Нора Робъртс
Разделени в смъртта (23)

Двайсет и втора глава

Понеже компютърните специалисти бяха повече от останалите в екипа й, Ив проведе брифинга в лабораторията.

Тя не разбираше същината на работата или предназначението на инструментите, щателно подредени върху работните плотове и работните станции. Не можеше да дешифрира разноцветните платки, безсмислените растери на екраните или непрекъснатото бръмчене и тракане, което представляваше странната връзка в мрежата от машини.

Но знаеше, че гледката пред нея е погълнала много часове човешки труд и голяма доза мозъчно напрежение.

— Вие ще убиете вируса.

— Да, наистина. Той вече отслабва. — Рурк погледна към редовете кодове и команди върху един от екраните. — Това е хитър вирус, който може да изглежда по-опасен, отколкото е в действителност.

— Може да се каже, че това го прави доста опасен.

— Може — съгласи се той. — Ограниченията му не премахват факта, че е в състояние и ще повреди повечето домашни устройства. Проследяваме го обратно до Спароу и неговия източник.

— Най-вече Токимото отговаря за това — вметна Рива.

— Не може да се каже, че работя сам. И — добави Токимото, — нямаше да изследвам или проуча тази възможност за произхода му без подадените ми данни.

— На което е разчитал и Спароу. Той създава вируса и после нарежда на Бисел да играе ролята на двоен агент. Нашите вярват, че „Думсдей“ притежават вируса, а те вярват, че нашите го имат. И двете страни, поради разпространената от него информация, вярват, че вирусът е по-мощен, отколкото е в действителност, и се изръсват много пари. Бисел канализира парите или по-голямата част от тях обратно към Спароу чрез Кейд.

— Добра измама — коментира Рурк. — И можеше да бъде успешна с малко повече скромност. Той щеше да постъпи по-мъдро, ако я вършеше в по-дребен мащаб и подстрекаваше две корпорации да се борят за вируса, вместо да намесва ООО и други подобни организации.

— Амбициозен тип. И алчен — добави Ив. — Той доставя данните за напредъка на „Секюркомп“ с вируса и по този начин може да се прикрие всеки път, когато неговите хора подушат нещо. Добро прикритие за него.

— Но мисленето му е било ограничено. — Рурк гледаше как кодовете летяха по екрана и отбеляза напредък. — Вярвал е, че може да контролира всичко, без да изцапа собствените си ръце с кръв и да държи Бисел на каишка, докато стане безполезен за него.

— Страхливец. — Ив си спомни как той плачеше и се вайкаше в болницата. — Бисел е бил изнудван и иска повече. Кейд иска повече. И „Секюркомп“ се приближава към финала на хубавото си, изгодно начинание.

— Той възлага на Бисел нова задача, която разрешава всички тези проблеми. — Пийбоди поклати глава. — Всичко е навързано отдолу нагоре и Бисел е твърде тъп, за да разбере, че го лъжат. Съжалявам — обърна се тя към Рива.

— Няма проблем.

— И не само твърде тъп — добави Ив. — Прекалено егоцентричен. Той изживява собствената си фантазия. Сам си е дал разрешение да убива.

— Лейтенант! — засия Пийбоди. — Можете да се сравнявате с Джеймс Бонд.

— Просто си решавам домашните. Но сега той се е скрил надълбоко. Не може да отиде в ООО. Не може да се обърне и към другата страна. Изчака прекалено дълго, за да избяга, така че сметките му бяха локализирани и замразени. Извърши убийство, за да остане мъртъв, но това прикритие бе разобличено. Опита се да премахне Спароу, но пропусна целта си. И вместо да е мъртъв, Спароу е арестуван и ще използва и сетните си сили, за да сключи споразумение и да погребе Бисел. Така че той загуби фантастичната си работа, заедно с цялата слава и лустро, които трупаше с изкуството си.

— Ако можете да наречете този боклук изкуство. — Рива се ухили, когато всички погледнаха към нея. — Хей, Блеър не е единственият, който може да фалшифицира истинско изкуство. Никога не съм харесвала работите му. — Тя разкърши рамене, сякаш отхвърляше тежест. — Чувствам се добре, че мога да го кажа. Всичко наоколо започва да ми харесва.

— Не ставайте прекалено щастлива — предупреди я Ив. — Той има нужда да направи някакво изявление, но първо трябва да поближе раните си, да препотвърди себе си и да открие някакво удовлетворение. Рива, вие казахте, че изкуството е била истинската му страст.

— Да. И не виждам как би могъл да я фалшифицира. Работил е в продължение на години, учил е, преследвал е някакви свои цели. Можеше да се поти с дни над нещо, почти без да спи или да се храни, когато работеше с пълна сила. Може и да не харесвах боклуците, които правеше, но той влагаше сърце и душа в тях — своите черни, дегенерирали и гноясали сърце и душа. Ще изпитвам горчивина известно време — продължи тя — и ще го нападам с толкова злоба, на колкото е способен един човек. — Тя отново се ухили. — Само за ваше сведение.

— Смятам, че е здравословно — обади се Токимото. — И човешко.

— Значи изкуството му — такова, каквото е — представлява любимото му занимание. Могат да му отнемат фантастичната работа, но той си остава художник. — Ив кимна. — Все още може да твори. Трябва да твори. Макнаб, потърси сред наемателите някаква възможна връзка с Бисел. Фокусирай се върху Флатайрън.

