха свързали с Макс Рикър и това не бе изненадващо. Рикър беше умен човек и мрежата му се разпростираше над цялата планета и отвъд нея, с много пари от оръжия и нелегални сделки. Но той беше прекалено суетен, за да прикрива всичките си следи.

Патрик Рурк бе смятан за един от нередовните инструменти на Рикър и при това не особено умел. Твърде привързан към чашката и други химикали. И не достатъчно дискретен, за да заслужи по-висока позиция, да не говорим за постоянна платена служба при Рикър.

Но излизането на тази връзка на светло правеше още по-приятен факта, че Ив беше тази, която тикна Рикър в кафеза.

Той почти бе затворил досието отново, когато зърна бележка за пътуване до Далас. Този път кръвта му се смрази в жилите.

„Рурк пътува от Дъблин до Далас, Тексас. По обиколен маршрут и под името Рурк о’Хара. Пристигна в Далас на 12 май 2020 г. в седемнайсет и трийсет. На летището го посрещна субект, известен като Ричард Трой, Ричи Уилямс, Уилям Баунти, Рик Марко. Субектите пътуваха с кола до хотел «Каса диабло», където Трой бе регистриран под името Рик Марко. Рурк нае стая под тази на о’Хара.

В двайсет и петнайсет субектите напуснаха хотела и отидоха пеш до бар «Блек садъл», където останаха до нула часа и двайсет минути. Приложени са стенограми на разговора.“

Имаше и още стандартни доклади за наблюдение, покриващи период от три дни с двамата мъже, които влизаха и излизаха, срещаха се с други типове в барове и съмнителни нощни клубове.

Много пиене, перчене, откъслечни фрази и части от разговори за изнасяне на муниции от една база в Атланта.

Макс Рикър. Рурк не се нуждаеше от информация, за да разбере, че както собственият му баща, така и този на Ив са били най-малко в периферията на мрежата на Рикър. Знаеше, че мъжете са се срещнали в Далас.

Няколко дни, помисли той, само няколко дни преди Ив да бъде открита пребита и потрошена в глуха уличка.

Те са знаели всичко това, помисли той, както и ООО.

„Субектът Рурк напусна хотела в десет и трийсет и пет на следващата сутрин. Трой го откара до летището, откъдето той взе редовен полет за Атланта.

Трой се върна в хотелската стая, която споделяше с една малолетна. Наблюдението над Рурк пое оперативен работник Кларк.“

— Малолетна — прошепна Рурк. — Вие, копелета. Вие, проклети копелета, сигурно сте знаели.

Обзет от толкова силна ярост, че чак му прилоша, той отвори досието на Ричард Трой в ООО.

 

 

Още не се бе съмнало, когато тя се размърда и усети как ръцете му я прегърнаха. Много нежно. Полузаспала, тя се обърна към него, сгуши се и откри топлината на тялото и после жарта на устните му върху нейните.

Целувката беше толкова нежна, някак толкова мила, че тя се остави да я омае, докато плуваше в този полусън.

В тъмнината, винаги успяваше да го намери в тъмнината и знаеше, че той ще бъде там, за да я утеши или възбуди. Или да иска онези неща от нея.

Тя прекара пръсти през косата му, притегли главата му в покана да задълбочи целувката. По-дълбоко, това сливане на устни и езици и все пак леко като сън, който тя вече забравяше.

Защото сега съществуваше само Рурк, гладкото плъзгане на кожата му върху нейната, извивките на тялото му, неговият мирис и вкус. Тя вече бе изпълнена с него, докато шепнеше името му.

Устата му покриваше тялото й като благословия. Бузи, шия, рамене, после се притисна нежно към възвишението на гърдата й, за да се задържи на мястото, в което биеше сърцето.

— Обичам те. — Устните му образуваха думите до гърдата й. — Безумно влюбен съм в теб.

Не безумно, помисли тя, и се усмихна в мрака, докато пулсът й се ускоряваше. Намерили сме се. Двамата сме се открили.

Той сгуши главата си там за момент — буза до сърце — и затвори очи, докато се увери, че контролира по-дивите си емоции и че дланите му ще бъдат нежни с нея.

