Нора Робъртс
Създадени в смъртта (6)

5.

Ив мразеше пресконференциите, но по правило още повече мразеше пресаташето. Сега въпросният настоя за петнадесетминутна консултация с медиен съветник и по-приятен имидж на екрана.

— Убийствата не са нещо приятно — сопна се Ив в отговор, докато крачеше към главния вход на полицейската централа.

— Разбира се, че не са. — Пресаташето подтичваше след нея. — Но ще избягваме думи като „убийство“. Предварително подготвеното изявление…

— Няма да бъде вкусно, когато го натъпча в гърлото ти. Не съм твой говорител и това не е политическа машинация.

— Не, но винаги има начин информацията да бъде поднесена тактично.

— Тактичността е пълен боклук, от който няма полза.

Ив побутна вратите. Тибъл бе избрал внушителното стълбище на централата не само като символ на авторитета на полицията, а и — досети се Ив — за да се подсигури, че пресконференцията ще бъде кратка.

Мартенският вятър не бе никак тактичен.

Качи се на подиума и изчака нивото на шума да спадне. Веднага съзря Надин. Яркочервеното й палто грееше като фар.

— Ще направя изявление, а после ще отговоря на няколко кратки въпроса. Рано тази сутрин в Ийст Ривър Парк бе намерено тялото на двадесет и осем годишна жена, идентифицирана като Сарифина Йорк. Установено бе, че госпожица Йорк е била отвлечена, най-вероятно в понеделник вечерта, и държана против волята й няколко дни. Начинът, по който е била убита, и доказателствата, събрани до момента, сочат, че е станала жертва на лице, което отне живота на четири жени за петнадесет дни преди девет години.

Това предизвика изригване, но тя не реагира. Остана неподвижна и мълчалива, когато я заля порой от въпроси. Не проговори, докато не стихнаха.

— Нюйоркската полиция сформира специален екип, чиято единствена задача ще бъде разследването на престъплението, разкриването и залавянето на извършителя. Ще използваме всеки източник, всеки човекочас и целия опит, който имаме, за да се справим. Въпроси.

Полетяха към нея като снаряди. Фактът, че бяха толкова много, й позволи да избира.

— Как е била убита? — повтори Ив. — Госпожица Йорк е била измъчвана дни наред и е умряла в резултат на кръвозагуба. Не, нямаме заподозрян на този етап и да, ще продължим да проследяваме всички нишки.

Отговори на още няколко, благодарна, че времето й почти изтича. Забеляза, че Надин не зададе нито един въпрос и дори се оттегли настрана, за да разговаря по линка си.

— Казахте, че е била измъчвана — провикна се някой. — Можете ли да ни кажете подробности?

— Не мога и не желая. Подробностите са поверителни за разследването. Ако не бяха, щях да ви ги съобщя, за да разтръбите на какви мъки е била подложена и да причините на близките й още повече болка. Животът й е бил отнет. Това е достатъчно жестоко.

Тя направи крачка назад, обърна се и премина през вратите на централата.

 

 

Надин щеше да има нужда от няколко минути, за да стигне до отдел „Убийства“, и доста чар, за да преодолее пречките по пътя към офиса на Ив.

„Освен това, помисли си Ив, тя умееше да чака.“ Просто щеше да почака.

Първо трябваше да поговори с Рурк.

Долови аромата веднага щом влезе в конферентната зала, беше далеч по-приятен от бомбардировката от ухания в „Сентшуъл“.

Някой бе донесъл джирос^[1].

Тръгна към работния пулт на Рурк и забеляза, че е предпочел студено руло с изкуствено получено месо. Той прекъсна работата си само за да вземе половината и да й я подаде.

— Хапни нещо.

Ив надникна между пластовете.

— Какво е?

— Без грам вещество от естествен произход, уверявам те. Затова казах да хапнеш нещо.

По-скоро за да му достави удоволствие, отколкото от апетит, Ив отхапа.

— Трябва да поговорим.

— Ако искаш резултат от досадната работа, която ми възложи, няма да получиш скоро. Буквално има безброй жилищни сгради, частни резиденции, складове и други вероятни постройки в Ню Йорк, в предградията и в Ню Джърси, които са се водели на един и същ собственик или собственици през последното десетилетие.