— Разбира се — измърмори Рурк. — Мога да ти помогна с това, Иан — обърна се той към Макнаб, но продължи да гледа Ив. — Той би предпочел да бъде по-близо до работата си и до мястото, в което се е чувствал силен и е държал нещата под контрол. Ако е имал и друго място в сградата, възможно е Клои Маккой да е знаела за него.

— Тип като него със сигурност щеше да я заведе там, за да я чука, но и за да й покаже колко е важен. Виж, разполагам с това тайно място. Никой, освен теб, не знае за него.

— И когато нещата са тръгнали в лоша посока, той е имал нужда от мястото — довърши Пийбоди. — Тя е трябвало да умре само защото е знаела за него.

— Лейтенант. — Рурк почука по екрана на устройството, пред което работеше с Макнаб. — „Консултанти Лебис“. Лебис е анаграма на Бисел.

— Да, той би използвал собственото си име. Още нещо, свързано с егото. — Тя се наведе над рамото на Рурк. — Къде е това?

Той даде една команда и на екрана се появи скица на Флатайрън, която се завъртя и после се увеличи в един осветен сектор.

— Един етаж под галерията му. Сигурно е бил достатъчно ловък, за да се движи между етажите с минимален риск, когато е искал да влезе в ателието си.

— Напълно звукоизолирано, нали?

— Разбира се.

— С плътни щори на прозорците. С монитори. Прибави и допълнително охранително ниво и той ще бъде в състояние да разбере дали някой се е опитал да влезе в асансьора или през вратата. Можел е и да оплеска това, както направи Спароу в нощта на първите убийства. Тогава се е измъкнал преди някой да влезе.

— Сигурно работи през нощта — изрече тя почти на себе си. — Сигурно работи предимно през нощта, когато сградата е заключена, офисите са затворени и никой няма да го безпокои. Ченгетата вече са проверили сградата и не са намерили нищо свързано с престъплението. Наемът е платен. Значи докато не се смени собственикът, той може да използва мястото без особен риск да го забележат.

— Той обичаше онова ателие. — Рива пристъпи напред, разглеждайки сама схемата. — Предложих да построи такова вкъщи, но той не искаше и да чуе. Знам, че може да е било така, защото е търсел свободата да бъде далеч и с достъп до жените, с които е спал, но съм вътрешно убедена, че просто е обичал онова място. По дяволите, разприказвах се. Нямах намерение да се разпростирам върху списъка с неговите навици и любими места, който вие искахте.

— Защо да го правиш? То вече е в моя списък.

— Да, но това беше неговото място и ако можех да разсъждавам нормално, щях да се досетя. Той винаги казваше, че се нуждае от стимула и енергията на града и на това място, точно както се нуждаеше и от спокойствието и уединението на дома ни. Едното да го зарежда, а другото да му осигурява почивка.

— Трябва да влезем вътре — заяви Ив.

— Далас — продължи Рива, — той не само би работил нощем, ако някоя творба го е обсебила, но и няма да е в състояние да се откъсне от нея. И смятам, освен ако не съм разбрала погрешно всичко за него, че рискът не би бил фактор за него. Или може би по-скоро би подклаждал творческия му стимул.

— Добре. Хубава забележка. Трябва да приемем, че той е там, точно както трябва да приемем, че е въоръжен и опасен. Сградата е пълна с цивилни. Ще трябва да ги евакуираме.

Фийни, който продължаваше да работи върху информационното устройство на Маккой по време на брифинга, вдигна най-после очи.

— Искаш да евакуираш двайсет и две етажна сграда?

— Да. И без Бисел да разбере. Което означава, че първо трябва да се уверим в присъствието му там. Не ми се ще да евакуирам хората, докато той стои зад ъгъла, избирайки си сандвич. Затова нека помислим как да се уверим, че е там, а после как да евакуираме цивилните.

Фийни въздъхна тежко.

— Тя не иска много. Между другото, аз измъкнах малко информация оттук. Прилича на дневник. Вътре има достатъчно секс с този, когото тя нарича ББ, за да накара дори някой изпечен коцкар да се изчерви. — Самият той леко порозовя, когато погледна към Рива. — Съжалявам.

— Това не е проблем. Това не е никакъв проблем — повтори тя злобно прецедените думи. — Той ме излъга, чукал е около мен на поразия и се опита да ме натопи за убийство. Как да знае някаква бедна малка глупачка, лудувала гола…

Тя млъкна, затвори очи и дишаше тежко, а в стаята се възцари пълна тишина, като се изключи шумът от апаратурите.

— Ох, аз май го превръщам в проблем с опитите си да докажа, че не е. Нека го изложа по друг начин.

Сега тя гледаше Токимото. Директно.

— Любовта може да умре. Може да бъде убита и независимо колко жива е била, тя не е неуязвима. Моята е мъртва. Мъртва и погребана. Искам само още нещо и то е възможността да го погледна в лицето и да му кажа, че е едно нищо. Ако мога да направя това, ще ми бъде достатъчно.

— Ще ви осигуря този шанс — обеща Ив. — А сега, как ще го хванем?

— Една бомбена заплаха ще евакуира хората, но може да има пострадали — реши Пийбоди. — Хората се паникьосват, особено когато им кажеш да не го правят. И макар ателието му да е звукоизолирано, той може да усети нещо.