Изпитваше изгаряща нужда да бъде нежен.

Тя въздъхна тихо и сънено и той знаеше, че е доволна да бъде събудена по такъв начин. Независимо какво й бе причинено, сърцето й беше открито за него и това открито сърце го издигаше над всичко, което бе очаквал да постигне.

Ето защо той беше нежен, когато я докосна и когато я възбуди докрай, всичко бе прекрасно и превъзходно.

Когато се плъзна в нея те бяха една обща сянка, движеща се в мрака.

Тя го прегръщаше там, в голямото легло под прозореца на тавана, откъдето светлината се процеждаше перлено сива с изгрева. Можеха да останат така цял час, помисли Ив. Да останат тихи, съединени и щастливи, преди да дойде време да се изправят пред света, работата, кръвта.

— Ив. — Той притисна устни до рамото й. — Трябва да поговорим.

— Ммм. Не ми се говори. Спя.

— Важно е. — Той се отдръпна, въпреки стона й на протест. — Съжалявам. Осветлението е включено на двайсет процента.

— О, човече. — Тя закри очите си с длан. — Колко е часът? Пет? Никой не заслужава разговор в пет сутринта.

— Вече е почти пет и половина, а екипът ти ще пристигне тук в седем. Ще ни трябва време за това.

Тя разтвори пръсти и погледна между тях.

— За какво?

— Снощи се върнах в кабинета и отворих още файлове.

И той забеляза обидата през тези разперени пръсти.

— Помня как каза, че това е всичко, което можеш да направиш.

— За теб бе всичко. Направих го за себе си. Исках да погледна собственото си досие, в случай… Просто за всеки случай.

Тя бързо седна в леглото.

— Загазил ли си? Боже, да нямаш неприятности с проклетата ООО?

— Не. — Той постави длани върху раменете й и ги прекара надолу-нагоре по ръцете й. И страдаше, защото знаеше, че и тя ще страда. — Не става дума за това. Докато преглеждах файловете, разгледах досието на баща ми.

— Майка ти. — Тя се пресегна за ръката му и я стисна.

— Не. Изглежда, че радарът им изобщо не я е засякъл. Не са обърнали особено внимание на далечното му минало и тя не е била важна, полезна или интересна за тях, което може само да ме радва. Но Патрик Рурк е предизвикал по-голям интерес и са отделяли време да следят ходовете му от време на време. Изглежда най-вече заради шанса да им осигури нещо срещу Рикър.

— Бих казала, че не го е направил, защото Рикър действаше до миналата година.

— Не им е дал достатъчно информация. Това е дълго и заплетено досие с твърде много препратки и изобилие от наблюдения, които не са дали никакъв резултат.

— Добре, той сега е вън от играта. Рикър. Какво общо може да има с всичко това?

— Те са установили наблюдение над баща ми, смятайки, че работи като касиер за Рикър, и са го проследили през май до Далас. В годината, в която си била на осем години.

Тя бавно кимна, но трябваше да преглътне.

— Знаем, че е бил в Далас някъде по това време и е помагал за организирането на удара в Атланта, ужилването, при което операцията на Скинър отиде по дяволите. Това не е важно. Слушай, тъй като съм станала, ще отида да взема душ.

— Ив. — Той хвана дланите й в своите и усети как подскачат, докато тя се опитваше да се освободи. — На летището го е посрещнал мъж на име Ричард Трой.

Сега очите й станаха огромни и страхът — същият, който той съзираше, когато тя се събуждаше от кошмари — ги замъгляваше.

— Това няма нищо общо със случая. Случаят е приоритетен. Трябва да…

— Никога не съм поглеждал в миналото ти, защото знаех, че не го искаш. — Дланите й изстинаха в неговите, но той не ги пускаше. Щеше му се да може да ги затопли. — И сега не смятах да гледам, а само да се уверя, че семейство Броуди не са били наблюдавани. Връзката… — Той доближи вцепенените й длани до устните си. — Скъпа Ив, връзката между баща ти и моя баща е там. Не можем да се преструваме, че не знаем. Не искам да те нараня. Не мога да го понеса.

