Нора Робъртс
Разделени в смъртта (7)

Шеста глава

Ив се събуди сама и бърза проверка й показа, че е спала половин час по-дълго от възнамеряваното.

Твърде гроги, за да изругае, тя се измъкна от леглото, добра се залитаща до автоготвача и си сипа кафе. Отнесе го със себе си до душа, поръча пълен дебит вода с температура 38 градуса и после загълта кофеина, докато горещата вода барабанеше отгоре й.

Беше преполовила огромната чаша, когато осъзна, че все още носи бельото си.

Сега изрече проклятие. След като погълна остатъка от кафето, съблече долните дрехи и ги подхвърли в ъгъла на банята.

Мъртви бяха миткащ съпруг и любовницата му, помисли Ив. И двамата свързани с артистичния свят. С възможна връзка с технотерористи. Компютърен супервирус. Компрометирана охрана в няколко обекта. Предварително планирано натопяване на експерт по сигурността, който отговаря за разработката на програма за унищожение и защита.

Какъв бе смисълът на постановката? Някой друг щеше да довърши разработката. Никой не бе незаменим.

Идеята я тревожеше, тя я изследваше, обръщаше я от всички страни и не харесваше никой от очертаващите се модели. Защо нещо толкова подредено и изкусно се превръщаше в своята противоположност, след като го лишиш от блясъка му?

Даже ако случаят се разглеждаше като банално престъпление на страстта, даже ако Рива Юинг бъдеше обвинена, съдена, осъдена и прекараше остатъка от живота си в кафеза, какво се постигаше с това?

Тя пиеше втората си чаша кафе и отново прехвърляше наум случая, когато Рурк влезе в спалнята.

— Някой е искал да ти причини тежък удар с убийството на двама души и натопяването на една служителка.

— Има всякакви хора по света.

— Да, това му е недостатъкът на света. В него живеят хора. Но съществуват по-лесни начини от двойното убийство, за да те прецакат. Не мисля, че ти си целта.

— Скъпа, аз съм потресен. Бях толкова сигурен, че за теб съм бил целта.

— Но до каква степен би могъл да бъдеш. По-точно — „Рурк индъстрийз“ и „Секюркомп“. Ще трябва да си поиграем с тази идея. Но първо искам да огледам по-внимателно жертвите.

— Започнах проверките вместо теб. Събудих се по-рано — обясни той, когато тя се намръщи. — Сега, когато и двамата сме будни, мисля сериозно за нещо за хапване.

— Налага се да го направиш в моя кабинет.

— Естествено.

— Ти си доста сговорчив.

— Всъщност не, само съм гладен.

И защото наистина бе така, той поръча пържоли в офиса й.

— Можеш да хвърлиш поглед върху живота и епохата на Блеър Бисел, докато се храниш. Компютър, покажи данните върху екран едно.

— Някаква кодирана информация?

— Никаква. Поне не такава, която се забеляза.

— Какво искаш да кажеш?

— Само това, че всичко е много, много подредено.

Тя започна да реже пържолата си, докато четеше информацията на екрана.

Бисел, Блеър. Бял, висок метър осемдесет и пет, тегло осемдесет и девет килограма. Коса кестенява, очи зелени. Дата на раждане 3 март 2023 г. в Кливланд, Охайо. Родители Марш Бисел и Рита Хас. Разведени през 2030. Един брат, Картър, роден на 12 декември 2025 година.

Професия скулптор.

Живее на улица „Сиренити“ № 21981, Куинс, Ню Йорк.

— Улица „Сиренити“. — Ив поклати глава, докато дъвчеше. — Какъв чешит подхожда на такова име?

— Предполагам, че би предпочела алея „Ритни ме отзад“?

— Кой не би го предпочел?

Понеже Рурк се бе задълбал, информацията започваше с историята на образованието му — от групата за игра на Бисел на тригодишна възраст до неговия период в колежа по изкуства „Джулиард“ и двете му години в чужбина в една школа за изкуство в Париж.