— Не и ако хората се евакуират етаж по етаж. — Ив крачеше, докато обмисляше предложението. — Не бомбена заплаха. Някакъв проблем с електричеството? Нещо, което дразни, но не паникьосва.

— Потенциално изтичане на опасни отпадъци, химикали. Не го уточнявай — предложи Рурк. — Евакуацията етаж по етаж ще отнеме значително време и ще са необходими много ченгета.

— Не искам да включвам повече хора от необходимото в тази операция. Малка стегната група от Екипа по кризите за поддръжка. Ще се движим бързо и тихо и можем да евакуираме сградата за по-малко от час. Ще го пипнем вътре, така ще направим. Ще го пипнем вътре. — Тя млъкна и отново разгледа схемата. — Ателието има три изхода?

— Точно така. Главният коридор, асансьорът до фоайето на партера и товарният асансьор до покрива.

— Във Флатайрън няма стълбища и това е плюс.

— И е по-естетично — добави Рурк.

— Ще блокираме асансьорите. Можем да разположим групата от Екипа по кризите на покрива. А ние ще дойдем през коридора, когато той е в капана. Ако можем да го пипнем в този край, тесния край, той няма да разполага с много място за маневриране. Ще изработим тактиката си в това пространство и ще изработим тактиката си в ателието. И в пространството отдолу. Той може да е там вътре. Но когато влизаме, трябва да знаем къде е и той да не разбере, че идваме.

— Можем да го направим.

Тя наведе глава и погледна надолу към Рурк.

— Можем ли?

— Хмм. — Той хвана ръката й и гледайки ужасената й физиономия, я допря леко до устните си, преди тя да може да я издърпа. — Лейтенантът не обича да я ухажвам, когато координира някоя операция. Но аз никога не мога да се въздържа.

— Тук наоколо има прекалено много флуиди — измърмори Фийни от работната си станция.

— Как можем да установим местоположението му в сградата и да му попречим да разбере, че идваме? — попита Ив с глас, който според нея изразяваше достойно за възхищение търпение.

— Защо не изработиш тактиката си и не оставиш тези досадни подробности на мен? Рива, колко време ви трябва, за да изключите охранителната система и да блокирате работата на мониторите в този сектор от сградата?

Със свити вежди, Рива сви юмруци на кръста си.

— Ще ви кажа, когато се запозная с подробностите.

— Ще ги имате веднага. Ще ми трябват няколко неща от „Секюркомп“ — съобщи Рурк на Токимото. — Имаш ли нещо против да ги донесеш?

— Разбира се, че не. — Той се усмихна. — Мисля, че знам какво имаш предвид.

— Тогава нека оставим специалистите да се занимават с това. — Ив тръгна към вратата, но се обърна. — Искам да кажа цивилните специалисти — обясни тя, когато Фийни и Макнаб останаха по местата си.

 

 

Потрябва й час, за да изработи подход, който свеждаше до минимум риска за цивилните и екипа й, и повече време, за да получи разрешение за евакуацията на цяла сграда.

— Знаем, че той разполага с гранатомет, но не знаем какви други играчки има там. Бомби, химически оръжия, запалителни гранати. Няма да се поколебае да ги използва, за да се защити или ускори бягството си. По-опасен е, защото не е обучен за работа с оръжие. Човек, който не знае какво, по дяволите, прави с няколко запалителни гранати, ще причини повече вреди от онзи, който е наясно.

— Когато евакуираме сградата, можем да вкараме газ във вентилационните шахти и да го приспим — предложи Макнаб.

— Не можем да сме сигурни дали не разполага с филтри или с противогаз. Той обича играчките на тайните агенти. Когато разберем къде е, ще отцепим този сектор. Ще затворим всички алтернативни изходи и ще разбием вратата. Влизаме бързо и го поставяме под контрол. В досието му няма нищо, което да говори за някакво обучение или умение в ръкопашен бой, освен най-основните неща. Това не означава, че не е опасен.

— Той ще се паникьоса. — Фийни дръпна долната си устна. — Първите жертви са били зашеметени, когато ги е убил. Той приспива с лекарство Маккой и ликвидира дрогирания Пауъл. Опита се да убие Спароу от разстояние. А ние говорим за ръкопашен бой лице в лице и затова че, ако не бъде хванат бързо, той ще се паникьоса. И така ще бъде по-опасен.

— Съгласна съм. Той е аматьор, който се мисли за професионалист. Животът му е провален. Уплашен е и всичко му е дошло до гуша, няма къде да се скрие и няма какво особено да губи. Цивилните са първият ни приоритет, защото няма да му мигне окото да ликвидира някои от тях, а не знаем с каква огнева мощ разполага там вътре. Евакуираме, цивилните и го сгащваме вътре. Изваждаме го жив, защото е ключов свидетел в делото срещу Спароу. Не искам да го загубя.

— Накрая ще се биеш с призраците заради него — отбеляза Макнаб. — Те ще го поискат.

— Точно така. Бисел ми трябва, за да оформя обвинението си в конспирация за убийство. И искам да спечеля това дело. Фийни, искам да работиш с Юинг и Токимото. Колкото и да им се доверява Рурк, аз те искам на кормилото винаги, когато става дума за електроника в тази операция. Юинг е стабилна и се оправя, но може да загуби тези си качества, ако стане напечено.