— Как процедираш?

— Разделям града на сектори, квадранти, както могат да се нарекат. Подразделям ги според типа строителство и типа собственост. Адски е досадно.

— Сам пожела да участваш.

— Да.

Загледан в нея, той взе бутилка вода и отпи.

— Има нещо друго. В лабораторията откриха сапуна и шампоана, с които е измил жертвата.

— Бърза работа.

— Да, Дик веднага я захапа с настървение. Работил е по предишните случаи.

— Аха.

— Нашият човек използва изключително качествени продукти. Много луксозни. Има само един вносител в Ню Йорк, два магазина. Твои са.

— Мои? — Рурк се отпусна на стола, вперил студен поглед в лицето й. — Както и чаршафът, върху който я е положил.

— Точно така. — Просто защото рулото с мистериозно месо бе в ръката й, Ив отхапа още малко от него. — Някой не толкова циничен би помислил, че е съвпадение… особено като се има предвид, че произвеждаш собствени марки от почти всичко на света.

— Но ние с теб сме циници.

— Затова се обадих на Фийни и го накарах да провери дали сред изчезналите лица няма някое, свързано с теб. Няма да ти хареса.

— Коя е?

— Джая Роси. — Ив взе водата, отпи глътка. — Треньорка и инструкторка в „Боди Уъркс“. Познаваш ли я?

— Не. — Той потърка клепачи, а после отпусна ръце. — Не, не вярвам. Имаше ли подобни връзки, сочещи към мен и фирмите ми при предишното разследване?

— Не, доколкото зная, направих проверката, докато идвах. Този път е сменил продуктите. Ако ти имаш нещо общо с причината, трябва да разберем какво. Конкурент може би, бивш служител… Трябва да проверим нещата от този ъгъл.

— Кога е отвлякъл втората?

— Вчера са съобщили за изчезването й. Все още не зная подробности, Фийни се зае с тях. Първо трябва да проследя друга нишка, но ще се поровим и в това. Зная, че е голям удар, но е и грешка. Негова грешка. При предишните случаи нямаше никаква връзка между жертвите, а сега има.

— Да. Сега има.

— Съжалявам, но е важно да открия каква.

— Давай. Аз продължавам тук засега.

Не го целуна, въпреки че част от нея искаше да го стори, само за утеха. Вместо това сложи ръка върху неговата и леко я притисна. После го остави.

Докато вървеше към офиса си, Ив се натъкна на Бакстър.

— Нищо — каза й той. — Отново разпитах сестрата, отидох до клуба, разговарях със съседите на жертвата. Абсолютно нищо.

— Бившият?

— Заминал е извън града за уикенда. Един съсед каза, че отишъл да кара сноуборд в Колорадо.

— Какво кара някои хора нарочно да скачат и да се врат в снега? — запита се Ив.

— Нямам представа. Предпочитам летните спортове, при които жените са с оскъдно облекло. Сняг и лед? Никаква гола плът.

— Ти си непоправим нерез, Бакстър.

— И се гордея с това. Искаш ли да издиря бившия? Съседът мисли, че знае къде е отседнал. Връща се утре вечер.

— Ще го навестим, когато се прибере. Свържи се с Дженкинсън. Виж докъде са стигнали двамата с Пауъл със списъка на разпитаните по другите случаи. Вие с Трухарт можете да им помогнете да довършат. Медиите налапаха въдицата, което означава, че утре ще бъдем затрупани със сигнали на откачалки. Ще се наложи да ги проверяваме, така че нека приключим със старите показания днес.

Надин чакаше, седнала на стола за посетители с кръстосани крака, и се взираше в маникюра си, докато разговаряше по микрофона си със слушалки.

— Трябва да го отложиш или да го отмениш — каза тя. — Не, не. Когато приех работата, се споразумяхме в писмена форма, че ако попадна на нещо горещо, с което смятам, че трябва да се заема лично, то е с предимство пред всичко останало. Така се договорихме. — Погледна Ив и завъртя хитрите си зелени очи. — Затова са асистентите и помощник-асистентите. Що се отнася до онзи материал, репортерът има право на отлагане. Зная. Аз съм преди всичко репортер, по дяволите.