Тя прочете медицинските му данни — счупен голям пищял на дванайсетгодишна възраст, стандартните проверки и корекции на зрението на петнайсет, двайсет, двайсет и пет години и т.н. Извършил бе някои телесни корекции — на задника, брадичката и носа.

Регистриран републиканец, той притежаваше брутно състояние от един милион и осемстотин хиляди долара и малко отгоре.

Нямаше криминално досие и липсваше дори пушене на трева като непълнолетен.

Беше плащал данъците си навреме и живял добре, но в рамките на възможностите си.

Рива бе съпругата от единствения му брак.

Родителите му все още бяха живи — баща му останал в Кливланд със съпруга номер две, а майка му — в Бока Ратан със съпруг номер три. Брат му, който нямаше регистриран брак, нито деца, се водеше с професия предприемач — сигурен намек за човек без доходна работа. Трудовото му досие бе разнообразно, тъй като той често бе сменял работата и местожителството си. Понастоящем брат му се водеше жител на Ямайка, съсобственик на тики^[1] бар.

И криминалното му досие бе твърде разнообразно. Ив отбеляза, че се касаеше за дребни простъпки. Малко подкупи, дребни кражби. Беше излежал осемнайсет месеца в щатски затвор в Охайо за участието си в продажбата на несъществуващи облигации.

Брутното му състояние едва надхвърляше дванайсет хиляди долара, които включваха неговия дял от тики бара.

— Чудя се дали по-малкият брат не е бил недоволен от факта, че по-големият е получил мангизите и славата. Няма записани насилствени престъпления, но с роднините е различно. Хората се вълнуват, когато става дума за роднини… и пари, и работата става объркана.

— Значи малкото братче пристига от Ямайка, убива големия брат и топи снаха си.

— Малко вероятно — призна тя с присвити устни, — но не толкова, ако предположиш, че Картър Бисел е знаел за проекта. Може би са го намерили и са му предложили пари за всякаква информация, която може да осигури. Може би е осигурил такава, а може би не. Но той е достатъчно хитър, за да разбере за изневерите на брат си. Може би е имало малко изнудване, семейна свада. Заплахи. — Тя сви рамене.

— Да, картинката ми е ясна. — Докато се хранеше, Рурк прехвърли в ума си тази хипотеза. — Възможно е да е бил посредник, свръзка. Съперничеството между братята става жестоко. Той и онзи, който го е вербувал, решават да елиминират излишните.

— Засега това е най-смислено. Ще трябва да си поговорим с малкото братче Картър.

— Това е умно, защото не прекарваме достатъчно време в тики барове.

Тъй като бе пред нея, тя вдигна чашата с „Каберне“ и отпи, докато изучаваше лицето на мъжа си.

— Ти мислиш за друга възможност.

— Не, просто размишлявам. Погледни Фелисити Кейд. Информацията за Кейд е на екран две.

Тя достатъчно бързо се ориентира в картината на единственото дете на заможни родители. Солидно образование, много пътувания. Домове в Ню Йорк, градовете Хамптън^[2] и област Тоскана, Италия. Жена от хайлайфа, печелила джобни пари като брокер на произведения на изкуството. Не че й трябваха допълнителни пари, за да си купува брошките, помисли Ив, с това брутно състояние — по-голямата част наследена и чрез доверителни фондове — от над пет милиона долара.

Никога не се е омъжвала, въпреки че имаше отразено едно кратко официално съжителство след двайсетата си година. На трийсетгодишна възраст живееше сама, живееше добре… или по-скоро бе живяла добре.

Беше предприела значителни корекции на тялото си, но лицето очевидно я е задоволявало. Нямаше необикновени или неочаквани факти в медицинската й история и липсваше криминално досие. Нямаше и кодирани файлове.