— Тя се справя по-добре от останалите, но съм съгласен с теб. — Фийни измъкна пликчето си с бадеми. — Тази операция може малко да я разстрои. Ще наглеждам нещата.

— Екипът по кризите е само за поддръжка. Не искам да превърнат това в каубойско шоу. Четирима от нас ще влязат — два екипа от по двама души. Макнаб и Пийбоди… не искам да се държите един с друг другояче, освен като ченгета. Никакви лични чувства да не влизат през вратата. Ако не можете да го постигнете, кажете ми сега.

— Малко ми е трудно да мисля за Макнаб като за ченге, когато той носи риза с цвят на фурма. — Пийбоди го изгледа с възхищение. — Но иначе няма проблем.

— Ще свършим работата — увери я Макнаб. — И тази риза е в тон с бельото ми.

— Това е нещо, което всички трябва да знаем. Ако всички са съгласни да не мислим за бельото на Макнаб, тогава да започваме.

— Ти каза четирима от нас — изтъкна Пийбоди.

— Рурк също ще участва. Макнаб е в състояние да се справи с всяка електроника, която Бисел може да има там, но не е обучен за оръжия. Поне не за този вид, с който можем да се сблъскаме. Рурк познава тези военни играчки. И знае как да влезе през заключена врата. Някакви възражения?

— Не и от мен — Макнаб сви рамене. — Виждал съм оръжейната му колекция. Тя е нещо невероятно.

— Тогава да съберем двете части на този екип заедно и да приключваме, Фийни, трябва да поговоря с теб.

Тя изчака да останат сами и поклати глава в знак на отрицание, когато той подаде към нея пликчето с бадеми.

— Информацията… която обсъдихме преди, личната информация, която попадна в ръцете ми. Исках да те уведомя, че това повече няма да бъде проблем. Няма да бъдат предприети никакви действия.

— Добре.

— Поставих те в неловко положение, споделяйки тази информация, както и тревогите си. Не трябваше да го правя.

Той сгъна горната част на пликчето и го прибра обратно в джоба си.

— Да не говорим за това. Но понеже говорихме и знам откъде идва информацията, не ти се сърдя за думите.

— Благодаря. Главата ми бе доста объркана.

— Добре ли е сега?

— Да.

— Тогава да товарим ракетите и да взривим нещастника.

— Трябва да свърша още нещо. След това ще те последвам. — Когато той излезе, тя отиде до бюрото си и включи комуникатора.

— Надин Фарст.

— Далас, изглежда, че ще успея да намеря свободно време след два часа. Най-много три. Тъй като пропуснахме онзи обяд, защо да не се срещнем днес? Само ти и аз.

— Звучи примамливо. Къде ще се срещнем?

— Трябва да свърша една работа. Защо да не се видим на Пето авеню, между Двайсет и втора и Двайсет и трета улици? Около два часа. Аз черпя.

— Идеално. С нетърпение очаквам да те видя.

Ив изключи връзката, доволна, че Надин е разбрала предложението за среща на четири очи. И че самата тя щеше да даде на най-известната медийна хрътка в града история, която ще накара ООО да се чуди къде да се скрие.

 

 

Тя се присъедини към останалите в лабораторията в момента, в който Рурк демонстрираше апаратура на Фийни.

Намръщи се към екрана и сменящите се цветове върху него.

— Предполагам, че това не е нова видеоигра.

— Това е сензор. За улавяне на телесна топлина. Значи Съмърсет се мотае долу в кухнята. Вкарваш координатите на мястото, което искаш да сканираш и природата на обекта, който искаш да бъде засечен. Апаратът може да го направи през твърди тела — стени, врати, стъкло и т.н. През стомана. Флатайрън има стоманен скелет. Разстоянието зависи от странични влияния — разбира се, други обекти с подобна структура ще му влияят. Но щом веднъж засечеш целта си, можеш да я заключиш и да я следваш.

— Какво е това? — Тя почука върху екрана, върху който обикаляше едно червено и едно оранжево петно. — Това да не е…

— Котаракът. — Рурк й се усмихна. — Мисля, че се надява да получи нещо. Имаш ли звук, Токимото?

— Почти. Още секунда.

— Настройваме го — обясни Рурк. — Свързваме аудиосензора и нагласяваме правилната комбинация от филтри. Тогава ще можем да имаме и звук.

— Два етажа по-надолу? Без директна или сателитна връзка?

— Използваме сателит. С апаратурата, която имаме в лабораторията, ще можем да видим мустаците на граф Галахад. Но с този портативен комуникатор ще се задоволим с образа на телесната топлина. — Рурк вдигна очи. — Това трябва да е достатъчно за целите ти.

— Да. Ще свърши добра работа. — Тя сви устни, когато дочу звук на цигулки от апарата, а после безпогрешния звук на най-убедителното мяукане на Галахад.

— Това — коментира Макнаб със завистлива въздишка — направо ме разбива.

— Ами неговата охранителна система и мониторите? — попита Ив.

— Мога да ги изключа от разстояние. Можем да заобиколим неговото аудио, за да не чува заповедите за евакуация. В състояние сме да разположим тази апаратура на място за двайсет минути и да го сканираме и проследим до трийсет.

