Нора Робъртс
Разделени в смъртта (14)

Тринайсета глава

Ив смяташе, че е демонстрация на силен характер да не се изолира в заключената стая. Стегна се, слезе надолу по стълбите и се насочи през къщата към задния вътрешен двор.

И се загледа във въображаемата сцена.

Познаваше своите сцени. Обикновено в тях някъде наблизо имаше труп, но тя все още помнеше как да разчита сцена, в която смъртта не бе част от пейзажа.

Някаква птичка повтаряше своята песен от две ноти, която беше едновременно жизнерадостна и настойчива. Оранжево-черни пеперуди се събираха като чудновата армия върху червените връхчета на храст, който растеше точно отвъд западния ъгъл на каменния заден двор.

Най-новата играчка на Рурк — огромно сребристо чудовище на колела — изригваше дим и очевидно вървеше в комплект със самия мъж на кормилото, въоръжен с шпатула с дълга дръжка. Пушекът миришеше на месо — истинско месо от истински крави. Няколко индивида се хранеха в момента с месото — дебели пържоли върху хлебчета.

Те седяха на маси или стояха прави и бъбреха, както си му е редът на парти.

Градският съдебен лекар отпиваше бира от бутилката и изглежда водеше занимателен разговор с Мейвис. Майра — и откъде, по дяволите, се бе появила тя — седеше до маса, отрупана с храна и блещукащи свещи, където водеше някакъв непринуден разговор с Леонардо и ужасяващата Трина.

Капитанът на Отдел „Електронна обработка на информацията“ стоеше прав, дъвчеше бургер, който държеше в едната си ръка, и даваше на Рурк съвети за тайните и мистиката на готвенето под открито небе.

Всички изглеждаха дяволски весели и сити и според Ив не на мястото си. Не беше ли напуснала току-що една заключена стая, където прекара доста време, проправяйки си път през бюрокрацията и скритите мини на дипломацията и подкупите? Не се ли намираше по средата на трудно разследване, което включваше тайни организации и държавни тайни?

А сега се бе озовала сред бургери и бира в полумрака, изпълнен с птички и пеперуди.

Животът й, реши тя, е съвършено странен.

Леонардо пръв я забеляза и с широка усмивка на голямото си лице с цвят на карамел тръгна към нея, облечен в нещо, което според Ив беше официалното му облекло — лъскави бели панталони и светложълта риза, която тясно прилепваше под формата на буквата X към впечатляващия му гръден кош. Той се наведе и меката му къдрава коса я докосна по бузата точно преди устните му.

— Мейвис ми разказа колко разтревожена е била и е дошла при теб. Исках да ти благодаря, че си била заедно с нея и си й отделила време тази вечер, за да се почувства отново нормална и стабилна.

— Тя просто изпитваше нужда да повърне.

— Знам това. — После той прегърна Ив с големите си ръце и я притисна силно до каменната стена на гърдите си. И когато отново заговори, този път гласът му беше дрезгав и разтреперан. — Бебето е помръднало.

— Да. — Тя не бе съвсем сигурна какво трябва да отговори и предпазливо го потупа някъде по километрите гола кожа на гърба му. Просто каза: — Е, сега всичко е наред.

— Всичко е идеално. — Той въздъхна. — Идеално. — Отдели я от себе си и златистите му очи блестяха. — Добри приятели, жената, която обичам, с нашето дете в нея. Животът е толкова ценен. Сега осъзнавам това повече от всякога. Знам, че доктор Майра иска да говори с теб. Само исках пръв да ти кажа набързо тези неща.

Привличайки я близо до себе си, той почти я отнесе до масата, където седеше Майра.

— И не смей да започваш — заплаши Леонардо с пръст Трина. — Далас трябва да поговори с доктор Майра и малко да си почине.

— Мога спокойно да почакам. — Трина се ухили с широка пурпурна усмивка, от която Ив я побиха тръпки. — Имам планове. Много планове. — Тя вдигна чинията си и се отдалечи върху петнайсетсантиметровата платформа на сандалите си.

