Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Narrow Corner, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване
iConevska
Корекция
Mummu

Издание:

Уилям Съмърсет Моъм. На тясно в ъгъла

Английска. Първо издание

Редактор: Панко Анчев

Художник: Владимир Иванов

Худ. редактор: Иван Кенаров

Техн. редактор: К. Константинов

Коректор: Д. Мутафчиева

Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна, 1978

 

William Somerset Maugham

The Narrow Corner

William Heinemann Ltd 1932, Penguin books, 1971

 

Библиотечно оформление Стефан Груев

Код 08 9536611311/5704–26–78

 

Дадена за набор на 7 март 1978 г.

Подписана за печат на 11 юли 1978 г.

Излязла от печат на 8 август 1978 г.

Формат 32/84×108 Печ. коли 13,25 Изд. коли 11,13

Изд. №1178

ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. №655

 

Цена 0,75 лв.

История

  1. — Добавяне

VI

Д-р Сондър седна да яде и когато свърши, влезе в спалнята и се хвърли на леглото. Беше обаче много горещо и не можа да заспи. Чудеше се какво свързва капитан Никълз с Фред Блейк. Като оставим настрана мръсния му комбинезон, младият човек не правеше впечатление на моряк; докторът не можеше да си обясни защо мисли така и по липса на по-добра причина реши, че не виждаше морето в очите му. Не му стана ясно що за човек е. Говореше с акцент, подобен на австралийския, но явно не беше грубиян и сигурно беше получил някакво образование — имаше съвсем прилични обноски. Може би семейството му се занимаваше с бизнес в Сидни и той беше отраснал в удобен дом сред почтени хора. Защо обаче обикаляше тези самотни морета на шхуна за бисери с мошеник като капитан Никълз, оставаше загадка. Разбира се, беше възможно да са съдружници, но какви курсове точно правеха още не беше ясно. Д-р Сондърз беше склонен да вярва, че работата им не е много чиста, но каквато и да беше, Фред Блейк нямаше да получи накрая лъвския пай.

Макар че д-р Сондърз се беше съблякъл гол, от него се стичаше пот. Между краката си беше сложил една „холандска жена“. Така наричат тук дългата възглавница, която използуват, за да им бъде по-хладно, и много хора дотолкова свикват, че дори при по-умерен климат не заспиват без такава възглавничка; на доктора обаче това му се виждаше странно и го притесняваше. Захвърли възглавничката и се претърколи по гръб. В градината около странноприемницата и в горичката с кокосови палми отсреща бръмчаха безброй насекоми и настойчивото им жужене, което изобщо не дразнеше свикналото ухо, пулсираше в неговата кръв с тътен, способен да съживи мъртъвци. Докторът изостави опитите да заспи, уви саронг около тялото си и отново излезе на верандата. И отвън беше все така топло и душно. Беше уморен. Чувствуваше безпокойство, но някак напук разумът му работеше и мислите пробягваха през мозъка му като впръсквания на повреден карбуратор. Опита се да се разхлади, като се изкъпе, но вместо да се освежи, почувствува се все така отпуснат, безжизнен и потиснат. На верандата не се издържаше и той отново се строполи върху леглото. Въздухът под мрежите против комари изглеждаше неподвижен. Не можеше да чете, не можеше да мисли, не можеше да почива. Времето, тежко като разтопено олово, течеше бавно.

От този унес го извади глас, идващ откъм стълбите. Като излезе, видя пратеник от Ким Чинг, дошъл с молба да посети китаеца. Докторът беше направил професионална визата на пациента сутринта и нямаше кой знае какво още да му предложи, но все пак се облече и потегли. Ким Чинг беше чул за пристигането на платнохода и се интересуваше какво търсят непознатите. Бяха му казали, че сутринта докторът е прекарал с тях един час. Не изпитваше особена радост, когато на острова, от който притежаваше толкова много, пристигаха неизвестни лица. Капитан Никълз беше изпратил бележка, че иска да го посети, но китаецът беше отговорил, че е твърде болен, за да приема. Капитанът твърдеше, че се познават, но Ким Чинг не си спомняше такова нещо. Беше вече получил точно описание на капитана и разказът на доктора не го допълни с нищо. Беше научил, че се канят да останат два-три дни.

— Казаха ми, че ще отплават призори — каза д-р Сондърз. За момент се замисли. — Може би са променили плановете, след като разбраха, че на острова няма телеграф или радио.

— На платнохода има само баласт — каза Ким Чинг. — Возят камъни.

— Изобщо ли нямат товар?

— Не.

— Дори опиум?

Ким Чинг поклати глава. Докторът се усмихна.

— Може би просто пътешествуват за удоволствие. Шкиперът има болен стомах. Иска да му помогна с нещо.

Ким Чинг възкликна. Този факт го подсети. Спомни си. Беше наемал капитан Никълз на една от шхуните си преди осем или десет години и после го беше уволнил. Имали някакви недоразумения, но Ким Чинг не се впусна в подробности.

— Той е лош човек — каза Ким Чинг, — можех да го вкарам в затвора.

Д-р Сондърз предположи, че каквато и да е била сделката, явно се е отнасяла до нещо незаконно и по всяка вероятност, понеже капитан Никълз е знаел, че Ким Чинг няма да посмее да го изправи пред съд, е прибрал повече от полагаемия му се дял печалба. Лицето на китаеца придоби грозен израз. Вече си спомняше всичко за капитан Никълз. Капитанът си беше загубил разрешителното, беше забъркал каша в някаква застрахователна компания и оттогава насам се радваше, ако го наемаха работодатели, които не са особено придирчиви към подобни неща. Беше голям пияч, докато стомахът не му изневери. Изкарваше си хляба както можеше. Често му се налагаше престой на сушата. Но беше първокласен моряк и получаваше служби. Обаче не се задържаше дълго на тях, тъй като не съумяваше да върви в правия път.

— Най-добре му кажи да се измита оттука колкото се може по-скоро — каза в заключение Ким Чинг, като премина на английски.