— Първо ще го изолираме и сканираме, а после ще евакуираме хората. Ще трябва да освободим място за база на етажа под него. Да го направим бързо и тихо и после да разположим тази апаратура там. Фийни?

— Работя върху това.

— Пийбоди, приготви защитното облекло и оръжието за екипа по залавянето и го натовари. Рурк, с мен.

— Винаги — отвърна той и я последва навън.

Тя не каза нищо, докато не се озоваха обратно в кабинета й. Провери оръжието и белезниците си и после извади електрошокова палка.

— Това ще ти трябва. Искам да влезеш там с мен.

Той разгледа оръжието в ръката си. Притежаваше собствени по-мощни и със сигурност по-ефективни оръжия. Но реши, че в случая е важна нейната загриженост.

— Няма да ме оставиш да те помоля.

— Не. Ти си го заслужи. Искам да влезеш през вратата с мен. И нещо повече, нямам представа с какво разполага той вътре. Когато влезем, искам да се съсредоточиш върху оръжията, а него остави на мен. Остави го на мен, Рурк.

— Разбрано, лейтенант.

— Има още нещо. Дадох на Надин малко информация. Когато това приключи, ако искаш да съобщиш на медиите как Бисел и Спароу са прецакали твоя служителка и са се опитали да откраднат информация от „Секюркомп“, да саботират Код „червено“ и т.н., това няма да нарани чувствата ми.

— Ти ги хвърляш на кучетата. — Устните му потрепнаха, докато проследяваше с пръст трапчинката на брадичката й. — Лейтенант. Ти ме възбуждаш.

— Предполагам, че известно време те ще чистят кръвта и костите. А в ООО ще има разпръснати доста кръв и кости. Има всякакви видове възмездие, Рурк.

— Да. — Той пъхна оръжието в джоба си, за да може да обхване лицето й с длани и да я целуне по челото. — Наистина има. И ако това те задоволява, то и за мен е достатъчно.

— Хайде тогава да сритаме нечий праведен задник.

 

 

Участието на командир Уитни и началник Тибъл като наблюдатели в операцията я превърна в малко по-тромава и нервна. Тя положи всички усилия да не им обръща внимание, докато инструктираше персонала си.

— Протоколът и любезността налагат да уведомим ООО, когато и ако установим местоположението на Блеър Бисел — изкоментира Тибъл.

— Не протоколът и любезността са първата ми грижа, сър, а локализирането, обуздаването и пленяването на заподозрян за множество убийства. Напълно възможно е и други членове на ООО да са участвали или да са били посветени в плановете и действията на тримата оперативни агенти. Уведомяването на организацията на този етап от тази операция може, фактически, да я компрометира, ако Бисел разполага с някакъв вътрешноведомствен контакт.

— Но ти не вярваш нито за миг в това. Все пак аз съм съгласен — отговори Тибъл с кимване. — Логично е и ще използвам този аргумент, ако нещо се обърка. Ако изпуснеш Бисел тук или не успееш да го заковеш здраво, някои от тези лайна могат да опръскат и теб.

— Той ще бъде закован. — Тя обърна гръб на мониторите, отбеляза времето. И започна да чака.

Те се намираха в апартамент с офиси един етаж под „Консултанти Лебис“. Хората бяха изведени оттам и тя само чакаше потвърждението на Рурк, че охранителната система в „Лебис“ и в това крило на сградата е изключена, за да започне следващата фаза на операцията.

— Те ще искат да си го получат, лейтенант — добави Тибъл. — И да ги преместят двамата със Спароу на федерална територия.

— Обзалагам се, че ще поискат — измърмори тя. — Но щом ги заплашва смъртна присъда с обвинения за убийство и конспирация за убийство, не ми пука кой ще заключи кафеза.

— Те ще поискат да не се вдига шум. Такова прецакване в собствените им редици няма да се хареса на публиката.

Да, помисли тя, това определено ще затрудни операцията.

— Заповядвате ми да прикрия фактите ли, началник Тибъл?

— Не съм издал подобна заповед, лейтенант. Но ще посоча, че публични заявления, касаещи определени подробности от този случай, ще бъдат политически нецелесъобразни.

— Ще го запомня. — Тя погледна, когато Рурк влезе при тях.

— Готово — обяви той. — Твоят човек е сляп и глух. Асансьорът до ателието е изключен.

— Разбрано. — Тя вдигна комуникатора си. — Далас. Искам аварийните стълби блокирани и охранявани. Не влизайте, повтарям, не влизайте в нито едно от двете места. Започнете евакуацията.

Тя посочи монитора.

— Намери го.

— Бих искала аз да сканирам и да го локализирам — заяви Рива. — Бих искала да се заема с това.

— Това е работа на Фийни.

Фийни леко потупа Рива по рамото и трябваше да се пребори с желанието си сам да пусне програмата.

— Давай.

Тя вкара определените координати за „Лебис“, настрои апарата за топлинен образ на тяло и после извърши бавно сканиране.

— Там няма нищо. — Гласът й леко трепереше, но тя прочисти гърлото си и промени координатите на цялото крило на сградата.

Когато видя петното от червена и оранжева светлина, Рива просто зяпна.

— Целта е потвърдена — обяви тя, когато Ив пристъпи напред. — Той е сам. Координатите го локализират в ателието.