— О, боже мой.

С поглед, изразяващ нещо средно между симпатия и смях, Майра потупа стола до себе си.

— Седни. Каква разкошна вечер. Откраднах един час от нея, за да дойда тук и да участвам в нещо, което трябваше да бъде бърза професионална визита. А сега имам тази хубава чаша вино и този великолепен хамбургер.

— Наистина ли той ги приготви? — Ив хвърли поглед назад към Рурк. — На онова нещо?

— Наистина. Може да ти се стори невероятно, но той обясни най-подробно на моя Денис как се използва грила. — Майра отхапа нов залък. — Изглежда го е разучил.

— Няма друго нещо, което може така да заинтересува Рурк. Професионална визита ли? — подкани я тя.

— Да. Можех да почакам до утре, но помислих, че ще поискаш да научиш колкото е възможно по-скоро как Рива Юинг издържа своето трето ниво.

— Благодаря. Как е тя?

— Малко нестабилна и уморена. Майка й я отведе направо вкъщи. Мисля, че там е в добри ръце.

— Да, Каро е още една от личностите, които изглежда си знаят работата.

— Страхува се за дъщеря си, Ив. Колкото и стабилна да изглежда външно, вътрешно е страшно разтревожена. Мога да говоря с нея или Рурк би могъл. Сигурна съм, че той ще го направи. Но в действителност ти си тази, която взема решенията. И ти си тази, чиито разсъждения и мнение по въпроса тя ще уважава най-много.

— Затова ли дойде, за да ми съобщиш за ниво три или да ми кажеш, че трябва да говоря с Каро?

— И за двете. — Майра поглади ръката й. — Освен това прегледах резултатите от кръвните й тестове, взети точно след задържането й.

— В тях нямаше нищо. Никакви химикали, дрога или нещо друго. И медицинските прегледи не откриха травма, посочваща, че е била по физически начин доведена в състояние на безсъзнание.

— Не. — Майра вдигна чашата си. — Но и двете знаем, че съществуват някои анестетици, способни да упояват бързо и да се разнасят, без да оставят доловима следа, до два или три часа.

— Точно нещото, което ООО биха имали подръка.

— Сигурно. Когато Рива бе задържана, аз я върнах към всички стъпки и фази на онази нощ. Тя си спомни някакво движение в ляво от нея, докато гледала леглото. Не помни ясно това, освен под хипноза. Движение — продължи Майра, — после миризма на нещо силно, горчиво и вкусът му в гърлото й.

— Вероятно я е напръскал със спрей. — Ив огледа градините, но сега не виждаше заетите пеперуди, нито чуваше настойчивата птичка. Видя осветената от свещи спалня и свитите едно до друго тела върху окървавените чаршафи. — Изчакал я е да се качи и я е нападнал отляво, като я е напръскал със спрея. И е нагласил останалото, докато тя е била в безсъзнание.

— Ако е било така, значи се касае за предварително обмислен план. Хладнокръвно организиран. И все пак… до голяма степен стореното беше обгърнато с драматичност — освен насилието, което демонстрираше способност за бруталност, имаше допълнителни стъпки, усложнения, които не са били необходими за постигане на резултата, който според нас е бил желан.

— Защото той се е забавлявал с всичко това.

— Да. — Доволна, Майра се наслаждаваше на хамбургера си. — Така е. Няколкото недомислия и претенциозни жестове, при положение, че простотата би послужила по-добре на целите му, ми говорят, че е бил завладян от собствената си роля. Насладил й се е и може би е искал да я разкраси.

— Добавяйки щрихи към един стегнат и прост план, които са разбалансирали цялото. Как го наричат това? Импровизация.

— Много добре казано. Притежаваш организирано мислене и свежи хрумвания. Съмнявам се, че е работил сам или че същият, който е измислил плана, е бил същевременно негов изпълнител. Сега ще те предам на Морис, за да си свършиш работата с него и да се насладиш на част от вечерта си.