Свали слушалките с рязко движение.

— Тежка е цената на славата — отбеляза Ив.

— На мен ли го казваш? Но толкова ми отива. Може ли чаша кафе?

Ив покорно застана до автоматичната печка. Самата тя чувстваше отчаяна нужда от ободряване. Надин остана на стола, без да каже нищо.

Славата наистина й отиваше. Изглеждаше страхотно на екрана — със стилно оформените си коси, изрусени на кичури, изразени скули и безупречен тоалет. Но Ив знаеше — въпреки че водеше собствено предаване, въпреки че рейтингът на „Сега“ стигаше до небето, жената срещу нея бе точно това, за което се самоопределяше — преди всичко репортер.

— С кого говори по време на брифинга?

— С кого мислиш? — отвърна Надин.

Ив се обърна и й подаде кафето.

— С хората от екипа ти, на които си възложила да проучат подробности за случаите от преди девет години.

Надин се усмихна и отпи глътка.

— Това се казва умна главица.

— Навремето изтече част от поверителната информация.

— Част — съгласи се Надин и усмивката й изчезна. — Някои подробности за мъченията, на които са били подложени жертвите. Предполагам, че има още много и още по-ужасяващи, които не са се разчули.

— Имаше. Много по-ужасяващи.

— Ти си участвала в разследването.

— Фийни беше главният, бях му партньор.

— Преди девет години не бях в Ню Йорк. Борех се за по-добро място от второкласна телевизионна мрежа в Южна Филаделфия. Но помня случая. Помня онези убийства. Успях да се вредя да направя поредица репортажи за тях. Донякъде това ме измъкна от ада в Южна Филаделфия.

— Светът е малък.

Надин кимна и отпи още кафе.

— Какво искаш?

— Сега, когато си важна клечка, отделът за журналистически разследвания е на твое разположение. — Ив се облегна на ръба на бюрото си. — Искам всичко, което можеш да изровиш за убийствата. Всички убийства. Тук, в Европа, във Флорида и в Южна Америка.

Надин примигна.

— Какво? Къде?

— Ще ти обясня всичко, без да записваш, а после ти ще впрегнеш екипа си и ще използваш собствените си забележителни способности, за да надушиш нещо. Вече е похитил втората, Надин.

— О, господи…

— Не мога да й помогна. Шансът да го открием достатъчно бързо, за да я спасим, е нищожен. Трябва да узная всичко, до което мога да се добера. Може би ще спасим следващата, която е набелязал.

— Нека помисля. — Надин затвори очи и се облегна назад. Отново отпи кафе. — Имам двама находчиви сътрудници, които мога да сплаша или да подкупя за малко тайна допълнителна работа. Самата аз съм доста добра, така че ставаме трима. — Кимна и изправи гръб. — Знаеш, че ще се съглася, защото вярвам, че един живот е по-ценен от един журналистически материал. Донякъде — каза тя с усмивка. — Освен това с теб сме приятелки и се уважаваме достатъчно, за да играем честно. Не искам нищо в замяна.

— Зная. Но и ти знаеш, че съм готова да ти се отплатя.

Надин повдигна вежди.

— Умница като мен не би отказала. Ексклузивно интервю с теб?

— След като бъде заловен, не преди.

— Дадено. И гостуване в „Сега“.

— Не насилвай нещата.

Надин се засмя.

— На човек от екипа ти, когото ти избереш, с откъси от ексклузивното (не съм казала пространно) интервю, вмъкнати в предаването. Предварително записани.

Ив обмисли сделката.

— Мога да приема тези условия.

— Добре. За да стигна до подробности, са ми нужни подробности. — Надин извади диктофона си и наклони глава. — Нали няма проблем?

— Няма.

 

 

На подсъзнателно ниво имаше нещо изнервящо в това да работи в сградата на полицията. Рурк го намираше за интересно преживяване, но много, много странно за човек с… пъстра биография като неговата.

И друг път бе работил с ченгета, не само със своето ченге, и бяха идвали в дома му на служебни и лични посещения. Но почти цял ден работа в сърцето на полицейската централа — е, това бе различно.