— Какво е това? — попита Ив, показвайки с пръст една синя линия.

— Огън. Пламък. Висока температура. Той работи.

— Въоръжен е — обади се Рурк. — Виж тук, това място, ъгълът и позицията на тялото му. Нож или револвер, предполагам.

— Добре. Подходящи са. — Тя постави ръка върху собственото си оръжие.

— Включвам аудиосигнала. Той слуша музика. Лош рок — заяви Рива след секунда. — Напрегнат и изнервен е — добави тя. — Слуша такава музика, когато е притеснен. Там има доста метал. Инструменти, започнати скулптури. Трудно ще бъде да се определи дали нещо от това, което хващам, е оръжие.

— Приемаме, че има. Дръжте го локализиран. — Ив си сложи на главата портативен комуникатор. — Искам да знам през цялото време къде се намира и какво прави. Искам да разбера на секундата, когато сградата бъде евакуирана. Да заемем позиция.

— Вървете. — Фийни се обади по комуникатора си. — Шести екип, това е базата. Приятели навлизат във вашия сектор. Повтарям, приятели навлизат във вашия сектор.

— Те ще ни опишат картинката — започна Ив, докато се насочваха към аварийното стълбище. — Оръжия на режим зашеметяване. Далас на вратата — съобщи тя по комуникатора и после отвори вратата към пожарните стълби.

Групата от двама души от Екипа за кризи стоеше готова. Съобщиха й, че всичко е спокойно.

— Ще го зашеметим. Не искам да му позволяваме да извади оръжие. Никой не бива да пострада при тази операция. Ще го повалим, ще му сложим белезници и ще го изведем навън жив и здрав.

— Това ми харесва — измърмори Макнаб.

Тя помисли, че фронталната атака на четиримата през една и съща врата е твърде рискована, ако той е въоръжен.

— Ти и Пийбоди пред вратата на галерията. Рурк ще отвори дистанционно вратата между двата участъка по моя команда. Ние ще влезем през вратата на ателието. Ще го пипнем от две страни. Действайте след сигнала ми.

Тя влезе през вратата на стълбището и даде знак на Макнаб и Пийбоди да заемат позиция от другата страна на коридора.

Ив чуваше шума от напредващата евакуация в комуникатора си. Ставаше бавно, но напредваше. Разкърши рамене.

— Боже, мразя тези бронежилетки. Дали могат да ги направят още по-неудобни?

— В друга епоха, лейтенант, ти щеше да бъдеш моят рицар в блестящи доспехи. И тогава щеше да ги мразиш много повече.

— Можехме да го пипнем, сигурно можехме да го пипнем и без евакуация. Можехме да изчакаме и да го издебнем. Той трябва да спи от време на време. Но…

— Инстинктът ти подсказа да предпазиш цивилните и да го пипнеш сега.

Тя свали от главата комуникатора си и посочи неговия.

— Ако предпочиташ да бъдеш този, който ще го пипне, аз ще ти отстъпя тази чест.

Той прекара върха на пръста си по линията на брадичката й.

— Жалиш ме, нали?

— Много.

— Аз също. Но не, не ми отстъпвай. Няма значение кой ще бъде.

— Добре тогава. — Тя отново постави комуникатора си. После се завъртя на пръсти след няколко минути, когато прозвуча сигнала за края на евакуацията.

— Пийбоди, на вратата. Рурк, пусни ги в галерията.

Той натисна копчето върху дистанционното си устройство.

— Готово.

— Влизайте. Бъдете нащрек. — Тя зае позиция до вратата на ателието и кимна на Рурк. — Давай!

Ив се втурна ниско наведена през вратата с изправения Рурк до себе си. След секунда вратата между помещенията се отвори и Пийбоди и Макнаб нахлуха вътре.

Бисел стоеше с каска, предпазни очила и леко предпазно облекло до една от скулптурите си. И с два ръчни бластера в кръстосани върху тялото кобури. Държеше горелка, която изхвърляше тънък пламък.

— Полиция! Вдигни ръцете горе. Сега!

— Това няма да има значение. Няма да има значение. — Той замахна с горелката към Пийбоди и Макнаб и се олюля назад, тъй като бе зашеметен.

— Няма да има значение. — Хвърли долу горелката и пламъкът заподскача по огледалната повърхност на пода. — Всичко е минирано. Чувате ли ме? — извика той. — Имам бомба. Ако ме доближите, ще я взривя. Ще взривя половината от тази сграда и всичко живо в нея. Оставете долу оръжията и ме слушайте.

— Цялата съм в слух, Блеър. — Тя чу в слушалката си заповедта за действие, отправена към Екипа за бомби и експлозиви. — Къде е бомбата?

— Оставете долу оръжията си.

— Няма да го направя. — Тя гледаше с ъгълчето на окото си как Рурк се обърна и после клекна, за да вземе горелката и да я изключи. — Щом искаш да слушам, ще те изслушам. Къде е бомбата? Може да ме будалкаш. Щом искаш да те изслушам, трябва да ми кажеш къде е.

— Тук. В цялото това проклето нещо. — Той потупа с ръка извитата метална колона на бъдещата си творба. Лицето му блестеше от пот. От работата, помисли тя, и от възбудата. И от паниката.

— Вътре има достатъчно взрив, за да прати това място и стотици хора по дяволите и обратно.