— Доста харчи — отбеляза Ив. — Дрехи, фризьори, бижута, изкуство, пътешествия. Много пътувания. И не е ли любопитно това, че е посещавала Ямайка четири пъти през последните осемнайсет месеца?

— Да, това е много интересно.

— Възможно ли е да е мамела изневеряващия съпруг с неговия брат негодник?

— Всичко си остава в семейството.

— Или може би тя го е вербувала, търсейки пропаднал човек в случай, че ситуацията изисква наличието му.

Той разряза сърцевината на един артишок.

— Рива е тази, която поема негативите.

— Да. Само ме остави да си поиграя с това. — Тя вдигна чашата си отново, отпивайки от нея, докато се изправяше, за да закрачи из стаята. — Първото й пътуване е отпреди година и половина. Може би го е проучвала. Би могла да го използва като съюзник срещу Рива или Блеър. Или срещу двамата. Тя обича парите. Обича риска. Не спиш със съпруга на приятелката си, ако не обичаш риска… или ако притежаваш съвест. Играта с глобални технотерористи може да й хареса. Тя обича да пътува и с многото хора, които среща — при пътуване, чрез общественото й положение, в артистичния свят… да, възможно е да са се обърнали към нея.

— И така, защо тя намери смъртта си?

— Стигам дотам. Може би малкото братче е ревнувало. Това е вечен мотив, за да нарежеш любовницата си на парчета.

— Или за да се научиш да танцуваш румба.

— Ха-ха. Може би е искал по-голям дял или може би тя е играла с него двойна игра. А може би всичко това не струва пукната пара, но си заслужава да бъде разследвано.

Тя махна с чашата към екрана на стената.

— Ще ти кажа нещо друго, за което мисля. Те и двамата са дяволски неопетнени.

— Ах, аз се надявах да усетиш нещата по такъв начин. — Той се облегна назад на стола с чашата си. — Те са почти идеално праволинейни, нашите господин Бисел и госпожица Кейд. Почти толкова идеално, колкото човек би могъл да си представи. Образовани, почтени, финансово обезпечени. И не на последно място малко мръсотия. Всичко това си пасва толкова добре…

— Че изобщо не пасва. Те са лъжци и прелюбодейци, а лъжците и прелюбодейците общо взето са изцапани с малко мръсотия.

Той отпи и й се усмихна над тъмночервената течност в кристалната чаша.

— С достатъчно ловкост и достатъчно пари може да бъде изтрита всяка мръсотия.

— Ти щеше да го разбереш. Ще трябва да се задълбочим в това, защото аз просто не приемам тази версия. Междувременно искам да разгледам Рива.

— Екран три.

Информацията се появи на екрана и връзката от съседния кабинет на Рурк иззвъня.

— Трябва да се обадя.

Тя кимна разсеяно и се зачете, докато той влизаше в собствения си кабинет.

Юинг, Рива. Бяла. Коса кестенява, очи сиви. Висока метър и шейсет и четири сантиметра, тегло петдесет и три килограма. Дата на раждане 15 май 2027 година. Родители Брайс Грубър и Каролайн Юинг, разведени през 2040 година. Живее на улица „Сиренити“ № 21981, Куинс, Ню Йорк. Професия — експерт по електронна охрана. Работи в „Секюркомп“, „Рурк индъстрийз“… Омъжена на 12 октомври 2057 за Блеър Бисел. Няма регистрирани деца.

Образование: основно училище „Кенеди“, Ню Йорк. Гимназия „Линкълн“, Ню Йорк. Джорджтаунски университет, Източен Вашингтон. Със степени по компютърни науки, електронна криминология и право.

Присъединила се към Сикрет сървис през януари 2051 година. Служила при президент Ан Б. Фостър, 2053–2055 година. Пълно служебно досие в прикачения файл. Включително кодирани записи, отваряни чрез упълномощаване от Юинг, Рива.