— Малко е трудно да се наслаждавам на каквото и да е, когато знам, че Трина има планове. — Но Ив се изправи и отиде при Морис. — Имаш ли нещо за мен?

— Далас! — Мейвис скочи на крака. — Знаеш ли, че Морис е свирил на сакс?

— На какво?

— На саксофон — отговори Морис. — Това е музикален инструмент, лейтенант.

— Знам какво е саксофон — измърмори тя.

— Той свиреше с оркестър в колежа — продължи Морис. — И понякога те още се събират за частни сеанси. Наричат се „Труповете“.

— Разбира се.

— Ще посвирим някой път, нали? — Морис попита Мейвис.

— Само кажи времето и мястото.

— Прекалено хубаво, за да е истина! — Тя направи няколко танцови стъпки и се хвърли в ръцете на Леонардо.

— Това е една много щастлива млада жена.

— Нямаше да мислиш така, ако я беше видял преди няколко часа.

— Бременните дами са склонни към променливо настроение. Полага им се. Искаш ли бира?

— Какво, по дяволите… — Тя измъкна една от охладителя. — Какво имаш за мен?

— Нищо толкова прекрасно като този говежди бургер. Клои Маккой. Няма доказателства за неотдавнашна сексуална активност. Но… изглежда, че я е очаквала, защото си е поставила защита. Продуктът се нарича „Свобода“. Покрива вагиналната област със слой, който защитава срещу болести, предавани по полов път и забременяване.

— Да, знам какво представлява. Можеш да го използваш до двайсет и четири часа преди клатенето. Тя кога го е използвала?

— Най-доброто ми предположение ли? Час, а може би и два часа преди да умре. Освен това е погълнала петдесет милиграма лекарство против махмурлук горе-долу по същото време.

— Хайде де, това не е ли интересно?

За да демонстрира единодушието им по въпроса, той чукна с бутилката си бира нейната.

— Поне час преди да е глътнала смъртоносните таблетки. И ако те са били купени на черния пазар, някой е разполагал с много ценен източник. Те не са общоизвестно генерично лекарство, търговско название или домашно производство. Да не забравя за виното. Били са разтворени във вино, преди да бъдат погълнати.

— Значи тя взема предпазни мерки против венерически болести, изтрезнява, почиства апартамента си, облича си секси нощница, гримира се и си сресва косата. После пуска няколко смъртоносни таблетки във виното си и се самоубива. — Ив отпи дълга глътка от бирата. — И ти каза, че не си ми донесъл нищо толкова интересно, колкото бургера.

— Още не си го опитала.

— Ще стигна и до това. Какво е заключението по случая на главния съдебен лекар на Ню Йорк?

— Убийство, нагласено да изглежда като самоубийство. Това момиче не е погълнало съзнателно онези хапчета.

— Не, не е. — И това направи Клои Маккой нейна. — За смъртоносни хапчета е необходима рецепта… след доста тестове и обяснения. Ако не ги е получила по този начин — а е било точно така — и те не са били от черния пазар, би ли казал, че много вероятен източник за лекарства от този тип и сила може да бъде тайна правителствена организация?

— Не бих казал не.

— Нито пък аз. — Тя помисли няколко минути. — Има нещо, което искам да провериш.

Когато приключи с Морис, Ив тръгна към грила.

— Получих нова информация — съобщи тя на Фийни, след което откри, че й пъхат чиния в ръката.

— Чакай малко. Винаги се намира време за месо.

Устата й се напълни със слюнка от миризмата на бургера.

— Много нова информация, Фийни. Патологът заключава убийство за Маккой и успях да смажа машината в Ямайка, така че Пийбоди и Макнаб да донесат тук веществените доказателства. Майра твърди…

— Продължавай. — Рурк вдигна бургера от чинията й и го доближи до устата й. — Отхапи. Знаеш, че ти се иска.

— Това не е подходящо време за семеен пикник.

— Мисли за него като за комбинирано семейно и приятелско събиране.

— Трябва да се храниш, Далас — каза й Фийни. — Говеждото е първокачествено. Няма да искаш да го прахосаш.