Те влизаха и излизаха, забеляза Рурк. Сновяха навътре-навън и през повечето време общуваха на полицейски жаргон, който звучеше някак официално, отчетливо като стъпките им и същевременно цветисто.

До него бяха Макнаб, към когото изпитваше много приятелски чувства, и мургавата, закръглена и черноока Календър. Докато работеха, сядаха, ставаха и крачеха из стаята с почти танцова стъпка. Старателно пресяваха информация в търсене на онзи единствен съдбоносен байт. Като работливи пчелички, бръмчащи в своя кошер.

Цветовите предпочитания на всички, освен капитана, бяха предимно към яркост и пъстрота. Макнаб носеше яркожълти дънки, тюркоазена риза с подобни на летящи костенурки същества. Дългата му руса коса бе вързана на конска опашка с дебел жълт ластик. На ушите, от двете страни на издълженото му симпатично лице, блестяха сложни серии от халки и нитове.

Рурк се питаше защо, ако трябва да бъдат честни, някои хора искат да имат толкова дупчици в плътта си.

Но момчето бе приятна компания и бе адски добро в професията си.

Момичето, което изглеждаше едва на двадесет, бе непознато. Кожата й имаше цвят на сгъстен мед, а буйните талази от къдрави черни коси бяха прихванати с искряща дъга от клипси. На ушите й висяха сребърни халки, през които би могъл да провре юмрук. Беше облечена в широк панталон с множество джобове в преливащи нюанси на виолетово и розово и прилепнал зелен пуловер с огромен надпис „Богове на електрониката“ върху внушителния й бюст.

Имаше дълъг маникюр, лакиран в изумруденозелено, който, щом превключваше на ръчен режим, чаткаше по клавишите като луди кастанети.

И двамата с Макнаб изглеждаха неуморни — късове енергия, хванати в ярки вързопи, които едва я удържаха и някоя част непрекъснато се поклащаше или подскачаше — крак, глава, рамене или задник.

Поразително.

— Хей, Блонди Бой — извика тя и Макнаб хвърли поглед към нея през рамо.

— На мен ли говориш, Чернилке?

— Така и така си станал. Нещо за наквасване.

— Ще донеса. Ти искаш ли? — обърна се той към Рурк. — Нещо за пиене?

— Да, благодаря.

— С балончета или не?

Рурк имаше нужда от няколко мига, за да си преведе въпроса, и в този миг се почувства стар.

— С балончета не е зле.

— Отивам.

Когато Макнаб излезе с игрива походка, Календър чаровно се усмихна на Рурк.

— Значи си червив с мангизи, а? Истински мегабогаташ. Как се чувстваш като такъв?

— Доволен — заяви той.

— Не се и съмнявам. — Тя се оттласна с крака и се плъзна със стола към него, за да погледне екрана му. — Уау. Множествени поредици от данни с търсене на сходства и пресичания. Чакаш вторична засечка, а?

Това бе лесно за превеждане.

— Да, проверявам имена, анаграми, съвпадения в дати. Излагам ги пространно и ровя по-дълбоко за родствени и други предполагаеми връзки.

— Умно. Макнаб каза, че си факир в електрониката. Ще падне доста ровене. — Календър погледна към своя пулт и спря, когато влязоха Ив и Фийни.

„Джая Роси“, помисли си той и макар да си бе заповядал да остави на заден план тази мисъл, тя изплува в съзнанието му.

Срещна погледа на Ив, стана и тръгна към нея.

— Трябва да съобщим на екипа за Джая Роси — каза Ив. — Онези, които са извън централата, ще бъдат уведомени по линк. Налага се да споменем за връзката с теб.

— Разбрано.

— Добре тогава.

Пийбоди влезе и погледна Рурк със съчувствие. Влезе в залата, за да пъхне диск с информация.

— Имаме нещо ново — съобщи Ив и подскачането, бърборенето и тътренето на крака престанаха. — Имаме основание да вярваме, че жена, обявена за изчезнала в четвъртък, е била отвлечена от нашия неизвестен убиец. Джая Роси.

С гласова команда Пийбоди зареди информацията на екрана.