Всичко съвпада с думите й, помисли Ив, и реши да прочете служебното досие по-късно.

Подала оставка от Сикрет сървис през януари 2056 година. Преместила се в Ню Йорк. Започнала работа в „Секюркомп“, „Рурк индъстрийз“, през януари 2056 до настоящия момент.

Няма криминално досие. Обвинение в дребно престъпление „бягство от училище“; обвинение в дребно престъпление „консумация на алкохол от малолетна“, и двете обвинения заличени от досието на непълнолетна в изпълнение на заповедта на съда. Положила общественополезен труд.

Медицинското досие включваше счупен показалец на осемгодишна възраст, лека фрактура на левия глезен на дванайсетгодишна възраст, счупена ключица на тринайсетгодишна възраст. Записите на лекаря и социалния работник потвърждаваха, че увредите и многобройните последвали фрактури са били в резултат на упражняване различни спортове и развлекателни дейности, включващи хокей на лед, софтбол, обучение в бойни изкуства, ветроходство, баскетбол и ски.

Но най-сериозното увреждане получила като възрастна и то в работата си. Рива бе сторила това, за което всеки агент от Сикрет сървис полага клетва. Беше улучена от куршум, предназначен за президента.

Мощен изстрел, който я оставил на легло в продължение на три месеца и наложил лечение в една от най-добрите световни клиники. Тя била парализирана от кръста надолу в продължение на шест седмици.

Спомняйки си неприятното нараняване, което Макнаб получи по подобен начин по-рано това лято и колко нищожни бяха шансовете му, ако нервите не бяха регенерирали самостоятелно, тя имаше добра представа за болката, страха и усилията, през които Рива бе преминала, за да се възстанови.

Тя помнеше добре и опита за покушение. Самоубиецът фанатик, стрелял срещу президента, беше убил трима цивилни и двама агенти, преди да бъде спрян. Сега си припомни образа на Рива в медиите — критично ранения агент, спасил живота на президент Фостър. Но тогава тя изглеждаше много различно.

Ив я помнеше с по-дълга коса и с по-пълно лице с по-меки черти.

Ив погледна през рамо, когато Рурк се върна.

— Сега си я спомням. Помня как чух за нея, когато заслони президента. Вдигна се голям шум. Тя очисти онзи тип, нали? Застреля го, докато прикриваше Фостър.

— Те не смятаха, че ще оживее. А после не смятаха и че ще проходи. Тя им доказа, че грешат.

— След първите няколко дни шумотевицата около нея стихна.

— Тя искаше така. — Той погледна към образа на Рива, все още на екрана. — Не обичаше да е в центъра на вниманието. А сега отново ще се озове в подобна ситуация. Те бързо ще направят връзката и патакламата ще започне отново. Героична жена обвинена в двойно убийство и така нататък.

— Тя ще се справи.

— Да, ще се справи. Ще потъне до гуша в работа подобно на един друг, когото познавам.

— Това много ли ще забави проекта?

— С половин ден. Човекът е Токимото. Рива вече го инструктира, въпреки че планира да се заеме отново с проекта веднага, щом премине Теста на истината. Ако двама души са мъртви заради надеждата проектът да бъде изоставен, сметката е направена без кръчмаря.

— Човек би помислил, че всеки достатъчно умен, за да го извърши, ще бъде и достатъчно умен да разбере това. Отчаян ход? — предположи тя. — Неприятности сред бойните редици? Картър Бисел. Наистина искам да говоря с Картър Бисел.

— В Ямайка ли ще ходим?

— Още не си вземай хавлиената кърпа. Ще вляза във връзка с местните власти. Трябва да си напиша доклада, да изпратя копие на Уитни и се налага да следвам стандартната процедура при разследване. Да проверя резултатите от аутопсията, лабораторията, хората, събиращи улики на местопрестъплението. На сутринта медиите ще започнат да душат. Ти вероятно ще формулираш официално изявление като неин работодател.