— Добре. Добре. — Тя го захапа. — Майра твърди… Добре, това е наистина добро, и аз не виждам абсолютно никаква причина да не седна и да не го изям, докато те информирам.

— Само почакай да включа грила на автоматичен режим и можеш да ни информираш и двамата.

Тя се премести на една маса и когато седна, сграбчи бургера с две ръце. Още докато отхапваше втори залък, Рурк вече поставяше някакви печени зеленчуци в чинията й.

— За баланс на месото — обясни й той.

— Както кажеш. — Щом искаше да играе така, сякаш всичко бе наред между тях, тя нямаше нищо против. Главата й бе пълна с достатъчно неща и без брачните щуротии. — Добре, ето как мисля, че е станало, и искам Отдел „Електронна обработка на информацията“ да се порови в комуникаторите на Маккой и да го удостовери. Той се е свързал с нея — този, който я е убил. Тя е достатъчно щастлива и развълнувана, за да вземе малко лекарство против махмурлук, за да противодейства на изпитото вино със съседката. Използва препарат против забременяване. Подрежда мястото и себе си.

— Звучи като очакване на любимо гадже, а не като подготовка за самоубийство с няколко смъртоносни хапчета. — Фийни поклати глава. — Тя се е въргаляла с Блеър Бисел, а Бисел е мъртъв. Смяташ, че е имала нов човек.

— Възможно е. Но по-вероятно този, който й се е обадил, да я е накарал да помисли едно от няколко възможни неща. Че е имал новини за Бисел — цялата работа е била грешка, прикритие или може би операция. Че ще доведе Бисел да се скрие при нея, докато стане безопасно да си отиде. Или я е накарал да помисли, че той е Бисел.

— Виж, това би било труден номер.

— Не и ако си брат на човека. Приличаш много на него и лесно можеш да подсилиш тази прилика. Завиждал си на копелето през целия си живот и ето ти шанс да получиш нещо младо за негова сметка.

Фийни съзерцаваше бирата, която бе донесъл на масата.

— Това е добра възможност. Дяволски добра. Трябвало е да се свърже с нея, ако е имала време да се подготви. Ще се поровим по-дълбоко в комуникаторите и ще прегледаме отново информационното й устройство. Ако е използвал електронна поща, ще бъде трудно да открием писмото.

— Това е твоя работа. Аз се фокусирам върху Картър Бисел. Той знае с какво се е занимавал големия му брат, който е имал интимна връзка с вербувалата го жена. Блеър работи и спи с Кейд. Тя знае за Маккой и за скритото нещо в медальона, което Бисел й е дал. Съществува причина, поради която медальонът е бил взет от местопрестъплението. Маккой е отделна нишка, която трябва да бъде отрязана.

— Казах, че това е добро, но защо просто да не влезе и да я отреже? — попита Фийни. — За какво е цялото голямо шоу?

— Същата работа като с Юинг — много камбанки и свирки, много шоу и дим. Той обича да импровизира. Това му доставя удоволствие. И може би защото нуждата от прикритие е оправдавала такива неща, или заради самата драма. Може би и двата мотива са били валидни.

— Давай нататък. — Фийни се ухили на Рурк. — Свършил съм добра работа с нея.

— Наистина си свършил добра работа. Тя е ченге до мозъка на костите си.

— Нека се опитаме да се придържаме към темата. — Но Ив отхапа здравословно и задоволително парче от бургера. — Но и в двата случая под повърхността прозира един и същ мотив. Убий и си направи значителен труд да изглежда, че не е убийство. Натопи някой друг за това. Юинг в първия случай. Самата Маккой — във втория.

— Нарежда се добре — съгласи се Рурк. — Но когато убиецът й е пристигнал, тя не би ли попитала или възразила, ако Бисел не е бил с него?