— Възраст — тридесет и една, кестенява коса и кафяви очи, ръст — метър и шестдесет и два, тегло — петдесет килограма. Била е видяна за последен път да тръгва от работното си място, фитнес център „Боди Уъркс“ на Уест, Четиридесет и шеста. Капитан Фийни!

— Бившият съпруг на Роси — започна Фийни, — Джеймс Райли, е уведомил полицията в осем нула нула в петък сутринта. Както изисква процедурата, била е официално обявена за издирване едва след изтичане на двадесет и четири часовия срок. Не се е прибрала у дома в очаквания час в четвъртък вечерта. Имала и уговорка за среща с бившия си съпруг, който според показанията му трябвало да й остави кучето. Имат съвместно попечителство над него.

Последното бе прието с подсмихване, както се очакваше, и Фийни укорително огледа ехидните физиономии, докато не престанаха.

— Съседите потвърждават, че е имало такава уговорка. Райли не успял да се свърже с нея и на джобния й линк. Установихме, че е направил опит да я открие, като позвънил на колегите и на приятелите й. Показанията му, дадени пред полицая, приел сигнала, и пред мен, съвпадат. Не смятаме, че е замесен в изчезването. Обикновено, след като излезе от сградата на Четиридесет и шеста, издирваната вървяла пеша до Бродуей, а после на север до метростанцията на Четиридесет и девета. Ще потърсим свидетели в този район. Дисковете от охранителните камери на „Транзит Оторити“ не са я заснели да влиза в станцията в четвъртък вечерта и картата й за пътуване не е използвана от четвъртък сутринта. Свидетели потвърждават, че жената е напуснала сградата около седемнадесет и тридесет въпросната вечер. Била е облечена с черно палто, черен памучен панталон, сив пуловер с логото на „Боди Уъркс“ и сива бейзболна шапка. — Отдръпна се назад и погледна Ив. — Лейтенант.

— Предполагаемата жертва се вписва в установения профил. Вероятността да е отвлечена и държана от неизвестния убиец е над седемдесет и пет процента. Изчезването й и друга информация, събрана днес, добавят нов елемент към профила. И Йорк, и Роси са били служителки в клонове на „Рурк Ентърпрайсиз“. Предвид широкия обхват на дейността на тази организация това не е достатъчен фактор, за да твърдим, че има връзка между двете. Но сапунът и шампоанът, чиято марка бе открита в лабораторията, се произвеждат и разпространяват чрез фирми на същата организация, както и чаршафът, използван за Йорк.

Рурк усети вперените в него погледи и мислите, които се въртяха зад тях. Прие ги.

— Голяма е и вероятността — продължи Ив — да има нещо общо между убиеца и „Рурк Ентърпрайсиз“. До този момент нямахме никаква връзка или допирна точка между жертвите. Сега, когато имаме такава, ще я използваме. Продуктите за коса и тяло са изключително луксозни, с ограничено разпространение. Купил ги е отнякъде. Макнаб, открий откъде.

— Веднага.

— Календър, заеми се с чаршафа, съпостави данните за продажби с тези на Макнаб. Рурк!

— Да, лейтенант?

— Списъци на служителите. Извади от тях лицата, които отговарят на профила и работят или живеят в града. Отвлича ги от тук. Почти сигурни сме, че след броени дни ще се опита да докопа и третата жена. Трябват ни имена.

— Ще ги получите.

— Дженкинсън, искам пълен и подробен доклад от теб и Пауъл до деветнадесет часа. Бакстър, същото се отнася за теб и Трухарт. Ще бъда на разположение денонощно седем дни в седмицата и очаквам да бъда уведомявана незабавно, в случай че изникне нова информация. Следващото съвещание е утре точно в осем. Това е.

Свали слушалките си.

— Пийбоди.

— Да, лейтенант.

— Копирай диска, после си върви у дома да поспиш. Фийни, можеш ли да прегледаш всичко събрано по електронен път и да ми изпратиш обобщение?

— Мога и ще го направя — потвърди Фийни.

— Рурк, копирай всичко, което си открил досега, и изпрати допълнителната информация на компютрите ми тук и у дома. Когато свършиш, те искам в офиса си.

Ив излезе и в движение позвъни в кабинета на Майра.

— Свържи ме с нея! — нареди тя на властната й секретарка. — Не ме разигравай.