— Вече работя върху него.

— Искам я пълен гроб, Рурк. Никакви изявления от нейна страна. Затова, ако се върне на работа, искам да мълчи като риба.

— Мога да ти обещая това. Тя знае как да държи медиите на разстояние.

— Ти просто го гарантирай. Ако нямаш някаква друга работа, можеш да започнеш да се ровиш по-надълбоко в досиетата на Бисел и Кейд.

— Затова съм почистил масата. — Той отново вдигна чашата си с вино. — Ще си взема лопатата.

— Знаеш ли, ти си чудесен. — Тя пристъпи към него и леко го ухапа по долната устна. — Като се има предвид, че си един мазно говорещ цивилен с лепкави пръсти.

— Самата ти си чудесна. Като се има предвид, че си едно злобно, ограничено ченге.

— Не сме ли идеална двойка? Свиркай, ако откриеш нещо интересно.

Тя седна зад бюрото, за да подреди бележките си, показанията, предварителните констатации. После започна да пише доклад за своя архив и за този на командира си.

Някъде по средата, тя издърпа снимките от местопрестъплението и започна да ги разглежда отново. Били ли са в съзнание, когато са се посипали ударите с ножа?

Сигурно не, помисли Ив, имайки предвид малкото време, с което е разполагал убиецът. Който и да е бил той, ги е искал мъртви и не му е пукало за причинената болка. Според нея, това изключваше яростта. Деянието бе прекалено хладнокръвно и предварително планирано, за да допуска ярост.

Трябваше да изглежда като плод на ярост.

Входната врата е била отворена. Тя се намръщи, докато проверяваше отново бележките си. В показанията си Каро твърдеше, че при пристигането й входната врата е била отворена. А в тези на Рива тя заяви, че е трябвало да изключи блокирането на ключалките и охранителната система. Ив бе склонна да вярва, че го е направила. Заради навика, рутината и обучението си, тя би го извършила автоматично дори в афектирано състояние.

Този, който ги е убил и е довел Рива до безпомощно състояние, е излязъл обратно през входната врата, оставяйки бравите отключени. Защо не? Какво значение би могло да има това?

Фактически…

Ив се изправи и отиде до прага.

— Сложна охранителна система като тази на Кейд — започна тя. — Ако е изключена и вратата е оставена леко открехната, колко време ще мине, преди компанията да направи рутинна проверка на обекта?

— Това зависи от желанието на клиента. Строго индивидуално е. — Той вдигна поглед от собствената си работа. — Искаш от мен да проверя.

— Можеш да получиш отговора по-бързо, като се има предвид, че притежаваш света.

— Притежавам само отделни части от света. Отвори „Секюркомп“ — заповяда той на компютъра си. — „Разрешение на Рурк“.

Работя… „Секюркомп“ отворен на „Разрешение на Рурк“

— Достъп до клиентски файл за Кейд, Фелисити, жилищна сметка Ню Йорк.

Работя… Достъп до Кейд, Фелисити осигурен. На екран ли искаш информацията или на аудио?

— На екран. Подробен профил на клиента за охраната на дома.

Профилът е показан.

— Да видим тогава… Шейсет минути на ниво улица, врати и прозорци. Инструкциите са да се наблюдава за движение и да се задават всякакви въпроси на нейния домашен робот след шейсетминутен период.

— Това стандартна процедура ли е?

— Всъщност периодът е малко дълъг. Налага се да приема, че се е доверявала на охранителната система и не е искала да бъде безпокоена при евентуална повреда в нея.

— Шейсет минути. Добре. Добре, благодаря. — Тя се върна обратно, прехвърляйки информацията в главата си.

— Дали са преценили, че Рива ще бъде в безсъзнание най-малко един час или ако не в безсъзнание, то поне дезориентирана? Охранителната компания активира домашния робот, домашният робот докладва, че охраната е била компрометирана, а компанията автоматично докладва същото на полицията и изпраща екип.