— Той влиза. Казва й, че трябва да внимават. Имат нужда от помощта й. Колкото по-театрална е историята, толкова по-бързо тя ще я приеме и ще заиграе по свирката му. Той само е трябвало да я убеди да напише бележката. По дяволите, възможно е самата тя да я е написала предварително като драматичен жест. Той пуска лекарството във виното й. И след като тя го изпива, той само трябва да я постави на леглото и да си отиде.

— Или. — Тя изяде една печена чушка, без да се замисли. — ООО са могли да нагласят цялата работа. Влезли са вътре, накарали са я да изпие отровата. Но това не обяснява крема против забременяване или лекарството против махмурлук. Който я е убил не е знаел, че е употребила и двете. Той не е толкова умен, колкото си мисли.

Рурк си спомни младата жена, прегърнала през сълзи краката на Ив в галерията. Подхождаше — беше достатъчно тъжно, за да подхожда.

— Връщаш се към брата на Бисел.

— Да, неговият профил ми харесва. Той се води изчезнал почти цял месец. Достатъчно време, за да му променят физиономията и да заприлича повече на брат си. — Тя приключи с бургера и отпи отново от бирата. — Но съществува още една възможност, тя е малка, но интересна.

— Блеър Бисел я е убил — вметна Рурк.

— Доста бърз си за човек, който пече на грил бургери през свободното си време.

— И двамата сте се надишали с дим — обади се Фийни. — Бисел е в студено чекмедже в моргата.

— Така изглежда. И вероятно е така — съгласи се Ив. — Но нека за минута включим случая в територията на шпионските видеофилми — за които Рива каза, че са едно от неговите хобита — а сега ние знаем, че са били негова професия. Ами ако Бисел е играл двойна роля? Или е бил двоен агент със или без знанието на ООО. Те откриват, че Кейд е преминала на другата страна… или просто му писва, че тя играе с брат му. Той им устройва капан, убива ги и удобно натопява бившата си жена, която му е дошла до гуша. Очиства Маккой и си взема обратно онова, което тя е пазела за него в медальона.

— Нали не мислиш, че някой толкова умен като Морис няма да забележи, че тялото не отговаря на снимката от личната карта? Даже с няколко удара по лицето, остава идентификацията по зъбите. Там има и ДНК. И всичко това съвпада с тези на Блеър Бисел.

— Да, и той сигурно е във фризера. Казах, че тази възможност е малка, а Картър Бисел е на първо място в списъка ми. Морис ще го прегледа и ще разбере дали е претърпял скорошна лицева хирургия. И понеже, ако това е истина, ще имаме нова нишка, аз искам да направиш справка и да откриеш някой неотдавна починал лицев хирург. Басирам се, че Картър Бисел е свършил работата — или за да играе Каин, или е бил измамен и играе Авел. Един от братята Бисел е жив. Просто трябва да разберем кой от двамата.

 

 

Ив се застави да не мисли за това, което й сториха. В противен случай можеше да изпищи като дете. Косата й бе залепена за главата с гъста розова паста. Нов продукт, според Трина, с гаранция да добавя блясък и обем, и да изтъква естествените достойнства на косъма.

Според Ив, нищо от гореизброеното нямаше значение.

Лицето и шията й бяха дебело намазани с нещо зелено и запечатани с някакъв спрей. Преди това, кожата й бе лъскана и търкана, разглеждана и критикувана. И не само кожата на лицето и шията й, помисли Ив все още с вътрешно потръпване, но и всеки сантиметър, покриващ тялото й. От шията надолу тя бе боядисана в жълто и после запечатана със същия спрей, преди унизеното й тяло да бъде завито в горещ чаршаф.

Поне я покриха. Малко облекчение.

Тя тихо изключи очилата за виртуална реалност, програмирани от Трина, когато тя насочи цялото си внимание към очарованата Мейвис. Ив не желаеше глупавите природни звуци или меките, разливащи се цветове на програмата за релаксация.

Може и да лежеше гола върху тапицираната маса, покрита от главата до петите с нещо лепкаво. Но все още беше ченге и искаше да мисли като ченге.

Обратно към жертвите. Винаги се връщаше към жертвите.