— Веднага.

— Ив. — Лицето на Майра изплува на екрана и веднага на него се изписа загриженост. — Изглеждаш изтощена.

— На крак съм вече второ денонощие. Трябва да поговоря с теб.

— Да, зная. Ще ти отделя време, когато те устройва.

— Иска ми се да кажа сега, но имам нужда от презареждане, преди да задълбая в психологическата част. Има и още информация, която трябва да бъде преценена от твоя гледна точка. В момента Пийбоди ти изпраща най-новото, което открихме.

— Тогава утре.

— След съвещанието в осем.

— Ще дойда при теб. Легни да поспиш, Ив.

— Ще успея да вместя и това… по някое време.

Влезе в офиса си, програмира още кафе и се замисли дали да не вземе една от одобрените от отдела енергийни таблетки. Те обаче винаги я караха да се чувства твърде нервна.

Отпи глътка, застана до малкия прозорец и се загледа в своето парче от града. Пътнически трамваи кръстосваха небето и светлините им грееха в спускащия се здрач.

Време бе да се прибере у дома, да вечеря и да се изтегне пред телевизора.

Улиците долу гъмжаха от превозни средства и хора, които си мислеха същото като онези, които се возеха в дрънчащите над главите им трамваи.

Някъде в този град имаше един човек, който истински обичаше работата си и не мислеше за почивка.

„Дали прекъсва за вечеря?“, запита се тя. Да хапне нещо вкусно, преди да продължи усърдната си работа… Кога ли е започнал с Джая Роси? Кога е нагласил часовника?

В неизвестност от четиридесет и осем часа, помисли си Ив. Но щеше да започне да засича времето едва когато се заеме с нея. Винаги започваше с номер две, след като приключи с номер едно.

Не чу Рурк да влиза, умееше да се промъква безшумно. Но го усети.

— Може би ще имаме късмет — каза тя. — Може би няма да започне до утре. Този път имаме нова насока, в която да работим, така че може би ще ни провърви.

— Загубена е. Знаеш го.

Ив се обърна. Изглеждаше ядосан, забеляза тя, което може би беше за добро, и имаше леки кръгове на умора около очите, което му се случваше рядко.

— Няма да зная със сигурност, докато не застана до трупа й. Това е начинът, по който действам. Да си вървим у дома. Ще продължим там.

Той затвори вратата след себе си.

— Направих проверка. Работела е за мен близо четири години. Родителите й са разведени. Има по-малък брат, полубрат и доведена сестра. Учила е в колеж в Балтимор, където все още живеят майката и малкият й брат. Отзивите за работата й винаги са били отлични. Преди три седмици е получила повишение.

— Знаеш, че нямаш вина.

— Вина? — Може би носеше вина за доста неща, но не и за това. — Не. Но някъде в цялата история може би аз съм причината точно тези жени да умрат точно сега.

— Причината не е от значение. Няма да имам полза от теб, ако се самоизмъчваш от безпочвено чувство за вина. В такъв случай си вън от екипа.

— Не можеш да ме изриташ — дръзко заяви той с доста жар. — Със или без проклетия ти специален отряд и шибаната ви процедура, аз съм замесен.

— Добре. Тогава пилей време да изливаш гнева си върху мен. — Ив грабна шлифера си. — Много помага.

Понечи да профучи покрай него, но той сграбчи ръката й и я завъртя. За миг изражението му остана сурово. После изведнъж я притегли към себе си и обви ръце около нея.

— Трябва да го излея върху някого. Ти си ми подръка.

— Може би. — Тя си позволи да се отпусне. — Добре, може би. Но трябва да поразсъждаваш трезво. Нуждая се от ума ти, както и от източниците ти. Още едно предимство, което нямах преди девет години.

— Зная, че си права, но не ми е по-лесно да го преглътна. Трябва да се махна от тук — каза той, когато се отдръпна назад. — Това е самата истина. Не издържам повече в компанията на ченгета, задушавам се.

— Хей.

— С изключение на едно от тях.

Ив нарами чантата с папки, които искаше да вземе със себе си.

— Да вървим.