Но Рива е труден клиент. Окопитва се по-бързо и макар да й се гади и да е объркана, тя се обажда по телефона. Така че тази част от плана — ако е била част от плана — не е сработила, защото Каро, притичала през няколкото пресечки с наметнато върху пижамата палто, затваря вратата, преди да са изтекли шейсетте минути.

Тя добави тази подробност към доклада си.

Какво бе оставено на местопрестъплението?

Кухненският нож от дома на Бисел-Юинг. В продължение на колко време е бил изчезнал? Сигурно не биха си спомнили. Военна електрошокова палка.

Използвана от военните, от специалните части, от специалните екипи за градски безредици. Кой още?

— Компютър, какво въоръжение се полага на агентите от Сикрет сървис на Съединените щати и особено на онези, придадени към президента?

Работя… На всички агенти се полагат М3 електрошокова палка и невробластер. Като и двата модела са ръчни. Агентите могат да избират между бластери модел 4000 и модел 5200 според личните си предпочитания.

— Модел М3 — измърмори Ив. — Бях останала с впечатлението, че агентите от Сикрет сървис носят модел А1.

Преди 5 декември 2055 г. палките А1 бяха на стандартно въоръжение в Сикрет сървис. Преминаването към по-мощните М3 влезе в сила по това време. Опитът за покушение върху живота на тогавашния президент Ан. Б. Фостър на 8 август 2055 г., загубата на двама агенти и цивилните жертви по време на този опит за убийство доведоха до подобряване на въоръжението.

— Така ли?

Това е точната информация.

— Правилно. — Ив се отпусна назад на стола си. Който е използвал и оставил нарочно палката М3 е предполагал, че Рива е притежавала такава. Тя не бе напуснала Сикрет сървис до януари. Но и не се бе завърнала никога повече към активна служба. Беше фасулска работа да се провери дали някога е получавала това оръжие.

Още една подробност за доклада й. Когато събра всички необходими данни, тя ги вкара във файл и ги съхрани.

— Компютър, анализирай цялата информация за случая във файл ХЕ-45209-2. Използвай наличната информация, пусни сканиране на вероятност за извършител на Юинг, Рива.

Работя…

— Не бързай — измърмори Ив и се изправи, за да си вземе още кафе.

Тя се върна обратно зад бюрото си. Седна, отпи, играеше разсеяно с плюшената котка, която Рурк й подари, след като Галахад изглежда прекара вечерта със Съмърсет.

Което просто показваше, помисли тя, лошата преценка на котарака за характерите.

Сканирането на вероятността приключено. Вероятността Юинг, Рива да е извършител на убийствата на Бисел, Блеър и Кейд, Фелисити е 77.6%.

— Това е интересно. Твърде интересно за нещо, което на пръв поглед изглеждаше като обикновена разходка. Утре тя ще премине ниво три и това с лекота ще свали още двайсет процента. Тогава адвокатите й ще ми сритат задника.

— Не изглеждаш особено загрижена.

Тя обърна глава, за да погледне Рурк, облегнат на рамката на вратата между двата им кабинета.

— Мога да приема пораженията си.

— Ще ти бъда задължен за това. Да, да — увери я той, разчитайки изражението й. — Докато върша работата ти и т.н. и т.н. Но ти ще използваш някои от тези поражения, за да помогнеш на една моя приятелка. И аз ще ти бъда задължен за това. Медиите умират да шамаросат всеки, който е на първо място в тяхната игра, в каквото положение сега се намираш ти.

— Бре! — Тя вдигна плюшената котка, сякаш говореше на нея. — Медиите ме тревожат почти толкова, колкото и банда скапани адвокати.

— Моля за извинение, но моите адвокати не са скапани.

Ив остави настрана плюшената котка и прониза Рурк със стоманен поглед.