— Ще трябва да ме пуснеш.

— Не мога. Съжалявам. Опитах да се убедя да не ти казвам. Тя няма нужда да знае, няма да поиска да знае. Но не мога да крия това от теб. Ще те заболи повече и на всичко отгоре ще се почувстваш обидена, ако се отнасям с теб така, сякаш не можеш да го понесеш.

— Това е коварно. — Гласът й хриптеше и очите й горяха. — Това е дяволски гадно коварно.

— Може би, но от това не става по-малко вярно. Трябваше да ти кажа какво открих и ти ще решиш каква част от него искаш да чуеш.

— Трябва да помисля! — Тя издърпа дланите си от неговите. — Трябва да помисля. Просто ме остави сама да помисля. — Тя скочи от леглото и изтича в банята. Затръшна вратата.

Той почти я последва, но когато се запита дали го прави заради нея или заради себе си, не можа да си отговори със сигурност на този въпрос. Реши да я изчака.

Тя взе изгарящо горещ душ. Някъде по средата сърдечният й ритъм почти се нормализира. Остана твърде дълго в изсушаващата кабинка и след това се почувства малко замаяна. Просто имаше нужда от кафе. Само чаша кафе и да изхвърли тези глупости от ума си.

Чакаше я работа. Патрик Рурк, баща й или Далас нямаха никакво шибано значение. От тези неща нямаше никаква полза. Не можеше да си позволи да си пълни главата с такива нелепости, когато трябваше да върши работа.

И тя погледна лицето си в огледалото над мивката, бледото си, ужасено лице. Искаше й се да го разбие с юмрук. И почти го направи.

Но се обърна, облече халата си и се върна в спалнята.

Той беше станал и облякъл собствения си халат. Не каза нищо, докато се приближаваше и й връчваше кафето.

— Не искам да знам нищо за това. Разбираш ли, не искам да знам.

— Добре тогава. — Той докосна страната й. — Ще го изхвърлим.

Тя осъзна, че той не би я нарекъл страхлива. Дори не би го помислил. Просто щеше да я обича.

— Не искам да знам за това — повтори тя. — Но ти трябва да ми кажеш. — Тръгна към столовете и се отпусна върху един, защото се страхуваше, че коленете й ще се подкосят. — Трой ли се казваше?

Той седна срещу нея, като остави ниската масичка между тях, понеже усещаше, че тя иска да остане на разстояние.

— Той е имал няколко псевдонима, но това изглежда е истинското му име. Ричард Трой. Има досие. Не го прочетох цялото, а само… само епизода в Далас. Но го копирах за теб, в случай, че поискаш да го видиш.

Тя не знаеше какво иска.

— Те са се срещнали в Далас.

— Срещнали са се. Твоят посреща моя на летището и го отвежда в хотела, където ти… където си била ти. Той се е регистрирал. По-късно същата вечер са излезли и са се напили. Има стенограма на разговора им и на всички останали разговори през трите дни, в които са били там заедно. Куп хвалби и перчене, както и малко размишления за операцията в Атланта.

— Операцията с оръжия на Рикър.

— Да. Баща ми трябвало да замине за Атланта, което и направил на следващия ден. Предположението е, че той взел подкуп от ченгетата, които вярвали, че е вътрешен човек в организацията на Рикър и го използвали. Взел тези пари, както и парите на Рикър, и заблуждавайки и двете страни, се завърнал в Дъблин.

— Това потвърждава теорията ни, когато си имахме вземане-даване със Скинър. Мърлява работа от страна на ченгетата, ако не са загрели какво е имал на ум баща ти и не са предупредили местната полиция. Значи за смъртта на тринайсетте ченгета, които загинаха при онази провалена акция, са били отговорни ООО, Рикър, както и всеки друг.

— Бих казал, че ООО не дава пукната пара за ченгетата.