— Ти ще загинеш с тях.

— Слушай. — Той накриви назад каската си и тя видя очите му. Наркотик, помисли Ив. Той беше друсан. Трябваше да се преодолее разстоянието до него с няколко скока, преди да бъде повален.

— Казах, че слушам. Какво имаш да казваш?

— Няма да отида в затвора. Не влизам в кафеза. Спароу, Куин Спароу е този, който планира всичко и той ме прецака. Няма да отида в затвора. Аз съм оперативен агент на ООО и изпълнявам задача. Не попадам в юрисдикцията на Полицейското управление на Ню Йорк.

— Можем да поговорим за това. — Гласът й бе спокоен и издаваше заинтересованост. — Можеш да ми разкажеш за задачата си, освен ако първо не се взривиш.

— Няма да разговаряме. Само ти ще слушаш. Трябва ми транспорт. Искам реактивен хеликоптер и пилот на покрива. Искам десет милиона в банкноти, които не могат да бъдат проследени. Когато съм в безопасност, ще ти изпратя кода за обезвреждане на бомбата. Иначе…

Той вдигна лявата си ръка и показа дистанционното пусково устройство, закопчано за дланта му.

— Ще използвам това. Аз съм от ООО! — извика Бисел. — Смяташ ли, че няма да го използвам?

— Не се съмнявам, че ще го използваш, агент Бисел. Но трябва да се уверя, че експлозивът съществува. Докато не потвърдя заплахата и не уведомя началниците си, те няма да повярват. Трябва да се уверя, за да можеш да продължиш да контролираш нещата.

— Тук е. И едно натискане на…

— Запознат си с процедурите и протокола. Ние сме професионалисти. Трябва да докладвам на началниците си. Да потвърдим и тогава можем да се заемем с твоите искания и да преговаряме.

— Бомбата е вътре, ти, глупава кучко. Аз я поставих вътре. Стой далеч от нея, защото ще те ритам до самата шибана база на ООО, ако се опиташ да ме прецакаш.

— Ще я сканираме. Няма смисъл някой да бъде наранен. Имаме Спароу. Той ми стига. Той е този, който те забърка в тази каша. Аз просто трябва да потвърдя наличието на бомбата, за да започнем процеса на преговори.

— Сканирай тогава. Ще се убедиш. Аз искам този реактивен хеликоптер. И искам да се изтеглите, да се изтеглите по дяволите. Искам транспорт до място, което сам ще избера.

Рурк вдигна и двете си ръце.

— Позволи ми само да извадя скенера си и да го настроя за откриване на експлозивно устройство. Знаеш, че притежавам част от тази сграда. Не искам да бъде повредена.

Бисел прехвърли поглед от лицето на Ив върху това на Рурк. Облиза устни.

— Направи само едно движение, което не ми харесва, и бомбата избухва.

Рурк бръкна в джоба си и протегна напред ръка със скенера, за да го одобри Бисел.

— Използваш наркотици, агент Бисел — обади се Ив, за да привлече отново вниманието му върху себе си. — Това не е полезно за теб. Може да замъгли разсъдъка ти.

— Смяташ, че не знам какво правя ли? — Потта се стичаше по лицето му и се събираше в основата на шията. — Мислиш, че не ми стиска?

— Не. Нямаше да направиш, каквото направи и да бъдеш какъвто си, ако не ти стискаше. Ако Спароу не бе те прецакал, ти щеше да си богат.

— Кучият му син.

— Той те е смятал за негово куче, което може да държи на каишка. — Тя не погледна Рурк, но го усещаше до себе си. — Но ти му показа от какъв материал си направен. Смятам, че само си искал да се измъкнеш след изпълнението на задачата. Да си получиш дължимото и да се измъкнеш. Но нещата са продължили да вървят на зле. Знаеш ли, басирам се, че Клои би заминала с теб. Не трябваше да я убиваш.

— Тя беше идиотка! Не лошо парче, но можеше да те докара до бяс, когато си с нея извън леглото. Използвах информационното й устройство за съхраняване на информация и формулиране на планове. Знам как да си планирам нещата. Различни варианти за всякакви случаи. И какво мислиш видях, когато погледнах през бръмбара, който поставих в спалнята? Тя се опитваше да прочете информацията, опитваше се да налучка паролата ми. Сигурно е смятала, че й изневерявам. Глупава, ревнива малка кучка.

— Какво ще кажеш за медальона, който й подари?

Той изглеждаше непроницаем и после шарещите му очи се усмихнаха.

— Парола, кутия за информация. Смяташ, че не знам как да се прикривам ли? Имах такива кутии за информация из цялото проклето място. За спешни финансови средства, за оръжия, за всичко, което ми потрябваше. Не можех да сложа всичко на едно място. Трябваше да разпръсна нещата.

— И тя е знаела за това място. Знаела е и е имала тази уличаваща информация в устройството си, както и една от паролите ти. Разбирам, че съм сбъркала. Трябвало е да я убиеш.

— Разбира се. Трябваше да свърши работа. Трябваше. Дори я накарах да напише бележката. Просто я напиши заради мен, бейби. Един ред, само един ред, за да кажеш как си се почувствала при мисълта, че съм мъртъв. И тя бе достатъчно глупава, за да го направи.

— Това беше добър план. Както и с Пауъл. Но нямаше късмет.