— Предположих, че ще я защитават някои от твоите хора. Ако струват поне половината от това, което им плащаш, те ще постигнат оттегляне на обвиненията до двайсет и четири часа. По-добре да не го правят.

— Защо?

— Докато този, който ръководи това шоу смята, че тя е натясно, Рива ще бъде в безопасност и няма голяма вероятност той да удари. Ако още не е духнал и Рива разхлаби примката, той ще удари. Или те.

— Те.

— Ти имаш екип, който работи по въпроса. Някой върху убийството, втори върху инсценировката, трети върху удара срещу охраната и информационните устройства в галерията и ателието. И се обзалагам, че има някой, който дърпа всички конци.

— Толкова е приятно, когато сме единодушни. Трябва да прехвърля това към нерегистрираната информация.

— Защо?

— Ела с мен и ще ти покажа защо.

— Аз работя тук.

— Ще поискаш да видиш това, лейтенант.

— Дано да си заслужава.

Нерегистрираното и недоловимо от „Компюгард“ оборудване се намираше в обезопасена стая.

Широката стена с прозорци беше защитена от любопитни очи и разкриваше панорамен изглед към Ню Йорк с всичките му кули и шпилове, които се издигаха в нощното небе.

Черната конзола под форма на буквата U беше лъскава и отрупана с десетки контролни панели. Тя винаги напомняше на Ив за някакъв вид футуристичен космически кораб. Дотолкова, че нямаше изобщо да се стресне, ако цялото нещо се издигнеше от пода и се понесеше нагоре, за да се изгуби в някоя деформация на времето.

Той извади бренди от заредения бар зад ламперията на стената и понеже възнамеряваше тя малко да поспи, й сипа още чаша вино.

— Сега съм на кафе.

— Тогава няма да ти навреди, ако разредиш малко кофеина. И виж какво още имам. — Той вдигна пред очите й един шоколад.

В погледа й се появи алчност, преди тя да успее да я прикрие.

— Държиш тук шоколади? Никога преди не съм виждала тук нещо такова.

— Просто съм пълен с изненади. — Наблюдавайки я, той разклати шоколада насам-натам. — Можеш да го имаш, ако седнеш в скута ми.

— Това звучи като нещо, което перверзни стари мъже казват на млади, глупави момичета.

— Аз не съм стар и ти не си глупава. — Той седна и потупа коляното си. — Това е белгийски шоколад.

— Само защото седя в скута ти и похапвам от твоя шоколад не означава, че можеш да ме опипваш.

— Просто ще трябва да живея с надеждата, че ще промениш възгледите си. Което сигурно ще направиш, когато видиш какво съм открил за теб.

— Давай го или млъкни.

— Така те искам. — Той гризна ухото й, връчи й шоколада и пъхна един диск в апаратурата. Протегна ръка и постави длан върху конзолата.

— Рурк. Открити операции.

Машината забръмча по-скоро като събуждащо се могъщо животно, отколкото като включен компютър. Проблеснаха светлини.

— Свали информацията.

— Ако имаш информация върху диска… — Тя преглътна шоколада. — Защо ти е нерегистрираната? Вече си записан.

— Не става дума за това, което имам, а за това какво възнамерявам да правя с него. Докато душех наоколо, се натъкнах на два информационни блока. Първоначално не открих нищо необикновено. Стандартни блокове, много обикновени и почтени. Но когато малко ги разрових, открих това. Компютър, покажи последната задача от диска върху екран едно.

Екран едно е включен. Показвам.

Ив се намръщи на снежнобелия екран с размазани черни букви.

ОГРАНИЧЕНА ИНФОРМАЦИЯ

ОТКАЗАН ДОСТЪП

— Това ли е? Отказан достъп? Блъснал си се в стена и аз трябва да идвам тук и да седя в скута ти?

— Не, ти седиш в скута ми, защото искаше моя шоколад.

Вместо да признае, че това беше истина, тя отхапа още едно блокче от шоколада.