— Добре. — Тя успя да се фокусира върху това и да прехвърли известна част от гнева си върху организацията. — Те са смятали Рикър за главен ръководител, а операцията в Атланта наистина беше голяма, но въпросът не се изчерпва с това. Може би са били прекалено концентрирани върху провалянето на Рикър, смазването на неговата мрежа и победния си танц. И затова не са разбрали, че такава дребна риба като Патрик Рурк ще прецака всички страни. Абсолютно безскрупулно е, че са оставили ченгетата да умрат по такъв начин.

— Те са знаели за теб.

— Какво?

— Знаели са, че в онази проклета стая е имало дете с него. Малолетно момиче. Копелетата са знаели.

Когато погледът й стана стъклен, той изруга. Рурк бутна масичката встрани, натисна главата на Ив между коленете й.

— Бавно, дишай бавно. Боже, боже, съжалявам.

Гласът му звучеше в ушите й като бучене. Неговият прекрасен глас шепнеше сега на келтски, докато той губеше самоконтрол. Тя усещаше това по тона му, по треперенето на дланта му върху главата й. Осъзна, че стои на колене до нея. Страдаше не по-малко, ако не и повече, от самата нея.

Не беше ли странно? Не беше ли свръхестествено?

— Аз съм добре.

— Само още минутка. Още трепериш. Искам ги мъртви. Онези, които са знаели, че си затворена при него, и не са направили нищо. Искам да им изпия кръвта.

Тя помръдна достатъчно, за да положи буза на коляното си и да го погледне. В момента той напълно приличаше на мъж, готов да разкъса нечие гърло.

— Аз съм добре — увери го тя. — Това няма да има значение, Рурк. И не защото аз оцелях, а той — не. Трябва да прочета досието.

Той кимна и после просто отпусна глава върху нейната.

— Ако беше скрил от мен… — Гласът й беше дрезгав, но тя не се опита да го прочисти. — Това щеше да ме угнети. Щеше да угнети и двама ни. Знам, че не е лесно и за теб, но да ми кажеш… Щом вярваш, че ще го преживеем, значи нещата ще се оправят. Трябва да погледна тази информация.

— Ще отида да я донеса.

— Не, аз ще дойда с теб. Ще гледаме заедно.

Те се върнаха в неговия кабинет и прочетоха заедно информацията, която той извикваше на екрана.

Тя не седна. Нямаше да допусне краката си да се подкосят отново. Независимо, че четеше доклада на оперативния работник.

„Сексуално и физическо малтретиране на малолетно момиче, за което се твърди, че е дъщеря на субекта. За момичето няма записана информация, нито е регистрирана майка или осиновителка. В момента не се препоръчва намеса. Ако субектът разбере, че е наблюдаван или ако някоя социална или прилагаща закона агенция бъде информирана за ситуацията с малолетното момиче, ценността на субекта ще бъде компрометирана.

Препоръчвам бездействие по отношение на малолетното момиче.“

— Оставили са нещата просто така. — Рурк заговори тихо, прекалено тихо. — Мразя шибаните ченгета… С изключение на присъстващите — добави след секунда.

— Те не са ченгета. Не дават и пукната пара за закона, а още по-малко — за справедливостта. Дяволски сигурно е, че не им пука за никой отделен индивид. За тях е важна само общата картина и винаги е било така от момента на формирането им в началото на Градските войни — важна е общата картина, а хората в нея да вървят по дяволите.

Тя потисна гнева и ужаса си и продължи да чете. И чак когато стигна до края, постави ръка върху конзолата, за да запази равновесие.

— Те са разбрали какво се случи. Разбрали са, че аз го убих. Боже мой, разбрали са и са почистили след мен.

— За защита, ама друг път. За да прикрият собствената си виновност.

— Тук се казва… казва се, че поставените подслушващи устройства са били повредени и изключени през онази нощ. Какви са шансовете това да е вярно? — Тя пое дълбоко въздух и прочете пасажа отново.

„Наблюдението бе възстановено в седем часа и шестнайсет минути. В продължение на шест часа нямаше записан звук или движение в стаята. Предположението, че субектът е излязъл по време на тъмния период, накара агентът да рискува и лично да провери стаята. При влизането агентът забеляза мъртвия субект. Определена причина за смъртта — множество порезни рани, нанесени с малък кухненски нож. Малолетното момиче не бе открито в стаята.