Бисел, Кейд, Маккой, с Бисел като фокус. Кой или какво щеше да спечели от тяхната смърт?

ООО. В началото на Градските войни, правителството създаде тази организация като начин за защита на страната, за полицейско патрулиране по улиците и тайно събиране на информация за радикални фракции.

И организацията свърши работата. Това беше необходимо. Някои твърдяха, че оттогава през годините тя се бе превърнала в нещо по-близо до легализирана терористична група, отколкото до организация за защита и информационни операции.

Тя бе съгласна с това.

Ето защо убийствата можеха да бъдат санитарна операция. Ако Бисел и Кейд бяха преминали на другата страна, а Маккой неволно знаеше прекалено много, и тримата може да са били ликвидирани, за да се защити някой глобален проект за сигурност. Код „червено“ беше очевидният съществен елемент. Информационните устройства бяха повредени. Каква информация е трябвало да бъде унищожена? Или използването на вируса е било просто ход за насочване на вниманието към технотерористите?

Групата „Думсдей“. Убийства, ликвидации, унищожение в голям и малък мащаб чрез технологичен саботаж бяха причината за съществуването им. Кейд и Бисел може да са играли двойна игра или да са изпълнявали задача за инфилтриране. Възможно е да са били набелязани от терористите, ликвидирани, а Маккой — третирана като съпътстваща щета.

Но тогава защо те не се хвалеха с това? Медийната игра с много размахване на кървави юмруци и заплашителни съобщения представляваше важна част от програмата на всяка терористична група. Бе изминало достатъчно време, за да може поемането на отговорност да стигне до медиите.

Но и в двата случая защо бе необходимо да се натопява Юинг? Защо, ако всяка от двете организации поради собствени причини е искала да прикрие участието си в убийствата, е трябвало да отделя толкова много време и труд, за да уличава Рива Юинг?

За да забави, затрудни или ликвидира работата й по програмата за унищожение и да използва информацията, която Бисел е събрал с устройствата си, за да създаде първа такава програма в случая с ООО, или да преформулира вируса, за да преодолее унищожението в случая с „Думсдей“.

Това беше възможно и тя нямаше да затваря тези врати. Щеше да изследва всички вероятности и да се потруди над тях.

Но при тези сценарии, Картър Бисел все още се носеше наоколо като проклета прашинка. Дали Кейд го е вербувала — със или без разрешение от ООО? Със или без знанието на Блеър Бисел?

И къде, по дяволите, беше той?

Тя се опита да си го представи, но образът му бе неясен и се разтваряше във всички преливащи цветове, които се рееха в съзнанието й.

Вече не чуваше птичето чуруликане на Мейвис и Трина в периферията на съзнанието си, така че там имаше само лек шум, подобен на сърдечен ритъм вътре в утроба.

Дори когато осъзна, че програмата за релаксация е включена отново, тя се унесе в сън.

 

 

В домашната компютърна лаборатория на Рурк Фийни се облегна на мястото си и притисна силно с длани парещите си очи.

— Трябва да вземеш нещо за това главоболие, причинено от взиране в екрана — отбеляза Рурк. — Преди да ти се стовари с пълна сила.

— Да, да. — Фийни напълни бузите си с въздух и го изпусна. — Вече не отхвърлям толкова много експертна работа, както преди. — Той изучаваше устройството, разглобено в момента на части и малки частици върху неговия плот. — Разглезил съм се с прехвърлянето на този вид подробно изследване на една от младите ми пушки.

Той погледна към станцията на Рурк и донякъде се успокои, когато видя, че напредъкът на цивилния бе точно толкова бавен и мъчителен, колкото и неговия собствен.

— Имаш ли представа кога ще можем да поправим едно от тези неща, ако работим така, само двамата?