Седна зад волана главно защото знаеше, че битката по улиците към предградията ще я държи будна. Горещ душ, помисли си тя, нещо бързо и засищащо и щеше да има сили да поработи още няколко часа.

— Съмърсет може да бъде полезен — замислено каза Рурк.

— Как, като стик за хокей?

— Като помогне с досиетата на персонала, Ив. Може да ги прегледа и да извади имената на жените, които отговарят на профила и работят за мен. Така ще имам време за други неща.

— Добре, стига да разбере, че ще докладва на мен. И че имам право да го унижавам и да го товаря с досадна работа, както често се налага да постъпвам с онези, които са под мое командване. А и ще бъде забавен начин да завърша деня.

— Защото си добра в този вид забавления.

— Да, много ме бива. — Ив огледа армията от превозни средства, движещи се на север, тълпите пешеходци, които бързаха по тротоарите и подвижните платформи или се блъскаха на кръстовищата. — Никой не забелязва нещата, които се случват с другите хора. Сигурно ако някой скочи от сграда и падне на главата си, ще спрат за миг, но няма кой да обърне внимание, когато насила качват жена в кола, микробус или бог знае какво. Освен ако не се вдигне адска врява, повечето продължават пътя си, забили поглед надолу.

— Цинизмът е още едно от нещата, в които те бива. Невинаги е така, не с всички.

Тя сви рамене.

— Не, невинаги. Ловък е или има някакво прикритие, нещо, което да не привлича внимание. Ако жертвата вдигне достатъчно шум, все някой ще забележи. Може и да не направи нищо, но ще забележи. Значи никаква явна съпротива на улицата. Една от работните хипотези е, че ги упоява с нещо, а не ги надвива със сила. Бързодействащ опиат — добави тя. — Прегръща я през рамо. „Здрасти, Сари, как я караш?“ И хората виждат просто мъж да води дрогирана мацка към возилото си. Не е нужно колата да се намира наблизо. Утре ще проверим паркингите и подземните гаражи.

Когато мина през вратите на дома си, Ив не помнеше някога да е била по-благодарна да види силуета на великолепната къща и светлините в прозорците.

— Ще взема душ и ще хапна нещо в офиса си.

— И ще поспиш — настоя той. — Капнала си, Ив.

Не можеше да го отрече, но изпита раздразнение, когато Рурк го изтъкна.

— Имам още сили.

— Глупости. Не си спала повече от тридесет и шест часа. Аз също впрочем. И двамата се нуждаем от сън.

— Ще подремна няколко часа, след като подредя табло тук и прегледам някои записки.

Вместо да спори, за което бе твърде уморен, той замълча. Просто щеше да я отнесе до леглото и щом се озове в хоризонтално положение, навярно след тридесет секунди вече щеше да сънува.

Ив паркира пред къщата и грабна чантата си.

Знаеше, че Съмърсет ще ги посрещне във фоайето, и той не я разочарова.

— Ти осведоми този ходещ труп — каза Ив, преди Съмърсет да проговори. — Влизам под душа, преди да съм започнала да се заяждам с него.

Тръгна право към стълбите, без да свали шлифера си и да го преметне върху парапета, както правеше по навик. Знаеше, че това дразни Съмърсет като трън в кльощавия му задник. Щом се скри от погледите им, потърка парещите си очи и си позволи прозявка, която досега едва бе сдържала.

Душът щеше да й подейства чудотворно.

Стовари чантата в спалнята, съблече шлифера. Докато откачваше кобура с оръжието си, погледът й се спря на леглото. „Може би пет минути“, помисли си. Само пет, а после щеше да вземе душ без риск да се удави.

Хвърли кобура встрани и се качи на подиума, върху който леглото се простираше примамливо като копринен облак. Плъзна се върху него по корем.

Разби предположението на Рурк, като заспа не след тридесет, а точно след десет секунди.

Той влезе десет минути по-късно и я видя на леглото, с котарака, изтегнат върху задника й.

— Е, добре — заговори Рурк на Галахад. — Поне няма да се караме. Но за бога, защо не е свалила поне ботушите си? Как може да спи така?

Издърпа ги от краката й — без да я накара да помръдне — и свали и своите. После просто се настани до нея и обви ръка около талията й.

Унесе се бързо, почти колкото нея.