— Взривно устройство потвърдено — обяви хладнокръвно Рурк. — Леле, леле, Бисел, ти наистина си сложил всичките си яйца в една много несигурна кошница. Ако взривиш това, няма да могат да съберат парчетата.

— Казах ти. Нали ти казах? Сега ми осигурете онзи хеликоптер. Веднага!

— Ако го взривиш — продължи Рурк, — но ти няма да го направиш, понеже изключих таймера. Можеш да действаш, лейтенант.

— Благодаря. — Тя се прицели в незащитените му крака. Той се олюля, изрева и погледът му подивя, докато стискаше ръката си в юмрук в опит да взриви бомбата.

Ив го удари втори път, когато той се пресегна за оръжията си, а Пийбоди го удари отстрани по средата на тялото, изпращайки ги и двамата върху току-що обгорелия под.

Черпейки сили от наркотика, той я удари с опакото на дланта си, но тя издържа удара.

Макнаб скочи, хвърли се на пода, за да заклещи Бисел в смъртоносна хватка и използвайки юмрука вместо оръжието си, му нанесе три къси и силни крошета в лицето.

От носа й се стичаше кръв, но Пийбоди извади белезниците. Двамата го повалиха на земята между тях и му сложиха белезниците.

— Вържи му и глезените — предложи Ив и й подхвърли собствените си белезници. — Все още е доста скоклив. Обажда се Далас — изрече тя в комуникатора си. — Заподозреният е заловен. Изпратете екип от „Бомби и експлозиви“ за изнасяне на взривното устройство.

Докато Пийбоди дишаше тежко, седнала върху все още подскачащия гръб на Бисел, Макнаб й предложи носна кърпа на цветчета.

— Вземи, бейби. Носът ти кърви. Искам да кажа, детектив Бейби — добави той с поглед към лейтенанта.

— Добре ли си, Пийбоди? — попита я Ив.

— Да. Не е счупен. — Тя притисна шарената кърпа до носа си. — Пипнахме го, лейтенант.

— Да, пипнахме го. Уреди транспортирането на арестувания до Централното управление. Добра работа, детектив Бейби. Твоята също, Макнаб.

— Ти се отдръпна — коментира Рурк, когато Ив направи път на хората от бомбения екип, пристигнали, за да се заемат със скулптурата. — За да може Макнаб да го удари няколко пъти заради Пийбоди.

— Мисля, че Пийбоди щеше да се справи и сама, но той си го заслужаваше. Макнаб има добър и силен десен, въпреки че е толкова кльощав.

Тя погледна часовника си. Имаше вероятност да пристигне навреме за срещата с Надин.

Майната й на политическата целесъобразност.

— Ще трябва да отида в Централното управление, за да оформя документите и да загрея Бисел с първия разпит. Ще ми отнеме известно време. Може би ще можеш да информираш Рива и Токимото и да ги увериш, че тяхната помощ и сътрудничество са отбелязани и оценени. Предай на Рива, че ще й уредя пет минути насаме с Бисел. И може би ще кажеш на Каро, че е свършила добра работа с отглеждането на детето си.

— Това можеш да й съобщиш и сама.

— Сигурно мога. Междувременно… — Тя вдигна пръст, за да го подкани да влезе с нея в относително по-тихата галерия. — Ти вложи много време и енергия в това разследване. Независимо от личния ми интерес, това също е отбелязано и оценено.

— Благодаря ти.

— Предполагам, че ще ти отнеме известно време, за да подредиш собствените си неща. Твоят корпоративен и вселенски бизнес.

— Само няколко дни. Най-много седмица и нещата отново ще вървят както трябва. Ще се наложи да напусна града за известно време. С някои неща ще трябва да се заема лично.

— Добре. Но преценяваш, че ще уредиш всичко за около седмица.

— Горе-долу толкова. Защо?

— Защото когато приключиш с всичко, аз ще те заведа на един дълъг уикенд. За да можеш да си починеш.

Той вдигна вежди.

— Така ли?

— Да. Ти поработи на пълни обороти. Трябва ти почивка. Значи да кажем… за седмица от петък. Къде искаш да отидем?

— Къде искам да отида ли? И правиш това, защото имам нужда от почивка?

Тя погледна през вратата, за да се увери, че никой не им обръща внимание. После обхвана лицето му с длани.

— Имаш нужда. Освен това възнамерявам за няколко дни да те превърна в мой сексуален роб. Така че къде искаш да отидем?

— Доста време не сме били на острова. — Той не си направи труда да провери дали някой гледаше, а се наведе надолу и я целуна. — Аз ще уредя нещата.

— Не, аз ще ги уредя. Мога да го направя — заяви тя, когато той не можа да скрие напълно гримасата си. — Мога. Боже, мога да координирам голяма операция, значи би трябвало да мога да уредя и някакво проклето пътуване. Имай ми малко доверие.

— Доверието ми към теб е повече от малко.

— Тогава ще се видим по-късно. Трябва да вървя, за да пусна кучетата.

Тя тръгна, но се върна и го целуна силно и страстно.

— По-късно, цивилен бейби.

Чу го как се смее, докато излизаше и си пробиваше път през тълпата ченгета. И когато остана сама в слизащия надолу асансьор, Ив потупа с пръст — този, върху който носеше венчалната си халка — татуировката на значката над сърцето си.