В стаята нямаше информация, свързана с Рикър или Рурк. След заповеди от дома, мястото бе почистено. Екипът за отстраняване на тялото бе уведомен. Малолетно момиче, за което се смята, че е дъщеря на субекта, е поставено под медицинско наблюдение. Тежка физическа и емоционална травма. Малолетната е с неустановена самоличност и по случая ще работи социален работник.

Местните власти на няколко града са неспособни да идентифицират малолетното момиче. Малолетната е неспособна да си спомни и/или да каже името си и други обстоятелства. Не може да се направи връзка с Трой или с тази агенция. Малолетната беше приета от Националната агенция за малолетни и й бе дадено името Далас, Ив.

Досието със случая Трой е приключено.“

— Има ли мое досие?

— Да.

— Направили ли са връзката?

— Не го прочетох.

— Май притежаваш много силна воля? — Когато той не отговори, тя се отвърна от екрана и направи крачка към него.

Той отстъпи крачка назад.

— Някой ще плати за това. Нищо няма да ме спре. Не мога да го убия, макар че, боже, как съм го сънувал. Но някой ще плати за безучастността си, за отдръпването си, защото са позволили това да ти се случи.

— Така няма да промениш нищо.

— Да, за бога, ще променя. — Част от гнева, който той сдържаше вътре в себе си след прочитането на докладите, изби навън. — Съществуват везните, Ив. Проверки и везни, от това е съставено твоето скъпоценно правосъдие. И аз ще кажа думата си по въпроса.

Беше й студено, твърде студено, но думите и видът му сега почти я зашеметиха.

— Няма да ми помогне мисълта, че отиваш да преследваш някакъв призрак, на когото е възложено да се занимава с това повече от двайсет години.

— Не е необходимо да мислиш по въпроса.

Малък мехур от паника се надигна в гърлото й.

— Искам да се концентрираш върху работата, която обеща да свършиш. — Той обиколи конзолата и спря до нея. Очите му представляваха син лед, когато вдигна брадичката й с ръка.

— Мислиш ли, че мога или ще се откажа?

— Не. Мислиш ли, че мога да отстъпя и да те оставя да преследваш някого и да раздаваш собствено правосъдие?

— Не. Значи имаме проблем. Междувременно ще ти дам всичко, което искаш от мен за твоя случай. Няма да споря с теб, Ив — заяви той, преди тя да успее да отговори. — И няма да те моля или да очаквам да промениш моралната си позиция. Искам само да постъпиш по същия начин, както когато става дума за мен.

— Искам да запомниш нещо. — Гласът й желаеше да се разтрепери. Душата й желаеше да затрепери. — Искам да помислиш за това, преди да направиш нещо, което после не можеш да промениш.

— Ще направя каквото трябва — отвърна категорично той. — Ти също.

— Рурк. — Тя сграбчи ръцете му и се страхуваше, че вече усеща как той й се изплъзва. — Каквото и да ми се е случило тогава в Далас, аз го преодолях. И стоя тук именно затова. Може би притежавам всичко, което има значение за мен, теб включително, поради случилото се. Ако това е истина, бих преминала през всичко отново. Бих преживяла всяка минута от Ада, за да те имам, да имам полицейската си значка, да имам този живот. Това равновесие ми стига. Искам да помислиш върху думите ми.

— Тогава ще помисля.

— Трябва да се приготвя за сутрешния доклад. — Да мисля за нещо друго, каквото и да е друго. — Също и ти. Засега трябва да изоставим тази тема. Ако не можеш да го направиш, няма да помогнеш нито на мен, нито на приятелката си.

— Ив. — Той произнесе името й нежно, така нежно, както я бе любил, и избърса сълзата, която тя не осъзнаваше, че се стича по бузата й.

Тя не издържа, когато ръцете му я обгърнаха. И понеже се почувства сигурна в топлата му прегръдка, Ив се сгуши в него и си позволи да заплаче.