— Защо образът е размазан?

— Защото за щастие използвах филтри, преди да започна да душа наоколо. Ако не бях го направил, щях да вдигна тревога и малките ми разкопки щяха да вдигнат всякакви знамена. Затова го правим тук вътре. Компютър, повтори последната задача.

Разбрано.

— Е?

— Ти ми нямаш никакво доверие. И затова просто седни там и мълчи.

Тя сви рамене и се премести от скута му на един стол. Приключи с шоколада си и мързеливо отпиваше от виното.

Не беше точно мъчение да го наблюдава как работи. Харесваше начина, по който той навиваше ръкавите си до лактите и връзваше косата си отзад — като мъж, подготвящ се да върши някаква сериозна физическа работа.

Той използваше както ръчни, така и гласови команди, така че тя можеше да наблюдава как бледите му пръсти летят по клавишите и да чува как се лее гласът му — по-ирландски със засилване на неговата концентрация.

— Отказан достъп? Аз ще ти покажа един отказан достъп, тъпако.

Леко усмихната, тя затвори очи, казвайки си, че само ще ги остави да починат, докато броди мислено през разследването до момента.

В следващия миг осъзна, че той леко я разклаща за рамото.

— Ив.

— Какво! — Очите й се отвориха широко. — Не спях. Размишлявах.

— Да, можех да чуя как размишляваш.

— Ако това е някакъв намек на умен задник, че съм хъркала, можеш да ме ухапеш.

— Ще бъда повече от щастлив да те ухапя по-късно, но наистина вярвам, че ще поискаш да видиш това.

Тя разтри очи и фокусира поглед върху лицето му.

— Тъй като върху физиономията ти цъфти онази голяма „аз съм котешкия задник“ усмивка, предполагам, че си влязъл там, където искаше да проникнеш.

— Погледни. — Той посочи към екрана.

Четейки, Ив бавно се изправи на крака.

ОТЕЧЕСТВЕНА ОХРАНИТЕЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ

ДОСТЪП САМО ЗА РЕДСТАР!

— Исусе Христе, Рурк, ти си пробил защитата на ООО?

— Направих го. — Той вдигна тост за себе си с брендито. — За бога, направих го и то ми отне значителни усилия. Ти беше… размишляваше повече от час.

Тя съзнаваше, че се пули, но не можеше да се контролира.

— Не можеш да пробиеш защитата на ООО.

— Добре, мразя разногласията, но както можеш ясно да видиш…

— Нямам предвид, че не можеш. Искам да кажа, че не бива.

— Отпусни се, лейтенант, ние сме защитени. — Той се наведе и я целуна по върха на носа. — Здраво и право.

— Рурк…

— Шшт, още не си го видяла. Компютър, вкарай паролата. Сега ще видиш, че файла, който търсех, е шифрован поради очевидни причини. Човек би предположил, че банда като ООО ще използва по-сложни шифри. Но не мисля, че са си представяли, че някой наистина ще се добере дотук. Това бе истинска кървава битка.

— Аз мисля, че си си изгубил ума. Може би ще успееш да се измъкнеш, пледирайки за невменяемост. Те пак ще те измъчват, ще ти промият мозъка и ще те заключат в кафеза за остатъка от живота ти, но може да не те пребият до смърт, ако разберат, че си луд. Та това е ООО. Антитерористичната организация, която използва не по-малко мръсни методи от терористите, заради които първоначално бе формирана и които трябваше да открие и унищожи. Рурк…

— Да, да. — Той с лекота отхвърли нейната загриженост. — Ах, ето. Погледни.

Тя въздъхна, обърна се отново към екрана и заби поглед в снимката от личната карта и личното досие на Бисел, Блеър, оперативен работник второ ниво.

— По дяволите! По дяволите! — Сега тя се усмихваше не по-малко щастливо от Рурк. — Намерихме си един друсан призрак!