— Предполагам някъде през следващото десетилетие, ако имаме късмет, и през четвъртото хилядолетие, ако нямаме. Тази кучка е опечена. — Рурк се отблъсна назад и се намръщи на изгорелите вътрешности на проекта, върху който се трудеше. — Можем да ги подменим, поправим, пренастроим и ударим с чук. Но ще възстановим информацията. В момента съм достатъчно ядосан, за да превърна това в работата на живота си. Но Бог ми е свидетел, че можехме да го направим по-бързо и по-лесно с още няколко ръце и мозъчни клетки. Макнаб е добър. Той има нужния коефициент интелигентност, за да се занимава с нещо подобно в продължение на дълги часове и пак няма да му е достатъчно.

Поседяха известно време в мрачно мълчание, след което се спогледаха.

— Ти говори с нея — промълви Рурк.

— А, не, аз не съм женен за нея.

— Аз не съм ченге.

— Това тук е твоята обстановка.

— Това е разследване на Полицейското управление на Ню Йорк.

— Сякаш то означава нещо за теб. Добре, добре. — Фийни махна с ръка, преди Рурк да успее да заговори отново. — Нека уредим този въпрос по мъжки.

— С канадска борба ли?

Фийни изсумтя и после бръкна в джоба си.

— С ези-тура. Кажи какво избираш.

 

 

Ив чу нещо, наподобяващо флейти. За момент видя себе си как тича гола по обсипана с цветя поляна, където малки крилати същества свиреха с дълги, подобни на тръстика инструменти. Пееха птици, слънцето блестеше, небето бе тържество на лазурно синьото.

Тя се събуди стресната и промълви:

— Бау.

— Брей, Далас, ти наистина бе заспала.

Премигвайки, Ив се фокусира върху проснатата върху масата фигура до нея. Помисли, че е Мейвис. Прозвуча като Мейвис, но беше трудно да се определи със сигурност, тъй като фигурата бе покрита с яркорозово от раменете до пръстите на краката, лицето й наплескано с електрическо синьо, а косата намазана със смес от зелено, червено и оранжево. Тя пак щеше да каже „бау“, но това й се стори прекалено.

— Не ти е текла слюнка от устата или нещо подобно — увери я Мейвис. — В случай, че се притесняваш.

— Изпусна два сексуални стона. — Гласът на Трина дойде някъде откъм краката й и Ив се вцепени.

— Какво правиш?

— Гледам си работата. Цялата си изплакната. Втрих обновяващия кожата ти крем. Мъжът ти ще го хареса. Ще приключа с косата и лицето ти, когато свърша с краката.

— Какво правиш с краката ми? — Ив внимателно се надигна на лакти и погледна надолу. — О, боже мой! Боже всемогъщи! Боядисала си ми ноктите на краката.

— Просто луксозен педикюр. Това не е сатанински ритуал.

— Ноктите ми са розови.

— Да, с теб бях консервативна. Целунат от слънцето корал. Подхожда на оттенъка на кожата ти. Краката ти бяха един позор — добави Трина, като пръсна със запечатващия спрей. — Добре поне, че беше във виртуалната реалност, докато ги работех.

— А тя защо не е там? — попита Ив и посочи Мейвис.

— Харесва ми повече, когато следя манипулациите. Обичам да ме плакнат, разтриват, да ми втриват нещо и да ме боядисват. За мен това е най-върховното удоволствие. А ти го мразиш.

— Мейвис. Щом знаеш, че го мразя, защо ме караш да правя това?

Мейвис се усмихна с усмивка в електрик.

— Защото е приятно.

Ив вдигна ръка, за да докосне лицето си, след което зяпна шокирана, виждайки ноктите си.

— Боядисала си и ноктите на ръцете ми. Хората ще ги видят.

— Неутрален френски цвят. — Трина дойде до главата й и пипна с пръст една от веждите на Ив. — Нуждаят се от оформяне. Сигурно ти е студено, Далас.

— Разбираш ли, че аз съм ченге? Разбираш ли, че ако трябва да арестувам заподозрян и той види моя блестящ, но все пак неутрален френски маникюр, ще си умре от смях.

— Знам, че си ченге. — Трина се усмихна и показа зъбите си. Левият й горен резец беше украсен с миниатюрен зелен жребец. — Затова поставих върху едната ти малка гърда татуировка гратис.

— Гърда? Татуировка? — Ив бързо седна, сякаш бе изстреляна от катапулт. — Татуировка?

— Тя е само временна. Наистина се получи добре.

Тя бе прекалено ужасена, за да погледне. За да се противопостави на страха, Ив сграбчи с длан лъскавата черна коса на Трина и дръпна надолу главата на мъчителката си. Ако трябваше, щеше да удря тази глава в тапицираната маса, докато не изпадне в безсъзнание. Без да обръща внимание на виковете на Трина и изречените през смях призиви за мир на Мейвис, Ив наведе глава и погледна гърдите си.

Там, върху извивката на лявата имаше татуирано копие на значката й, старателно копирана, макар и не по-голяма от нокътя на нейния палец. Хватката й леко се разхлаби, докато разчиташе името си с наведена глава. И Трина се изплъзна.

— Исусе, да не си луда? Казах, че е временна.

— Даде ли ми някаква халюциногенна субстанция, докато бях във виртуалната реалност?

— Какво? — Очевидно вбесена, Трина разклати глава, намествайки разрешената си коса, скръсти ръце и загледа Мейвис.

— Какво не е наред с нея? Не, не съм ти дала нищо. Имам удостоверение за консултант по грижи за тялото и прическите. Нямам дрога в менюто си. Ти ме попита нещо подобно и…

— Попитах нещо подобно, защото гледам какво си нарисувала върху една интимна част от тялото ми и то даже ми харесва, така че искам да бъда сигурна, че не съм под влиянието на някакво причиняващо илюзии лекарство.

Трина изсумтя, но в очите й светеше огънче, издаващо едновременно удоволствие и хумор.

— Ако я харесваш, мога да я направя постоянна.

— Не. — Ив инстинктивно закри гърдата си с ръка. — Не, не, не. Не.

— Разбрах. Само временна. Мейвис ще трябва да постои повече, така че ще приключим с теб. — Трина натисна някакъв механизъм върху масата и една нейна част се вдигна като облегалка на стол.

— Как успя да поставиш всички тези цветове в лепкавата каша, която представлява косата ти?

— Ставам многоцветна — обясни Мейвис. — Ще имам малко червени кичури, оранжеви бодли, и…

— В моята нямаше нищо подобно. — Гърлото й се сви от страх. — Нямаше ли?

— Отпусни се. — За да си отмъсти малко, Трина дръпна назад за косата главата на Ив. — Ще измия розовите кичури.

— Тя само се шегува — намеси се Мейвис, когато Ив побледня. — Честно.

 

 

Когато всичко приключи, Ив беше отпусната като сварени спагети. Веднага щом остана сама, тя се втурна в най-близката баня, затвори вратата и се подготви за поглед в огледалото.

Коленете й се подкосиха от облекчение, когато видя, че в косата й няма розови кичури или нещо подобно. И веждите й не приличаха на карнавала от цветове, който искреше от веждите на Мейвис, когато Трина приключи с тях.

Ив увери себе си си, че не е суетна. Просто искаше да изглежда такава, каквато е. Нямаше нищо лошо в това. И понеже наистина бе така, топката от напрежение между лопатките й се стопи.

Добре, може би изглеждаше малко по-добре от обикновено. Трина правеше нещо на веждите й всеки път, когато поставяше ръце върху тях, и то очерта по-добре арките им и подчертаваше очите й. И кожата й излъчваше приятен блясък.

Тя поклати глава доволна, когато косата й падна на мястото си без никакво затруднение.

После очите й се разшириха в шок. Тя беше суетна или се приближаваше опасно близо до това състояние. И това трябваше да бъде прекратено. Ив решително се отвърна от огледалото. Трябваше да се измъкне от този глупав халат и да облече дрехи. И веднага щом го направеше, щеше да провери какво става в лабораторията.

Тя увери себе си, че работата е единственото нещо, за което си струва да бъдеш суетна.